Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

demi-lovato · 2011-07-20 17:43:32

О ,супер.МАЙ ВИЖДАМЕ НАЧАЛОТО НА ЕДНА ЛЮБОВ.

Iv4eto_L0ve · 2011-07-21 10:31:50

Ощееее

miminzetyyy · 2011-07-21 10:46:15

Отново благодаря за коментарите От все сърце се надявам да ви хареса . Приятно четене

Самолетния билет

-А ти внимавай как ми говориш!
Аз само го изгледах на криво. Как може човек да се промени само за 30 секунди?. Предишния Том ми харесваше повече. И то доста повече.
-Аз излизам с приятели. Ти се постарай да не правиш нищо в моята част. В противен случай ще стане лошо!
Том каза това и тръшна вратата. Аз седнах до прозореца и отново започнах да мисля за семейството си. И главно как можах да стигна тук. Защо започнах да употребявам наркотици? И като изляза от това място какво ще правя. Нямах нито образование , нито работа. Отново започнах да чета от дневника, но колкото пъти да стигнех до 1999 винаги се разплаквах. Толкова исках да познавам истинското си семейство. Какво ли щеше да е , ако баща ми не беше починал? Може би сега щях да съм в училище, да имаме красива бяла къща, въпреки и не много голяма. Аз само за миг отклоних погледа си от дневника. Тогава видях нещо да виси от леглото на Том. Въпреки, че той ме предупреди да не пипам нищо, аз отидох. Имаше доста време докато си дойде, а и нямаше да разбере. По това време той се събираше с приятелите си и играеха на карти. Така въпреки забраната аз отидох до леглото му. Изтеглих листчето и пред очите ми се разкри следният надпис „ Полет до Франция. Дата: 22,07,2010 година” . Том мислеше да избяга и да отиде във Франция. Но защо точно там? Дали имаше някаква връзка със семейството ми.
-Неее. – казах си аз.
Той нямаше от къде да знае. Единствените, които знаеха за дневника бяха – Ванеса , директорката и аз. Нямаше начин Том да знаеше. Но отново въпроса ми се появи в съзнанието. Защо смяташе да бяга? Това беше немислимо. Интерната приличаше на затвор. А и да избяга при кой ще отиде ? Предполагам и той като мен нямаше нито образование нито семейство. А пари? Имаше само един самолетен билет. Отвън се чуха гласове. Аз ясно разпознах на Том на приятелите му и на директорката. Този път тя ги беше хванала . Аз пъхнах билета на мястото му и отново влязох в моята половина.
Не след дълго Том дойде, придружен от директорката.
-Ако още един път се повтори ще съм принудена да не те пускам извън стаята. Ще обядваш, закусваш и вечеряш тук!
Том само поклати глава и влезе в стаята.
-Ти си казала нали? – крещеше той. – Ти каза на директорката, че излизаме.
Аз само го гледах и не отговорих нищо. Том беше обезумял. Приличаше на звяра от „ Красавицата и звяра”. Целият беше червен. В този момент аз се уплаших много. Но след около минута аз събрах кураж и му отговорих:
-Това са пълни глупости. Какви ги приказваш? Аз даже не съм се виждала с директорката.
Том не ми отговори. Беше легнал върху леглото и се беше обърнал с лице към стената.
Аз направих същото, но започнах да размишлявам за самолетния билет. След тази случка, шансовете да се измъкне от тук бяха минимални.
Критика/мнение

mishitu_ · 2011-07-21 12:08:52

Много е интересно! (f)

shushi_10 · 2011-07-21 14:16:08

Много е интересно.

kotenceto_998 · 2011-07-21 14:53:36

Много е интересно.

Некст..

Iv4eto_L0ve · 2011-07-21 17:14:00

некcт

krisinkaa_1997 · 2011-07-23 10:24:38

следващо

forsakendidi · 2011-07-23 13:46:13

харесва ми

Assiie · 2011-07-23 14:12:15

уникално

SweeT_BunnY · 2011-07-23 15:35:24

уникално

miminzetyyy · 2011-07-25 09:49:55

Ето и новата част! Отново благодаря за хубавите коментари Приятно четене.

Неизказаната тайна

Въпреки, че Том не ми беше близък, аз цяла нощ не мигнах. Как имаше такава смелост? Ако разберат за това щеше да стане още по-зле. При поредното ми въртене Том се обърна и ми каза:
-Защо по дяволите не спиш? Какво е толкова важно в четири часа вечерта?
Искаше ми се да му кажа ТИ. Но се усетих, че щеше да ми го натяква и да ме подиграва през целия ми престой тук
-За семейството ми. Затова мисля! – отговорих аз уверена.
-Наистина ли? И какво е твоето семейство?- попита ме с такъв тон, че нямаше как да му откажа.
-Аз.... не го познавам. Когато съм била малка майка ми ме е ставила пред дома на съседката. Само нея познавах и мислех за баба. Но тя почина. А твоето? Какво беше твоето семейство?
-И аз нямам такова. Както вече сигурно си разбрала от хората тук починаха при автомобилна катастрофа. Това е...
По изражението на Том, разбрах, че тази тема го натъжава. Колкото и да се съпротивлявах вътрешно усещах нещо. Чувствах, че той бе невинен. Как едно толкова младо момче можеше да убие родителите си? Не, аз не вярвах на това. След тези мисли аз още по-малко можех да заспя.
Вече беше станало сутрин. Слънцето подаваше лъчите си през прозореца.Когато бях малка обожавах да се разхождам на двора с баба ми по това време.
-Още ли си будна?
Явно и Том не беше спал тази нощ. Чак тогава забелязах, че разглеждаше самолетния билет.На моменти се опитваше да го скъса, а на други го пазеше повече от живота си. Въпреки, че знаех какво е аз го попитах:
-Какво е това?
Том се обърна и сякаш се стресна.
-Нищо, това е една хартийка. Безполезен боклук.
Той хвърли билета във въздуха, все едно беше хартийка от бонбон, а не ключът от бягството. Аз само гледах и не можех да повярвам на очите си. Можеше просто да ми каже истината, но не го направи.
- Лъжец! – промълвих тихичко аз.
-Трябва да ти кажа нещо! И то незабавно. – каза той с тон изпълнен с решителност.
-Какво? – помислих си , че е решил да ми каже за билета.
Може би и той чувстваше, че ми има вяра? Но уви. Ето какво каза той:
-Знам от къде директорката е разбрала за излизанията ни. Бил е един мой „приятел”. Бях длъжен да ти го кажа. Не исках да те засягам.
- Няма проблем. – едвам промърморих аз.
-А ти защо попадна тук?- неочаквано попита той
-Няма нищо кой знае какво за обясняване, а и това е част от живота ми, която искам да забравя...
-Имаме време до закуска. Може да ми обясниш.
-Добре. Всичко започна когато баба почина. Тогава започнах да вземам наркотици. След като нямах пари да ги плащам, трябваше да започна да работя за дилъра си. Така ме хванаха и дойдох тук.
-Съжалявам, и твоя живот не е бил лесен. И моя също! – прибави той след кратко мълчание.
Аз го гледах и не можех да се опомня. Сега Том ми се струваше толкова мило и изстрадало момче.
-Може да ми кажеш!
-Ето как започна всичко: Бях дете когато се случи онова......

Критика/мнение

twilight_kiss · 2011-07-25 09:56:37

Прекрасно е !!

demi-lovato · 2011-07-25 11:45:25

Прекрасно е !!

shushi_10 · 2011-07-26 12:25:28

На най - интересното?
Ощее?

famouss__girll · 2011-07-26 12:41:37

На най - интересното?
Ощее?

Като в сапунките

little_baby · 2011-07-26 12:51:58

Много е интересноо Нямам търпение за следващата част

Iv4eto_L0ve · 2011-07-27 09:00:19

мн якоооооооооооо

jniuhhnjhio · 2011-07-27 09:42:48

Зарибих се, къде е следващата част!? Айде моля те!!! Много е интересно!!! (y) (y) (y)

mishitu_ · 2011-07-27 14:29:46

Бързо да пускаш още! Как можа да го спреш на най-интересното! I love it!

krisinkaa_1997 · 2011-07-28 09:17:08

Давай следващото !!

miminzetyyy · 2011-08-01 18:54:07

Новата част е вече тук . Преди всичко искам да благодаря, на хората, които следят историята ми. Приятно четене.Предварително се извинявам за правописните грешки!

Ще го убия

. Детството ми беше добро, докато баща ми не загуби работата си в града .След около месец спестяванията на родителите ми свършиха, но навика на баща ми да пие – не. ......
Беше безлунна нощ,когато стана онази случка. Аз бях на дванадесет години когато той отново се прибра мъртво пиян.Майка ми беше извън града и трябваше аз и сестра ми да го посрещнем. Но още от вратата, той направи знак да си отида в стаята. Аз го послушах, защото знаех какви ще са последиците. Сестра ми също тръгна с мен, но той я дръпна за ръката.
Но когато се прибрах в стаята ми открехнах вратата и видях какво стана . Баща ми започна да изнасилва сестричката ми. Тя беше само на десет години. Въпреки отчаяните й викове за помощ той не спираше. Идваше ми да го убия , но аз бях само дванадесет годишен. След като грозната сцена приключи сестра ми с разкъсана рокля влезе в стаята ми.
Тя легна на леглото и прегърна плюшения си заек. Беше и подарък от майка ми за петия рожден ден. Въпреки въпросите , с които я обсипвах за да я развеселя тя само лежеше и гледаше в един ъгъл.
-Кажи нещо забога! – започнах да крещя аз. – Просто една дума, моля те Анна. Една дума.....
Но Анна не проговори нищо. Абсолютно нищо.Така продължи цяла нощ. Беше вече сутрин, когато вратата се отвори.Имаше два варианта или да е татко или мама.
-Анна, Том къде сте!
Да беше майка ми. Познах гласа й. Но как щях да й кажа какво направи лаща ми? Точно тогава влезе самата тя. Още от вратата видя Анна.
-Мила какво е станало?
Но от нея нямаше никакъв отговор. След като мама я попита за втори път разбра, че се е случило нещо по-лошо. Тя ме погледна и сякаш казваше”Какво е станало?”. Нямаше как и й разказах какво преживя Анна. Когато тя чу това излезе като стрела от стаята и влезе в спалнята. Там го намери все още спяш и опиянен от алкохола.
-Ще те убия!- крещеше като обезумяла тя.
Тогава той се събуди от виковете й.
-Какво има? – попита все още сънен
Майка ми не се зачуди , а го удари.Без да се колебае, той отвърна на удара й. Аз гледах отново отстрани. След като я наби я заплаши, че ако каже на някого ще я убие. Клетата ми майчица нямаше какво да прави и само заплака още по-силно от преди. Аз изтичах отново в стаята си с надеждата, че Анна ще каже нещо,но уви беше в същото положение...
--------------------------------------------------------------------------------------Том, съжалявам. Имал си такова детство! –казах аз и го прегърнах. – А какво стана после? Анна оправи ли се?
-Не – отговори тъжно той. – Тя завинаги остана така. Анна полудя и не каза нито дума.
В този момент аз знаех, че не съм преживяла ад. Всъщност живота на Том беше много по-ужасен. Никога не бях предполагала, че е преживял такова нещо. Но защо го споделяше с мен? Никой в интерната не знаеше тази случка. Явно той наистина ми имаше довери. А може би и още нещо? Не аз не пожелах да го попитам. Тогава видях, че една сълза се стече по лицето на Том. Досега никой никога не го беше виждал да плаче. Всички си мислеха, че е безчувствен ( включително и аз преди да чуя тази история), но той не беше такъв.
-Скоро ще стане време за закуска. Дано днес храната е по-хубава. – ненадейно казах аз само и само за да разсея тъгата
-Дано. – отговори все така тъжен Том
Не, това не беше момчето което познавах. Сегашното , което стоеше срещу мен беше толкова мило. Аз само го гледах и не знаех какво да кажа, но не беше и нужно когато Том каза:
-Но това не е всичко, въпреки историята , която ти разказах има и още. Убийството на родителите ми не е такова, за каквото го смятат всички. Никой не знае какво стана в онази кола, всички си мислят , че съм момче убило родителите си, но не е така.
След като Том каза това аз окончателно се убедих в невинноста му. Но кой беше извършил убийството? Сега това беше въпроса, който изникна в съзнанието ми..
Критика/мнение

twilight_kiss · 2011-08-01 19:06:30

Прекрасно е ! Ощее !

famouss__girll · 2011-08-01 19:19:13

Отново уникално

syn_princess · 2011-08-01 19:31:46

Oщеееее

#51 2011-07-20 17:43:32

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#52 2011-07-21 10:31:50

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#53 2011-07-21 10:46:15

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#54 2011-07-21 12:08:52

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#55 2011-07-21 14:16:08

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#56 2011-07-21 14:53:36

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#57 2011-07-21 17:14:00

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#58 2011-07-23 10:24:38

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#59 2011-07-23 13:46:13

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#60 2011-07-23 14:12:15

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#61 2011-07-23 15:35:24

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#62 2011-07-25 09:49:55

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#63 2011-07-25 09:56:37

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#64 2011-07-25 11:45:25

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#65 2011-07-26 12:25:28

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#66 2011-07-26 12:41:37

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#67 2011-07-26 12:51:58

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#68 2011-07-27 09:00:19

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#69 2011-07-27 09:42:48

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#70 2011-07-27 14:29:46

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#71 2011-07-28 09:17:08

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#72 2011-08-01 18:54:07

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#73 2011-08-01 19:06:30

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#74 2011-08-01 19:19:13

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

#75 2011-08-01 19:31:46

Re: Някогашната аз * Всичко свърши! - нова част *

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook