Мечти

love.music · 2014-06-09 17:43:38

Нещо новичко от мен, ще се радвам да споделите мнението си.

Мечти. Нима още можем да мечтаем, нима са останали онези детски мечти или сме ги изгубили по пътя да пораснем, да станем „големи“?! Да си голям на ръст, а на мечти да си като новороден. Девизът на повечето хора в днешно време. Какъв живот живеем днес, замисляме ли се изобщо?! Нима мечтите ни са се превърнали в предмети, които могат да се купят с няколко хилядарки, нима живота се превърна в пари и удобства, а не в мечти и стремежи за постигането им. Къде изчезнаха онези дечица, които искаха да станат космонавти или как някое момиченце да чувам как казва: Като порасна искам да стана пожарникар като тати и да спасявам хора.
Е там е и грешката ми, добротата не е всичко, понякога е грах да не направиш доброто за себе си, отколкото доброто за отсрещния човек. Яд ме е на самия мен, когато знаеш, че помагайки на някого си забиваш сам ножа и не знаеш дали въпреки всичко това те прави добър човек. От както се помня се опитвам да помагам на всички, да дам част от себе си на всеки и там е най-голямата ми грешка, но това е моята природа може да е рядка или вече изгубена, но това съм аз и се страхувам, страхувам се от съвестта си, че няма да съм този добър човек, който аз искам да бъда. Мразя да съм толкова добър, мразя предателството, мразя да говорят зад гърбът ми, а след това да ми се правят на приятели... Приятели другата дума, което е изгубила смисъла си и продължава да го губи с всеки ден.
Думите изгубват смисъла си.. превръщат се в прах, но невидим за повечето... Опропастяваме живота като цяло, обезсмисля ме го, изгубва се смисъла на живота, изгубва се онази биологична нотка в живота. Да намериш човека, с когото ще остарееш... Клише нали?! В наши дни хората не остаряват заедно, предпочитат да избягат от проблемите- включително и аз, вместо да си оправя лаптопа си купих нов... и аз се превръщам в един от обществото... преди хората са нямали избора, свободата, нямали са фейсбук или туитър, нямали са скайп, писа ли са си писма, телеграми, подарявали са си рози вместо стикер на роза в чата... Преди хората са решавали проблема в къщи, тръсвали са чаши и чинии на земята, но всичко се е решавало, научавали са се да се разбират, изразяват и да общуват... Днес дори не знаем, какво да си кажем един на друг.. седим един до друг, а не спираме да гледаме телефона си, дали някой е харесал или коментирал публикацията ни...иии пак всичко опира до нас самите, до мечтите, до това да се слееш с всички, вместо да се опиташ да разберат твоята природа, твоето вижда, да погледнат дори за 5 минути през твоите очи и да достигнат до небето, с тях да обиколят света-чрез теб ... опира и до стимула, до целите .... до това, как ще се бориш да успееш, а няма да си поредния продавач в кварталния супермаркет... или поредния „бизнесмен“... човек трябва да се научи да оцелява чрез постигането на мечтите си, защото за някои живота е една мечта.
Радвам се, че съм такъв човек, радвам се, че ме е страх от неуспеха, от безцелното хайманосване по небесата и да не знам, къде искам да се приземя, в кой град, на коя гара да сляза или още повече, кой влак да хвана. Понякога ме яд, че повечето не могат да ме разбера, а толкова неща искам да им кажа и да ги вдъхновя да живеят, живота е изкуство, а изкуството е заложено във всеки един от нас, просто трябва да се оставиш да се отключи, а и за това са „половинките“ да отключат същността ти и да те накaрат да живееш със смисъл. Защото живот без смисъл, без стимул, без замисъл, без цел, без мечти.... няма да е живот, който си струва да изживееш.

#1 2014-06-09 17:43:38

Re: Мечти

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook