Да играеш с дявола.

Leonore. · 2011-09-15 12:08:51

1.
Навън бе мрачно, тихо и ветровито.
Загадачност и спокойствие, обвити в светлините на града.
Обичах нощта.
Караше ме да се чувствам жива и най – вече, себе си.
Единственият шум, който долавях, идваше от високите токове, на скъпите ми, черни овуки.
Вървях към целта си, вглъбена в собстевените си мисли.
Походката ми, бе елегантна и самоуверена.
Знаех, от какво се нуждаех и къде да отида, за да го получа.

На лицето ми се появи, лека и естествена усмивка, когато стигнах до перфектно, паркираното ми, сиво Порше.
Настаних се, на кожената седалка и запалих колата.
Натиснах педала на газта, карайки двигателя да изръмжи, а тялото ми, да потрепне от удоволствие, потегляйки.

Влязох в любимият ми бар, привличайки много погледи.
Знаех, че ме обсъждат, избивайки комплексите си, на мой гръб.
Не ми пукаше.
Бях свикнала, хората да говорят за мен, какво ли не, без дори да ме позанват.
Преди време, в подобен момент, бих се почувствала така, сякаш се задушавам, от всички гадории, които биват хвърляни по мен. Сега обаче, не се интересувах от мнението, на група нещастници.
Никой, нямаше правото да ме съди, освен самата аз.

С хладнокръвна походка, се запътих към мястото, което бях набелязала, още с влизането си, оглеждайки всички.
Бях длъжна, да им върна жеста.
Колко невъзпитано би било от моя страна, ако не го направех.
Шоколадовите ми очи, подчертани със спирала и черен молив, излъчваха отвръщението, което изпитвах, към голяма част от хората в бара.

Кръстосвайки крака, се настаних на един от високите столове, поръчвайки си мартини.
Не обичах да пия, но вмомента, изгарях от желание, да вкуся нещо, което да ме отпусне, поне малко.
Погледнах бармана и тихо му благодарих, дарявайки го с онази, наизустена усмивка, когато сложи коктейла пред мен.
Често, обичах да заставам зад различни маски, да бъда друга ..
Знаех, че това, някой ден, може и да ми изиграе лоша шега, но и знаех, че това бе, едно от моите оръжия.
Опитах от мартинито, затваряйки очи.
Някога, бях наистина себе си, макар и за кратко, но не получих нищо хубаво. Никога, не съм се мислела за жертва, или нещо подобно, но осъзнах, че колкото и да е хубаво да бъдеш, такъв, какъвто си, живота не е приказка, а аз, не съм пепеляшка.
Малко са хората, които биха те оценили, а аз нямах късмета да ги срещна.
Все някога, независимо как, човек трябва сам да нареди съдбата си, дори и да сгреши в прецанката си.
Плъзнах пръста си, по ръба на чашата и след секунди, отново отпих.

Мислите ми бяха прекъснати.
Явно още някой, бе решил да се присъедини към партито.
Не си направих труда, дори да се обърна и да разбера кой беше, или поне, как изглеждаше.
Всъщност, нямaше нужда.
Съдейки, по погледите на някои от момичетата и възклицанията им, определено, беше мъж.
Секси мъж, при това.

Усетих, как някой се привлижава и сяда точно до мен.
Поколебах се, дали да се обърна и да видя, кой е събеседника ми.
Знаех, че не би трябвало да ме интересува, но любопитството ми надделя и аз се извърнах.

Той просто си седеше, вперил поглед в мен.
Гледаше ме спокойно и развеселено, едновременно.
Присвих очи, когато ме награди, с арогантната си, перфектна усмивка.
Колко мило, от негова страна.

- Здравей, Леа.
- Здравей, скъпи. – отвърнах, усмихвайки му се невинно.

За първи път, пиша нещо, което е мое.
Изкажете мнение, за да знам, дали да си правя труда, да го продължавам.
Не че, това ми отне много време и труд ..
Всъщност, трябва да си признаят, че малко набързо го написах, но исках да видя, просто, дали начина ми на писане ще се хареса, както и идеята, която за сега, не е много ясна.

littlepartofme · 2011-09-15 12:29:23

Хареса ми.

blackxxstar · 2011-09-15 12:41:57

И на мен ми харесва

addicted to you <3 · 2011-09-15 13:08:55

И на мен ми харесва

newsy_95 · 2011-09-15 13:52:17

Интересно е Още

bebche__:) · 2011-09-15 14:18:39

хубаво е

xvampirexbitchx · 2011-09-15 14:57:41

Определено ми хареса.Ощеее.

Leonore. · 2011-09-15 16:42:58

2.
Когато видях сивото Порше, знаех, че тази скучна вечер, в която се очакваше, да седя с чаша в ръка и да имам всяка курва, която си пожелая, щеше да се окаже, нещо повече.
Така и стана.

Червените и, плътни устни, се бяха разтворили във фалшива, невинна усмивка.
Беше наистина добра актриса.
Знаех, че компанията ми, не и се харесваше.
По – скоро, би опряла пистолет в главата ми, отколкото, да прекара няколко минути с мен.
Колко жалко, само, че в този момент, обстоятелствата, не й го позволяваха.
Както и аз.
Беше наясно, че срещу мен, няма шанс, но бе твърде твърдоглава и своенравна, за да го преглътне.

- Е, скъпа, как ще ми платиш ? Чрез извинение, или в леглото ? Аз лично, предпочитам втория вариант. - Гласът ми, беше плътен и предизвикателен. Бях напълно сериозен.
- Не ти дължа нищо. - Отвърна ми спокойно, вземайки малката клечка от чашата с мартини, отхапвайки маслината от нея.
- Напротив скъпа, дължиш ми и то много. Ти беше тази, която се опита да ме убие и остави, без наследство.

Все още, помня последната ни среща.
Бях я притиснал към стената, опирайки пистолет в красивата и главица, когато тя припадна, в собствените ми ръце, заблуждавайки ме, че е в несвяст, неспособна на нищо.
Ако не беше този нейн театър и сексапилното и тяло, може би, нямаше да я подценя до толкова, че да я оставя да ме заблуди, удари там, където никой до сега не ме беше удрял и да избяга.

- О, Маркас, да не би малкият ти приятел, да е пострадал. – Иронията, преливаше от сладкото и глъсче. Съвсем скоро, обаче, същото това, сладко глъсче, щеше да издава други звуци и то под мен.
- Обещавам ти, че специално ти, ще провериш скъпа. Не бъди толкова нетърпелива. – Погледнах я предизвикателно, изпепелявайки я с очи.

Виждах гнева в погледът й, който така умело, се опитваше да подтисне.
Станах от мястото си, тръгвайки към поредната си жертва в бара, която щях да прелъстя, без никакъв проблем.
Знаех, че я оставям сама, ядосана, разгорещена и знаеща, че след тази среща, нещата нямаше, да са надобре за нея.

Самодоволна усмивка, изгря на лицето ми.
Кълне се, че този път, на малката вещица, нямаше да и се размине.
Имахме да уреждаме сметки, помежду си.

Следващата глава ще е по - дълга, ако видя, че наистина, има интерес.
Не правя развитието бързо, защото според мен, така е по - интересно и има повече напрежение.
Благодаря за коментарите.

twilight_kiss · 2011-09-15 19:19:01

Невероятнооо !!! Ощее ??

cosmo_girl666 · 2011-09-15 19:21:55

Яко е,само една забележка: Нека да има повечко диалог и по малко от това,колко е синьо небето и колко е зелена тревата.

Leonore. · 2011-09-16 09:10:29

3.
Седях, загледана в нищото и пиех, сутринната си чаша кафе.
Бях изморена.
Копелето, бе решило, че преди да влезе в бара, който никога повече, нямаше да посетя и допълнително, да развали настроение ми, щеше да е страхотно, ако прецака и колата ми.
Да вървя, пеша, до луксозният ми апартамен, с обувки на висок ток, въобще не ми се отрази добре.
Щях да взема, черният му Мустанг и да отпраша с него, без дори да разбере, но знаех, че човек като него, щеше да застрахова колата си, слагайки й проследяващо устройство.
Не биваше да рискувам.

Мразех този, кучи син.
Жалко, че нямах достатъчно късмет, за да го убия, още първият път.
Изненада ме.
Не бях очаквала, толкова голямо спокойствие и опит, от негова страна.
Признавам си, в онзи момент, гледайки свирепият му поглед, си помислих, че наистина ще ме убие.
Когато избягах, реших, да прекратя сделката с наемника ми.
Колкото по - хлъднокръвен и безгрижен на пръв поглед, беше някой от тях, толкова
по - опасен, беше вдействителност.
А Маркас, идеално се вписваше в това описание.

Истината бе, че се познавах прекалено добре и знаех, че колкото и опасен да е, нямаше просто така, да се скрия.
Негодникът ми дължеше нова кола, все пак.

Изпих и последната глътка кафе и реших, че един топъл душ, ще ме отпусне и освежи.

****

Бях сугурен, че сладката ми убийца, е била очарована от изненадата, която я очакваше отвън, миналата вечер.
Обичах, да я виждам разгневена и безпомощна.
Тези качества, не и бяха в природата, точно заради това, постоянно я провокирах и предизвиквах.
Изглеждаше толкова сладка, с ангелското си лице, но знаех, че е мръсница от класа.
Харесвах я.
Между нас, имаше химия, но животите, които си дължахме, все още оставаха.

Само след ден, съдбите ни, отново, щяха да се пресекът.
Щях да я накарам, да работи за мен, без дори да го осъзнава.
Малките условия, които имаше към клиентите си, допълнително ме улесняваха.
Бях информиран за нея, още преди да се опита да ме убие.
Работеше без имена и лица.
Колко благородно.

Трябваше да я убия, много отдавна, но играта с нея, така ме забавляваше.
Имаше нещо различно, в малката вещица и точно заради това, щеше да получи покана, за утрешното събиране.

****

Излязох, обвивайки, черна хавлия, около мокрото си тяло.
Застанах пред огледалото, което бе закачено на бежовата стена и се огледах в него.
След секунди, извърнах глава рязко, а очите ми се приковаха в мобилният ми телефон, който стоеше, на стъклената маса от ляво.
Погледнах екрана.
Непознат номер.
Поколебах се за миг, но вдигнах.

- Да ?
- Имам задача за теб. - чух, непознат за мен глас.
Замълчах за секунди.
- Слушам.

Вчера, имах друга идея за тази глава, но комп. ми заби и всичко, което бях написала, изчезна.
Знам, че искате повече диалог, но в тази глава, е нещо, като разяснение, за следващата и нямаше, как да стане.
В следващата, обаче, ще има повече реплики, определено.
Ще бъде и по - дълга.
Тази, също беше планирана, да е по - дълга, но съм я написала за 30 минути, понеже, съм втора смяна и трябва, и да се глася за училище.
Благодаря за коментарите.

privaтe Love · 2011-09-16 12:31:18

Идеята ми допада и пишеш по много оригинален начин,но поставяй запетайки там,където са наистина необходими,не ги пръскай безразборно из текста :p

Leonore. · 2011-09-16 22:08:00

4.
Да бъдеш наемен убиец, си имаше своите предимства и недостатъци.
Получаваш възможност, с която да пренаредиш и без това, объркания си живот, както и добри пари, за свършената работа.
Като бонус, към всичко това, обаче, вървеше и безплатния ти билет към Ада, предназначен специално за теб.
Бях отнела много животи и то напълно съзнателно.
Не се гордеех с това.
Понякога, дори самата аз се мразех, заради всичко, което бях направила и което, щях да направя.
Имах тежко минало зад себе си, също, толкова тежко бъдеще и куп грешки.
Знаех, че не можех да променя стореното, или това, което беше определено, затова, просто живеех в настоящето, играейки играта, която сама си избрах.
Всичко това, което смятах за толкова не правилно, беше заложено в мен, още от самото начало.
Можех да бягам от съдбата си, но не и да я измамя завинаги.
Тази вечер, щях да правя това, в което бях най - добра.

Карах към мястото, което ми беше казано.
Срещата започваше, точно в един през нощта.
Ускорих.
Не обичах да закъснявам.

Щеше да е пълно с всякакви отрепки, жадни за власт и пълни с пари.
Колкото по - голяма е плячката ти, толкова по - добре за теб.
Бях неспокойна.
В цялата работа, имаше нещо гнило.
Усещах го.
Можеше и да бях наемна убийца, но действах, само когато, нарежданията ми се нравеха.
Нямах нужда, от това, да се подчинявам и кланя на някого.
Никой от клиентите ми, не реагираше така, когато чуеше условията ми.
Той, обаче, сякаш знаеше, какво щях кажа.

Иведнъж, намразих правилата, които сама изградих.
Не биваше да се разсейвам.
Имах лошо предчувствие.

****

Кучката, нямаше да ме разочарова.
Беше прекалено взискателна.
Щеше да се появи хладнокръвно, в целият си блясък и сексапил, готова да изпълни поръчката, която и бях дал.
За целта, естествено, използвах един от подчинените си.
Не беше глупава.
Ако бях аз, щеше да ме разпознае.

Оказа се, че щеше да ми е полезна, не само в леглото.
За цел, имаше един от най - богатите и влиятелни гости, на днешното, толкова фалшиво и изискано парти.
Щеше да ми направи, наистина голяма услуга, премахвайки един от боклуците, който ме искаше мъртъв.
За жалост, не достатъчно голяма, за да и простя своеволието, което си позволи.

Седях, върху черното, кожено канапе, с чаша уиски в ръка, оглеждайки всички гости с насмешка.
Изпразних чашата си на екс и вперих очи напред.

Тогава я видях.

Черната рокля, която носеше, подчертаваше идеално, перфектните и извивки.
Косата и бе оставена, да пада свободно, на големи къдрици.
Червените и устни, бяха леко разтворени, а погледът й, изучаваше обстановката.
Беше прекрасна.
Нямаше как, да не призная очевидното.

Станах, тръгвайки с плашеща и самоуверена походка към нея, вземайки чаша вино.
За момент, видях страх в очите й, който, бе бързо замаскиран, със съблазнителна и нежна усмивка.

- Леа, слънчице, не съм очаквал, че ще те видя тук. Каква приятна изненада. - Погледът и ме обходи от горе до долу, след което се прикова в черните ми очи.
- Маркас, знаеш, че винаги съм готова да се забавлявам. Нямаше как, да пропусна такова събитие. - О, да, определено нямаше как да го пропуснеш, миличка.
- Вярвам ти, скъпа . - Подадох й, червеното вино, предназначено за нея, гледайки я изпитателно.
И двамата бяхме наясно, че нито аз й вярвах, нито тя на мен.

Забелязах, че започна да гледа през мен, отпивайки от виното.
Искаше да намери следващата си жертва и да приключи с това, възможно най - бързо.
Реших, че ще е добре, ако усложня и забавя играта.
Забравяше, че не обичах да бъда игнориран, независимо от случея.
А това, само й смъкваше по точки.

- Разбирам, че си срамежлива, но мисля, че е безмислено да се криеш. Можеше просто да ми кажеш, че си готова да ми се извиниш, както подобава.
Лицето и придоби объркан, глупав и неразбиращ вид.
След секунди се овладя.
С нежната си, бяла ръка, обхвана врътовръзката ми, заигравайки се с нея.
Очите и ме гледаха развеселено, а моите нея, надменно.

****

Този глупак си мислеше, че съм дошла, чак до тук, заради глупавото му извинение.
Колко жалка картинка.

- Хаха . Миличък, не ме разсмивай. Сигурен ли си, че все още държиш на алкохол ? Струва ми се, че си позагубил форма.
Пуснах врътовръзката му и му намигнах.
Отпих от виното, отново.
- Леа, съкровище, ще се учудиш в колко добра форма съм, не само в това, но и в леглото. Ако разкараш оръжията, които така умело си прекрила, под тази скъпа рокля, те уверявам, че дори ще ме молиш за още.

Нещастник.
Сигурна бях, че двата пистолета, намиращи се под роклята ми, не биха се забелязали от никой.
Грешка.

****

Беше устата и прецизна в думите си.
Предизвикваше ме.
Имаше късмет, че днес бях в добро настроение.
В противен случай, щеше да си изпати и то пред всички, без дори да ми мигне окото.

- Маркас, ще трябва да те разочаровам, но не съм впечатлена от услугите, които ми предлагаш. Може да се пробваш, с някоя от скъпо, платените ти курви.

Край!
Хванах я рязко за свободната й ръка, опирайки я към мусколестото си тяло.
Дяволска усмивка, се появи на лицето ми.
Усещах, че се страхува.

- Заслужаваш, да те претисна в стената и да те изчукам, пред погледите на всички, знаеш ли ? - Бях бесен, но гласът ми издаваше единствено, предупреждение и спокойстиве.
Не исках, да привличам излишни погледи.
Отпуснах захвата си, около малката и китка, пускайки я рязко.
Видях, как ме изгаря с поглед.
Мразеше ме.

Погледнах я с насмешка.
Вътрешно не издържаше, бях сигурен.

Погледът и рязко се промени.
Изглеждаше развеселена, гледайки ме така, сякаш бе готова да ме разсъблече и да ми се нахвърли.
Още сега и още тук.
Не бих отказал, в интерес на истината.

****

Внимавай, какво си пожелаваш, Маркас.
Искаше задоволителен отовор ?
Е, щеше да си го получи.

- Мм .. - облизах устни, мъркайки сладко. - Надявам се, да не ме разочароваш, когато решиш да превърнеш жалките си думи в реалност.

Излях виното си, право върху него.
Да ти е сладко!

- Упс .. колко съм непохватна. - Обърнах му гръб и с наперена походка, тръгнах към първоначалната си цел.
Загубих достатъчно време, с този глупак.

****

Проклета кучка.
Щях да я разкъсам.

___________________________
Виждам, че в сравнение с произведенията на останалите потребители, това което пиша, не се чете, особенно много.
Реших, да пускам глави по - рядко, тъй като явно, няма смисъл да бързам.

Extazy Baby · 2011-09-17 09:09:15

Харесва ми.
Само ми е чудно защо слагаш картинка преди всяка част ?

kkalippso · 2011-09-17 12:39:27

Много ми харесва, добре си се сетила за снимките, по-оригинално е, имаш талант не спирай да пишеш.

Leonore. · 2011-09-17 20:51:17

Харесва ми.
Само ми е чудно защо слагаш картинка преди всяка част ?

Описват някои от моментите, макар и не точно.
Смятам, че по този начин, можете, поне малко, да си представите нещата.
А и, изглежда по - различно.
Придават цвят, на иначе, обикновенният текст, на пръв поглед.

hrisi123 · 2011-09-18 18:37:04

Харесва ми и то много!!

SweetY =] KittY · 2011-09-18 18:37:49

Бива!

bebche__:) · 2011-09-18 18:49:32

хубаво

~smiley___face~ · 2011-09-18 19:13:43

много ми харесва! Много добре ошписваш героите и техните деиствия! Определено имаш талант! (y)

lovexkiller · 2011-09-19 13:04:13

Мога да кажа че това е една от най-добрите истории тук. Наистина ми харесва!!

Leonore. · 2011-09-19 17:48:30

Мога да кажа че това е една от най-добрите истории тук. Наистина ми харесва!!

Благодаря за комплимента. Радвам се, че ти е харесало. ; )

Leonore. · 2011-09-20 09:02:45

4.

Открих го, сред голямата тълпа от гости, още с влизането си.
Оставаше ми само, да привлека вниманието му, да го заблудя, изиграя и убия.
Колко лесно звучеше.
Жалко, че това бяха просто думи.

Висок, строен, с тъмно руса, леко чуплива коса и кафяви очи.
Не изглеждаше, на повече от тридесет и седем години.
Личеше си, че е забавен тип, който обича бизнеса и пиенето, което вероятно, му помагаше да отпусне, след натовареният, работен ден.
Интересно.
В какво ли се беше забъркал, толкова обикновен човек, на пръв поглед, за да поиска някой смъртта му ?
Нямаше смисъл да се лъжем.
Хора, с нормален живот и нормални престъпления, които бяха по силите на полицията, нямаха проблеми с наемни убийци, назначени, за да изтрелят куршуми, право в сърцата им.
Тези, които наемаха и тези, които убиваха, също имаха някакви принципи и правила, колкото и странно да звучеше.

Щях да имам повече време, да разнищя тази история, ако онзи, арогантен задник, не се беше изпречил, отново на пътят ми.
Къде ли беше сега, скъпото ми Порше, за да умъртвя, досадният пешеходец, който пресичаше моите пътища, преминавайки през него ?
О, забравих, моята стара любов, Маркас, бе решил да го потрoши.
Определено, щях да се постарая, цената, на новата ми кола, да го накара да фалира.

Отблъснах се с лекото от стената, на която се бях подпряла, обхождайки голямата зала и хората в нея с поглед.
Време беше, за малко театър.

Движеше се из тълпата, сам.
Единствено, чашата с алкохол, която дръжеше и надигаше, доста често, му правеше компания.
Какво улеснение за мен.
Макарче, се надявах на по – голяма публика.

Тръгнах, точно срещу него, движейки се, в обратната посока на неговата.
Изглеждах, така, сякаш бях самотна, не познавах никой от присъстващите и търсех някой, който да запълни тази самота.
Знаех, че вече е отбелязал присъствието ми.
Сега, оставаше само, да действам.

Блъснах се в него, напълно съзнателно.
Нежна усмивка.
Притеснено изражение.
И извинителен поглед.
Перфектно.

- Извинете ме. Не ви видях. – Той ме погледна, недуомяващо.
- Добре ли сте ? Малко съм непохватна. – И то за втори път, тази вечер.

След кратко мълчание, Алберто, просто се усмихна, оправяйки русата си коса, с лек, мъжки жест.

- Не се притеснявайте. Добре съм. Не бих имал нищо против, по – често, да се сблъсквам, с толкова красиви жени като вас. – Колко предвидимо.
- Със сигурност. – казах тихо, повече на себе си, отколкото на него.
- Мисля, че ще е хубаво, ако науча и името ви, госпожице ?

Отпи от питието си, не сваляйки очи от мен.
Това, беше добре.

- Разбира се. Името ми е Тереса Кроу. – Излъгах го. – А вашето ?
- Наричай ме, Алберто.

Добре, Алберто,
време е да разберем, колко си страшен.

****
Никога, не съм предполагала, че съм способна, да издържа на толкова алкохол.
С новият ми приятел, Алберто, се надпивахме, вече половин час.
Всъщност, по – скоро, аз се опитвах да го напия, пиейки колкото него и надявайки се, скоро да поддаде.
Достатъчно скоро, преди аз, да попадна в собствения си капан.
Омайвах и го миниполирах, а той, зает с това да ме сваля, когато не надигахме чаши, дори не подозираше, какво бях намислила.
Трябваше ми, достатъчно уязвими, за да си изпее всичко, като пролетна птичка
Бях решила, да използвам слабото му място, тъй като, щеше да е двойно по - замаян, в сравнение с нещо друго.
Той, от своя страна, без дори да се замисли, ми позволи да го изиграя, приемайки предизвикателството, което му бях отправила, няколко минути, след като се запознахме.

След още две, изпразнени чаши, от негова и моя страна, най – накрая, се предаде.
Ако не беше изпил, преди срещата ни, доста солидно количество алкохол, може би сега, щях аз, да съм загубилата, озовавайки се на място, което не познавам и в положение, което нямаше да ми хареса.
Съдбата, обаче, явно бе решила, да застане на мой гръб.

- Ти си корава мацка. Хлъц. – Почти се засмях.
Картинката, беше толкова жалка, но и забавна.
Алкохолът, му беше подействал идеално.
Още от сега, започваше с откровенията.
- Просто, извадих късмет, Алберто. – погледнах го развеселено.

Изглеждаше блед, изморен и разочарован.
Да, понякога, се оказвах много лоша компания.

- Е, скъпи, искаш ли, да ти помогна, като те закарам до у вас? Мисля, че състоянието ти вмомента, не е подходящо, за подобен тип места.
- Имам ли друг избор, госпожице, Кроу ?
Не му отговорих. Просто се засмях и му помогнах да стане.

Трябваше да действам по - бързо.
Количеството, което изпих, щеше да се отрази и на мен, макар и по - малко.

Sweet.From.Strawberry · 2011-09-20 11:17:19

Страхотно,страхотно,страхотно!Това ми стана една от любимите истории в сайта.

littlepartofme · 2011-09-20 13:00:26

Това е единствената история, която следя.
Любима ми е.
Продължи я. < 333

#1 2011-09-15 12:08:51

Re: Да играеш с дявола.

#2 2011-09-15 12:29:23

Re: Да играеш с дявола.

#3 2011-09-15 12:41:57

Re: Да играеш с дявола.

#4 2011-09-15 13:08:55

Re: Да играеш с дявола.

#5 2011-09-15 13:52:17

Re: Да играеш с дявола.

#6 2011-09-15 14:18:39

Re: Да играеш с дявола.

#7 2011-09-15 14:57:41

Re: Да играеш с дявола.

#8 2011-09-15 16:42:58

Re: Да играеш с дявола.

#9 2011-09-15 19:19:01

Re: Да играеш с дявола.

#10 2011-09-15 19:21:55

Re: Да играеш с дявола.

#11 2011-09-16 09:10:29

Re: Да играеш с дявола.

#12 2011-09-16 12:31:18

Re: Да играеш с дявола.

#13 2011-09-16 22:08:00

Re: Да играеш с дявола.

#14 2011-09-17 09:09:15

Re: Да играеш с дявола.

#15 2011-09-17 12:39:27

Re: Да играеш с дявола.

#16 2011-09-17 20:51:17

Re: Да играеш с дявола.

#17 2011-09-18 18:37:04

Re: Да играеш с дявола.

#18 2011-09-18 18:37:49

Re: Да играеш с дявола.

#19 2011-09-18 18:49:32

Re: Да играеш с дявола.

#20 2011-09-18 19:13:43

Re: Да играеш с дявола.

#21 2011-09-19 13:04:13

Re: Да играеш с дявола.

#22 2011-09-19 17:48:30

Re: Да играеш с дявола.

#23 2011-09-20 09:02:45

Re: Да играеш с дявола.

#24 2011-09-20 11:17:19

Re: Да играеш с дявола.

#25 2011-09-20 13:00:26

Re: Да играеш с дявола.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook