Give me one reason to stay..

hrisi123 · 2011-09-16 15:36:18

Къщата бе тиха като за пръв път. Всички стояха някъде в ъглите. Чуваха се само как дървата в камината горяха, а капките на дъжда капеха и се стичаха по прозорците. Светлините от камината леко осветяваха лицата на стоящите, а тишината им ги превземаше. Нещо се случваше. Напрежението между тях бе огромно. Макар и да не се понасяха стояха заедно. Но какво ги събираше заедно? Едни хора, които дори не се харесват. Хора, които не понасят присъствието на другия. Изведнъж някой от тях стана и отиде до прозореца. Бе взел чаша с уиски и застана неподвижно до прозореца. Гледаше капките сякаш те го хипнотизирваха. Все едно всички капки по стъклото се надпреварваха коя ще е първа. Леко се засмя и отпи от уискито си.
-Дори и капките на дъжда се състезават. Но й те като нас не разбират, че винаги този, който е пръв, той винаги пада пръв, а не последен. –отново заби поглед, а всички други го погледнаха. Но в същото време още някой се обади от стаята.
-Глупаво нали?! –засмя се и погледна отново в камината.
Момчето до прозореца бе право. Ние винаги се състезаваме. Винаги гледаме кой има повече, а забравяме за качеството- обръщаме повече внимание на количеството. Но щом видим количеството разбираме, че сме изгубили добрия си вкус и сме вземали само боклука. Делим хората на бедни и богати, а не на истински и фалшиви. Забравихме кое е истинско и се отдадохме на фалшивото. Отново настъпи онова мълчание. Нещо се криеше, но какво беше то?! Дъжда все още валеше като изведро. Не се виждаше нищо. Но телефонен повик развали цялата тишина, която цареше вътре.
-Ало?! –каза и се отдръпна в страни.
-Моля те трябва ми помощ!! Не знам къде съм!! Искам вкъщи моля те..!! –звучеше уплашено и притеснено. Сякаш сълзите напираха отвътре.
-Добре.. ще се опитам да те намеря! Не мърдай от там където си! –затвори телефона веднага и взе палтото си. Определено се готвеше да тръгне.
-Дан къде отиваш в тази буря? Седни.. –каза строго баща му. –Никъде няма да ходиш!
-Не мога! Този път няма да те послушам! –облече палтото си и излезе.
-Дан.. –извика няколко пъти след него баща му, но този път както той каза него послуша.
Дан се качи в колата и веднага успя да проследи телефона от който му се обадиха. Запали колата и потегли. Караше не много бързо, но не и бавно. Успя да намери мястото. Бе един изоставен склад. Бяха го оправили. Бяха го направили нещо като убежище. Той влезе и се огледа. Извика няколко пъти, но никой не каза и дума. Бе пълна тишина. Влезе по-навътре бавно не знаеше какво го очаква. Докато търсеше с поглед нещо му се наби в окото.

Критики/ Мнения! Дано да ви хареса!!

bunny_lowe · 2011-09-16 16:08:31

интересно е продължение ?

hrisi123 · 2011-09-17 17:00:15

. Видя нечие тяло да лежи отпуснато и безжизнено на пода.
-Оливия!!! –изтича и веднага сложи главата й в скута си. –Оливия.. Оливия.. –викаше името й, но те не отваряше очи. Взе я на ръце и веднага тръгна към колата. Щом я качи веднага тръгнаха към болницата. През целия път капки пот се стичаха по лицето на Дан. Сърцето му биеше много бързо. Щом пристигнаха в болницата бяха целите подгизнали. Тя бе в ръцете му отпусната, а той по-притеснен от всякога.
-Доктор.. –викаше в болницата уплашен да не изгуби Оливия. Сестри веднага докараха легло и той я остави в него. Отведоха я, а една от тях го спря.
-Не можете да минете по-насам. Ще трябва да изчакате тук! Всичко ще наред. –усмихна се и влезе в онази стая в която я вкараха. Все още мокър той стоеше в средата на коридора и гледаше онази стая. Не знаеше какво се бе случило с нея. Какво ставаше? Въпроси, които не му даваха мира. След няколко минути седна и зарови глава в шепите си. Най-различни мисли минаваха през главата на Дан. Изведнъж телефона му звънна. Извади го от джоба си. Беше целия мокър. Видя името изписано на екрана и се почуди дали да отговори. След около няколко секунди натисна червената слушалка. Не му се говореше с никой, а още по-малко с баща му. Щяха отново да се скарат. След около 2 часа излезе една от сестрите. Той се изправи веднага като попарен.
-Как е Оливия? –изплашен очакваше отговора на сестрата.
-Младата дама е взела наркотици!! –каза го, а той се засмя.
-Какво?! Това е невъзможно?! Тя каза, че не е използвала отдавна такива неща! Трябва да има някаква друга причина!! Не може.. –не искаше да повярва на истината.
-Напротив! Взела е наркотици и е пила алкохол! След, което е изпаднала в това състояние. Съжалявам!!! –погледна го. Дан стоеше и не вярваше. Бе като гръмнат. Тя му бе казала, че е спряла всичко, но определено го е лъгала.

2 част!! Не мисля да я продължавам!! Приятно четене!!

~smiley___face~ · 2011-09-17 17:09:10

давай некст!

#1 2011-09-16 15:36:18

Re: Give me one reason to stay..

#2 2011-09-16 16:08:31

Re: Give me one reason to stay..

#3 2011-09-17 17:00:15

Re: Give me one reason to stay..

#4 2011-09-17 17:09:10

Re: Give me one reason to stay..

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook