#1 2013-08-11 19:46:36

infinite_swag

Member

Registered: 2012-08-26

Posts: 113

Re: Рио

Рио красив град, нали? Красиви плажове, кристални води, а градът, той не може да бъде изказан или написан. Е поне така говорят туристите, които идват тук за седмица въоръжени с поне двама охранители. Но когато прекараш три  години заточение тук и видиш най-лошите части на градът, водата вече не е толкова кристална. Няма как и да е, когато си беден като църковна мишка, а и баща ми не ми помагаше да живея нормално. Все пак няма как да изкарваш пари, когато си перманентно пиян. А майка ми пращаше пари, когато се сетеше и те дори не стигаха за сметките. Предполагам още ми беше сърдита, че забравих вратата на терасата отворена и чихуахуато й с уши по-големи от на Дъмбо падна. Мамка му, как ми се иска да бях затворила вратата! Сега все още щях да съм в  ЕлЕй, а не тук с баща пияница и едва държаща се колиба в края на града.
- КАСАНДРАА! - чух заваляния вик на баща ми, които влетя в стаята. - Нима си се записала на състезанието и мислиш да ходиш? Без да ме питаш?
- Да, това е единствения ми шанс да се измъкна от тази дупка и теб. Писна ми и повече няма да живея този живот.
В този момент бутилка, която той държеше, излетя право към краката ми. Буквално видях как се разбива на стотина парченца, които се опитват да се впият в крака ми. Отне ми около се секунда да се осъзная да грабна сака с нещата за състезанието и да изчезна през вратата. След себе си го чух да тича, но беше твърде пиян, за ме стигне, а моят адреналин бе твърде висок, за да усещам болката от парченцата стъкло. Чак, когато стигнах до онази скала, от която се виждаше целият град спрях. Замислих се колко ли човека биват ограбени в този момент, а колко ли биват убити. Е Рио е хубав град, нали?
*В моите представи главната героиня изглежда така ;д

Тази вечер ме удари музата.   Ако има интерес, ще пусна част 2

---

[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m6cig5eAXe1r1wxwgo1_500.gif[/img]

DamonGirl

Member

From: Новосибирск, Сибир

Registered: 2012-08-26

Posts: 604

Website

Re: Рио

Звучи интересно. Некст! 

---

Понякога съм пара, понякога съм лед. И във всичките си превъплъщения съм полезна, непотребна, а понякога — отровна.Защото никога не се опитвам да съм това, което не съм.Защото приемам да съм част, не цялост.Защото съм много неща, не едно.Защото не съм повече от това, което съм.Нито по-малко.

infinite_swag

Member

Registered: 2012-08-26

Posts: 113

Re: Рио

Нямаше как да заспя без да извадя стъклата от крака си, бях толкова изморена, че дори не можех да викам от неописуемата болка. Моментално, след като съм промила раните,съм заспала. Поне денят ми започна със спираща дъха гледка на Рио сутрин. Единствено тогава той изглеждаше красив и неопетнен. Сякаш тази точно от това имах нужда, за да ми вдъхне увереност за състезанието. След около час ходене из малките улички на градът се озовах пред стадионът, на който след три години щяха да се играят летните олимпийски игри. Мечта на всяко момиче тук. Нямаше как да пренебрегна русокоската на няколко метра от мен, която трябваше да бия, за да вляза в отбора по лека атлетика на Бразилия. С други думи това беше Емили, която е дъщеря на един от най-големите нарко босове в Рио и е най-бързата в отбора. Сега отборът нямаше нужда от нов човек, но просто беше традиция, затова и бяха изпратили нея. Тя беше бърза, много бърза, трябваше бием нейното време от 10.83, което бе почти невъзможно. Но аз знаех, че на последните ми „тренировки”... хм тренировка е силно казано, но няма значение, та на последните ми тренировки бягах под нейното време, което ме караше да се надявам, че днес може би ще успея. Мечтаех да стъпя на тази писта, да тренирам тук, да вдигам златни медали и да бъда себе си. Бързо се постарах да спра да мечтая и да видя с кой ще тичам. Отидох до окачените табла и видях, че няма да се срещна с Емили преди финала. В първата ми серия на 100м станах първа с най-добро време след Емили, което ме изпращаше директно на финала. Бях изплашена до лудост, когато стъпих на пистата, защото знаех, че не бях успяла да бия времето й. Адреналинът ми, пулсът ми скочиха до небето. Сега бяхме седем момичета, застанали рамо до рамо, борейки се за съдбата си. Някой го правеха, за да се измъкнат от мизерията и глада, а други просто за чест и слава. Чакайки заветния сигнал, през главата ти минат хиляди мисли и точно преди да го чуеш всичко се избистря и точно тогава чуваш:
- Старт!

---

[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_m6cig5eAXe1r1wxwgo1_500.gif[/img]

DamonGirl

Member

From: Новосибирск, Сибир

Registered: 2012-08-26

Posts: 604

Website

Re: Рио

Некст 

---

Понякога съм пара, понякога съм лед. И във всичките си превъплъщения съм полезна, непотребна, а понякога — отровна.Защото никога не се опитвам да съм това, което не съм.Защото приемам да съм част, не цялост.Защото съм много неща, не едно.Защото не съм повече от това, което съм.Нито по-малко.