Моята история ;]] 4

jniuhhnjhio · 2011-07-27 12:53:12

Това е последната част, която пускам като "нова тема". Моля, всички на които им харесва да продължават да четат, защото ще пускам продължения и може да следите историята. Е, стига да искате. Това е четвъртата част. Приятно четене! (wave)

След десет минути директорката дойде и ни провери колко сме. Точно петнайсет (в нашата стая сме доста малко хора). Всъщност сме осем момичета – Клоуи, Аз, Сиена, Ванесса, Алексис, Сара, Виена и Бас – и седем момчета – Дейвид, Иън, Рикардо – Рико, Даниел, Кристофър, Бенджамин и Винсент.
Още от първи клас сме заедно и винаги сме се разбирали и обичали. Ние винаги бяхме едно цяло. Но решиха да смесят класовете и малко ни разделиха. От нашият клас двама отидоха в други паралелки, а в нашият дойдоха трима човека. Няма значение.
Когато „бомбата” беше „отстранена” всички се върнахме по стаите.
Когато ние се качихме видях ме ужасна картина. Бас Си седеше на чина с прорязани вени. Всички си мислех ме, че си седи, но всъщност тя беше полумъртва на чина си. Аз веднага спрях да мисля за Диелл, но не и за неговите думи „Не го прави! Не го прави! Не го прави!”.
Аз си размишлявах над проблема, когато се писък.Стъписах се и се обърнах по посока на писака. Това беше класната с директорката. Незнам, коя от двете беше изпищяла, но и двете бяха бледи. Половината клас го нямаше, предположих, че директорката е тук, за да ни преброи. Но плановете се променят.
- Ти си виновна! Само ти и твоите глупости!Ти! Ти! Ти! – викаше съвестта ми.
- Не, Бас си го заслужи! – извика дяволчето.
- Какво става тук! – Развика се директорката. – Клодия! На това ли ги учите!? Да се самоубиват!? – Директорката се развика на класната. – Бързо някой да повика линейка!
Класната извади телефона си и започна да набира номера, докато директорката се чудеше какво да направи.
Всички седяха и гледаха. Когато изведнъж линейката дойде….

kuklata_love_you · 2011-07-27 14:03:08

Уникално еее чакам ощеее

jniuhhnjhio · 2011-07-27 14:14:05

Надявам се за ви хареса. Ето и петата част:

Линейката отведе Бас в болницата. Не бързаха много и изръсиха нещо то сорта на: „Нищо й няма, просто си е поиграла с ножа.” и нагло се изсмяха! Това е много тъпо, защото момичето, беше… Тя почти нямаше кръв в тялото. Сега вече се чувствах изключително виновна.
- Незнаех, че името й е Бас Морте Лиефте. – каза Алексис – Звучи готино!
- Ученици! Моля за внимание! – Директорката си беше тръгнала от стаята и отиваше да се обади на родителите на Бас и да я посети в болницата. Сега говореше класната, но единственото което чух е: - …сега може да ме уволнят, защото вие… - загубих интерес, а разговора (тоест монолога) беше доста скучен и безсмислен.
По време на другите часове никой не беше съсредоточен над уроците.
Когато дойде математиката – предпоследният час, всички бяха полузаспали от скука.
- Ученици! – кресна математичката – Домашните на чиновете. Идвам да ги събирам! – кресна тя отново.
Моя съседка по чин беше Сиена. Пред нас седяха Алексис и Ванесса.
- Забравих за домашното по математика! – Казах аз на Сиена – Тая ще ми пише двойка!
- Виж тя почна от другата редица. – успокои ме тя – Още имаш време да го препишеш от мен.
- Окей, мерси! – отвърнах аз и започнах.
Точно написах последния отговор и госпожата почна нашата редица.
- Къде са ви домашните? – Изкряска тая
- Пред вас, госпожо. – каза Сиена, а целия клас се заля да се смее.
- Много ли ти е смешно госпожице? – ТАя май няма да спре да вряка.
- Не, аз дори не се смея. – отвърна спокойно Сиена.
- Наказана си! – тая си няма друга работа. Я, чакай! Сега го каза спокойно.
- Моля, защо?! – Каза Сиена
- Защото така искам! – изсъска змията. Тук преля чашата.
- Я, повтори! – изрепчих й се аз. – Я, отиди да си прегледаш главата, защото май удря на сухо.
Тя си отвори устата да каже нещо, но аз й я затворих.
- И дума да не си казала, кучко проклета. – Извиках аз. Тя пак си отвори устата, но аз: - Казах да млъкваш. И не мърдай оттам. Знаеш ли, че си долна, смотана, използвачка и кучка. Само ни тероризираш! Аз се махам!
След тези думи, бутнах всичко в чантата си и се изнесох от стаята като мълния. Хич не ми пукаше за тая нещастница. Искаше ми се да… да… да я бутне кола! Да пострада и тя малко. Цял живот се чувствам, като бутната от кола. Е, сега тя ще опита от своето лекарство….

kuklata_love_you · 2011-07-27 14:25:00

Супер ощеееееееееееееееееее

ivss..:] · 2011-07-27 14:27:29

ощее

jniuhhnjhio · 2011-07-27 14:39:07

Уоу... изключително много се радвам, че го харесвате! Направо ми пълните сърцето Сега продължавам:

Реших да изчакам Сиена и Алексис. Те така и не дойдоха. Това беше странно, какво ли ставаше с тях?
Бях се умислила, когато получих СМС:
За Шиенн,
Искам да се видим тази вечер. Липсваш ми вече. Само ми кажи къде и кога, за да мога да дойда. Искам да сме само ние двамата.
От Диелл// ХОХОХОО
Къде да се уговорим? А за кога? Може да не му отговора на СМС-а и да му кажа, че не съм го видяла. Но това ще е много тъпо от моя страна. Ами, ако му напиша, че немога тази вечер? Да, така ще направя.
Ето го и моят СМС:

За Диелл,
Сега не ми се излиза. Ако искаш утре да се видим. Може да хапнем нещо. Може да пием кафе . Аз сега се прибрах у нас и просто не ми е до излизане. Впрочем трябва да ти разкажа какво стана днес в училище! 
От Шиен// ХОХОХОХОООО

Гадно ми е, че трябваше така да го отрежа, но няма какво да направя. Просто не ми се излиза на вън. Трябваше да го питам за скайпа му. Хай де утре. Чакай, той не живееше ли някъде в съседство на моята къща?? Май да…
Би трябвало да знае къде живея. Той може й да знае. О, незнам! Се тая. Какво ми пука!? Тогава телефона ми иззвъня. Нов СМС!
За Шиенн,
Жалко , много исках да те видя. Хей, ти живееш близо, нали? Сетих се къде живееш! Май ще се видим все пак ! Къщата ти е с жълта боя, нали? А ти си на втория етаж?! Супер след пет минути съм при теб!
С много целувки: Диелл ХОООО!...

Надявам се да ви харесва :p

slavencetyy · 2011-07-27 15:02:58

Давай още, супер еее!

forsakendidi · 2011-07-27 15:15:30

хубаво е

jniuhhnjhio · 2011-07-27 15:15:38

Моля? Какво? Той знае къде живея и сега ще дойде? Боже, какво ще правя, ами наще? Те какво ще кажат, как ще реагират като ги запозная с него? Баща ми може да го изгони (няма да учудя)! Чакай! Той ме попита на кой етаж живея! Какво ли е намислил. Обичам изненадите, но тази ще ме изкара от контрол! Защо държи толкова да се видим? Аз дали искам да се видим? Той колко гаджета е имал досега? Аз дали го обичам?... Опа, не съм влюбена в него, не съм влюбена в него, за Бога влюбена съм в него! Защо са ме създали толкова влюбчива?
- Не той няма да дойде! – казах си аз на глас.
- Кой няма да дойде? – беше баща ми. „Този човек за врати не е ли чувал?” – помислих си.
- Няма да дойде есемеса от Сиена! – отвърнах аз. – Тя ми изпрати есемес преди… половин час и още не е дошъл. Значи няма да дойде!
- А, добре. – той се върза! – Ти няма ли да си лягаш?
- Точно си обличах потника! – излъгах аз.
- Добре! Лека нощ!
Той излезе от стаята, а аз останах само по сутин, потник и бикини. Точно реших да си сваля сутиена, когато Диелл почука на прозореца….

jniuhhnjhio · 2011-07-27 15:17:12

тези които почват да четат от четвъртата част, може да и ме малко скучно. Така че, по - добре почнете от първата...

jniuhhnjhio · 2011-07-28 06:01:54

Това май е седмата част. Приятно четене (wave) .

Аз се обърнах рязко и уплашено извиках:
- Ти луд ли си? – доста се бях стреснала
- Извинявай! – каза мило той. – Ако отвориш, че ти се извиня по – качествено! – Диелл ми намигна.
- Чакай. – казах. Отидох до балкона и отворих вратата.
- Много си секси! – каза той.
- Точно щях да си лягам и… - той реши да ме прекъсне с целувка! Е, немога да кажа, че обичам да ме прекъсват, но това прекъсване беше… УАУ!
- Липсвах ли ти? – казах аз.
- Разбира се, бонбонче! – той ме целуна два – три пъти по врата.
- За жалост трябва да си ходиш! – казах разстроено.
- Но, защо? – той говореше като малко детенце, което всеки момент щеше да се разплаче.
- О, милото то! – и аз мога да играя! – Искаш ли да те цункам, за ти мине?
- Да! Боли ме ето тук, - той посочи устните си, - и ето тук – сега посочи бузата, - и ето тук, и тук, и тук, и тук,…
- Разбрах. – и го целунах първо по устата, после по бузките, после по пръстчето и най – накрая пак по устата. Дълго, страстно и звучно.
Бяхме легнали на леглото ми и се натисках ме, като луди. Изведнъж, той почна да ме съблича….

kuklata_love_you · 2011-07-28 13:20:32

Ощееееееее

jniuhhnjhio · 2011-07-28 15:11:34

8-| 8-| 8-|

Не, Диелл. – казах смутено. – Не мога да го направя. Нашите са долу, а това е най – малкият ни проблем!
- От какво те страх, бонбонче? – той говореше така, сякаш беше пиян. – Нося си презерватив, а й това не ми е първият път, знам какво да правя… И как да ти доставя удоволствие!
Той продължи, все едно нищо не съм му казала.
- Ами, стареца… - опитвах се да говоря, но бях задъхан и да си призная честно – бях възбудена. – Те са още долу. Ами,…ако,…Ами, ако ни хванат?
- Няма, бебе! – Видях ги как излизат с колата, малко преди да дойда.
- Какво? – бях учудена. – Ти да не си пил нещо?
- Всъщност – да! – Диелл беше въодушевен. – Малко бира, уиски, скоч и още нещо, но не си спомням.
Той пак ми се нахвърли. Беше толкова пиян, че незнаеше къде му е главата. Ами, сега, какво ще правя с него. Не искам секс, нашите може да ме хванат, той е пиян. И на всичкото отгоре родителите му или си мислят, че си седи послушно в стаята, или се чудят къде е!
- Не, моля те, просто спри! – вече даже не можех да се измъкна от неговата прегръдка.
- Не, няма! Ти си моя и няма да те пусна.
- К – какво става с теб? – вече бях доста уплашена
- Искаш ли да знаеш, наистина ли?? – незнам защо, но той се развика.
Диелл се изправи в седнало положение и застана на ръба на кревата. Аз се преместих до него и го прегърнах. Преместих ме се на земята и той легна на бедрата ми. Вече не ми пукаше за нищо. Той беше при мен и всичко беше окей!
- Сега искам да ми разкажеш всичко и не ми спестявай нито една подробност! – бях мила и строга едновременно.
- Знаеш ли, че аз почти нямам семейство? – започна той гледайки към тавана….

jniuhhnjhio · 2011-07-28 15:12:26

– Имах брат, но майка ми го изгони, защото си мислеше, че той й крие дрогата. Брат ми беше с една година по – голям когато „изчезна” от къщата. И то завинаги. Майка ми и баща ми едвам свързваха двата края и бяха на ръба да ме изоставят на някоя улица. Но някак намериха пари… и знаеш ли какво направиха с тях? Не купиха на своето дете нещо за ядене, а си купиха дрога. Доста дрога. След това пак го закъсаха. И двамата вече нямаха работа, а аз бях малък. Нямаше как да работя и да им помогна. По – точно на себе си. – Диелл си поемаше дъх преди началото на всяко ново изречение. – Както й да е! Баща ми не искаше да си търси работа и за това накара Елза - майка ми, да стане проститутка. Тя просто нямаше избор. Елза бързо се из качи в индустрията на проститутките. Започнаха да изкарват все повече пари, а за мен забравяха. Писна ми да стоя гладен и сам по цял ден. За това станех техния крадец. Взимах всичките необходими пари, за мен, моето здраве и така нататък.
Тръгнах на училище, купувах си дрехите, учебниците и всичко необходимо. За жалост баща ми ме хвана, че крада и отначало нямаше проблем, но веднъж здраво се напи и се сети за парите и нещата, които си купувам с тях. Реши, че трябва да ме набие. Започна да ме малтретира. – Само седях и го слушах не смеех да мръдна. – Майка ми не се прибираше със седмици, а после, когато най – накрая се сетеше за нас, се прибираше, буквално като пребита. Отначало ми беше жал, но спря да ми пука. За всичко и всички. Брат ми го нямаше, майка ми не се прибираше, баща ми беше задник. Нищо хубаво. Започнах да ги игнорирам. С парите, които крадях, успях да си направя една малка къща с басейн в нашия огромен двор. Те така и не забелязаха. Сега си живея сам там и не ми пука. Но се появи ти. Две години се чудех какво да правя с теб. Неможех да те заговоря, нито да ти пратя бележка. Исках само да забравя това чувство, скрито в мен. Аз бях лудо влюбен в теб. Но неисках това. – той ме погледна, а аз щях да се разплача. Диелл само протегна ръката си и изтри сълзите от лицето ми. Гледаше само в мен и продължи да разказва:
- Ти беше толкава красива. Просто трябваше да забравя за теб. Опитах всичко. Секс с други момичета, алкохол, дрога. Всичко! Но не се получи. Не те забравям. Накрая се предадох и… сега сме тук. И искам да знаеш, те обичам! И винаги ще бъде така.

girlcheto · 2011-07-28 19:09:25

Интересно! :]

jniuhhnjhio · 2011-07-28 19:55:25

Тази част е малко по - къса.(sweat)

Вече не можех да се сдържам. Започнах да плача. И аз го обичах оттогава, не си го признавах. И аз го криех от света.
Той само лежеше и ме гледаше, а аз плачех. Той се изправи до седнало положение и застана пред мен. Погледна ме в очите, сложи ръката си между телата ни, за да може да се опре, и ме целуна. Беше много вълнуваща целувка. Не мога да я опиша.
- Искам да съм с теб завинаги и винаги и винаги! – Шепнех до ухото му.
- Неискам да се прибирам! Искам с теб, тук сега. – той също говореше тихо.
- Окей, но ми обещай, че няма да искаш нищо мръсно от мен, нито ще правиш нещо, докато спя.
- Обещавам! – каза Диелл и ме целуна и прегърна….
Не бях забелязала, колко късно е станало. Два през нощта. А наще, къде ли са? Не, не ми пукаше. Казах на Диелл, че може да се изкъпе в моята баня, а аз ще се изкъпя след него.
Дадох му една моя доста дълга блуза, която му седеше точно. И започнах да се сабличам.
- Може ли да легна при теб? – Попита предпазливо той.
- Да! Ти къде си мислеше, че ще спиш? На земята?
- Всъщност – да.
Аз само го погледнах и си свалих потника. Бях се обърнала точно срещу него. Той ме видя по сутиен и прашки. Не че ми пукаше. Той само ме гледаше, без да каже нито дума. Когато си взех кърпата и се запътих към банята Диелл каза само:
- Незнам, дали ще мога да си удържа на думата! Толкова си секси!
Аз само се усмихнах, обърнах се и му намигнах.

smile_97 · 2011-07-28 20:51:42

Продължавай

forsakendidi · 2011-07-28 21:08:35

хубаво

jniuhhnjhio · 2011-07-29 06:58:54

Ето и другата част:

Влезнах в банята и пуснах душа. Съблякох се съвсем гола и влезнах под топлата струя. Няколко минути седях само така и после се размърдах. Сложих си шампоан и балсам. Измих си тялото и зъбите и нахлузих кърпата.
- Мамка му! – изругах.
Бях взела по - късата кърпа. Тя едвам ме покриваше. Няма как трябва да изляза от банята. Влезнах в стаята си и видях, че Диелл е заспал. Зарадвах се, защото тоста части от тялото ми бях на показ. Понеже беше заспал, реших, че мога да се облека в стаята, разбира се с гръб към него. Свалих си кърпата и си нахлузих нови прашки. Точно си вадех нов потник, когато чух скърцане по пода в коридора….
Вратата се отвори и вътре влезе баща ми! Какво ще правя сега. Пуснах кърпата и си облякох потника светкавично. Той не ме видя в тъмното, но за да не погледне към леглото ми, което не е в полето на вратата, аз се прокашлях и той погледна към мен.
- Ти, още ли си будна? – развика се той.
- Не. – говорех сънено. – Просто ми се ходеше до тоалетната. Сега си лягам пак.
- Добре, извинявай! – каза той. Но за жалост точно в този момент се чу скърцане и пъшкане.
„Диелл, моля те спри да шаваш из кревата.” – мислех си аз.
- Какво беше това? – стресна се баща ми.
- Нищо просто се ударих…във… ъ, във… паркета. Да, точно така в паркета.
- Добре, щом казваш. – той се върза. Ще взема да дигна един купон. – Утре, обаче, трябва да си поговорим, мила!
- За какво? – попитах учудена
- Ще разбереш.
Той напусна стаята. Чуха се пак приглушени стъпки от към коридора. Но за какво по дяволите, трябваше да говорим с баща ми? Дали, ще се местим, или ще ми обясняват пак за секса, дрогата и други глупости….
В това време Диелл се събуди и ме погледна. Надигна се до седнало положение и аз му се усмихнах тревожно. Бавно се запътих към кревата. Легнах до него и се сгуших ме.

girlcheto · 2011-07-29 12:19:53

Давай следващотo :]]

smile_97 · 2011-07-29 18:36:46

Чакам продължениетоо

kuklata_love_you · 2011-07-30 10:03:03

Ощееееееее уникално еееееееееееее

jniuhhnjhio · 2011-07-30 14:38:43

- Какво има? – попита ме той. – Какво е станало?
- Нищо. Просто… нищо няма.
- Моля те не ме лъжи! Познавам този поглед. Все пак две години те изучавам. – Усмихна се той.
- Утре ще говорим! – това беше моят отговор. – Обещавам.
- Окей!
След това се прегърнах ме още по – силно и бяхме лице в лице. Усещах нежния, топъл и ментов дъх. Погледнах го в очите и се целунах ме. Най – странното е че всяка нова целувка, беше като първата.
- Днес е събота, нали? – попита ме мило Диелл
- Така мисля… Сега ще проверя! – усмихната отвърнах.
Отидох долу до кухнята за да проверя, но там не ме очакваше приятен разговор. След като минах през завесата, която разделя кухнята от хола, пред мен се откри картина за примерно Американско семейство. Бащата седи на масата, майката приготвя палачинки, а децата седят и мрънкат. Е в този случай беше само едно детето – брат ми, но пак става, защото той мрънка като за двама!
- Защо още си тук?! – попита ме майка ми
- Ами, защото… - тогава се обърнах по посока часовника, върху който пише датата. – Днес е Петък!! И вече девет!
- Точно така, - баща ми се изправи и сложи ръце на масата, а бе тоя за криминален агент ли се мисли?? – а ти си още по… пижама, ако може да се нарече така.
Докато изрече думите, аз вече си бях в стаята.
- Хайде, ставай веднага! – развиках се аз. – Даскало…петък… днес!
- Спокойно бе човек! – днес сме събота – заяви Диелл
- Събота друг път! Петък е!
- Какво??
- Затова си размърдай сладкото дупе и се облечи.
- Окей, а колко е часа?
- Ам, десет без петнайсет! Леле, десет без петнайсет!
- Дишай, издишай! – той ме хвана за раменете и аз се успокоих.
Той се облече доста бързо, но аз не се справих толкова бързо. Диелл само си обу дънките и тениската и беше готов. Аз отидох в банята и си измих зъбите. Сложих си малко молив за очи, разбира се, спирала и най – накрая гланц. Сега ми оставаше само да се облека. Излязох от банята и той ме чакаше готов. Аз само го погледна ококорено и отидох да си оправя кревата.
Когато приключих си избрах дрехи, доста бързо при това. Първо си обух дънките, а след това си съблякох потника. От долу нямах нищо и не ми пукаше, докато не се завъртях към Диелл без да искам. Не бях свикнала с гости. Диелл само ме погледна, по – точно огледа, от главата до петите и ми кимна одобрително. Аз изсумтях. Момчета! – помислих си.
Сложих си сутиен, облякох си блузата и кецовете. Взех си чантата и тръгнах ме. Когато излязох ме в коридора се сетих, че наще са си вкъщи и незнаят за Диелл.
Измислих ме план. Той се промъкна и излезе на вън и ме изчака. Аз съвсем спокойно го последвах, но майка ми ме спипа.
- Хайде, ще те закарам! – тя се върна до кухнята и си взе ключа от колата.
- Не, няма нужда, мамо.
- Тръгвай!
- Не, неискам! Ще отида пеша и толкова.
Излязох навън и тръшнах вратата след себе си.
- Хайде, бързо! – развиках се аз.
- Окей! Хей, чакай!

kuklata_love_you · 2011-07-30 19:37:44

Ощееееееее

jniuhhnjhio · 2011-08-01 09:20:46

Както казах по – рано живея на една спирка с метрото от даскало. И пак стигнах ме в десет и половина. Той отиде към неговата си част, а аз тръгнах към кабинета по биология. Госпожата по биология не ми писа закъснение. Странно, защо?! Когато се огледах, забелязах, че тук има и по – големи и по – малко деца от мен. Какво, по дяволите, става тук?
Когато звънеца би едно момиче, което беше на седемнайсет, ми обясни, че това е било допълнителен час по биология.
- Окей, много благодаря! – казах аз и тя си тръгна.
След това се обадих на Диелл.
- Ало? Диелл, къде си?
- Аз съм на двора на даскалото, на последната пейка в градинката отдясно.
- Идвам!
Затичах се. Доста стълби имаше от четвъртия до първият етаж. Стигнах градинката и го видях на пейката. Казах му какво ми се е случило.
- …и след това дойдох при теб! – говорех задъхано аз
- А когато аз влезнах в стаята имаше много хора, но не познавах никой от тях. Един пич ми обясни, че днес няма да се учи, освен някои допълнителни часове, заради случката вчера. Имап ли да ми казваш нещо?
- Всъщност, да. Ти беше прав. Нетрябваше да се заяждам с Бас! Намериха я в стаята с прорязани вени и беше… - не се сдържах и се разплаках. – Много съжалявам! 
Отидох до края на дългата пейка и се обърнах с гръб към него. Диелл се приближи и ме прегърна през кръста. После усетих дъха му до ухото си.
- Незнаех, че тя ще направи това, а си мислех, че ще те нарани. – той шептеше в ухото ми и въпреки странната ситуация, на мен ми беше приятно. – Всеки път, когато ме видеше с някое момиче, това момиче после беше със счупена ръка или крак. Всяка една страдаше. За това ти казах да не го правиш.
Той ме целуна по врата. Вече се по успокоих.
- Хей, нали се сещаш, че ми обеща да ходим на кафе? – попита ме Диелл. По вида ми разбра, че съм забравила. Той ме познаваше доста добре, въпреки, че бяхме гаджета само от два дена.
- Хайде да те заведа по тъмно на едно място! – предложих аз.
- Харесва ми това пламъче в очите ти! – каза той….

Трета глава

Когато се прибрах, казах на майка ми, че няма даскало, защото се е случил някакъв инцидент… Тя поиска да узнае всичко с подробности, аз й казах всичко, без частта с „гласуването”.
С Диелл се разбрах ме да се видим у нас, към шест вечерта. После четири часа да се мотаем на „нашето място” и към десет и половина да съм си вкъщи. Обещах му да се видим минимум за четири часа. Но плановете се объркаха.
- Мамо, имам планове! – развиках се аз.
- Това не ти е оправдание! – крещеше тя на свой ред. – Ще изчакаме баща ти и толкова!
- Но…
- Няма „но”! – супер! Вече почна и да ме прекъсва. – Трябва да поговорим за нещо важно, а баща ти се прибира в десет.
- Точно! – извиках аз. – Той се прибира в десет, аз се прибирам в десет – и говорим! Какъв е проблема?!?
- Оставаш тук, или си наказана!
Това беше края на караницата. Боже, каква досадна жена! Бях решена да изляза, ако трябва това да е последното нещо, което ще направя!...
Писах СМС на Диелл, че немога в шест. Но пък за единайсет часа… ще мога да изляза в единайсет. Майка ми каза, че трябва да изчакам баща си, но не й че немога да изляза. Пратих му още един СМС и му казах да се видим в единайсет на ъгъла на улицата ми. Той ми писа „ОК!”, значи е съгласен.
Добре, един проблем разрешен. Сега остава още един. Какво ще си говорим „семейно”? Сигурно пак щ
Е ми пълнят главата за педофили, крадци и подобни. Секса е задължителна програма, а наркотиците, няма да ги пропуснат за нищо на света. Както й да е. Писна ми да мисля за това.
Реших да започна да си водя дневник.
Мило дневниче,
Какъв странен ден беше!
О, не! Пълна простотия! Няма да си водя дневник. Трябва да се стегна в училище. Сега започвам да уча по… математика.    Ха-ха-ха! Да, добре! Хубаво се посмях. Аз да уча по математика! Това е за рекордите на „Гинес”!
Легнах на кревата и реших да си пусна телевизора, когато брат ми влезна в стаята.

#1 2011-07-27 12:53:12

Re: Моята история ;]] 4

#2 2011-07-27 14:03:08

Re: Моята история ;]] 4

#3 2011-07-27 14:14:05

Re: Моята история ;]] 4

#4 2011-07-27 14:25:00

Re: Моята история ;]] 4

#5 2011-07-27 14:27:29

Re: Моята история ;]] 4

#6 2011-07-27 14:39:07

Re: Моята история ;]] 4

#7 2011-07-27 15:02:58

Re: Моята история ;]] 4

#8 2011-07-27 15:15:30

Re: Моята история ;]] 4

#9 2011-07-27 15:15:38

Re: Моята история ;]] 4

#10 2011-07-27 15:17:12

Re: Моята история ;]] 4

#11 2011-07-28 06:01:54

Re: Моята история ;]] 4

#12 2011-07-28 13:20:32

Re: Моята история ;]] 4

#13 2011-07-28 15:11:34

Re: Моята история ;]] 4

#14 2011-07-28 15:12:26

Re: Моята история ;]] 4

#15 2011-07-28 19:09:25

Re: Моята история ;]] 4

#16 2011-07-28 19:55:25

Re: Моята история ;]] 4

#17 2011-07-28 20:51:42

Re: Моята история ;]] 4

#18 2011-07-28 21:08:35

Re: Моята история ;]] 4

#19 2011-07-29 06:58:54

Re: Моята история ;]] 4

#20 2011-07-29 12:19:53

Re: Моята история ;]] 4

#21 2011-07-29 18:36:46

Re: Моята история ;]] 4

#22 2011-07-30 10:03:03

Re: Моята история ;]] 4

#23 2011-07-30 14:38:43

Re: Моята история ;]] 4

#24 2011-07-30 19:37:44

Re: Моята история ;]] 4

#25 2011-08-01 09:20:46

Re: Моята история ;]] 4

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook