Няма заглавие..

hrisi123 · 2011-09-10 20:41:36

Тя мина по коридора. Бе красива. Дългите й небрежно кестеняви коси падаха прекрасно на раменете й. Стила й на обличане бе страхотен. Отиде до шкафчето си. Отвори го и остави няколко учебника. Кафявите й очи в които всеки потъваше бяха толкова усмихна ти. Тя бе страхотен човек. Всички я уважаваха и ценяха. Бе усмихнато момиче готово да помогне на всеки. Бореше се когато си заслужаваше и се отказваше когато не. Но живота я бе смачкал толкова, че искрената усмивка, която имаше вече се бе превърнала в евтино менте. Зад онази усмивка и твърда обвивка се криеше едно малко момиченце, което имаше нужда от някой макар и да не го показваше. Родителите й бяха починали в автомобилна катастрофа, а тя бе отгледана от баба си и дядо си, които за нея бяха и баща и майка. Но преди време се раздели с баба си. Тя преживя трудно загубата, нещо повече не напълно все още я болеше ужасно много. Бе загубила най-скъпите си хора. Бе останала само с дядо си, който сега за нея бе всичко. Понякога пиеше за да забрави болката. Пушеше за да се успокои, но нищо не помагаше. Сега не бе толкова силна, но не й толкова слаба.
Момичето си бе харесало едно момче. Но определено и той не бе безразличен към нея. Тя не показваше много чувствата си от онзи ден в който загуби скъп човек за нея. Човек, който бе дал почти целия си живот за да я отгледа, а сега тя бе без него, загуби го завинаги. В един от дните в които тя бе навън и пушеше за да се успокои той отиде до нея.
-Здравей! –усмихна се. Той й бе толкова сладък пред нея, а тя го гледаше без дори да обели дума. Красивите му очи и усмивка я караха да забравя цялата си граматика. Той я гледаше. –Ам няма ли да получа здравей!? –засмя се.
-Здравей! –усмихна се. –Какво правиш тук?! До колкото знам ти не пушиш?! –дръпна два пъти от цигарата и изкара дима, който се пръсна навсякъде.
-Да права си! Но ти пушиш!! –отново й се усмихна сладко. –Виж исках да говоря с теб, но мисля, че тук не е най-подходящото място. Защо не се срещнем към 20:00 пред новото кафене, което отвориха?
-Добре! –дръпна няколко пъти още от цигарата и я стъпка с крак. Издиша дима и мина през него.
Вечерта в 20:00 той я изчака пред кафенето. Тя дойде отново с небрежно разпилени коси, които й придаваха необикновена красота. Момчето се усмихна отново по онзи сладък начин. Двамата се отправиха на някое не толкова оживено място за да останат двамата.
-Е за какво искаше да говорим?! –погледна го след като седна на една от пейките в един от парковете. Той седна до нея.
-Ами.. –засмя се. –Чувствам се глупаво.. защото в момента не знам какво да кажа!! А мислех, че знам!! –смееше се нервно, а тя го погледна.
-Няма от какво да се притесняваш! –усмихна се и му даде поне малко кураж. Когато тя го погледна, а той срещна погледа й все едно говореха с очите си. Все едно сърцата им се разбираха без думи. Очите й говореха, а устните им сами си знаеха работата. Без да се усети нито един от тях вече бяха впили устни едни в други. След целувката, тя не съзнателно захапа долната си устна и все още не бе отворила очи. Определено изпитваха нещо един към друг.
-Е? Мисля, че знаеш какво трябва да ми отговориш?!
-А, аз мисля, че знам отговора! –целуна го отново след което се усмихна.
Сякаш това беше едно ново начало за нея. Но не се знаеше дали щеше да е така. Дори тя самата. Да доверяваше се на някой и му показваше чувства, но все още съмненията за предателство не я оставяха. Минаваха се дни, седмици. Промяната в нея си личеше. Щом се прибра една от вечерите в тях бе усмихната, а дядо й сияеше от щастие. Неговото малко момиченце бе щастливо от много време насам. Днес бе щастлива, но утре не се знаеше какво щеше да се случи.
Следващия ден в училище започна добре като за начало, но не се знаеше какъв ще е края му. Докато тя оставяше някои учебници в шкафчето си най-добрата й приятелка отиде до нея.
-Хей здравей! Виждала ли си Брад? –усмихна се толкова щастливо.
-Ам не.. –засмя се. –Толкова се радвам да те видя толкова щастлива когато си с него не знам какво ще стане когато замине за Ню Йорк? –смееше се като мислеше, че тя знае за заминаването на Брад.
-За какво говориш? Аз не знам нищо за това пътуване.. –засмя се леко неловко и нервно.
-Ам мислих, че ти е казал!! Явно съм се объркала.. може да не е за твоя Брад. Може да е за Брад нали го знаеш.. –започна да се засмива нервно. –Ам трябва да тръгвам!! –усмихна се и тръгна на някъде. Тя се почувства отново предадена. Сякаш и бяха забили нож в сърцето. Пое си дъх и тръгна на някъде. Докато минаваше по коридора, той я срещна и хвана за ръката. Завъртя я и се опита да я целуне, но тя се отдръпна. Но това едва не бе единствения път в който тя го пренебрегна. Преди това се случи още няколко пъти.
-Добре какво има?! Цял ден не ми даваш да се доближа до теб! Правиш се, че не ме чуваш когато ти извикам.. какво става?! –гледаше я объркан.
-Остави ме не искам да говоря с теб!
-Какво?! Нека отидем някъде за да поговорим!!
-Знаеш ли добра идея! –дръпна го и тръгнаха на някъде.
Щом останаха насаме започнаха големите кавги. –Знаеш ли късаме. Не ми трябваш! –бяга думите й, но обичта му към нея бе голяма за да остави тези думи да ги разделят. Той се опита да я успокои,но не успя- без успех. –Не съм ти играчка не си играй с мен.. погледни ме на какво приличам.. живота достатъчно си поигра с мен. Ти бе единствения на който се доверих след всичко, а сега си никой за мен!! Не искам повече да те виждам! –тръгна, но той я спря целуна я, но отново без резултат. –Грешиш!! Не го прави повече! Всичко свърши! –обърна се и си тръгна наранена. Отново си играха с нея хора, които тя обичаше. Бе разбита напълно щяха да бъдат нужни години за да заличи раните, но белезите щяха да са си там. Непокътнати.
Месеците започнаха да се редят. Нямаше помен от онова момиче. Нямаше я вече. А старото й Аз бе отрупано с прах и заровено на неоткриваемо място. Е имаше кой да го намери, но едва ли щеше да се случи. В един от дните в които тя стоеше на плажа сама със себе си някой се приближи към нея леко и внимателно. Каза й името, а тя се обърна. Очите й бяха леко подпухнали, а лицето й леко бледо. Нещо се бе случило с нея. Нещо, но той не знаеше какво. Имаше нужда да поговори с някой и той бе там. Каза си всичко със сълзи в очите. Тя умираше. Живота я напускаше. Докато си говореха заедно тя заспа завинаги в ръцете му. Близо до морето усещайки го по нозете си. Всичко свърши онзи ден и нямаше да се върне. Никой не се връщаше от там.
След месец Брад я потърси, но бе прекалено късно. Тя вече не бе сред живите. Много бяха съсипани заради това и всички скърбяха, но само него го болеше отвътре и само неговото сърце се раздираше.

Рядко оценяваме какво имаме. Осъзнаваме го щом го загубим!

Приемам всякакви критики и мнения!! Приятно четене! Дано да ви хареса!!

miss_cute_kiss · 2011-09-10 20:43:02

Аааааввв много ми харесва.! Нексттттттттт !

privaтe Love · 2011-09-10 21:09:38

Не мисля,че ще има некст..но разказът е хубав,браво!

miss_cute_kiss · 2011-09-10 21:13:31

Не мисля,че ще има некст..но разказът е хубав,браво!

Е,ако има

AnOnImKaAa · 2011-09-10 21:33:11

Прекалено бързо си развила историята, но е хубава

ECheth · 2011-09-11 09:51:29

Прекалено бързо си развила историята, но е хубава

Ами, аз съм останала с впечтлението, че разказите по принцип се развиват по-бързо. Не знам за теб.

miss_cute_kiss · 2011-09-11 10:42:26

Мен ме радва,ще има ли още ?

hrisi123 · 2011-09-11 10:51:36

Не няма да има некст.. Съжалявам!!

miss_cute_kiss · 2011-09-11 10:53:39

Не няма да има некст.. Съжалявам!!

Жалко..Еее нищо пак ее жестоко!

poxleitner · 2011-09-11 11:16:29

Невероятно.

Assiie · 2011-09-11 12:54:34

Невероятно.

hrisi123 · 2011-09-17 12:57:52

Радвам се, че ви харесва!! Благодаря ви за хубавите мнения!!

#1 2011-09-10 20:41:36

Re: Няма заглавие..

#2 2011-09-10 20:43:02

Re: Няма заглавие..

#3 2011-09-10 21:09:38

Re: Няма заглавие..

#4 2011-09-10 21:13:31

Re: Няма заглавие..

#5 2011-09-10 21:33:11

Re: Няма заглавие..

#6 2011-09-11 09:51:29

Re: Няма заглавие..

#7 2011-09-11 10:42:26

Re: Няма заглавие..

#8 2011-09-11 10:51:36

Re: Няма заглавие..

#9 2011-09-11 10:53:39

Re: Няма заглавие..

#10 2011-09-11 11:16:29

Re: Няма заглавие..

#11 2011-09-11 12:54:34

Re: Няма заглавие..

#12 2011-09-17 12:57:52

Re: Няма заглавие..

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook