всичко на куп =)

lyd3tinaaa · 2011-09-14 07:40:45

огледало

Вчера срещнах една стара позната. Не се бяхме срещали отдавна и някак си не исках да я срещам. Познавам я по-добре от себе си.. и в същото време усещам как се е променила до неузнаваемост. Аз ли бях като нея, или тя като мен .. не съм сигурна. Но едно знам. И двете сме преживели толкова много.

Седнахме двете една срещу друга и тя ми зададе въпрос:

-Би ли върнала времето назад? За да бъдем отново еднакви… За да промениш нещо? – студената й ръка допря бузата ми и ме накара да потръпна. Погледнах малката детска ръчичка опряна на бузата ми. Беше в контраст с измореното, сбръчкано лице. Тъмните кръгове, бяха в контраст с бледата, почти жълта кожа и розовите устни.

-Не – отвърнах твърдо. – Да бъда отново като теб няма никога да допусна. Това е съдбата, която аз си избрах. Да се променя – осъзнавах, че грешах. Промяната беше глупаво нещо. Особено сега. Да се променя към нещо по-добро би било стъпка към успех, но не. Аз се променях към по-лошо. И най-страшното бе, че го осъзнавах, а не предприемах нищо за да го променя.

-Но не ние избираме съдбата си – прекъсна ме жената.

-Грешиш. – изправих се бавно, а тя ме последва. Нещо ми подсказваше, че тя винаги ме е следвала. Независимо от това,че не исках – Ние сами избираме съдбата си. Сами решаваме дали ще пропилеем този живот, скитайки от дом на дом, молейки за капка милост. Или ще преуспеем и ще дарим живота си за милиони. Дали ще поемем по правия, или по-грешния път. – млъкнах. Бях права. Вътре в себе си го усещах. Но защо тя продължаваше да повтаря всеки мой жест? Едно не разбирах … Защо тя винаги бе там, до прозореца и ме гледаше. Защо, сутрин първо тя ме посрещаше, но въпреки всичко от години не й бях позволявала да влезе в живота ми.

Изведнъж получих прозрение. Тя не бе просто жената с изморените очи и нежните ръце. Тя беше нещо повече. Беше душата ми. Моята съвест. Моето второ, а може би и единствено аз. Тя бе тиха и спокойна, но все пак с очи пълни с обич, надежда и нещо непознато. Нещо което не бях забелязвала.

Вгледах се в очите й. Да… В тях имаше копнеж по изгубените щастливи мигове. Тя бе пропуснала своето щастие, помагайки на другите да намерят своето. Хората бяха прави – този, който се опитва да прави другите щастливи, често е човек е по-самотен и от тях.

п.с. приемам всякаква критика : )
п.п.с. имам и още едно по-страно такова ама нз дали да го пускам...

little_baby · 2011-09-14 07:47:35

Прекрасно е

smile95 · 2011-09-14 07:57:32

за съжаление има и такива хора гледат на другите да помогна а себе си оставят на заден план

lyd3tinaaa · 2011-09-14 07:59:16

за съжаление има и такива хора гледат на другите да помогна а себе си оставят на заден план

жестоката истина... макар, че такива са едва 1 на 1000 души ...

mimetoo23 · 2011-09-14 08:03:50

Уникално е! Наистина много рядко има такива хора.

smile95 · 2011-09-14 08:05:54

за съжаление има и такива хора гледат на другите да помогна а себе си оставят на заден план
жестоката истина... макар, че такива са едва 1 на 1000 души ...

гледат живата на другите като си мислят че като помогнат за чуждото щастие печелят и своето но само се нараняват след време ги забравят и всичко остава просто спомен и никога не оспява да се отплати човек а и някой които не си и правят труда да се отплатят

denniissllaawa · 2011-09-14 08:05:56

Много е хубавоо ..

bebche__:) · 2011-09-14 08:13:55

уникално е

SuperHiro^^ · 2011-09-14 08:25:42

Уникално е! Имаш талант

the_cool_girl_97 · 2011-09-14 08:26:10

Уникално е! Наистина много рядко има такива хора.

(y)

poxleitner · 2011-09-14 08:27:01

Прекрасно.

lyd3tinaaa · 2011-10-26 09:57:58

и от скоро имам още едно творение, което както никой път мога д акажа, че обожавам

Чашата

В тишината проехтя звукът от падащата чаша. Целувката й с пода отекна в пустата стая. Стотици стъкълца се разпиляха по пода, блестейки под бледата лунна светлина. Луната, като за последно, целуна тези мънички звездици и се скри.

Тя отпусна уморено глава върху гърдите му. Изнемощелите й пръсти потърсиха последна утеха в неговите. Кафявите й, иначе топли очи, сега блестяха пълни със сълзи. Две ледени реки се спуснаха по скулите й и поеха по своя път. Устните й се раздвижиха едва доловимо, прошепващи „обичам те”.

Той не отговори. Умът му вече не бе при нея. Бе при онази другата. Изправи се безшумно и пое своя път към поредната единствена.

#1 2011-09-14 07:40:45

Re: всичко на куп =)

#2 2011-09-14 07:47:35

Re: всичко на куп =)

#3 2011-09-14 07:57:32

Re: всичко на куп =)

#4 2011-09-14 07:59:16

Re: всичко на куп =)

#5 2011-09-14 08:03:50

Re: всичко на куп =)

#6 2011-09-14 08:05:54

Re: всичко на куп =)

#7 2011-09-14 08:05:56

Re: всичко на куп =)

#8 2011-09-14 08:13:55

Re: всичко на куп =)

#9 2011-09-14 08:25:42

Re: всичко на куп =)

#10 2011-09-14 08:26:10

Re: всичко на куп =)

#11 2011-09-14 08:27:01

Re: всичко на куп =)

#12 2011-10-26 09:57:58

Re: всичко на куп =)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook