Психоо

emotional · 2010-08-29 13:33:14

Много е интересна и 4-тата 4аст пускай петата да видим кво е станало

the_sladUrch3 · 2010-08-29 14:25:52

мм утре обещавам, че ще пусна 5та част. 5та част вече е готова... надявам се да не сте се отекчили

denz · 2010-08-29 19:24:35

Какви отегчени хора, Кави 5 лева..!? Суперинтересно е..!!

little_baby · 2010-08-29 19:39:04

оле божке адски интересно бее

nikol_zp89 · 2010-08-29 19:48:47

лол страхотно ее

niksan_908 · 2010-08-30 09:48:48

Какви отегчени хора, Кави 5 лева..!? Суперинтересно е..!!

права e

the_sladUrch3 · 2010-08-30 10:27:16

гррр.. явно и ще има още една последна част

Част 5

Ъх, какво става тук? Виждам размазано и двойно. Опитах да разтъркам очите си, но не успях. Бях завързана. Значи Хартс са ни хванали.
- Значи и Зоуи се събуди най-накрая! – каза ми мазен мъжки глас. Опитах да изпсувам, но не успях да си отворя устата. Усетих само ужасният вкус на тиксо. Най-накрая след няколко примигвания започнах да фокусирам нещата около мен. Когато можех да виждам ясно забелязах как г-н Хартс държи нож. Някой ми свали превръзката от устата, а аз не изпуснах момента.
- Какво сте направили? Къде са Дая, Каел и Дилан? Защо съм завързана? И къде се намирам? А да и още нещо ти не си ли мъртъв?
- Хаха. Много смешно. Винаги остроумна и с чувство за хумор. – засмя се. Отново видях онази ужасна самодоволна усмивка.
- Както казах ще те прибавя към колекцията си от хора, на която държа ужасно много.
- Къде са Каел, Дилън и Дая? – изкрещях. Не издържах. Какво е направил с тях.
- Спокойно скъпа те са в безопасност.
- Като те знам какъв си не мисля, че са в безопасност. – психопата се засмя. Ужасен смях. Напомняше ми на смъртта. Сякаш искаше да ме изяде жива.
- Какво е толкова смешно? – попитах.
- Спокоино те наистина са в безопасност, скъпа. – чух глас зад мен. Това беше г-жа Хартс. Или по-точно г-жа Страх.
- Къде съм? – започнах да чувствам пак онзи страх. Но странно имах чувството и че съм в безопасност.
- В бърлогата на звяра. – отговори ми г-жа Страх. В гласа й разчетох желанието за смърт. Огледах се. Имаше само две врати. Сигурно едната водеше до приятелите ми. Трябваше по някакъв начин да се измъкна, но как? Бях завързана, седнала на един стол и гледаща уплашено един убиец и психопат, усещайки дъха на ужасната му жена. Дааа, това не е мечтаното място за човек, който иска да се измъкне и да намери приятелите си.
- Спокойно миличка ще се погрижа мъките ти да не са дълги. – каза ми г-жа Хартс и погали бузата ми с нейния нокът.
Супер! Побиха ме тръпки.
- Ч-чакайте! – сетих се номер от филмите. Да, знам че няма да подейства, но си струва да опитам преди да... бъда убита.
- Няма да ме режете с нож нали? Ако искате мъките да не са дълги по-добре ме застреляйте. По-бързо ще е.
- Няма да се хванем на този номер. - Е струваше си да опитам.
- П-поне ме оставете насаме с мислите ми за момент.
- Добре щом това искаш. – Те повярваха. Хванаха се! Ура! И двамата се измъкнаха от стаята. Веднага започнах да се опитвам да развържа ръцете си. Но как? Бяха здраво вързани. Сега се сетих! Винаги си носех джобни ножчета. Ако си забравя ключа от удома, поне после да мога да си вляза.. не че помагаше, но все пак си носех джобни ножчета може да потрябват, кой знае. И този случей беше точно такъв. Започнах да тършувам. Естествено не го намерих. Явно са ме проверили преди да ме завържат. Супер! Живота ми е свършен. Чао Каел, Дилън, Дая, Дмитриевци и всички други. Чао живот! Отчаях се. С ъгълчето на окото ми забелязах джобното ми ножче.
- Джони ти си бил с мен!
Да, знам глупаво е да се кръщават неща, но ножчето беше моя Джони ... моя Джони Деп. Започнах да подскачам със стола към масичката, на която се намираше ножчето.
Хе, най-накрая стигнах. Започнах да шавам с пръсти докато го взема. Падна в ръката ми и аз веднага се опитах да натисна копчето, което ми помагаше да вадя ножа. Да да моя Джони Деп е специален. Но не си го давам!
Натиснах копчето и се покажа острието на ножа. Започнах да режа. След 2 минутки вече едната ръка ми беше свободна. Започнах да режа въжето и на другата ръка. След около 10 мин. Бях готова. Явно тези хора имат доста въжета щом за всеки крак и ръка са използвали по едно въже. Погледнах надясно, после наляво. Видях двете врати. Странно явно зад мен е имало още две, които не съм видяла. Ха-ха сега ги виждам. Започнах да се чудя къде са приятелите ми.
- Онче-бонче счупено пиронче, риба щука махай се от тука отивай на боклука да ядеш па-му-ка. – Ръката ми сочеше врата през, коята излязоха психопатите. Не, започнах отново да броя, но този път прибавих „ Падна щипка от небето, щипна баба за гъзето. Тече кръв, тече гной баба стана пръв герой. ‘’ . Сега ръката ми сочеше вратата до тази през която излязоха Хартс.
С леки крачки отидох до нея, хванах дръжката и се молех дано не е грешната стая. Отворих вратата . Иеи улучих стаята ! Отидох бързо до Дая и я развързах, после тя ми помогна да развържем Каел и Дилън.
- Сега да се измъкнем.
- И как? Откъде?
- Ами от някъде! Да се изпаряваме от тук преди психотата да са се върнали! - наредих. Заоглеждахме се.
- През прозореца! – каза Каел и посочи прозореца. Започна да се опитва да го отвори но не стана.
- Ще го разбием!
Хванах един от столовете и го метнах по прозореца. Стъкла изпопздаха по пода. Един по един излязохме. Започнах да оглеждам малката къща. Беше дървена и обгорена. Сега разбирам откъде г-н Хартс има тези белези.
- Нека ги убием.
- Добре. С какво? – Ясно беше, че не можем да убием някой. Та ние сме на 16! Все още не ми се иска да имам полицейско досие.
- Все едно. Вижте раниците ни са тук!
Показах раниците подпрени до оградата. Явно психотата са доста тъпи. Яхуху! Взехме раниците и започнахме да тършуваме.
- Намерих само един нож. Вие? – попитах.
- Бутилка алкохол и кибрит.. – отговори Дая.
- Нищо при мен. Само едно въже... – последва я Дилън.
- А при мен има два пистолета. – Всички погледнахме Каел. Пистолети 0.о?! Откъде се взеха?
- Ще ги гръмнем! Бум-бам-бум. – Засмяхме се.
- Съгласна съм. Ако не ние то тогава кой ще ги спре да убиват тийнове на 16? – може да съм на 16, но той уби Аш! Трябваше да му отмъстя! Ще го убия дори това да е последното нещо, което ще направя! Взех единия пистолет и проверих дали има патрони. Супер имаше! След това взех ножа и Джони (джобното ножче) . Вече бях заредена. Щях да си отмъстя!

denz · 2010-08-30 10:43:43

Нямям търпение за следващата част! Иеее..покажи им Зо!

little_baby · 2010-08-30 13:01:32

адски интересно пиши 6та част

ivet955 · 2010-08-30 13:25:33

уникална е и 5-та част!!! Искам да ми дадеш автограф...

little_baby · 2010-08-30 16:51:21

ivet955 wrote:

уникална е и 5-та част!!! Искам да ми дадеш автограф...

и аз искамм

niksan_908 · 2010-08-30 17:30:03

уникална е и 5-та част!!! Искам да ми дадеш автограф...

и аз искам автограф а иначе не се притеснявай, и 1оо чати да направиш пак ще ми е интересно (y)

Dennni · 2010-08-31 11:38:38

мноого е интересно

the_sladUrch3 · 2010-08-31 16:37:49

Ето и последната част. Най-накрая.

Част 6

Погледнах назад. Явно никой не знаеше какво ще направя. Ъх, разбираемо е. Сърцето ми биеше силно. Тръпката от това да си отмъстя... да, тя беше страхотна. Щях да отмъстя за Ашли, а след това да си тръгна с високо вдигната глава.
- Имаш ли някакъв план? – попита ме Каел. Стъписах се. Аз нямах никакъв план.
- Не.
- Дообре. Тогава и аз участвам. – Това ме учуди. Как така Каел ще се опитва да убие психотата с мен без да имаме план?
- И аз съм вътре! – повтори го Дилън.
- Както и аз. – а след това и Дая. Добре това вече наистина е странно.
- Хора, осъзнавате ли какво правите? Нямаме план, а вие се включвате...
Засмяха се. Но какво? Супер! Явно цяла нощ бягане и стоенето в малката барака на Хартс... слаби нерви.
- Добре ето какво. Дилън с въжето, Дая със алкохола и кибрита, Каел с другия пистолет.
- За какво ни е важе? Само стреляме и готово.
- А забрави ли плана с бум-бам-бум?
- Ааа да! Дърво+алкохол+кибрит= БУМ! – засмяхме се.
- А въжето?
- Просто е завързваме ги за един стол да не вземе да избягат. След това бързо ги палим и готово.
- Пистолетите?
- Еее тях ще си ги запазим за сувенир. – засмяхме се. Идеята беше добра. Можех да си имам сувенир от една ужасна нощ.
- Добре стига! Първо ще ги убием после ги връзваме, запалваме и хващаме пътя за... дома. – щях да кажа гората, но ние се намираме в гора, затова не става. – Аз и Каел ще ги подмамим в капан, койтооо... ами вие с Дилън ще измислите. След капана им правим по една дупка в челото, връзваме ги за един стол, щом излезем вие вече ще сте поляли алкохол покрай къщата само се иска да я запалите. Ясно? – попитах.
- Да! А какъв ще е капана?
- Амии незнам. Може да изкопаем дупка и да я покрием с листа? – засмяхме се. Даа това беше идеалният капан. Такъв като по филмите.
- Добре ще ги приклещим в една стая. Там... добре промяна. Дая, Дилън вие ще ги подмамите в капана. Аз и Каел ще ви помогнем. Завързваме ги и вие излизате, после ги заличаваме от лицето на Земята и готово.
- Ясно!..
- И все пак мисля, че този план не струва... по-добре ще е така. Първо един въпрос Зоуи можеш ли да риташ? – попита ме Каел.
- Да. Защо?
- Питам. Сега съберете се.
Всички се събрахме... Да, това беше по-добър план. Сега със сигурност щяхме да ги хванем. Даа...
Всички влязохме в къщата. Отидохме в стаята, в която бях завързана. Седнах на стола, а приятелите ми ме завързаха за стола, на който седях. Но не беше стегнато, а леко отпуснато, за да мога да се измъкна после. Те излязоха, а веднага след тях и психотата. Странно. Какво съвпадение.
- Е миличка готова ли си? – попита ме г-жа Хартс
- Готова съм.
- Добре ще започна бавно... – каза г-н Хартс. Започна да се приближава и да облизва ножа си. Да ама не. Затворих си очите, колкото да ги заблудя. Г-жа Хартс забеляза това и явно в нея се родиха съмненния.
- Чакай! – Супер! Всичко се провали. Няма да го дупусна! Бързо развързах единия си крак и ритнах малоумника пред мен, а той се строполи на земята. Развързах и другия си крак, след това лявата ръка, но не успях да отвържа дясната.
- Мамка му! – изсъсках. Добре явно ще трябва да ги млатя със стол. Добро начало.
- Скъпи! – изпищя г-жа Хартс. Това явно беше знак за приятелите ми да се покажат.
- Не! Не развързвайте стола от мен! Трябва ми. – това ги учуди. Но ме оставиха. Започнах да мятам ръце. Залитах на всички страни, дори замалко щях да цапардосам Дая, но тя се наведе.
- Късмет. – усмихнах се.
- Нищо подобно! Ловкост. – подхвърли ми Дая. Отново започнах да размахвам стола. Успях да ударя г-жа Хартс и тя падна върху мъжа си. Дая ми помогна да развържа стола и да го сложа на пода, където му е мястото, а не във въздуха. Каел и Дилън хванаха Хартс и изчакаха докато Дая донесе въже, а аз докато донеса втори стол. Двамата Хартс седнаха послушно на столовете с намръщени физиономий. Да харесвах израженията им. Щях да си отмъстя.
- Сега какво? – попита Дая.
- Ще стреляме. – отговорих.
- Мен малко ме достраша...
- Достраша? Я стига.
- Ами виж го как ме гледа. – Каел посочи г-н Хартс. Малоумника имаше злобен поглед, който казваше „Ако се освободя ще те убия и изям за закуска!’’ .
- Добре... Дая, Дилън идете да разсипете малко алкохол около бараката. А ние с Каел ще се погрижим те да не мръднат от тук. – самодоволна усмивка се изписа на лицето ми. Исках да видя победата, да чувам писъците, да съм доволна от отмъщението. Погледнах към Каел и той към мен. Погледнах пистолета в ръката му, а след това краката на г-н Хартс.
- По-добре да им отнемем възможноста да ходят, защото иначе могат да се измъкнат.
Извадих моя пистолет. И го насочих към левия крак на г-жа Хартс. Стрелях. Чух изтеричния писък на г-жа Страх. Зарадвах се – отмъщението беше сладко. След това насочих пистолета и към другия крак. Отново стрелях и отново чух изтеричния писък.
- Спокоино това е само повърхностна рана. – усмихнах се. Наистина това беше повърхностна рана. Нищо лошо. Освен това, че може да се инфектира.
- Хайде Каел ти си. – казах спокойно.
- Не мога.
- Защо?
- Защото не мога да го направя!
- Мекотело...
- Не! Нямам патрони. – засмях се. Нямал патрони!
- Ъх, добре аз ще го направя.
Стрелях два пъти. Вече беше време да се измъкваме. Точно преди да излезем се обърнах. Виждах сълзите на г-жа Хартс и злобата на г-н Хартс. Стана ми жал. Но те си го изпросиха! Сигурно преди нас е имало много деца, които са били убити от тези двамата. Излязох и затворих вратата с трясък.
- Е, сега е време за БУМ!
- Да време е за бим-бам-бум! - каза Дая и двете се засмяхме. Дая драсна една клечка, после втора, трета. Най-накрая запалихме къщата. Гледах нагоре. Небето сияеше. Явно вече беше утро.
- Готови сме!
- ДА!
Обърнахме се с гръб към горящото дърво. Тръгнахме.
- Чакайте! Някой да знае къде се намираме?
- Не.
Супер! Сега явно ще трябва да се скитаме докато намерим някакъв път. Поне кошмара свърши, отмъстих си и сякаш камък ми падна от сърцето. Каквото и да става знам, че ще намерим пътя към дома и най-накрая ще се махнем от тая проклета гора!

КРАЙ

moni4ka_21 · 2010-08-31 17:27:28

Браво!Хареса ми края!И най-накрая да го кажа-цялото е страхотно,много е хубаво.По-честичко прави такива и радвай феновете си (y)

the_sladUrch3 · 2010-08-31 17:36:37

Браво!Хареса ми края!И най-накрая да го кажа-цялото е страхотно,много е хубаво.По-честичко прави такива и радвай феновете си (y)

П-по-честичко 0.о ?! Д-добре, но ми трябват идеи, а те се раждат докато спя, а след като се събудя забравям какво съм сънувала и така идеите си отиват х_Х
но за момента имам някакви идеи за нещо подобно на това ... (не е подобно напълно различно е... )

little_baby · 2010-08-31 18:39:39

moni4ka_21 wrote:

Браво!Хареса ми края!И най-накрая да го кажа-цялото е страхотно,много е хубаво.По-честичко прави такива и радвай феновете си (y)

+1

Rosalie · 2010-08-31 19:59:25

Имаш талант, но определено има какво да се иска още:]] Надявам се да търпиш на градивна критика, защото мисля да поднеса малко такава Дано не се разсърдиш, нямам това за цел, просто искам да изкажа мнението си такова каквото е(:
Та значи идеята е добра но всичко се разви твърде бързо. Казваш, че иначе ще стане дълго, ами като гледах предишните коментари едва ли някой би имал против историята ти да беше в 10 или повече части. А така си я сбила в няколко и нещата са станали малко претупани(: Примерно аз не можах да разбера на втората част още каква е тая кръв по ръцете на Ашли, от къде се взе?? И много бързо стигнаха до извода че Хартс искат да ги убият. И това към края къде оставиха Зоуи уж за момент сама със себе си, е добре тя трака със стола си по-пода за да стигне до джобното си ножче, те не чуват ли шума, който вдига? После се развързва около 15 минути, след това освобождава приятелите си и мислиха план за убийство, а те тия Хартс така и не се появиха. Чак пък толкова да не се усетят... И когато Зу си седна обратно на стола и точно тогава Хартс влязоха обратно. Та така де, мисълта ми бе че има пропуски и когато пишеш не бързия край да ти е приоритет а добрия краен резултат.
Иначе огромно браво за труда и усилията които си положила, вижда се че имаш талант и с удоволствие бих прочела и друго твое произведение. Надявам се да не съм те засегнала, както казах не това ми беше целта((: Още веднъж браво и спирам, че ще стане роман.

ivet955 · 2010-08-31 20:25:14

браво!! уникални са всичките части мн ми хареса. Имаш голям талант в писането!

the_sladUrch3 · 2010-08-31 20:26:04

Имаш талант, но определено има какво да се иска още:]] Надявам се да търпиш на градивна критика, защото мисля да поднеса малко такава Дано не се разсърдиш, нямам това за цел, просто искам да изкажа мнението си такова каквото е(:
Та значи идеята е добра но всичко се разви твърде бързо. Казваш, че иначе ще стане дълго, ами като гледах предишните коментари едва ли някой би имал против историята ти да беше в 10 или повече части. А така си я сбила в няколко и нещата са станали малко претупани(: Примерно аз не можах да разбера на втората част още каква е тая кръв по ръцете на Ашли, от къде се взе?? И много бързо стигнаха до извода че Хартс искат да ги убият. И това към края къде оставиха Зоуи уж за момент сама със себе си, е добре тя трака със стола си по-пода за да стигне до джобното си ножче, те не чуват ли шума, който вдига? После се развързва около 15 минути, след това освобождава приятелите си и мислиха план за убийство, а те тия Хартс така и не се появиха. Чак пък толкова да не се усетят... И когато Зу си седна обратно на стола и точно тогава Хартс влязоха обратно. Та така де, мисълта ми бе че има пропуски и когато пишеш не бързия край да ти е приоритет а добрия краен резултат.
Иначе огромно браво за труда и усилията които си положила, вижда се че имаш талант и с удоволствие бих прочела и друго твое произведение. Надявам се да не съм те засегнала, както казах не това ми беше целта((: Още веднъж браво и спирам, че ще стане роман.

охх знам, че всичко натрупах на няколко части, но първоначалния план ми беше да е one shot , но щеше да стане много дълго и затова на части... мислех първоначално да са 3-4 ама все се сещах за нещо ново :д както и да е...
"Примерно аз не можах да разбера на втората част още каква е тая кръв по ръцете на Ашли, от къде се взе?? И много бързо стигнаха до извода че Хартс искат да ги убият." - първо за това с Ашли :
то се подразбира =) ... смис това е мистярията . после мистерията е разгадана като се сещат, че не са виждали г-н Хартс ... така се стига и до извода, че искат да ги убият =)
Другото, което беше ... аа беше това накрая нали?
ами то едно такова ,, да грешка е че не написах примерно, че Хартс ще влязат , но не исках да навлизам в излишни подробности (в случея явно са били нужни )

Иии само едно ще ти кажа:
аз харесвам критиката и я приемам доста добре особено, когато е за нещата, които пиша. Смисъл искам да се подобрявам и затова очаквам критика, за да намеря грешките си и да ги поправя. затова не се тревожи, аз не се сърдя или дразня за такива неща

Rosalie · 2010-08-31 20:33:46

Радвам се тогава, аз също пиша, но фен фикове и в друг сайт и също желая да получавам критика и искрено мнение, защото така наистина човек забелязва грешките си, които понякога не успява сам да види. Така се научаваме да не ги допускаме и ставаме по-добри((: Много е хубаво това, че приемаш и критика, защото наистина имаш много добри идеи, така че се надявам да продължиш да пишеш и скоро да ни зарадваш с нещо ново:]]

girlcheto · 2010-08-31 22:12:32

Много ми хареса! Само дето в първа глава си помислих, че на теб ти се е случвало но без писъка на приятелката ти.. блондински размисли :D таа както другите казват имаш талант и според мен от това всичко / и още малко подробности / може да стане чудесна книга, както и филм. Може да я обработиш малко както Rosalie казва и да я пратиш на някой, който се занимава със такова издаване на книги или там както му се вика.. А и една идея / може да не ти хареса естествено и, ако не те мързи де / може да добавиш към края и как се завръщат, казват на родителите си какво е станало, полицията узнава ии отива да разследва, разбират, че съпрузите са издирвани серийни убийци, намират и колекцията на г-н Хартс от трупове. Абе ти си знаеш поне на мен ще ми е интересно да чета още от това. :] Дано и другите потребители се съгласят с мен. Дадох само няколко идеи за продължението, ако мислиш изобщо да го продължаваш. Оставам само с надеждата.
Пожелавам ти още такива чудесни идеи и дано някой ден издадеш книга или книги, и една от, които да е с това, което ние всички харесахме. С удоволствие бих си я купила

Dennni · 2010-09-01 17:17:27

Много ми хареса! Само дето в първа глава си помислих, че на теб ти се е случвало но без писъка на приятелката ти.. блондински размисли :D таа както другите казват имаш талант и според мен от това всичко / и още малко подробности / може да стане чудесна книга, както и филм. Може да я обработиш малко както Rosalie казва и да я пратиш на някой, който се занимава със такова издаване на книги или там както му се вика.. А и една идея / може да не ти хареса естествено и, ако не те мързи де / може да добавиш към края и как се завръщат, казват на родителите си какво е станало, полицията узнава ии отива да разследва, разбират, че съпрузите са издирвани серийни убийци, намират и колекцията на г-н Хартс от трупове. Абе ти си знаеш поне на мен ще ми е интересно да чета още от това. :] Дано и другите потребители се съгласят с мен. Дадох само няколко идеи за продължението, ако мислиш изобщо да го продължаваш. Оставам само с надеждата.
Пожелавам ти още такива чудесни идеи и дано някой ден издадеш книга или книги, и една от, които да е с това, което ние всички харесахме. С удоволствие бих си я купила

Напълно съм съгласна ;рр

XALKIDIYE · 2010-09-01 17:22:14

Хааа доста си се постарала ..

niksan_908 · 2010-09-04 20:05:49

Ами, аз няма да кажа нещо по-разли1но от другите, но нека се изкажа ...зна1и имаш страшен талант и разказваш увлекателно, но мисля че тоя сюжет можеше да се развие още...не ми хареса само това, че в напрегнатите моменти все се "засмиват" героите(някак ми сестори странно да сесмеят, когато ги чака вероятна смърт )и края тбх мисля,че е претупан-можеше още да продължиш(примерно да кажеш как изгаря къщата по-подробно или нещо др.)но обющо взето е много много,мног.5 ото добре от мене получаваш 5.5 от 6

#51 2010-08-29 13:33:14

Re: Психоо

#52 2010-08-29 14:25:52

Re: Психоо

#53 2010-08-29 19:24:35

Re: Психоо

#54 2010-08-29 19:39:04

Re: Психоо

#55 2010-08-29 19:48:47

Re: Психоо

#56 2010-08-30 09:48:48

Re: Психоо

#57 2010-08-30 10:27:16

Re: Психоо

#58 2010-08-30 10:43:43

Re: Психоо

#59 2010-08-30 13:01:32

Re: Психоо

#60 2010-08-30 13:25:33

Re: Психоо

#61 2010-08-30 16:51:21

Re: Психоо

#62 2010-08-30 17:30:03

Re: Психоо

#63 2010-08-31 11:38:38

Re: Психоо

#64 2010-08-31 16:37:49

Re: Психоо

#65 2010-08-31 17:27:28

Re: Психоо

#66 2010-08-31 17:36:37

Re: Психоо

#67 2010-08-31 18:39:39

Re: Психоо

#68 2010-08-31 19:59:25

Re: Психоо

#69 2010-08-31 20:25:14

Re: Психоо

#70 2010-08-31 20:26:04

Re: Психоо

#71 2010-08-31 20:33:46

Re: Психоо

#72 2010-08-31 22:12:32

Re: Психоо

#73 2010-09-01 17:17:27

Re: Психоо

#74 2010-09-01 17:22:14

Re: Психоо

#75 2010-09-04 20:05:49

Re: Психоо

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook