Светът на един цветен тестрол

Extazy Baby · 2011-08-27 23:49:34

Сега като всичко ми се изясни, мога да ти кажа, че много ми харесва темата. Разбирам те.

audrey · 2011-08-28 10:25:50

След думите ти следват действия ... следваха. Понякога бе повече действия, подкрепени с и чрез думи ...

Сега са думи-бездействия.

Аз ги направих, виновна съм.

Сега не мога - не спя, не ям, не се усмихвам ...не и като себе си - не и пред себе си, не и вътре в себе си ... Вървя и отивам някъде само и само да ме няма, но пак съм аз със себе си.
Ти си всичко, ала аз не съм достатъчна. А може и да съм - ти просто не разбра. Аз останах недоизказана, ти - недоволен. Недоволен ? Незадоволен, нежелаещ ... все едно, няма те.
А сякаш беше толкова отдавна, когато бе до мен - допира ти, той е само спомен вече. Неотдавнашен, но отдалечен. Помня гласа, зовящ името ми ... и ме е страх, че няма да се повтори ... че няма да е същото ... помня дълбоките очи, топлещи моите ... усмихващи ме ... помня допир, но визуално. Чувството не помня. Помня, че сгряваше, помня - бе надеждно, сигурно, мен си и безстрашно ... за мига, не за утре, не за вчера ... днес.
Не е любов - по-малко е и е повече.

Няма го вече. Не знам защо, не знам как, но го няма. Не ме откри, а още можеш. Не желаеш, не виждаш ... няма ме вече.

Без сън, без спокойствие ...

А откривах себе си с теб ... у теб ... чрез теб ... аз и ти и това е ... изчезна по-бързо, отколкото се появи ... а откривах себе си с теб ... изучавах се ... намирах се, без да се търся - ти ме откриваше и ме показваше на мен самата ... пак откривах себе си с теб ... и мислех, че мога повече ... ти обаче не трябва (вътре от мен) да бъдеш нечие скеле ... Открил си себе си - сега живей. Дай да забравя, дай ключа ... или ме хвърли от кулата - само не ме оставяй сама с камъните.

pami7o · 2011-08-28 11:56:05

Да ти кажа хареса ми,ама си помислих,че тестрола е някакво гориво

audrey · 2011-08-30 22:57:05

Караш ме да се усмихвам, да обичам, да мразя ...

Накара ме и да копнея за живот - дай ми го сега ! Вдъхни ми го, дори за малко. Миг сме ние - миг, ограничен от вечността.
Погледни с мен нагоре и ме отведи в друг свят без време ... или пък ме остави аз да те водя.

Днес отиваме в Утопия.

Вали ли там ? Вали.
Вали, защото аз искам.
Каквито искаме, такива ще сме, каквото искаме, това ще правим ... ела с мен в Утопия.
Ще ми се да замразим престоя си, не можем. Можем да го уловим. Ела, хвани ръката ми. Просто я хвани, ще видим после кой ще води. Аз ще ти покажа нашата Утопия, с мен само улови мига.

audrey · 2011-09-08 13:55:02

Стоя, лежа, седя, рея се ... наполовина себе си, наполовина някой друг.
Минало, настояще, бъдеще - бяха едно. Някога, не толкова отдавна, така се бях закотвила в миналото, че го пренесох в настоящето, непозволявайки му да се случи, недопускайки го да доведе бъдещето ... и ми харесваше. Не се усещах ...
живеех, ама не съвсем - събуждах се, дишах и заспивах ... тук си бях, но по-скоро там - в миналото.
Месеци, прокажни дълги месеци. Заблуда. Безразсъдна надежда, която зае превес над мен - огромната грешка.
И бавно осъзнах, пробудих се. Изгоних Го с едно "that was never you", то пък другиго събуди. Някой, отдавнашен начинаещ някой, превърнал се в забравеност преди да бъде запомнен. Появи ми се, поиска да разучи ...

μεταφορά

Поопипва почвата, но беше твърде суха още. Не можеше да се пропие - твърде дебела кора бе изградила след последния порой. Пороят, който едва не я довърши - наводни я, превърна я в нищо, реещо се по очуканите пътища. Но тя издържа, почвата не се съсипва лесно.
А онзи някой, още никой, беше топъл дъжд. Дъжд, минал през милион черни облаци. Дъжд - замразявана и разтопявана вода ... но никога изпаряваща се. Не, веднъж вече се бе изпарил над почвата - значи бе всякой. Опипва, опипва ... почвата одържаше твърдата си кора. Не за дълго. Скоро започна да се пропуква, отдавна изсъхнала и едва ли не съсухрена, тя се нуждаеше от водата и свежестта на дъжда. Искаше го. Дъжда обаче се замисли за пясъка, заговори за него на почвата - далеч по-разсипан и несигурен бе, а и много под нивото на почвата ... ала лесно се мокреше, сетне залепваше ...
Почвата, вече омекнала, пожела дъжда, не искаше да го отстъпва на пясъка, все още непритежавала го. Дъждът обаче се отдръпна - обиколи почвата, реши че я познава, че не може да пропие вътре ... лъжа ! Каква заблуда ! Той вече пропиваше и много скоро напълно щеше да е в нея, ала се отказа, решавайки че почвата - това е нейната обвивка. Каква загуба само ! Дори не трябваше време, за да се превърне кората във взаимодействие. Взаимно действие ... дъждът щеше да пропие в почвата, давайки й свежест и ново начало. А тя - тя можеше да му даде всичко. И преди се бе раздавала - имаше и щеше да даде. Ала дъждът не го разбра. Той не вярваше в тяхното взаимно действие.

just meee · 2011-09-08 14:09:32

Страхотно.Не съм чела оттдавна,но току-що наваксах.
Поздравления.
Според мен имаш голямо бъдеще като писател.

kkalippso · 2011-09-08 18:29:32

"Сега не мога - не спя, не ям, не се усмихвам ...не и като себе си - не и пред себе си, не и вътре в себе си ... Вървя и отивам някъде само и само да ме няма, но пак съм аз със себе си. " Докато чета имам усещането, че пишеш с някакво тъжно безразличие. В произведенията ти се крият много истини. Като прочета двете изречения, които написах единствената мисъл изникваща в глава ми е думата индивид, това си ти за мен в най-добрия смисъл. Щастлива съм, че мога да преживея няколко мига с истините ти, което ще рече, че съм щастлива, че те има, за да ги пишеш.

audrey · 2011-09-08 19:23:41

Благодаря ви ! ((:

И,kkalippso, просто едно голямо УАУ. В него са и благодарност, и радост, и превъзбуденост и всичко, което ти би могла и предизвика у мен.
Наистина се радвам, че така си ме почувствала и сякаш има смисъл да показвам вътрешните си ветрове и урагани. Защото аз съм аз - аз така изригвам, чрез писане. Иска ми се иначе, но рядко ми се получава. И когато някой ме разбира, когато по някакъв начин вижда, когато оценява ... тогава чувствам истинска благодарност, че на света съществува такова нещо. Поправка, такава личност.

Човешката душа, разбира се, е необятна. Не мога напълно да видя никого и никой напълно не може да ме види, ако не пожелая да бъда видяна ... и това, което дадох тук, ти прозря. За не знам кой път, благодаря ти !

kkalippso · 2011-09-09 07:55:14

audrey радвам се, че съм разбудила такива чувства у теб.

audrey · 2011-09-23 11:44:57

Никой друг. Не съм плакала за никого така. Никой друг така не ми е липсвал. А ти дори си още тук - какво ли ще е, щом съвсем те няма ...
Отвращавам се от всеки друг сега. На никой друг не позволявам да ме докосва там, където ме беляза ти.
Косите ми са вече само твои. Само ти си с пропуск награден. Устните ми не желаят да приветстват чужди. И те безвъзвратно се изгубиха след теб. А тялото ми взаимодейства само с твойте ласки. От глава до пети - обхождал си и изучавал, пропил си ... всеки друг блокирал.
Затварям очи и те виждам.
Погледът ти, нежно впит в моя, устните ти - леко отворени, копнеещи ... ръцете ти, поставени на талията ми идеално пасват ... копнеж ...
Отново ръцете ти. Те нежно се спускат по мен. Целувки нежни на цялото ми същество дари. А когато трябва - страстен и настойчив - всякакъв си, всякакъв бъди. Захапка за врата и натиск лек ... ела, вземи ме, вечно ме целувай.
Затварям пак очи и те усещам ...
Устните ти са по моите, по врата ми, по гърдите, дразниш ме леко с пръсти, по бедрата с целувки ... затварям очи и настръхвам. От спомени ... че още те усещам ...
И топли ме, и ме сковава.
Легна ли в леглото си, усещам те по мен, после нещо ме връща най-арогантно в реалността, а върху ми пада ужасна тежест, която не ми позволява да се изправя. Прикована съм и искам да заплача. По-добре ще е да те забравя, но е рано още.
Не, не ще да е ...
Никога съзнателно не бих се откъснала от Нашите спомени. Никога не бих те изтрила, за да си спестя болката ... всяка секунда с теб бих платила за век изтезание. Не, не бих се отрекла от теб, от тях, от нас ...
Та нали още те усещам по себе си !

bebche__:) · 2011-09-23 19:16:22

бива

audrey · 2011-10-18 17:25:34

Тя вървеше по студената улица. Тя. Жена без име, без настояще. Жена с лице, отдавна непринадлежащо й. Пропита. И в бяло ... каква ирония ! Единствено новите й обувки потропваха по мокрия асфалт. Около нея имаше твърде много хора, но тя чуваше единствено това - тропота на новите обувки, който отекваше в ума й - идеален фон за картините от неотдавна отминалото време. Единственият шум на настоящето, озвучаващ филмът на спомените.
Купуваше и купуваше нови обувки ... ала с тях не отхускаха някой, който да носи товара ... и изкуплението не беше на промоция този сезон ... единствено обувки, даряващи малко светлина ... за кратко. За толкова кратко, че изчезваше още преди да си мигнал ...
Ама тя бе свикнала.
Вървеше бавно по така безкрайния път.
В джоба си носеше черен шоколад, от който си отчупваше по парче. Оставяше го да се разтопи в устата й и чак тогава подемаше следващото. Вкусът на топящ се тъмен шоколад й върна спомен някъде там, на върха на един вкусов рецептор. Ах ... сама си го причиняваше. Все по-надълбоко се раняваше всеки път, щом си спомнеше нещо от отминалото време ... ала не можеше да спре. Зависима беше. Само спомените й бяха останали ... още по-празна и безсмислена щеше да е тя без тях !
И шоколадът свърши ... Леденият вятър замръзяваше всяка пора на кожата й, ала това не беше кой знае какво за нея ... усещаше студа, ала не го чувстваше.
Изведнъж до нея се появи един стар познайник :
- Как си ? - Усмихна се той.
Как е ? И тя не знаеше как е. Никак не беше. Единственият сигурен факт бе, че все още диша.
- Студено ми е. - Отвърна тя.
- Ще оцелееш. - Той се усмихна. Колко наивен и смешноват беше !
Тя се засмя.
Отдавна вече не беше жива, та след смъртта ... по принцип винаги се възражда след смърт, сега обаче бе твърде заровена, че дори да си го помисли. Не вярваше вече. А и сякаш не искаше - не искаше да се лекува, искаше си дозата. Искаше едно-единствено нещо и, разбира се, това бе и единственото нещо, което не можеше да притежава.
Поговориха си празни приказки с познатия, после се разминаха отново ...
Тя пак пое по безкрайния път - тук-там в далечината се виждаха неравности, натрошен асфалт, черни пътища ... какво следваше след хоризонта, не се виждаше. Още път имаше да се извърви до там ... Дали пък нямаше отново да се срещне с Него ? Може би дори щяха да се сблъскат ... ах, единствено ненужно безнадеждният мечтател в нея още бе жив, че да припламва надеждата без място ... единствено мечтателят поддържаше дишането Й ... а тя, все така, продължи бавно по дългия път, докато леденият вятър шибаше лицето й и прекършваше изнемощялото й тялото.

raliinkaa · 2011-10-19 17:13:27

Боже, прекрасно е.
Красота , талант и най - вече чувства описани в думи , в думии.Не престорени и подчинени на оковите на този свят , а твои. Толкова омайващи , топящи се като черният шоколад в устата на жената без име , без лице , но с вечно дишаща душа. Като вярата в тестрола и страха от дементора.
Невероятна си .. И толкова истинска с изказа .. толкова лека - като перце и същевременно толкова силна , че да се стигнеш пояса на другия край на живота си и да го дариш със светлина.И запомни:
Ти носиш най-хубавата маска- истинската , чувствената ,вечната , изписваща се на лицето ти с усмивката на очите и чистотата на сълзите ти .

~Валз · 2011-10-19 17:55:00

очертава се интересно..некст

JuSst_me<3 · 2011-10-19 19:13:41

то .. просто.. не мога да го опиша с думи..
великолепно, невероятно, красиво, чувствено, дълбоко, истинско.. виждаш ли? не мога да го опиша толкова хубаво колкото е..

много ми хареса първата ти аналогия с дементорите и тестролите - мога горда да кажа, че и аз съм тестрол.. и те разбирам - не всеки може да види същността ти, но ако я види - сигурна съм, че ще прозре една невероятна душа..

аа за хората, които не знаеха какво е тестрол.. прочетете книгите 'Хари Потър'..много сте загубили ако не сте ги прочели..

аз съм с четири копита за тази тема, най-добрата в раздела !!

littlepartofme · 2011-10-21 13:59:08

За пореден път ме очарова.
Продължи. < 33333

audrey · 2011-10-22 17:38:44

Не знаете просто колко сте прекрасни ! Чувствам се като поощрено дете, като похвалено пале ... просто такава детска приповдигнатост ! Благодаря, благодаря, брлагодаря !

yoo_97 · 2011-10-22 17:45:19

Не знаете просто колко сте прекрасни ! Чувствам се като поощрено дете, като похвалено пале ... просто такава детска приповдигнатост ! Благодаря, благодаря, брлагодаря !

Не се учудвай, ти пишеш страхотно, различно, невероятно, пленително, уникално по рода си ! С нетърпение чакам да пуснеш още някоя темичка и да ме оставиш без думи за пореден път ...

audrey · 2011-10-23 21:04:30

Леглото ми е същото, каквото ти не го помниш.
Все още е топло и уютно и все още в него са се сгушили две възглавници. На едната аз ще положа глава, на другата - ти няма.
Колко пъти само не си бил в това легло ! А колко пъти е имало място за теб... Колко пъти ръцете ти са оставали по мен часове след като сме се сбогували... колко пъти целувките ти са вървели с мен по улицата... колко пъти си пропивал в мен, колко пъти си играл с ума ми, колко пъти си ме докосвал, колко пъти съм изгаряла с теб ... и колко пъти ти си ме възраждал.
Феникс.
С тебе бях феникс.
А колко само са онези неща, които с теб не направихме. И как едновременно ми се струваш толкова днешен и толкова отдавна отминал.
И пак съм тук. В леглото си отново съм красива. Защото знам, че може да се появиш, нищо че съм сигурна, че няма.
Топло е и ухае хубаво. Меко е, чисто е... чиста и нова съм единствено за тебе.
През останалото време съм болезнено пропита, сива, болна и насилена... насинена... окървавена... обезцветена... обезобразена...
Но не и тука, не и по това време и определено не и за тебе. За тебе аз се раждам всеки път. Недей, не откривай трупа ми. Или пък него намираш всеки път преди да ме докоснеш ? И после пак труп ме оставяш ... само с теб оживявам.
Отново тук. Тихо се вмъквам в леглото, само от едната му страна. Полагам глава на възглавницата, леко се завивам, затварям нежно очи и те чакам отново да дойдеш тук, където никога не си бил.

JuSst_me<3 · 2011-10-24 10:44:59

нямам думи...
♥!

audrey · 2011-11-09 14:33:21

Превърнах се в призрак.
В призрак с магарешки крака.

Изпи ме липсата и ме остави изсушена.
Загасваща.
Пропита и ограбена.
Безлична.
Тиха.
Наранена.

Крещяща, но от никого нечута.

Превърнах се в призрак.
В призрак с магарешки крака.

Неспособна съм да бъда нимфа,
макар че всеки път опитвам.

И пак опитах.
Напразно.
И пак,
но повече от всеки път,
превърнах се в призрак.
В призрак с магарешки крака.

#26 2011-08-27 23:49:34

Re: Светът на един цветен тестрол

#27 2011-08-28 10:25:50

Re: Светът на един цветен тестрол

#28 2011-08-28 11:56:05

Re: Светът на един цветен тестрол

#29 2011-08-30 22:57:05

Re: Светът на един цветен тестрол

#30 2011-09-08 13:55:02

Re: Светът на един цветен тестрол

#31 2011-09-08 14:09:32

Re: Светът на един цветен тестрол

#32 2011-09-08 18:29:32

Re: Светът на един цветен тестрол

#33 2011-09-08 19:23:41

Re: Светът на един цветен тестрол

#34 2011-09-09 07:55:14

Re: Светът на един цветен тестрол

#35 2011-09-23 11:44:57

Re: Светът на един цветен тестрол

#36 2011-09-23 19:16:22

Re: Светът на един цветен тестрол

#37 2011-10-18 17:25:34

Re: Светът на един цветен тестрол

#38 2011-10-19 17:13:27

Re: Светът на един цветен тестрол

#39 2011-10-19 17:55:00

Re: Светът на един цветен тестрол

#40 2011-10-19 19:13:41

Re: Светът на един цветен тестрол

#41 2011-10-21 13:59:08

Re: Светът на един цветен тестрол

#42 2011-10-22 17:38:44

Re: Светът на един цветен тестрол

#43 2011-10-22 17:45:19

Re: Светът на един цветен тестрол

#44 2011-10-23 21:04:30

Re: Светът на един цветен тестрол

#45 2011-10-24 10:44:59

Re: Светът на един цветен тестрол

#46 2011-11-09 14:33:21

Re: Светът на един цветен тестрол

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook