Heaven and hell *Нова част*

fire_cat · 2011-09-04 16:31:38

Супер е, много увлекателно, интересно..

krisinkaa_1997 · 2011-09-04 19:48:01

Следващо, следващо, следващо !

miminzetyyy · 2011-09-05 09:14:33

Нова част, надявам се да ви е интересно Приятно четене

-Знаеш какво те чака сега нали?
Всъщност аз не знаех какво ме чака, но в никакъв случай нямаше да е нищо хубаво.
-Знаеш ли? – попита ме той с още по-свиреп глас. – Отговаряй!
-Не сър, не знам!
-Като се замисля красива си и би ми направила една услуга нали?
Той се приближи бавно до мен и въпреки, че не беше казал какво иска, аз вече знаех.
-Зависи от услугата сър.
-Значи горделива и красива, хммм такава ми и трябва. Както знаеш в града има бардак, а ти всъщност на колко беше?
-На 16.
-Чудесно, другиден започваш работа там. Началниците все пак имат нужда от развлечение .- каза той смеейки се.
В момента се чувствах точно като ненужна вещ , с която богатите хора можеха да си играят.А какво щеше да стане когато родителите ми разберат? Щях да стана като останалите куртизанки, нямаше да се различавам от тях.След това размишление аз се престраших и попитах дон хосе:
- А, ако не приема предложението Ви ? Какво ще стане тогава?
Той се усмихна леко и се приближи още по-близо до мен.
-Знам, че родителите ти работят за мен нали? А освен теб имат още три по-малки дъщери, какво ли ще стане с тях , ако останат сирачета? Ще се скитат голи , гладни и боси из града .
Сега наистина разбрах какав човек беше дон Хосе. Той не можеше да се нарече човек, а жив дявол. Като нищо щеше да убие родителите ми само и само за да се съглася да стана куртизанка . Защо го правеше? Аз бях взема само малко сено и шума, едва ли беше толкова много за него.
-Пощадете ги сър, умолявам Ви!- казвайки това аз паднах на колене пред него
-Това ще го решиш ти, или приемаш или оставате сираци, изборът е твой.Какво решаваш?
-Може ли само един ден размисъл сър, моля Ви, само един ден?!
-Добре, но нито повече. Отведете я ! – заповяда той на човека, който беше до мен.
Той беше същия, който беше и на вратата. Познах го по белега и цифрите. На излизане аз го попитах :
-Господине може ли да ви попитам нещо?
Не последва отговор, а само смях. Да той се смееше при това доста гръмогласно.
-Нещо смешно ли казах ?
-Не нищо такова, просто отдавна никой не ме е наричал господине. Тук аз съм никой, просто един роб, но преди..
-Но преди???
Той въздъхна тежко и продължи :
-Преди беше различно. Ела насам ще ти разкажа историята си.
Той ме дръпна настрани в една стайчка. Тя беше само за персонала. Как можеше в едан стая да живеят десетина души? Вътре беше доста задушно, но за сметка на това чисто.
-Ще ми я разкажеш ли? –попитах го
-Да ето какво стана :
_____________________________________________________________________________________
Това се случи преди 25 години.....
Критика/мнение ?

krisinkaa_1997 · 2011-09-05 09:18:17

Некст, некст, некст !

fire_cat · 2011-09-05 09:35:57

Некст, некст, некст !

cosmo_girl666 · 2011-09-05 09:45:59

Аааа супер,много яка историика,чакам некст!

little_baby · 2011-09-05 17:13:14

Много е интересно, браво на теб!

milinkaaa_77777 · 2011-09-05 17:14:35

кефиии

ivet955 · 2011-09-05 20:18:14

Много е интересно. Некст!!!

nqkfa_si_tam · 2011-09-07 18:05:27

Много е интересно, браво на теб!

miminzetyyy · 2011-09-08 18:08:09

Ето и новата маст. Искам да се извиня на всички за правописните грешки, които ще срещнете в тази част. Просто от два дни не ми дава да си редактирам нищо. Още един път се извинявам :S Приятно четене..

------ Беше безлунна майска нощ, а аз бях командващ на армията. В града имаше силна съпротива на опозицията . А кой мислиш беше начело н а нея – дон Хосе ла Виосе. По това време всеки се бореше за власт. Точно тогава на 28 май 1864 година стана преврата. Дон Хосе навлезе в домовете на управниците и изби семействата им. Те бяха заловени и затворени зад решетките. Някой от тях не доживяха и един месец – бяха жестоко измъчвани. А оцелелите станаха роби. Това е всичко........
- Това ли стана с вас? И вашето семейство ли беше убито, и вие ли бяхте измъчван , а после превърнат на роб?
След кратко мислене и мълчание той ми отвърна:
-Да. Избиха семейството ми , гледах как изгарят живи... момиче как се казваш?
-Рита господине!- отговорих смирено аз, чувствах, че той не е като останалите хора тук. Той беше добър..
-Ще приемете ли предложението?
-Кое предложение? – попитах аз правейки се , че не знам за какво става дума.
-Знаете за кое, аз бях до вратата и чух абсолютно всичко. Не е нужно да ме лъжете.
-За жалост ще трябва, това е единственият ми вариант да жапазя родителите ми живи. Като стана на въпрос знаете ли колко е часа?
-Някъде около 08:20.
-Боже мой , Росалинда, трябваше да я заведа при Джон. Ще тръгвам, довиждане! – аз казах това и тръгнах.
Когато стигнах до оградата Росалинда беше все още там.Тя плачеше неутешимо.
-Тук съм мъничето ми, тук съм.
След тези думи тя се обърна и ме видя.
-Рита, не ти направиха нищо нали?
-Не, хайде сега се пази, за да не те ударя прескачайки оградата.
Тя се отмести и след не повече от миг бях при нея.
-Ще те помоля само за едно – няма да казваш на нашите какво стана днес нали?
-Няма.
-Добре, хайде сега да отиваме при Джон, ще вземем брашно и ще ви направя най-вкусната питка на света.
Така ние се запътихме към търговеца. След около двадесет минути бяхме при него.
-Здравей Джон, имаш брашно нали? – провекнах се още от вратата аз.
-Днож го няма! – на свой ред отговори някой.
Да найстина не беше той, когато влязох пред мен се изправи мъж на видима възраст около двадесет и две години.
- Коя сте вие ?
- А вие кой сте?
- Тук въпросите ги задавам аз.
- Аз съм Рита и дойдох за брашно, Джон дава на семейството ни без пари.
- А аз съм сина му, колко ви дава ?
- Половин килограм, достатъчен ни е.
- Ето ви! –каза той и ми подаде голяма плетена чанта с брашно. – А сега може да си тръгвате!
„Грубиян” – помислих си аз, но не посмях да го кажа на глас. Отвън ме чакаше Росалинда. Явно беше още по-гладна и от преди.
-Взе нали? –питаше тя с такава охота.
-Да, хайде да се прибираме и да я направим.
Така двете отнова за ръце тръгнахме към колибата си. Почти през целия път цареше тишина , докато изведнъж Росалинда не я наруши:
- Ще ми кажеш ли какво стана когато беше в къщата?
- Не нищо особено, просто дон Хосе ме накара да оставя сеното и шумата. – казах й аз с тъжен тон.
Знаех, че щеше да се разбере след не повече от двадесет и четири часа. Но повече ме притесняваха родителите ми. Аз им бях единствената опора, докато те бяха на плантациите аз гледах сестрите си. А сега какво щях да им кажа? Че щях да стана една от тези, която най – много презирах . Така в размисли , не забелязах, че вече сме стигнали до колибата.
-Хайде отивай при Жавер и Лина, а аз ще ви направя закуска.
-Добре. – отговори ми тя и отиде в другата стая.
Отне ми около час да я направя и още около половин да я опека, но най –накрая беше готова.
-Жаверрр, Линаа, Росалиндааа, хайде закуската е готова вече.
-Идваме! – провекнаха се в един глас и трите.
-Хайде яжте , а аз ще изляза за малко. До час съм тук и моля ви не правете бели.
-При дон Хосе ли отиваш? – попита ме Росалинда
-Не. Ще отида до извора за вода, хайде яжте.
Всъщност нямаше да ходя там, а на плантациите при родителите си. „По- добре да научат от мен, отколкото от друг” – мислех си аз . Но все не намирах правилните думи, за такова нещо. Какво щях да им кажа? А как щяха да раегират те? Така се спирах на места и си мислех за думите ми. Цял Сао Паоло щеше да разбере , че се продавам, но не аз трябваше да им кажа.
Така смело продължих напред и не след дълго пристигнах на плантациите. Имаше много хора и аз трудно забележих родителите си измежду тях.
-Мамо, татко! – извиках аз и те се изправиха
-Ако още един път се изправите, няма да ви се плати! - извика някой по тях
Това беше Хуан, един от главните работници. Той следеше работата на другите, и само някои да се изправеше беше налаган с къмшика или в по-добрия случай не му беше плащано.
-Не се изправяйте , аз ще дойда при вас! – казах им аз и се приближих. - Трябва да ви кажа нещо..
-Какво има скъпа?Нещо лошо ли е?
-Ами... Джон го нямаше на работа..
Да аз не можех да им го причиня. Не можех да им кажа, че ще работя в бардак, това беше прекален удар зя тях.
-Това ли е ?
-Да, взех брашно от сина му. Днес той беше там.
-Добре, хайде отивай да наглеждаш сестрите си. – мама каза това и отново се залови за работа
Така аз тръгнах към вкъщи разочарована от самата себе си. Не можех да им кажа истината в лицето, нямах сили.Отново в размишления тръгнах към вкъщи. Но още от два километра се усещаше силна миризма на барут. Какво ли ставаше? Аз позабързах крачка и след не повече от петнадесет минути бях там. Но какво заварих на мястото на къщата? Една развалина, беше останало само основите на къщата.Тя беше изгоряла.
Критика /мнение

gabinka1 · 2011-09-08 18:11:20

оуу мн инт. ощее!!

kkalippso · 2011-09-08 18:13:27

Страхотна историйка!Страхотна част! Още!

poxleitner · 2011-09-08 18:36:41

Некст.

fantasy_girl · 2011-09-08 18:50:36

Много интересно! Некст!

afi_rz98 · 2011-09-08 18:56:20

Некстт..

bok$eto · 2011-09-08 19:03:17

страхотна история,поздравления

little_baby · 2011-09-08 19:51:55

Нямам търпение за следващата част

miminzetyyy · 2011-09-09 08:17:54

Скоро ще постна още
п.п Моля коментирайте , за да знам дали ви харесва и дали има смисъл да я продълавам ((:

Black_pois0n · 2011-09-09 10:03:36

искам още

kkalippso · 2011-09-09 10:54:19

Скоро ще постна още
п.п Моля коментирайте , за да знам дали ви харесва и дали има смисъл да я продълавам ((:

Да не си посмяла да я спреш! Чакаме некста..

yoo_97 · 2011-09-09 11:07:13

Неее, не я спираааааай.

miminzetyyy · 2011-09-09 11:21:48

Ето я и поредната скучна част |-) , за което отново се извинявам. Приятно четене и дано ви хареса

-Росалинда, Лина, Жавееер, къде сте? Къде сте? – втурнах се като обезумяла в развалините.
Кой би го направил, какво бях сторила? Точно тогава забелязах в страни от къщата дон Хосе ла Виосе. Той стоеше и се смееше. Да смееше се.
-Какво си направил негодник, мразя те! – втурнах се аз към него и след тези думи поледва и шамар от моя страна. – Къде са те, къде са! – крещях като обезумяла аз. – Какво им направихте? Каквоо?
Но той още стоеше и се смееше.
-Ето там. – каза той и посочи останките от къщата. – Някъде там ! – каза той и за пореден път се изхили „грозно” в лицето ми
Беше подпалил къщата и бе оставил сестричките ми да изгорят в пламъците. Аз нямах сили, просто се отпуснах бавно на земята и започнах да плача. Заради мен те бяха мъртви и отново заради мен родителите ми щяха да търпят срама и да оплакват децата си.
-Защо ги остави да умрат? Казах ти, че ще си помисля един ден, защо го направи? – питах го с „пресипнал „ от плач глас . – Защо?
-Защото така поисках! Отведете я. – заповяда на човека до него той. – От утре започваш работа.
-Може ли поне да се сбогувам с родителите си? Като за последно, няма да създавам проблеми или да бягам моля те. Само за едно те умолявам- не убивай и тях умолявам те..
-Това аз ще реша. Хайде тръгвай!
Така двама от неговите роби дойдоха и ме вдигнаха от земята.
-Съжалявам за семейството ти. – каза единият.
Това беше същия човек, който срещнах в имението на дон Хосе. Онзи , но когото бяха подпалили семейството и бяха измъчвали в затвора.
-Хайде да тръгваме.
Така ние отново се озовахме в имението.
-Искаш да кажеш на родителите си така ли? – попита с все същата усмивха дон Хосе.
-Да!
-Чудесно, ето ги и тях.
Той посочи една тъмна стайчка в двора. А от нея се носеше ужасен мирис на изгоряло.
-Какво си им направил? – попитах уплашено аз. – Убил си ги нали?
-Не глупачке, отиди и ги виж.
Аз само това й чаках и се втурнах веднага. Какво ли им беше сторил?
-Рита, ти си добре нали? – чу се глас от тъмната стая.
Аз не виждах кой говори, но познавах този глас – беше на мама. Все пак не ги беше избил. Аз влязох съвсем тихо вътре може би защото се страхувах от глетката.
-Ти ли си отговорна за това? Ти ли ? – нахвърли се още от вратата баща ми.
Той много обичаше сестрите ми. Затова и първата му реакция беше такава, но малко след това той се отдръпна настрани. Там ги видях. Росалинда, Жавер и Лина бяха проснати на пода като безпотребни вещи. Целите им лица и тела бяха обгорени. И това всичко се случи заради мен, да колкото и да се опитвах да не го признавам си беше така.
-Съжалявам. – промълвих аз и „избухнала” в плач паднах при безжизнените им тела.
- Това не трябваше да се случва.
-Сега видя ли ги? – попита ме дон Хосе, които през цялото време стоеше на вратата
-Да.
-А останалото , няма ли да им кажеш и него? Или може би аз ще трябва да им кажа?
-НЕ!
Майка ми и баща ми се спогледаха и се приближиха бавно до мен.
-Какво има?
-Историята е дълга, но най-същественото е това, че ще ставам куртизанка, или дон Хосе ще ви убие! – казах аз с наведена глава. – Моля ви не казвайте нищо...
Те само погледнаха дон Хосе и не промълвиха нита дума. Знаеха, че той бе упасен и можеше да навреди не само на тях, а и на мен.
-Сега може да си тръгвате, а Рита остава с мен в имението за един ден.- каза той на родителите ми и тръгна.
-Рита, ще се справиш нали?
-Да, мамо ще се справя. – отвърнах аз с насълзени очи и тръгнах след дон Хосе.
Той вече бе влязал в имението.За мен това беше цял палат и аз се въртях в кръг , за да разбера от къде да вляза вътре.
-Да Ви помогна?
Аз се обърнах и видях вече познатият ми, бившия командващ на армията.
-Моля наричайте ме Рита. Тук аз съм равна с вас.
-Името ми е Лука.
-Добре Лука, от къде се влиза в имението? То е толкова огромно...
-За теб е, но за дон Хосе не е нищо особено.От тук. – каза той и посочи малъх вход от задната страна на имението.- От тук е за робите , а от другия е за гостите и богатите хора.
Аз прекрачих пода доста неуверено. От сега нататък ме чакаше съвсем различен живот.
-Какво се маеш, ако ще влизаш влизай! – подвикна ми някай от стаята.
Беше жена, на видими възраст около 20 години. Имаше къса кестенява коса, и зелени очи.
-Не й обръщай внимание, Мелинда е такава. Или поне стана такава.
-Как така?
-Изведнъж тя се промени. От добро , умно и милостиво момиче се превърна в това което е сега.
-Но какво е станало? – попитах аз узадачена
-Това знае единствено, тя и бог. Досег на никога не го е споделила, а й не вярвам да го сподели.
- А аз къде ще спя?
-Ще трябва да попиташ дон Хосе, той определя това. Хайде ще те заведа при него.
-Добре, но къде ще го намеря?
-По това време дон Хосе е при работниците в плантацията.
-Тръгвам, чаоо! – извиках аз и изхврчах „като стрела” от стаята
Критика/мнение
п.п Моля коментирайте

bok$eto · 2011-09-09 11:32:25

браво поздравления страхотна история ще я следя с удоволствие

Black_pois0n · 2011-09-09 11:45:37

Прекрасно

#26 2011-09-04 16:31:38

Re: Heaven and hell *Нова част*

#27 2011-09-04 19:48:01

Re: Heaven and hell *Нова част*

#28 2011-09-05 09:14:33

Re: Heaven and hell *Нова част*

#29 2011-09-05 09:18:17

Re: Heaven and hell *Нова част*

#30 2011-09-05 09:35:57

Re: Heaven and hell *Нова част*

#31 2011-09-05 09:45:59

Re: Heaven and hell *Нова част*

#32 2011-09-05 17:13:14

Re: Heaven and hell *Нова част*

#33 2011-09-05 17:14:35

Re: Heaven and hell *Нова част*

#34 2011-09-05 20:18:14

Re: Heaven and hell *Нова част*

#35 2011-09-07 18:05:27

Re: Heaven and hell *Нова част*

#36 2011-09-08 18:08:09

Re: Heaven and hell *Нова част*

#37 2011-09-08 18:11:20

Re: Heaven and hell *Нова част*

#38 2011-09-08 18:13:27

Re: Heaven and hell *Нова част*

#39 2011-09-08 18:36:41

Re: Heaven and hell *Нова част*

#40 2011-09-08 18:50:36

Re: Heaven and hell *Нова част*

#41 2011-09-08 18:56:20

Re: Heaven and hell *Нова част*

#42 2011-09-08 19:03:17

Re: Heaven and hell *Нова част*

#43 2011-09-08 19:51:55

Re: Heaven and hell *Нова част*

#44 2011-09-09 08:17:54

Re: Heaven and hell *Нова част*

#45 2011-09-09 10:03:36

Re: Heaven and hell *Нова част*

#46 2011-09-09 10:54:19

Re: Heaven and hell *Нова част*

#47 2011-09-09 11:07:13

Re: Heaven and hell *Нова част*

#48 2011-09-09 11:21:48

Re: Heaven and hell *Нова част*

#49 2011-09-09 11:32:25

Re: Heaven and hell *Нова част*

#50 2011-09-09 11:45:37

Re: Heaven and hell *Нова част*

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част

Re: Heaven and hell Нова част