The Rabbys

moni4ka_21 · 2011-08-11 11:20:40

Макар че не виждам смисъл, ето следващата част.

- Хайде, побързайте. Самолета излита след 15 минути, а ние още нямаме билети! – подвикваше Ивайло, докато ние тичахме след него, грабнали куфарите си.
- Бързаме, де. Да не мислиш, че ни е лесно? – всички бяхме нервни, но на Мани му идваше в повече. Не беше на себе си.
- Мани, споко. Всичко е наред, стига сте викали – казах задъхано. Никога не бях тичала толкова много.
Най-накрая стигнахме до гишето с билетите. Ивайло помоли за четири билета, трета класа, плати и се отправихме към проверката на багажа и други неща, с които не бях запозната.
След още 10 минути тичане насам-натам, най-накрая се качихме в самолета. За първи път бях на самолет и беше много яко. Всичко беше чисто, бяло и лъскаво, а бяхме едва в трета класа, не можех и да си представя какво е в първа! Аз седнах с Цуки, а Мани и Иво седнаха зад нас. Около 3-4 минути чакахме докато други пътници се качваха. След като всички бяха вътре и вратата на самолета се затвори, пилота заговори. Каза някакви скучни неща с монотонният си глас. Слушах уж внимателно, но не можех да повторя думите му, или да си ги спомня, ако ми потрябват. Избих си тези мисли от главата, когато самолета тръгна. Първо по една писта, за да се набере скорост, а после отлетяхме. Наблюдавах с огромен интерес как се откъсваме от земята. Беше толкова красиво, почувствах се някак могъща. Представих си как един ден си имаме частен самолет, а на мен не ми прави никакво впечатление, че отлитаме, защото съм свикнала да пътувам по въздух. Боже, как исках това да се превърне в реалност.
- Анди, какво има? – Цуки ме откъсна от транса, в който бях изпаднала.
- А, нищо ми няма. Бях се замислила. – отговорих лениво и отново се обърнах към кръглото прозорче, за да наблюдавам облаците. Цуки не каза нищо повече, а аз отново се замислих за бъдещето ни. Бях ужасно изплашена, защото в момента, в който самолета стигне своята дестинация, ние се превръщаме в бездомници. Беше 2 часа през нощта, а ние щяхме да пристигнем в 4. Чудех се дали ще успеем да си намерим жилище за един ден, дали няма да се случи нещо с нас. Опитвах се да преглъщам този страх, но той винаги се връщаше. Давех го в дълбините на съзнанието си и всячески се опитвах да го задържам там, но той винаги изплуваше.
Отново се отърсих от мислите си, защото покрай мен бе станало необичайно тихо. Всички спяха! Цуки беше захъркал до мен, отново с полу отворена уста, боже колко беше смешен само! А зад мен другите двама също спяха. Бяха подпряли главите си една в друга и тихичко си хъркаха. Как въобще можеха да спят в такъв момент. Аз умирах от страх, а те си спяха спокойно. Реших да ги избъзикам нещо, но ми беше трудно, не можех да измисля нищо. В този момент стюардесата мина.
- Извинете. – прошепнах тихо, когато мина покрай мен.
- Да, моля? Какво да ви предложа? – носеше голяма количка с много храна и напитки. Замислих се за миг.
- Ако може да ми дадете малко пакетче кетчуп, моля? – казах тихо и я погледнах миловидно.
- Само това? – каза тя, подавайки ми пакетчето.
- Обичам кетчуп. – казах и се ухилих тъпо.
Тя се усмихна, видимо очудена и продължи напред, а аз започнах да работя по "злия" си план.

* Промених името на Александра-вече не е Сани, а Анди, не че има голямо значение ..

twilight_kiss · 2011-08-11 12:35:13

Харесва ми.

Yov1ty · 2011-08-11 19:58:42

Много е хубаво ,чочи ^^ !

xnekfonikfox · 2011-08-11 20:03:47

Аз виждам смисъл, защото историята е много хубава и си заслужава повече хора да я видят. ^^
Кога ще пуснеш пак?

moni4ka_21 · 2011-08-11 20:19:01

Аз виждам смисъл, защото историята е много хубава и си заслужава повече хора да я видят. ^^
Кога ще пуснеш пак?

Ами не знам дали си заслужава, при положение, че почти никой не я чете и няма одобрение. Най-вероятно ще пусна още утре. Благодаря за интереса

xXx Fallen Angel xXX · 2011-08-11 20:50:03

Определено ще я следя с интерес! Моля те, не я спирай!
П.С.: Това, че не пиша коментар, не значи, че не я харесвам. Просто често направо оставам без думи.

moni4ka_21 · 2011-08-12 11:52:05

Благодаря ви. Следващата част.
Приятно четене.

Разкопачах колана си и се обърнах към Иво. Той беше зад мен, а Мани зад Цуки, така че щеше да ми е по-лесно, защото Мани щеше да се върже. Отворих пакетчето кетчуп и намацах с малко количество ръцете на Иво. Сетих се, че имам химикалка в чантата, която бях взела със себе си. Извадих химикалката и я топнах в пакетчето, а след това я поставих в ръката на Иво. С малки капчици окапах дънките на Мани, а след това се измъкнах от седалката си и накапах пода, от седалката на Мани, до тоалетното помещение. То не беше далеч, така че не бях оцапала кой знае колко много. След това размазах капките, сякаш нещото, което е било в „кръв” е било влачено до тоалетната. Номера беше тъп, но имах чувството, че ще се получи. Имах време преди Мани да се събуди, затова реших да се изгавря и със Цуки.
Приближих се до него и го бутнах леко. Той се размърда малко, но все още беше полу-заспал. Идеално.
- Не издавай никакви звуци. Стой спокойно и ме слушай. – прошепнах тихо и бързо. Той ме чу и отвори очи. – Слушай. – казах с глас на убиец, а той се ококори. – Има бомба в мивката на тоалетната. Знам кой я е сложил, говорих си с него. Има супер як план, ще превземе самолета след пет минути, после ще си сложи парашут, ще скочи от въздуха и ще натисне копчето, което задейства бомбата. Понеже каза, че съм готина ще вземе и мен, обаче има само три парашута. За него, за мен и за един от вас, но още не знам кой да избера, но пък се запознах с един готин пич и май ще е той, за да не се сърдите вие. Не мога да избера един, обичам ви по равно. Само исках да ти кажа, че ще ми липсваш. – целунах го по бузата и се облегнах на седалката си напълно спокойна. Цуки стоеше като гръмнат. Изведнъж откопча колана си и се запъти към тоалетната. Идеално. Явно хич не се е обърнал към другите двама, защото въобще не забеляза кетчупа. Господ беше с мен. Изкикотих се тихо и след по-малко от минута Цуки се върна. Изглеждаше още по-блед и от преди. Едвам се сдържах да не се изхиля.
- Сани, Иво е убиец. Видях кръв в тоалетната, по алеята до неговата седалка и по ръцете му. Държи някаква химикалка и спи. Може и да е припаднал, не знам .. – в този момент Мани го прекъсна като скочи от седалката си. Добре, че в момента нямаше стюардеси около нас.
- Боже, Иво! Как можа! Кой е бе, нещастник! – Мани беше повишил тон, но гласът му трепереше, сякаш всеки момент щеше да заплаче.
- Успокой се, бе идиот! – прошепнах сопнато, а той ме погледна уплашено.
- Ама той е убил някой, има кръв. – това едва го изрече.
- Прав е, и аз видях. – обади се Цуки. Никога не ги бях виждала толкова уплашени. А Иво продължаваше да спи. Щях да се спукам от смях.
- Иво, Иво събуди се бе, мен! – обърнах се, Мани буташе Иво, като избягваше да пипа „кръвта”.
- Кфо бе!? ААА!!! – изкрещя Иво, но веднага покри уста с ръце. Ококори се още повече. – Каква е тая кръв, да не съм убил някой докато спя! Аз ходя насън. Олеле, аз съм убиец – говореше много тихо, само ние го чувахме. Не можеше да се получи по-добре. Не вярвах, че чак Иво ще повярва.
- БУААХАХАХАХАХ!!! – не се сдържах. Не можах. Как бе възможно да са толкова тъпи. Докато аз се хилех, както никога преди, те ме гледаха тъпо. Пръв Иво зацепи, че ги гъбаркам. След това Цуки, а Мани все още не разбираше нищо. Иво хвърли химикалката по мен и ме изпсува, след което тръгна към тоалетната. Чак тогава Мани зацепи и започна да се хили. Ето затова го обичах, само той от тримата се хилеше на собствената си тъпотия.
- Браво, Анди, това беше супер яко. – през сълзи каза Мани. Гледах го как се гърчи на седалката си от смях. Бяхме събудили всички в самолета, но за мое щастие никои не знаеше какво точно се случва.
Цуки, обаче, продължаваше да ме гледа уплашено. Сетих се за другата ебавка и погледнах стреснато часовника си. Той се ококори срещу мен, но мълчеше.
- Боже, трябва да тръгвам. Цуки, прости ми, казах ти, че не мога да избирам между вас, затова избирам богатият пич. – прегърнах го сърдечно и тръгнах да ставам.
- НЕ! Алекс, моля те не ме оставяй тук, моля те не искам да умирам! Може да направим нещо, да кажем на стюардесите. АНДИ, НЕ ИСКАМ ДА УМИРАМ! – Цуки ме беше сграбчил през кръста и беше готов да заплаче. Обърнах се към него, клекнах, за да може лицата ни да са на едно ниво, хванах лицето му в ръце, приближих се максимално близо:
- Цуки .. – започнах бавно, с тъжен поглед, но не откъсвах очи от неговите, а той ме гледаше уплашено, но и с искра надежда – много си тъп, брааат!! – казах и започнах да се хиля. Пуснах лицето му и се захилих по алеята. През сълзи видях как Цуки се обляга назад, а лицето му става червено. След няколко минути бурен смях се успокоих и седнах до него.
- Цука, не се сърди. Исках да се разведря малко, вие спахте, пък на мен ми беше много скучно.
В същият момент и Иво се върна на седалката си. Обърнах се към него.
- Трябваше малко да се разсея, много ме е страх какво ще правим като идем там и реших да се позабавлявам, за да забравя поне за малко грижите си. Не ми се сърдете. – казах с умилителна физиономия и гледах хем Цуки, хем Иво. Знаех, че Мани не се сърди, напротив, много се кефеше на бъзика.
- Много странно се разсейваш от лоши мисли. – каза Цуки и се разсмя.
- От нас да мине, ама следващият път не искам аз да съм убиецът. – изхили се Иво.
- Обещавам. – казах и протегнах ръце през седалката, за да го прегърна.

twilight_kiss · 2011-08-12 16:18:56

Супер е . Още ?

xnekfonikfox · 2011-08-12 21:35:49

Аахахаха .. няма такъв смях Супер е !

Starless · 2011-08-14 16:32:06

Некфо супер сдухано ми беше, но теея ми оправиха настроението
:p

И макарче още не виждам смисъл в историята - Mo hitotsu kudasai.

famouss__girll · 2011-08-14 19:23:13

Некфо супер сдухано ми беше, но теея ми оправиха настроението
:p
И макарче още не виждам смисъл в историята - Mo hitotsu kudasai.

А това к`фо значи 8-|

just meee · 2011-08-14 20:29:39

Прецакаха Цуки. Още?

Starless · 2011-08-14 21:11:41

Некфо супер сдухано ми беше, но теея ми оправиха настроението
:p
И макарче още не виждам смисъл в историята - Mo hitotsu kudasai.
А това к`фо значи 8-|

Значи: "Още едно, моля"

moni4ka_21 · 2011-08-15 08:57:46

Леле, не очаквах някой да се сети за тая история. Ето ви следващата част. Благодаря за интереса.

- След по-малко от пет минути самолета каца. Пригответе се за слизане. – каза лениво Иво.
На мен хич не ми се слизаше. След малката ни лигава сценка с извиненията и прегръдките, една стюардеса дойде, за да ни предупреди, защото била получила оплакване от нас. Голяма работа, вместо да се укротим, си взехме някакви самолетни каши и глупости и уж си ядяхме прилично, но докато младите жени, които изглеждаха толкова мили, а всъщност доста често влизаха в ролята на пъдари не гледаха, се целихме с въпросната „храна” и до последно не спряхме да си правим кефа. Обаче получихме второ (и последно) предупреждение, след което аз и Мани се загледахме през прозорците, а Иво и Цуки играха на някакви глупости с думи.
Веднага след като Иво ни предупреди за скорощното кацане, се чу гласът на пилота. Беше тежък - баритон, груб и дрезгав. Говореше бавно, монотонно и лесно можеше да ме преспи. Обясняваше ни кога точно ще кацнем, как да слезем и всякакви други неща, които въобще не слушах, защото така или иначе Иво щеше да ги повтори когато слезем.
Най-накрая бяхме на земята. Мани тръгна да целува асфалта, на който стъпихме, но Цуки го плесна през врата и Мани се осъзна. Голям смях падна с тези двамата. Взехме багажа си от летището, което нямаше нищо общо с това, от което тръгнахме. Докато се разхождахме из модерното летище, пълно с всякакви технологии и хора, говорещи всякакви езици, осъзнах какво точно става около мен. Изведнъж ме удари, сякаш ме зашлеви през лицето. Намирах се в Ню Йорк - градът на мечтите, бяхме четирима идиоти, напълно сами и бездомни и се опитвахме да постигнем нещо велико. Замислих се сериозно над всичко това, но ми писна да драматизирам. Намирах се в НЮ ЙОРК, нямаше да стоя и да се превземам за глупости.
- Хайде да се поразходим малко и да потърсим някаква квартира. – Иво беше ужасно спокоен. Винаги си беше такъв, но сега чак ме притесняваше.
Търсихме в продължение на часове, което беше много яко, защото всичко изглеждаше толкова голямо и красиво, но започвахме да се уморяваме да търчим навсякъде с големите си куфари.
- Абе, ние за хотел чували ли сме? – по едно време се сетих, че съществува такова нещо и е много лесно да се намери, а ние се опитвахме да си търсим квартира. Колко тъпо, да си мислиш, че пристигаш в Ню Йорк и ПРАС, веднага една квартира. Чак ми стана лошо от идиотщината ни. Явно не само на мен, защото Иво се плесна през челото, а Цуката въздъхна шумно и драматично. Мани, както винаги, започна да се хили и да прави тъпи шеги за това, колко сме „умни”.
Намерихме си хотел много бързо и си взехме една стая на третия етаж. Хотела беше малък, на пет етажа, не изглеждаше много нов и модерен, но това беше идеално, все пак нямахме пари за нещо по-хубаво. Нямаше и асансьор до нашият етаж, но няма значение. Качихме се, нетърпеливи да си починем и отворихме вратата с голям ентусиазъм, Мани чак започна да имитира барабаните, като по филмите, точно преди да се случи нещо вълнуващо.
Скромният ни апартамен се състоеше от четири стаи (включително баня), като с влизането се озоваваш във всекидневната + кухня, от едната страна е банята, а от другата спалнята. Не беше много просторно, но пък беше чисто и спретнато. Всекидневната се състоеше от един голям, но стар тъмно зелен диван, една малка, стъклена масичка за кафе и няколко табуретки. Имаше голям прозорец, който разкриваше прекрасна гледка на града. Имаше и нещо като бокс, което беше скромната ни кухня. Имаше си мивка, микровълнова фурна, печка и няколко шкафове, а също и някаква кръгла, стара и мръсна маса за вечеря с четири стола, наобиколили я.
- Харесва ми. – каза отпуснато Мани и се излегна на дивана. – Става, докато си намерим нещо за постоянно.
- Да бе, то е за малко. Скоро ще сме в ново жилище, не свиквайте. – заяви Иво и отиде да види банята. Аз пък се запътих към спалнята.
Стаята бе просторна, защото нямаше почти нищо, но не беше голяма. Във спалнята имаше единствено едно двойно легло, някакъв смотан гардероб, който не исках да отварям, защото приличаше точно на онези прашни гардероби по страшните филми, от които изскача някои труп, като отвориш вратичката. До леглото имаше едно нощно шкафче и някакво цвете в ъгъла на стаята. Излязох.
- Там е спалнята, нали? – попита Цуки, като сочеше вратата, която току-що бях затворила.
- Не, там е стаята с фитнес уредите и джакузито. – изгледах го тъпо.
Всички се изхилиха и тръгнаха към спалнята.
- Я, имаме достъп до Нарния! – изписка Мани, когато видя тъпия гардероб. – Връщам се след малко, само да оправя Ледената Кралица.
Започнахме да се смеем. Легнах на леглото, защото ме заболя стомаха от смях, а Цуки се метна върху мен.
- Охо, и аз искам да легна. – каза Иво и се настани на страната до моята. Ето, учтив човек, приличен, не като идиота, който бе поставил главата си върху корема ми и там възнамеряваше да си остане.
Мани, като послушно кученце, легна в края на леглото и започна да пъшка колко му било хубаво.
- Утре започваме да си търсим работа. Трябва да си стъпим на краката възможно най-бързо.
- Така е. – казах отпуснато. Усещах как желанието за сън ме облива и не мога да се боря. Исках да спя.
Явно не бях само аз.

famouss__girll · 2011-08-15 10:53:45

Уникално

xXx Fallen Angel xXX · 2011-08-15 11:09:31

Страшно увлекателна е! Още!

xnekfonikfox · 2011-08-15 20:11:12

Страшно увлекателна е! Още!

Ninkaa · 2011-08-16 14:20:24

Страшно увлекателна е! Още!

nqkfa_si_tam · 2011-08-21 19:48:29

СуУуупер!!!

nani_tyyy · 2011-08-22 10:22:30

Страшна е историята..!! Още!

#26 2011-08-11 11:20:40

Re: The Rabbys

#27 2011-08-11 12:35:13

Re: The Rabbys

#28 2011-08-11 19:58:42

Re: The Rabbys

#29 2011-08-11 20:03:47

Re: The Rabbys

#30 2011-08-11 20:19:01

Re: The Rabbys

#31 2011-08-11 20:50:03

Re: The Rabbys

#32 2011-08-12 11:52:05

Re: The Rabbys

#33 2011-08-12 16:18:56

Re: The Rabbys

#34 2011-08-12 21:35:49

Re: The Rabbys

#35 2011-08-14 16:32:06

Re: The Rabbys

#36 2011-08-14 19:23:13

Re: The Rabbys

#37 2011-08-14 20:29:39

Re: The Rabbys

#38 2011-08-14 21:11:41

Re: The Rabbys

#39 2011-08-15 08:57:46

Re: The Rabbys

#40 2011-08-15 10:53:45

Re: The Rabbys

#41 2011-08-15 11:09:31

Re: The Rabbys

#42 2011-08-15 20:11:12

Re: The Rabbys

#43 2011-08-16 14:20:24

Re: The Rabbys

#44 2011-08-21 19:48:29

Re: The Rabbys

#45 2011-08-22 10:22:30

Re: The Rabbys

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook