Velvet disorder, или как не можах да измисля заглавие.

-atanasowa · 2013-10-10 20:19:33

Well, от скоро започнах да използвам това нещо със задаването на въпроси и отговарянето, знаете, няма да казвам име, за да не правя продуктово позициониране. Мислех да запазя част от написаното за себе си, но един от приятелите ми знаеше паролата ми и преписа тази част и я качи в отговор. Казаха ми, че съм талантлива, или, не знам. Не е особено, любовни теми, които между другото нямат общо с мен. Не е поезия или нещо такова, а размисли и не очаквам да ви хареса. Затова просто исках да споделя нещо глупаво и да получа мнение или критика или нещо. Благодаря за отделеното време (:

1.
Утро е,
или следобед късен.
А може би е вече привечер.
И там, в гората, поглед свъсен,
оцветява въздуха в цвят плътно чер.
Едно момиче, или пък момче, не знам
си мисли, втренчено в небето.
Лежи на меката трева зелена
обсипала през лятото полето.
Все-още там е, а пък есен идва.
Ах, скоро ще изчезне и тревата, знам.
Дали и с неговите чувства туй ще стане
Или ще се превърнат в ураган голям?
Ще бъде скрита във прегръдка нежна, но студена
Прегръдка идваща от ледено сърце.
Дали е любовта им също като зимата?
Дали ще е отвеяна като перце?
И мисли си.
Ще бъде ли във твойте мисли тя довечера?
Ще бъде ли от приказките в твоя дневник?
Ще бъде ли, или ще си остане тъй обречен,
или пък обречена..
обнадеждена в думите все-още неизречени.
Утрото наближава, а може би пък вечерта.
Тя цял ден или цяла нощ стояла е
и мислила е за това, сама. Сама.
Когато двама се обичат, щастлив край да не се очаква.
Единият, или другият, все някога проплаква.

2.
4:45;
И аз седя.И мисля.
И буйната трева ме гали,
огряна от луна омайна
И мисля си, за онзи път.
За клонките черешови
За тебЕ
За розовите им листенца
И как се сипят като сутрешния сняг
И как ме милват както ти умееш само
И за нощта все-още девствена.
И малка. И невинна. Детенце.
И за онези, самодивите,
за младежите измамени, погубени
И всичките момичета разплакани
За сълзите им седефени и парещи.
И за устните поаленяли от кръвта.
Дали някоя от тези горски нимфи,
Някога е плакала.И се е измъчвала
Със мисли. Мисли. Мисли.
Обича ли я някой истински А мен?
5:57
Аз още мисля и слънцето изгрява.
И облаците розови са.
Като листенцата черешови.
И самодивата, с душата вишнева
Прободена от болка непозната пада.
Останала без дъх и неподвижна, но щастлива.
И устните й вече не са тъй алени
А сивкави. Като мъглата в 5:57
Това е значи любовта. Ах, сладка болка.
И още мисля си за теб.

Luciinceto0o · 2013-10-11 06:50:37

Мале колко е невероятно :3 Наистина имаш талант продължавай в същия дух

nedi · 2013-10-11 10:55:02

Прекрасно е

-atanasowa · 2013-10-11 20:14:12

Благодаря много (:

katrin456.1997 · 2013-10-12 20:03:42

Прекрасно е

ronnie · 2013-11-01 20:36:23

Много са красиви.

Само да поясня, че не е нужно да пишеш тебЕ по този начин, т.е. в поезията е позволено да се използва заради звучността. Както с и със, не винаги се спазва правилото със да се изписва само преди думи започващи със С- и З-. Вероятно ги знаеш тия неща и в момента само изписвам редовете, обичам да пиша дълги коментари /по-скоро съвети/, защото само с едно "Браво" или "Супер" ми се губи смисълът да си пускаме творбите. Пускай още твои неща. С:

#1 2013-10-10 20:19:33

Re: Velvet disorder, или как не можах да измисля заглавие.

#2 2013-10-11 06:50:37

Re: Velvet disorder, или как не можах да измисля заглавие.

#3 2013-10-11 10:55:02

Re: Velvet disorder, или как не можах да измисля заглавие.

#4 2013-10-11 20:14:12

Re: Velvet disorder, или как не можах да измисля заглавие.

#5 2013-10-12 20:03:42

Re: Velvet disorder, или как не можах да измисля заглавие.

#6 2013-11-01 20:36:23

Re: Velvet disorder, или как не можах да измисля заглавие.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook