Pages: 1
#1 2013-12-11 20:59:09
- lady_ss1
- Member
- From: София
- Registered: 2010-09-17
- Posts: 21,410
Re: Без заглавие
Желая те както
Септември копнеел по Октомври,
но минава време
и тез думи няма кой да запомни.
Както Слънцето умирало за
Луната всяка нощ, позволявайки
й да диша
А аз седя, сковано в моя ъгъл,
задушавайки се, тези думи пиша.
Къде си, повелителю на моето сърце?
Защо избяга?
Нима любов нямаше кой да ти даде?
Или лудостта все повече те стяга?
В клопките на Тъмнината сега си хванат,
макар и ранени, полудели
от Самотата
някои все още успяват да избягат.
Но ти не поиска.
Не предпочете светлината.
Затова сега полудял,
агонизираш в Тишината.
Умирам всеки ден,
по едно и също време,
ти се чувстваш победен,
а аз объркана от Лудостта,
която всичко успя да ми отнеме.
Offline
#2 2013-12-11 22:41:09
- ronnie
- Member
- Registered: 2011-02-21
- Posts: 736
Offline
#3 2013-12-15 18:18:07
- Unstoppablє
- Member
- Registered: 2012-08-28
- Posts: 9,514
Re: Без заглавие
Много е добро.
Offline
#4 2013-12-16 15:19:13
- sunshine5383
- Member
- From: girlland <3 ^ ^
- Registered: 2012-02-29
- Posts: 2,085
Re: Без заглавие
Прекрасно.
[img]http://prikachi.com/images/869/7292869x.jpg[/img]
Offline
#5 2013-12-16 16:42:22
Re: Без заглавие
Не знам, много е хубаво.
Понякога съм пара, понякога съм лед. И във всичките си превъплъщения съм полезна, непотребна, а понякога — отровна.Защото никога не се опитвам да съм това, което не съм.Защото приемам да съм част, не цялост.Защото съм много неща, не едно.Защото не съм повече от това, което съм.Нито по-малко.
Offline
Pages: 1