Не висчко е такова, каквото изглежда.

несu- · 2011-08-29 10:15:20

Казвам се Алекс и това е моята история.

Всичко започна, когато бях на 5 години. Помня, че имахме някакво семейно събиране и всичките ни роднини ни бяха дошли на гости. Бяхме се наредили около богато наредената трапеза и вкусвахме от чудните ястия на майка ми. Всичко беше толкова хубаво, когато някой позвъни на входната врата. Баща ми стана и се запъти да отвори, когато се чу изстрел, след което няколко маскирани мъже нахлуха в трапезарията и започнаха да стрелят на всички посоки. След около 10минути изстрелите утихнаха и аз отворих очите си, но това което видях ме шокира и изплаши. Всичките ми роднини и семейството ми бяха мъртви.
Един от маскираните мъже ме дръпна за ръката и ме изкара от къщата, която се пишеше мой дом. Поведе ме към един черен бус паркиран на алеята и ме вкара вътре.
Следващото, което помня е, че се събудих в една бяла стая, в която имаше само едно легло и един стол, на който седеше една жена на средна възраст. Все още бях в шок, но госпожата започна да ми разказва с мелодичен глас за какво е било всичко това. Каза ми, че работи в правителствена агенция, и че ако се подложа на обучение и тренировка ще ми помогне да намеря виновниците за смъртта на родителите ми. След което излезе от стаята.
Една седмица след този разговор аз започнах своето обучение и тренировка. На мястото където се намирах имаше и други деца като мен. Тогава не знаех за какво точно ни тренират. но сега 12 години по- късно същата тази жена, която ме обучаваше ме запозна с мисията, която трябва да изпълня за да мога да отмъстя за родителите си. Казвам мисия, защото съм една от най- младите шпиони в страната.
~
~
- И така г-це Делован, разбирам че искате да учите при нас и да се дипломирате? - директорът, мъж на около 58 години с вече побеляваща коса говореше спокойно и с приятен тон.
- Точно така г-н Филипс. Много бих се радвала да бъда част от най- елитното училище в страната.
- Знаете как да ласкаете човек г-це Делован. Това е вашата програма, може да започнете училище още от днес ако решите. - директорът ми подаде един хартиен лист.
- Благодаря много. - отвърнах аз и се отправих към вратата.
Нека ви обясня защо съм в Чуждо езиковата гимназия. Мисията ми е да се сприятеля с едно момче, с което сега ще бъдем от един клас и да ме вкара в къщата си. Баща му е известен дипломат и аз трябва да измъкна едно документи от него. На пръв поглед е лесно, но всъщност се изисква доста работа, защото ако ме разкрият е свършено с мен.
И така започна моето приключение.

- следва продължение само ако има интерес към разказа. -

bebche__:) · 2011-08-29 10:21:24

интересно е

Extazy Baby · 2011-08-29 10:41:27

Много ми хареса

несu- · 2011-08-29 11:19:44

Имаше още един час до началото на часовете и за това реших да се върна в апартамента, който ми бе нает от агенцията. Беше на около 10минути от училището затова вървях пеша. Когато стигнах влязох в стаята си и започнах да се оправям за "първия" учебен ден. Вързах кестенявата си коса на висока опашка и избрах една бяла рокля и плетени черни ботуши за тоалет. Сложих си малко спирала за да си подчертая кафявите очи и погледнах към телефона си. Имах входящо съобщение от агенцията, което гласеше "Гледай да се харесаш на момчето, защото имаме много малко време." . Погледнах се в огледалото и взех черната ми чанта от леглото. Вътре набутах една тетрадка и химикал, както и телефона ми. И пак поех към новото ми училище.
По пътя на ум си представих няколко различни сценария за срещата ми с момчето. За сега за него знаех само, че е рус с кафяви очи и тренира футбол. Ако нещата с него потръгнат ще ми бъде първото гадже, макар и само за тази мисия.
Казвам първо, защото в агенцията са ни забранени всякакви връзки и тем подобни.
А ако той не ме хареса, имам толкова малко време, само 1 месец. Не знам как ТЕ са си наумили това да стане, но за мен е просто невъзможно. Да се надявам, че ще имам късмет поне този път.
Ето, че вече бях стигнала до сградата. Изкарах от чантата си програмата, която директорът ми бе дал и видях, че първи час имам история. Запътих се към кабинета, беше лесно да го открия, защото беше на първия етаж в дъното на един голям коридор, след което влязох в него. Не беше кой знае какво. Имаше 15 чина, едно бюро и голяма бяла дъска, но така е във всяка една класна стая нали?? Настаних се на един от последните чинове и гледах кой влиза в стаята. След горе долу пет минути стаята се бе напълнила с ученици. Чу се последния звънец и всички седнаха по местата си. Само до мен имаше едно свободно място, но в същия момент влезе той. Момчето на кеото трябваше да се харесам. Очите му шареха из стаята и тръгна към мен. Не знам защо, но започнах да треперя. Той стигна до чина и остави раницата си.
- Коя си ти? - гласът му бе като нежна мелодия от любовна песен, а очите му ме обхождаха цялата. Протегнах ръката си към него:
- Казвам се Алекс и съм новата ученичка. - той пое ръката ми и в отговор каза:
- Приятно ми е Алекс! Аз съм Мартин. И виждам, че ще седим на един чин. - усмихна се и седна, защото учителят влезе.
Като за първа среща с Мартин всичко вървеше идеално през часа си разменихме няколко погледа и усмивки но до тук. След края на часа получих съобщение от агенцията: " Е Алекс, какво стана? ". Понякога имам чувството, че тези хора не мислят. Какво може да стане за 45минути? отговорих им, че ми трябва още време, за да се опознаем.
Следващия час имахме физическо и се отправихме към салона. Запознах се с няколко доста приятни момичета и момчета. Изглеждаха доста дружелюбни и веднага ме приеха в групата си. Когато излязохме на стадиона момчетата се подготвяха за футболна тренировка. Мартин им беше капитан и говореше нещо с г-на по физическо. След като би отново звънеца те започнаха да играят. Не отделях поглед от него и гледах как всеки един мускул от тялото му се напряга. След като тренировката им свърши той мина покрай мен и ми се усмихна. Сърцето ми подскочи. Не се бях чувствала така от доста дълго време.
Останалите часове бяха скучни и свършиха бързо, след края на учебния ден аз тръгнах към апартамента си, но някой ме спря.
- Хей Алекс, довечера ще се събираме в един клуб, ако искаш ела? - Мая ми подаде листче с името и адреса на клуба и тръгна на някъде. Беше доста приятно момиче с руса коса и сини очи. Среда височина и се обличаше хубаво.
Прибрах се в апартамента и си проверих отново съобщенията, за мое голямо очудване нямаше съобщение от агенцията.

- следва продължение, само ако има интерес. -

mi_chan · 2011-08-29 11:50:44

Супер е , некст ^^

karit0y · 2011-08-29 12:13:17

Страшно много ми хареса, завладяващо е 8-|

bebche__:) · 2011-08-29 12:24:25

много е хубаво

little_baby · 2011-08-29 12:26:24

На пръв поглед е лесно, но всъщност се изисква доста работа, защото ако ме разкрият е свършено с мен.
И така започна моето приключение.

Още от първата част тези две изречения ме грабнаха Много е интересно, завладяващо..С огромно нетърпение чакам следващата част!

twilight_kiss · 2011-08-29 12:29:59

Страхотно е . Още ?

несu- · 2011-08-29 12:52:16

Ех какво пък, сигурно са решили да не ме безпокоят. Реших да се приготвя за клуба. Не знам защо, но се надявах и Мартин да е там. Все пак трябва да си свърша мисията, но пък и той не е за изпускане. Господи какво ми става, ако агенцията разбере, че наистина го харесвам могат да го убият или да му причинят нещо, но пък щом го харесвам ще ми е по- лесно да вляза в роля. След един час ровене в гардероба, смяна на няколко тоалета и няколко прически най - накрая съм готова. Обух си едни светло сини дънки, бял потник, бели сандали с цветя и една малка бяла чанта, а косата ми е пусната. На излизане от стаята се погледнах в огледалото и това което видях ме стресна. Но след по- малко от броени секунди се обърнах с лице към човека който седеше в стаята ми.
- Алекс Делован? - гласът му бе груб, самият той изглеждаше някак страшно. Беше облечен в черно, само посивялата му вече коса се набиваше на очи.
- Кой сте вие, и какво правите в апартамента ми? - бях готова да му скоча и само с две движения да сложа край на живота му, все пак за това бях тренирана в агенцията.
- Успокой се, Алекс. Аз съм г-н Стивънсън твой наблюдател през тази мисия, агенцията ме прати. - мажат тръгна към мен и се усмихна. Аз отвърнах на усмивката му и се успокоих малко.
- Извинете ме, но имам среща с приятели и мисля, че момчето с което трябва да се сближа е там, е аз тръгвам. Ако желаете ще и изпратя до вратата? - тръгнах да излизам от стаята и г-н Стивънсън ме последва.
- Надявам се да изпълниш мисията безгрешно Алекс, все пак имаш доста потенциал за да стигнеш до някое по- горно ниво.
- Не трябва да се съмнявате в мен, сега моля да ме извините, защото ме очакват. - усмихнах се на мъжа и излязох от сградата в която се намираше апартамента ми. Поех ктм централната улица на града откъдето взех едно такси и след по -малко от 15минути стигнах до клуба. Мая и още 2 момичета от класа вече се бяха наредили на опашката и аз отидох при тях.
- Еха Алекс, доста си се издокарала- каза Мая като ме погледна от главата до петите.
- Същото може да се каже и за вас. Е ще влизаме ли или чакаме още някой?
- Ами всъщност да, чакаме и момчетата. - Мая се усмихна и се огледа на бързо за тях. - А ето ги, сега вече можем да влизаме. Първоначално не видях Мартин, но когато влязохме в клуба някой ме дръпна за ръката. Дойдоха ми много изненади за този ден, но видях че е Мартин и се оставих да ме отведе на някъде.
- Сега вече можем да поговорим- каза той.
- За какво, не разбирам? И защо сме в тоалетните? - гледах го объркано, но сърцето ми бушуваше.
- Ох стига де Алекс, знаеш защо. - Само като го изрече и аз замръзнах. Бях готова да му изпея всичко за агенцията, за мисията, за абсолютно всичко, но той ме изпревари.
- Знам, че ме харесваш. Все пак кой би могъл да ми устой? - Да му устоя? Той започва да се вкарва във филми.
- Това, че си футболист не означава нищо, и защо по- дяволите си помисли, че те харесвам? - мисля, че прекалих с това, защото започнах да му повишавам глас.
- Добре де, успокой се. Моя грешка. - Той ме погледна в очите - Сега след като ми го каза се чувствам по- добре. Все пак имам гадже.
- Имаш гадже? - гласът ми този път едвам се чуваше. Не мога да повярвам, сега ще ми е още по- трудно да изпълня задачата си. Никой не ми беше казал, че той има гадже. Но пък и се почувствах тъжно. Сърцето ми като че ли спря за един миг.

- следва продължение -

karit0y · 2011-08-29 13:10:49

Ощее

afi_rz98 · 2011-08-29 13:44:49

Некст..

little_baby · 2011-08-29 14:08:40

Преркасно!

Extazy Baby · 2011-08-29 14:21:32

Още ? Много ми харесва ?

syn_princess · 2011-08-29 14:36:32

Харесва ми.
Некст ;?

несu- · 2011-08-29 14:53:51

Малко е късичко, но обещавам следващото да е по- дълго!

Той излезе и ме остави сама. Не знаех какво да правя, за това грабнах телефона си и набрах един от познатите номера.
- Кажи Алекс, какво има? - гласът на жената от другата страна на слушалката се впи в ушите ми като отрова.
- Има малък проблем и мисля, че трябва да знаете за него. Мартин, има гадже. - с треперещ глас изрекох тези думи.
- Да разбирам, спокойно ние ще се погрижим за нея. - тонът с който жената изрече тези думи ми се стори леко злобен.
- Но нали няма да я убиете, та това момиче има семейство и приятели. - Цялото м тяло трепереше, а от очите ми се стичаха сълзи. Припомних си случката от преди 12 години как маскираните мъже убиха моето семейство.
- Не ставай глупава Алекс, винаги щом има проблем ние го ликвидираме, или забрави на какво те научих през тези години? - жената изсъска думите в ухото ми и затвори. Господи какво направих. Поставих живота на едно невинно момиче в опасност. Аз забърках тази каша и аз трябва да я оправя.
Преди да изляза от тоалетната и да потърся Мартин за да му кажа, че гаджето му е в опасност трябваше да се пооправя малко, гримът ми се беше размазал. Изкарах една мокра кърпичка от чантата си и го изтрих. Когато излязох от тоалетната силната музика и миризмата на цигари ми се забиха в главата. Бях забравила, че сме в клуба. Проправих си път измежду многото танцуващи двойки и започнах да се оглеждам за Мартин, но него го нямаше. Къде по дяволите се загуби това момче? И тогава го видях..

- следва продължение. -

Extazy Baby · 2011-08-29 15:03:27

Още ?

kotenceto_998 · 2011-08-29 15:05:58

Страхотна е..;3
Ощее..

little_baby · 2011-08-29 15:08:58

Още, още

smilexgirl · 2011-08-29 16:27:02

Ощеее!! <3 <3

syn_princess · 2011-08-29 16:33:50

Ощеее!! <3 <3

несu- · 2011-08-29 17:33:11

Г-н Стивънсън също бе в клуба. Не знам защо, но въпреки това не го изпусках от поглед. Следях всяко едно негово движение, явно се оглеждаше наоколо за Мартин. Все пак агенцията си е пуснала пипалата навсякъде.
- Ето къде си била Алекс, къде ли не те търсихме - Мая се появи зад мен и се усмихна. - Харесва ли ти клуба?
- О да, страхотен е- отвърнах аз и пак погледнах към мястото където бе г-н Стивънсън, но него го няма. - Хей Мая, имаш ли номера на Мартин?
- Да не би да си хлътнала по него? - тя се разрови из чантата си за телефона си и ми го продиктува.
- Мерси много, аз излизам малко на свеж въздух. - и се запътих към вратата, когато се сблъсках с Мартин.
- Хей Алекс, извинявай за одеве, не знам какво ми става тези дни. - погледна ме с големите си кафяви очи и се усмихна мило.
- Няма проблем, но сега аз искам да поговорим. - дръпнах го навън. - Наистина ли имаш гадже?
- Ами не знам как да ти отговоря на въпроса, защото..
- Защото какво? Кажи ми. - погледнах го в очите. - Трябва да ми кажеш.
- Добре де, всъщност тя скъса с мен преди малко по телефона. - по погледа му си личеше, че не му се говори за това.
- О, съжалявам. - отдръпнах се леко от него, а той сведе глава надолу.
- Няма защо и без това с нея бяхме различни. Тя винаги ми противоречеше и никога не бяхме на едно мнение.
- Ахам. Хей, какво ще кажеш да идем да си вземем нещо за ядене и да поговорим, ако искаш? - очите ми грейнаха. Сега нямаше да се налага агенцията да тръгва след гаджето му, но нещо ми подсказваше, че именно заради намесата на агенцията са скъсали.
- Става. - усмивката отново се лепна на лицето му и тръгнахме към една близка сладкарница. Минаваше 10 часа вечерта, а тя все още работеше.
- Две палачинки и два плодови шейка. - Мартин поръча и седнахме на една масичка до прозореца. - Е Алекс, какво те доведе в този град?
- Реших малко да сменя обстановката, да се запозная с нови хора, пък и винаги съм искала да уча в чуждо езиковата гимназия. Съжалявам, че не се преместих по- рано.
- Уау, доста интересна история. - той се засмя и сервитьорката ни донесе поръчката.
- Ами да, всъщност е такава. - но той си няма ни най -малка идея колко е сложна.
- С кого живееш? - той се бе настанил удобно на стола и ме гледаше.
- Всъщност сама, нашите починаха отдавна. - очите ми се насълзиха, припомних си какво се бе случило преди 12 години.
- Съжалявам да чуя това, нека сменим темата ако искаш? - той се приближи към мен и хвана ръката ми.
- Ами да, ако е възможно- телефонът ме прекъсна, входящо обаждане от г-н Стивънсън. - Ще ме извиниш ли за минута?
- Алекс, погрижих се за приятелката му. Къде си? - този няма ли си друга работа, освен да прекъсва хората?
- На сладкарница, става ли по- късно да ти се обадя. - дори и не изчаках той да ми отвърне а затворих.
- Интересен разговор- Марто седеше и ме гледаше.
- Не чак толкова, настойникът ми ме проверява. - усмихнах му се и отпих голяма глътка от шейка.
Остатъка от вечерта премина в дълги разговори за него и гаджето му, разказа ми за живота си, както аз разказах за моя. Естествено пропуснах частта с това, че съм трениран шпионин, на който мисията му е да се вмъкне в семейството му и да вземе важни документи от баща му.
- Е предполагам, че тук трябва да си пожелаем лека нощ? - намирахме се пред апартамента ми.
- Да, за мое голямо съжаление е така. Искам преди това да ти дам нещо. - Той бръкна в джоба на дънките си и изкара един билет. - Утре имам мач, ако искаш ела да ме гледаш. - подаде ми билета и се усмихна. Чак сега забелязах, че на лявата си буза има две сладки трапчинки.
- Определено не е за пропускане. Е лека нощ, ще се видим утре. - отвърнах аз и отключих вратата.
- Лека нощ Алекс. - чух само как стъпките му отекват по коридора. След като влязох в апартамента си изкарах телефона и се обадих на "настойникът" ми.
- Сега казвай какво стана- той не знае ли, че не е хубаво човек да бъде толкова любопитен?
- Бях с него като се обади, и мисля, че нещата потръгнаха добре. - въпреки, че говорех с него по телефона аз се усмихнах.
- Добре радвам се. - без да ми каже и нещо от сорта на "лека нощ" той ми затвори.

~ ~ ~ * ~ ~ ~

Събудих се в 05:23 часа. Пак сънувах сцената от преди 12 години. Този кошмар ме преследваше където и да отидех. Нямаше отърваване.
Станах и си направих едно дълго кафе и излязох на терасата. Духаше лек вятър за това се наметнах с едно одеяло и седнах на един стол. Гледката която се очертаваше пред очите ми беше невероятна. Все още беше тъмно и уличното осветление светеше. Нямаше жива душа по улиците. Опитвам се да си спомня кога за последно съм била свидетел на такава гледка, но не се сещам. Било е доста отдавна.
- Красива гледка нали? - изведнъж някой се появи зад мен. И да искам не мога да забравя тоя глас.
- Не трябва ли да спиш по това време? Или поне да си в твоя апартамент? - започнах да се заяждам с човека, но въпреки това не наруших спокойствието си.
- Може би, но в твоя е по- забавно Алекс. - г-н Стивънсън седна на стола до мен и се усмихна.
- Може ли да ви задам един въпрос г-н Стивънсън?
- Моля те, наричай ме Джери. - той се усмихваше, някак глуповато.
- Добре, Джери.. от колко години работиш за агенцията? - гледах го в очите.
- Точно 32години. Още помня първия си ден. Бях на 9 и бях доста объркано дете. Бях свидетел на убийство и ме отведоха в агенцията. - Джери се замечта, а аз отвърнах пак поглед към глухите улици.

- следва продължение -

syn_princess · 2011-08-29 17:48:50

Прекрасно. Много ми харесва.
Некст ?

slavencetyy · 2011-08-29 17:49:24

Браво!

twilight_kiss · 2011-08-29 18:52:23

Още ??

#1 2011-08-29 10:15:20

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#2 2011-08-29 10:21:24

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#3 2011-08-29 10:41:27

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#4 2011-08-29 11:19:44

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#5 2011-08-29 11:50:44

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#6 2011-08-29 12:13:17

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#7 2011-08-29 12:24:25

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#8 2011-08-29 12:26:24

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#9 2011-08-29 12:29:59

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#10 2011-08-29 12:52:16

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#11 2011-08-29 13:10:49

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#12 2011-08-29 13:44:49

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#13 2011-08-29 14:08:40

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#14 2011-08-29 14:21:32

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#15 2011-08-29 14:36:32

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#16 2011-08-29 14:53:51

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#17 2011-08-29 15:03:27

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#18 2011-08-29 15:05:58

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#19 2011-08-29 15:08:58

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#20 2011-08-29 16:27:02

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#21 2011-08-29 16:33:50

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#22 2011-08-29 17:33:11

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#23 2011-08-29 17:48:50

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#24 2011-08-29 17:49:24

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

#25 2011-08-29 18:52:23

Re: Не висчко е такова, каквото изглежда.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook