Не висчко е такова, каквото изглежда.

несu- · 2011-08-30 06:41:25

Другата част от ранното утро мина спокойно. С Джери продължахме разговора си и аз му разказах моята история. Когато погледнах колко е часът минаваше 08:30.
- Алекс, аз ще тръгвам. Успех днес и да го разбиеш. - Джери стана и се отправи към вратата.
- Довиждане Джери, беше ми приятно да поговоря с някой за всичко това. - усмихнах му се и станах да го изпратя. Малко преди да затворя вратата Джери си бутна главата вътре и каза:
- Малката пази се, защото не всичко е такова, каквото изглежда. - Какво означава това? Няма значение ще мисля по- късно по този въпрос, защото мача на Мартин е след един час, а аз трябва ( и искам ) да го гледам. Този път се положих повече грижи за външния си вид, защото трябваше да му се харесам, все пак това бе част от мисията.
Когато най- накрая се облякох, гримирах и направих прическа си взех ключовете и телефона и се запътих към стадиона. Имаше доста хора, но въпреки това успях да си намеря мястото. Беше на първия ред с чудесна гледка към футболистите.
Русата коса на Мартин блестеше на слънцето, а кафявите му очи шареха из публиката и тогава се спряха на мен. Той се усмихна и ми помаха. Аз отговорих на жеста му, след което се чу сигнала, който дава начало на мача.
Не отделях поглед от него, всичките му мускули се бяха напрегнали, докато тичаше след топката. И ето, че той отбеляза първия си гол. По изражението му личеше, че е доста радостен.
~ ~ ~ * ~ ~ ~
Мача завърши с равен резултат, но това не попречи на Мартин да свали усмивката от лицето си. Видях го как тръгва към съблекалните, когато костюмиран мъж го спря. Не можех да видя лицето му, но по костюма си личеше, че е доста влиятелен. И тогава ми просветна. Това бе баща му. За това си взех нещата и тръгнах към тях.
- Мисли му, ако не дойдеш довечера. - баща му говореше на висок тон, а Мартин само го гледаше.
- Хей, Марти.. добра игра. - усмихнах му се и го прегърнах.
- Мерси Алекс, радвам се, че поне един от нас се е забавлявал.
- Как няма да се забавлявам, като те гледам как тичаш по топката? - започнахме да се смеем, а баща му само ме изгледа а криво.
- Мартин, няма ли да ме запознаеш с приятелката си?- той ме погледна изпод вежди и повдигна леко краищата на устните си.
- Добре де. Алекс, това е баща ми г-н Портър, татко, това е Алекс Делован. - Мартин направи някаква гримаса, но аз подадох ръка на костюмаря.
- Приятно ми е да се запознаем г-н Портър. - той само ме погледна и дори не ми отвърна на поздрава, а се обърна и си тръгна.
- И не забравяй да дойдеш довечера Мартин. - извика от разстояние и продължи да върви.

-следва продължение-

syn_princess · 2011-08-30 11:11:41

Некст ;?

little_baby · 2011-08-30 11:13:39

Много ми харесва

just meee · 2011-08-30 11:37:17

Току що прочетох ВСИЧКОи не мога да отрека,че ме грабна.
Ощее?

nqkfa_si_tam · 2011-08-30 12:39:32

Супер е!Имаш талант.

vladityswet · 2011-08-30 13:10:53

интересно е

несu- · 2011-08-30 15:38:02

Радвам се, че ви харесва

- продължение по- късно!

несu- · 2011-08-31 16:12:03

Най- скучната част на разказ, писана някога..

- Аз отивам да се преоблека, ти ако искаш ме изчакай да ходим заедно към училище? - прокара ръка през косата си и се запъти на към съблекалните, без дори да чуе отговора ми.
Чаках го половин час. Умряах си на онова слънце, но какво пък- рисковете на професията.
- Не мога да повярвам, че ме чакаш. - той се появи зад мен и си бе лепнал една такава огромна усмивка.
- Ами все пак исках да продължим разговора от снощи. - Кого ли заблуждавам? Исках да го разпитам подробно за баща му, за да мога горе долу да имам ясна представа в какво се забърквам.
- Щом искаш добре.
- Ами.. ти с кой живееш? - усмихнах му се и тръгнахме на към училището.
- С баща ми. Майка ми ни е напуснала, когато съм бил на 2 години, не го помня този момент.
- О, съжалявам. Иначе що за човек е той? - може би малко прекалявам с въпросите, но да се надявам, че той няма да забележи.
- Ами добър е, но почти никога не си е в нас. Един вид все едно живея сам.

След 20 минути ходене с Мартин стигнахме до училището. Разбрах много неща за него и баща му, за това, как той винаги е някъде по- работа и много рядко си е в тях.
- Е Алекс, чудех се.. - Мартин ме спря. - Ъмм ако искаш довечера ела с мен на едно семейно събиране? - той се усмихна и прокара ръка през русата си коса.
- С удоволствие ще дойда. - с това изречение започна приключението.

- следва продължение -

little_baby · 2011-08-31 18:15:30

Е, частта не е чак толкова безинтересна, защото се случва едно от най-важните неща - влизането в къщата [/list]

несu- · 2011-09-01 10:56:07

Учебният ден мина сравнително бързо. Успях да се сприятеля с още хора и да изкарам добра оценка на един тест по химия. Толкова ми харесва нормалният живот. Да не гониш срокове, да не следят всяка твоя стъпка. Иска ми се някой ден да заживея такъв живот. Ето че и последния звънец удари и всички се запътиха към изхода на училището.
- Хей Алекс, чакай. - Мартин вървеше със забързани крачки зад мен. - Какво ще кажеш в 20:30 часа да мина да те взема?
- Добре. - аз се усмихнах и продължих по пътя за вкъщи. Със самото влизане в апартамента изкарах телефона си и се обадих на познатия номер.
- Ало, г-жо Монгонъри? - гласът ми започна да трепери, но се овладях на време.
- Сподели Алекс, какво има? - гласът на възрастната жена изглеждаше спокоен.
- Тази вечер ще имам възможност да вляза в къщата. Чудех се дали може да ми пратите някаква снимка на папката която трябва да взема, или да ми я опишете по- подробно?
- Това е добра новина, ако тази вечер завършиш мисията си, ще имаш богато възнаграждение.
- Не искам никакво възнаграждение, а само да разбера кои са убийците на родителите ми. - изведнъж побеснях. Бях казала още в началото на мислията на г-жа Монгонъри, че като я приключа искам да тръгна по следите на убийците.
- Добре Алекс, като приключиш мисията ще говорим за това, а папката която трябва да вземеш е червена с надпис "Секретно". - след като изрече тези думи възрастната жена ми затвори.
Подготвена съм за такава мисия от 12 години, а сега при мисълта, че трябва да вляза на напълно непознато място за мен и да взема някаква папка, ръцете ми се разтреперват. По- добре да започна да се оправям, че след един час ще дойде Мартин. Облякох една черна коктейлна рокля и обух едни високи токове. Косата си я вързах на небрежен кок и наблегнах на по- тъмен грим. Точно в 20:30 часа се позвани на вратата.
- Влез, отключено е. - провикнах се от хола, защото трябваше да набутам някои "интроменти" в чантичката ми.
- Уау, Алекс изглеждаш невероятно. - Мартин се появи пред мен, облечен в черен смокинг с папионка.
- Благодаря, същото може да се каже и за теб. - аз се усмихнах и го хванах под ръка.
- Е след като си готова можем да тръгнем. - той ме поведе през апартамента ми и след като излязохме от сградата се запътихме към лимузина паркирана на главната улица.
- Чувствам се като в някой романтичен филм - казах го толкова тихо, че Мартин не ме чу. Той отвори вратата и аз се настаних на меката седалка, след което и той седна до мен.
- Роберто, може да тръгваш вече. - Той погледна към шофьора и направи знак с ръка. Пътувахме около 15минути и когато лимозината спря Мартин се обърна към мен.
- Само да ти кажа, че ще е пълно с фотографи, колеги на баща ми и много други хора. Но ти скъпа Алекс не се притеснявай, защото обещавам, че няма да се отделя от теб. - След тази къса реч той излезе от лимозината и задържа вратата, за да мога и аз да изляза.
- Уау, къщата е невероятна. - гледката пред мен бе толкова вълшебна. Една огромна къща на 3 етажа, цялата обвита в жълта светлина. Отвътре се долавяше приятна музика и пияния смях на някои от гостите. За минути изгубих представа къде се намирам, но телефона ми прекъсна мислите ми. Погледнах го и имах входящо съобщение "Не се тревожи Алекс, и аз съм в къщата. - Джери". Страхотно, този човек знае как да разваля купони.

- следва продължение -

несu- · 2011-09-01 16:27:40

Пускам още една част и ако няма интерес към разказа го спирам.

->

- Всичко наред ли е? - Мартин ме погледна, а очите му на жълтата светлина имаха златист отенък. Исках да го прегърна и да му кажа всичко, но въпреки това само се усмихнах. Влязохме в къщата и това което видях ме накара да се усмихна отново. Няколко келнери обслужваха гостите, носеха студено шампанско върху таблите си както и различни видове хапки и мини сандвичи.
- Ако искаш след малко ще идем на по -тихо място. - Мартин се усмихна и пусна ръката ми. - Отивам само да видя баща ми какво иска и се връщам. - Той ме целуна по бузата и тръгна. Цялата изтръпнах, сърцето ми заби в луд ритъм и не знаех къде се намирам.
- Определено това момче е хлътнало по теб. - Гласът на Джери ме изкара от мислите ми и смъкна усмивката от лицето ми. Като го погледнах беше облечен като келнер, а върху таблата му имаше няколко чаши шампанско. Аз се пресегнах да взема една.
- Не си ли прекалено малка, че да пиеш? - Джери ме изгледа из под рунтавите си вежди. - Мисля, че трябва да се залавяш за работа?
- Понякога мислиш прекалено много. Тази вечер има много хора и няма как да измъкна документите, за това само ще огледам. - аз му се усмихнах и тръгнах към Мартин. Той все още говореше с баща си и дори не забеляза, че бях зад него.
- Това е моя работа с кой ще бъда и с кой не. Ако не ти изнася аз няма какво да направя по въпроса. - Баща му отново му говореше на по- висок тон. Мартин нищо не каза, а просто се обърна и ме хвана за ръката. Личеше му, че е разстроен. Оставих се да ме поведе където иска.
- Какво има? - аз го погледнах и хванах ръката му, когато вече се бяхме качили в неговата стая.
- Нищо, не ми се говори за това. - той преглътна тежко. - Настани се удобно, след малко се връщам - излезе от стаята, като след себе си остави само аромата на парфюма му. Започнах да разглеждам стаята му. Имаше едно голямо легло, два шкафа и едно бюро. Беше сравнително подредено, но върху бюрото бяха нахвърляни разни листа. Любопитството ми надделя и погледнах. До колкото успях да видя пишеше нещо за лабораторни изследвания.
- Тук съм вече. - беше застанал зад мен и се усмихваше. В едната си ръка държеше две чаши, а в другата бутилка уиски. - Мислех си, че можем да се поотпуснем?
- И това включва алкохол? Брой ме и мен. - аз се усмихнах и взех едната чаша от ръката му. Той сипа първо на мен, като напълни чашата си догоре, а на мен сипа само до половината.
- Това, че съм момиче, не те оправдава. Напълни ми чашата. - усмихнах се и дръпнах бутилката към мен.
- Добре, както искаш. - той ми досипа след което остави бутилката на бюрото и седна на леглото. - От какво се притесняваш, ела седни. - след като изрече тези думи той потупа леглото. Аз седнах и отпих голяма глътка от уискито. Имаше странен вкус.
- Извинявай, но къде е тоалетната? - погледнах го и оставих чашата си на шкафа до леглото.
- Вратата след кабинета на баща ми. Ъ след стъклената врата де. - той се усмихна.
- Връщам се след минута. - Станах и излязох. Не ми се ходеше до тоалетна, но трябваше някак да видя какво точно ме чака в кабинета. Отворих стъклената врата и надникнах вътре. Беше тъмно, само малко светлина си проправяше път през дебелите завеси на прозореца, но и това бе достатъчно за да огледам хубаво. Имаше голямо масивно бюро, до което беше разположен сейф. - Сигурно папката е в сейфа.
- Какво по- дяволите правиш тук?

fire_cat · 2011-09-01 17:36:47

Днес изчетох всичко и много ми хареса. Пускай още.

Extazy Baby · 2011-09-01 17:58:01

Айде, пускай още.

несu- · 2011-09-01 18:19:02

- Ами аз.. търсех тоалетната. - разтреперих се, но за секунди. Затворих вратата и се обърнах към мъжа.
- Както виждаш това НЕ е тоалетната. - Бащата на Мартин стоеше срещу мен и бе придобил червен цвят на лицето си.
- Да, забелязах. Ако може да ме упътите? - погледнах го с най- милия си поглед, но той си оставаше все така намръщен.
- Следващата врата в дясно. - той посочи една светло кафява врата.
- Благодаря. - Тръгнах към вратата и я отворих, но преди да затворя погледнах към кабинета. Г-н Портър изкара ключ от джоба на панталоните си и заключи вратата. - Чудесно, сега ще ми е още- по трудно.

~ ~ ~ * ~ ~ ~

След 5 минути се върнах при Мартин, а той лежеше спокойно на леглото и пиеше от чашата си.
- Знаеш ли, че не е здравословно, да се пие в легнало положение. - Седнах до него и се пресегнах за чашата си, но той ми хвана ръката.
- Исках да направя нещо още като те видях за пръв път. - Той отмести един кичур коса от лицето ми и сложи ръката си върху рамото ми. След което ме притегли към себе си и ме целуна. Загубих представа за това коя съм и отвърнах на целувката му. Имах чувството, че траеше цяла вечност, а всъщност бе само един миг. И естествено всичко това бе прекъснато от Джери. Поредното съобщение развалящо вълшебният миг. "Какво по- дяволите правиш?". Дано не е разбрал за тази целувка, защото ще загазя много сериозно.
- Ще ме извиниш ли за секунда? - станах от леглото и излязох в коридора. С треперещи ръце написах бърз отговор: "За какво говориш?" след което му го изпратих. Изчаках малко за да се успокоя и отворих вратата на стаята, но това което видях ме изненада. Мартин беше.. заспал?

- следва продължение -

fire_cat · 2011-09-01 18:34:19

Яко. пускай още.

Extazy Baby · 2011-09-01 18:37:53

Псуни още.

petushka88 · 2011-09-01 18:38:29

Oще ?

Iv4eto_L0ve · 2011-09-01 18:48:33

якоооооооооооо

несu- · 2011-09-02 08:42:02

Преди като влязох в стаята не обърнах внимание на бутилката от уискито, но сега почти бе празна. Аз само си взех чантата и излязох и точно в този момент телефона ми пак издаде звук за получено съобщение: "Г-н Портър без малко да те хване, бъди по- внимателна хлапе." Мога да се закълна, че ми падна камък от сърцето. Но въпреки това целувката на Мартин още гореше по устните ми. Слязох на първия етаж, където вече имаше повече хора, но аз си проправих път през тълпата и излязох пред къщата. Нямам си и на идея с какво ще се прибера, за това тръгнах пеша. Горе долу успях да запомня пътя, за това предполагам, че няма да ми отнеме повече от 40 минути за да се прибера вкъщи.
Но точно когато пресичах на един светофар един черен бус спря на пешеходната пътека и трима маскирани мъже се отправиха към мен. Мога да се закълна, че това и преди ми се е случвало, но съм леко замаяна от уискито.
- Г-це Делован, моля да дойдете с нас. - един от маскираните ми хвана ръката и започна да ме дърпа.
- Кои сте вие бе хора и какво искате от мен? - започнах да се съпротивлявам, но безуспешно. Когато ме вкараха в буса един от тях ми заби някаква спринцовка в ръката, след което се почувствах още по замаяна и изгубих съзнание.

~ ~ ~ * ~ ~ ~

- Мамо, татко.. какво правите тук? Не сте ли мъртви? - родителите ми седяха срещу мен и се усмихваха, но въпреки това в очите им се четеше тъга.
- Алекс, трябва да поговорим. - Баща ми хвана ръката ми и ме погледна в очите ми.
- Скъпи остана малко време, нека си вървим. - Майка ми го дръпна и те изчезнаха някъде в нощта. Събудих се от силното бибикане на някакъв апарат.

- следва продължение -

fire_cat · 2011-09-02 08:44:43

Още.

petushka88 · 2011-09-02 08:46:01

Още.

Extazy Baby · 2011-09-02 10:09:33

Още ?

the_cool_girl_97 · 2011-09-02 12:47:32

чак сега видях темата ти и прочетох.. ВСИЧКО! Чакам некст с нетърпение

Assiie · 2011-09-02 17:50:39

чак сега видях темата ти и прочетох.. ВСИЧКО! Чакам некст с нетърпение

несu- · 2011-09-02 19:49:09

Намирах се в болнична стая а апарата измерваше пулса на сърцето ми.
- Спящата красавица се събуди. - Джери се надвеси над мен и се усмихна. - Как се чувстваш хлапе?
- Какво стана? - бях доста объркана, последното което помня беше черният бус.
- По спокойно. Преди два дни те докара линейка насам. Някакъв човек те е намерил пред една бензиностанция.
- Два дни? Какво по дяволите? - сега вече бях още по объркана.
- Какво си спомняш за последно? - Джери хвана ръката ми и седна на ръба на леглото.
- Ами как вървях към нас и някакви маскирани мъже ме вкараха в черен бус. След това нищо. - отпуснах се върху възглавницата.
- Добре, аз те оставям да си почиваш. А и да ти кажа, Мартин вчера беше тук. Остави ти този букет. - той посочи към малката масичка до прозореца.
- Добре, чао. - обърнах се на другата страна и заспах моментално.

- -

Изписаха ме още същия ден и се прибрах вкъщи. Погледнах си телефона и батерията ми беше паднала. Когато го включих видях едно съобщение, което доста ме обезпокои. Беше от блокиран номер и гласеше "Не всичко е такова, каквото изглежда Алекс, пази се." Сега се сетих и за едното съобщение на Джери, чудех се какво ли искат да кажат с това, но главата ми все още пулсираше от силните лекарства, за това влязох в банята и си напълних ваната с вода и сложих доста ароматни соли, след което се потопих и на мига се почувствах по -добре, но някой позвъни на вратата. - Иска ми се да бях останала в болницата. - Взех хавлията увих се и се запътих към вратата за да видя кой ме безпокои.

- следва продължение -

#26 2011-08-30 06:41:25

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#27 2011-08-30 11:11:41

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#28 2011-08-30 11:13:39

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#29 2011-08-30 11:37:17

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#30 2011-08-30 12:39:32

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#31 2011-08-30 13:10:53

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#32 2011-08-30 15:38:02

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#33 2011-08-31 16:12:03

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#34 2011-08-31 18:15:30

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#35 2011-09-01 10:56:07

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#36 2011-09-01 16:27:40

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#37 2011-09-01 17:36:47

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#38 2011-09-01 17:58:01

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#39 2011-09-01 18:19:02

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#40 2011-09-01 18:34:19

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#41 2011-09-01 18:37:53

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#42 2011-09-01 18:38:29

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#43 2011-09-01 18:48:33

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#44 2011-09-02 08:42:02

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#45 2011-09-02 08:44:43

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#46 2011-09-02 08:46:01

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#47 2011-09-02 10:09:33

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#48 2011-09-02 12:47:32

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#49 2011-09-02 17:50:39

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#50 2011-09-02 19:49:09

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook