Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

sunshinee™ · 2013-09-23 12:28:44

- Зейн... - прошепвам.
Той слага пръст на устните ми.
- Шшшт. Искам да запомня този момент.
И пак се целуваме. Преплитаме езиците си и аз заравям пръсти в косата му. Той поставя своите ръце върху кръста ми и ме притиска към себе си. Толкова настойчиво ме целува, че едвам успявам да се отдръпна, за да си поема дъх.
- Както казах по-рано, ти си специално момиче - прошепва той и устните ни отново се докосват. И в мига, в който ме целува, сякаш времето спира. Сякаш оставаме само двамата на света. Този момент е слабо казано перфектен.
Зейн фокусира устните си върху врата ми. Затварям очи и изстенвам, заравяйки пръсти в косата му отново. Изведнъж онова чувство отново ме връхлита. Опитвам се да се насладя на ласките, които Зейн ми предоставя, но не мога да се отпусна.
- Зейн, мисля, че трябва да спрем - казвам. Той вдига глава и ме поглежда объркано.
Въздъхвам.
- Някой ни наблюдава, Зейн. Сигурна съм.
Той се засмива.
- И да ни наблюдава, може само да ми завижда - казва и отново ме целува по врата.
Отдръпвам се.
- Говоря сериозно. Да се махаме оттук.
Зейн въздъхва раздразнено и се усмихва.
- Добре, добре, щом толкова се притесняваш... - отвръща и двамата се отдалечаваме от гората. Постепенно това чувство отслабва и аз се успокоявам.
Заставаме точно срещу люлката и аз се обръщам към Зейн. Той ме гледа с невероятно секси поглед. Обвивам ръце около врата му и го целувам.
- Благодаря - прошепвам, когато устните ни се отделят.
Зейн ми намигва и се усмихва още по - секси. В този момент ми се иска да му се нахвърля, да разкъсам всичките му дрехи и да покрия с целувки всяка частица от тялото му.
Целуваме се още един път, аз хвърлям поглед встрани и виждам баща ми да ни гледа с отворена уста през прозореца. Веднага се отдръпвам и забивам поглед в земята.
- Какво стана? - обръща се към мен Зейн.
- Баща ми, той ни видя - изхлипвам. Зейн ме прегръща и въпреки ужасния поглед на татко, аз не правя опити да се отскубна.
- Спокойно, аз ще му обясня всичко, ако толкова му е интересно - казва и ме целува по челото.
- Не, аз ще се оправя. Но сега трябва да се прибирам. Съжалявам. - казвам толкова бързо, че на Зейн му отнема малко време, за да разбере какво точно казах.
- Няма за какво да съжаляваш - отвръща. - Казах, че искам да запомня онзи момент. И определено ще го запомня.
Той тръгва и се скрива от погледа ми без да се обръща.

katrin456.1997 · 2013-09-23 12:40:11

Некст

girlcheto · 2013-09-23 12:51:08

Некст

cool c · 2013-09-23 14:46:12

Некст

AnnieL · 2013-09-23 15:03:16

Некст

Нелии · 2013-09-23 15:26:57

real5 · 2013-09-23 16:53:11

sunshinee™ · 2013-09-23 18:22:28

Поемам дълбоко въздух и се настройвам за лекции и конско. Влизам в къщата. Баща ми ме поглежда и аз отивам в кухнята до него.
- Добре - изричам, - започвай, кажи ми колко глупаво съм постъпила и колко съм малка за гаджета. - подпирам се на стената.
Татко ме поглежда и сяда безмълвно на стола си. Разгръща вестника и отпива звучно глътка от кафето си. Отивам до масата и сядам пред баща ми.
- Няма ли да кажеш нещо? - почти виквам.
- Не искам да говорим - отвръща той едва доловимо.
- Татко, стига! - казвам вече по - спокойно. - Искам веднъж за винаги да изясним това и искам да ме изслушаш. - той пуска вестника и ме поглежда. Въздъхвам. - Виж, не можеш вечно да си мислиш, че съм малко дете. Да, аз винаги ще бъда твоята малка принцеса, но поне ми разреши да порасна. С всичките тези правила ме задушаваш, караш ме да се чувствам ограничена, а точно ти ми казваше, че ако искам нещо, трябва да се боря за него. Но как да се боря, когато ти ми поставяш вериги, татко? Разбери ме, това е моят живот и да, аз ще правя грешки като всеки друг човек на света, но ще си взимам поука и няма да ги повторя. Не можеш да ме пазиш вечно. Все някога ще настъпи момент, когато ще застана пред олтара и до мен ще е мъжът, когото ще обичам. Тогава как ще ме спреш, татко? Ще трябва да го приемеш. Но ще ти е много, много по-трудно, ако дотогава не си ме пуснал да си тръгна. Обичам те и ти винаги ще си най-важният мъж в живота ми, но все пак вече съм почти на 19. Пусни ме. Не говоря за това, че вече спрях да те държа за ръка, когато пресичаме улицата, а наистина да ме пуснеш да живея МОЯ живот. - протягам ръка и докосвам неговата. - Моля те, татко. Довери ми се. Само това искам - доверие. Нищо повече. Разбираш ли?
Той въздъхва.
- Съжалявам. Просто не искам да повтаряш грешките, които аз направих, и после да съжаляваш за тях цял живот.
- Няма да повторя твоите грешки. Аз ще направя свои - отвръщам и се усмихвам плахо. - Само ме остави да порасна...
Татко също се усмихва и докосва ръката ми с пръст.
- Разбира се, че ще те оставя. Знам, че и този момент ще настъпи, и то не в много далечно бъдеще. Само ти ми остана. И ако някой ден заминеш и никога повече не се върнеш, няма да го понеса.
- Татко, никога не бих го направила! Знай, че когато имаш нужда от някого, аз ВИНАГИ ще съм насреща.
- Аз също ще бъда насреща за подкрепа, миличка - прошепва той и аз хващам ръката му и я разтривам с палец.

pipi11 · 2013-09-23 19:00:29

Некст!

katrin456.1997 · 2013-09-23 19:51:49

Некст

real5 · 2013-09-23 20:55:09

Некст!

Костова baby * · 2013-09-23 20:58:37

Некст!

Нелии · 2013-09-24 14:55:22

Нексттттт

ronnyy · 2013-09-24 18:37:01

Нексттттт

cool c · 2013-09-24 20:31:01

Нексттттт

real5 · 2013-09-24 21:43:34

Нексттттт

Костова baby * · 2013-09-25 08:37:59

cool c · 2013-09-25 17:33:12

CheRRy_LiPs.xD · 2013-09-25 20:19:49

sunshinee™ · 2013-09-26 13:00:27

Събуждам се. Отново сънувах сънят с пожара в къщата. И всичко се случи по абсолютно същия начин както предишните пъти. Всичко това ме измъчва. Искам да съм като останалите момичета... но знам, че никога няма да бъда нормална. Не и ако не разнищя всичко до последната подробност.
Слизам в кухнята и усещам тежката миризма на бекон. Баща ми е сложил онази идиотска оранжева престилка с надпис "Да, това е престилка" и изстисква портокалов сок в една чаша. Преди мама да почине тези сутрини бяха обичайни, но откакто останахме само аз и татко, почти никога не закусваме, обядваме или вечеряме заедно.
- Добро утро, поспаланке! - възкликва той, когато аз, рошава и унила, заставам пред него.
Кимвам и сядам на един стол до плота. Облягам лакти и се опитвам да си придам нормален вид. Истината обаче е че с тези тъмни кръгове под очите не съм особено приятна гледка. Хвърлям поглед към татко и изведнъж виждам, че ми говори нещо. Примигвам няколко пъти.
- Ъ, какво?
- Казах, че днес времето е особено студено и че ако ще излизаш, трябва да се облечеш топло - казва той и слага две парченца бекон в чинията до него. - Искаш ли яйца?
- Не, не съм много гладна - измърморвам аз и отдръпвам лактите си, когато татко слага чинията пред мен.
Откъсвам миниатюрно парченце от бекона и го поставям в устата си. Усещам как се разтапя върху езика ми, но в следващия момент вече ми се повръща. Слагам ръка пред устата си и задържам дъха си.
- Добре ли си? - баща ми вдига шпатулата във въздуха. Малки пръски горещо олио попадат върху бузата ми.
Моментално ставам от стола и хуквам към банята. Усещам как всичко се надига в гърлото ми.
Трясвам вратата на банята зад себе си и завирам глава в тоалетната чиния. Всичко излиза като водопад. Изкашлям се няколко пъти и сядам на земята. Облягам се на тоалетната, изморена и останала без сили. Имам чувството, че повърнах цялата си енергия. Но се съвземам почти веднага и, хващайки се за мивката, успявам да стана. Поглеждам се в огледалото. Тънка струйка жълто-кафява течност се стича от върха на устната ми и ако не я избърша, ще тръгне по врата ми. Завъртам кранчето на мивката и миг след това водата тръгва. Намокрям ръцете си и напълвам шепите си с вода. Плисвам я върху лицето си. На вратата се почуква.
- Джулия, добре ли си?
- Добре съм, татко! - провиквам се. Протягам ръка към кърпата и след няколко неуспешни опити да уцеля къде точно е тя, успявам най-сетне да я хвана. Избърсвам лицето си и отварям очи.
- Сигурна ли си? - виква татко от другата страна.
Отварям вратата и се промушвам в пространството между баща ми и вратата.
- Добре съм.
Влизам в стаята си и заключвам вратата след себе си. Лягам по гръб на пода и разпервам ръце и крака, сякаш ще правя снежен ангел.

katrin456.1997 · 2013-09-26 14:04:46

Дали е бременна Некст

Нелии · 2013-09-26 14:49:15

Хаха и аз това си помислих.. Некстттт

pipi11 · 2013-09-26 17:27:18

Дали е бременна Некст

real5 · 2013-09-26 17:36:59

Дали е бременна Некст

cool c · 2013-09-26 19:53:03

Некст

#526 2013-09-23 12:28:44

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#527 2013-09-23 12:40:11

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#528 2013-09-23 12:51:08

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#529 2013-09-23 14:46:12

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#530 2013-09-23 15:03:16

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#531 2013-09-23 15:26:57

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#532 2013-09-23 16:53:11

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#533 2013-09-23 18:22:28

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#534 2013-09-23 19:00:29

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#535 2013-09-23 19:51:49

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#536 2013-09-23 20:55:09

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#537 2013-09-23 20:58:37

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#538 2013-09-24 14:55:22

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#539 2013-09-24 18:37:01

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#540 2013-09-24 20:31:01

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#541 2013-09-24 21:43:34

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#542 2013-09-25 08:37:59

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#543 2013-09-25 17:33:12

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#544 2013-09-25 20:19:49

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#545 2013-09-26 13:00:27

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#546 2013-09-26 14:04:46

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#547 2013-09-26 14:49:15

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#548 2013-09-26 17:27:18

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#549 2013-09-26 17:36:59

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

#550 2013-09-26 19:53:03

Re: Влюбена в uзнасuлвач /Завършена/

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook