Елементu на щастuето // Завършена //

DamonGirl · 2013-07-24 08:11:18

Некст !

privaтe Love · 2013-07-25 19:48:00

13. Най – сетне се прибрах у дома си спокойна. Поне с Нейтън си изяснихме нещата. Още преди, когато бяхме заедно, се налагаше понякога да водим серизони разговори, за да погледнем от правилния ъгъл случващото се между нас. И винаги се чувствах добре след тези сладко – горчиви моменти. Сега отново беше така.
Но това мое щастие не означаваше, че веднага ще се втурна отново при Марк и ще се преструвам, че не е станало нищо. Последната ни среща беше с цел той да има хубав спомен от мен преди да замина.
Не исках да го признавам, но майка ми беше права. Трябваше да му кажа, че заминавам.
След няколко дни отново се видяхме. Бях говорила с Роб, а вече имах и резервиран самолетен билет.
- Испания?!
- Да.
- Това лято?
- Да.
- Преди аз да се захвана с тениса и да не се виждаме често?
- Да.
- Не те разбирам, Саша. Нали онзи ден ми казваше, че искаш да сме заедно повече време.
- Виж, Марк, аз искам, но...
Той се засмя нервно.
- Но?
- Но ми трябва време. Искам да остана сама за малко – той наведе глава – Не, не, не сама без теб, а сама далеч от всичко тук.
- Има ли нещо, което не ми казваш?
„Да. Но няма и да ти го споделя.”
- Не, всичко е наред – „вече” – просто цялата тази работа с курса по пиано, твоята тенис кариера, моят университет и разни такива неща ми идва в повече - е, това вече си беше истина - Просто искам да осмисля живота си.
- Живота си без мен?
Бързо станах и се преместих в скута му, хващайки главата му с две ръце.
- Живота си с теб след тези промени. Разбираш ли ме?
Марк затвори очи и въздъхна. А после изведнъж ме целуна.
- Обичам те.
- И аз те обичам.
- Кога заминаваш?
- Във вторник.
- Та това е след три дни!
- Да.
- Бях забравил каква дивачка си – той се засмя – Добре, щом така искаш.
Опрях челото си в неговото.
- Благодаря.
Е, сега вече Испания ме очакваше.

DamonGirl · 2013-07-25 19:57:43

Некст!

sunshinee™ · 2013-07-26 16:14:44

некст ! (f)

privaтe Love · 2013-07-28 11:40:52

Предпоследна част.

14. Роб живееше и работеше в Марбея. Не, хич и не се чудете, и там имахме хотел. Това кътче от рая беше идеално за мен, моята объркана история и разкъсаното ми сърце.
Бях в Испания от вече месец. Прекарвах дните си на плажа, четейки или обикаляйки улиците. Далеч от всички хора, които ме искаха в живота си. И които аз исках в своя.
- Искаш ли да се качим на яхтата?
- Какво?
- Попитах дали искаш да се разходим с яхтата!
Засмях се. Роб беше забавен когато крещи. Разхождахме се по препълнените с туристи улици на Марбея и пиехме освежителни коктейли от плодови сокове. Е, добре де, и малко водка.
- Искам!
Яхтата се казваше ”Agua de plata”, или иначе казано „Сребърна вода”. Някога може и да е била метално сива, но сега, осветявана от града, бе по – скоро неонова. Няма значение, беше красива.
- Е, слушам те, моя малка Саша.
Очите му се смееха. Бяха в същите аквамаринени нюанси като моите, само че косата му бе черна и кожата с много по – силен тен. Ето какво значело да живееш в Марбея.
- Не зная откъде да започна. Може би от първия ден на прочутия курс по пиано...
Разказах му всичко. До последния детайл. Знаех, че той ще ме разбере.
- Е?
- Какво, Саша?
- Трябва ли да се мразя?
- Не мога да кажа, че си невинна, но все пак не...
- Само не ме оправдавай!
- Не искаш ли това?
- Не.
- Ами какво тогава? Или по – скоро кого?
Присвих очи и прехапах устна. Мразех този въпрос. А си го задавах всеки ден.
- Не зная, Роб. Може би не става дума за това. Просто всичко е като... пъзел. Нали знаеш, ако само едно парченце липсва картината не струва. А след като това с Нейтън се случи, започнах да чувствам, че ми трябват и двамата, за да съм щастлива. Просто пъзелът се увеличи с един елемент. И пейзажът пак стана крив.
- Виж, Саша, аз не мога да ти кажа кой да избереш, но мога да те попитам нещо.
- Ооо, аз дойдох в Марбея именно за да избягам от въпро...
- Шшшт! Излушай ме. Ти каза да си представя всичко като пъзел, нали?
Задаваше ми реторичен въпрос, но все пак кимнах.
- Добре. И имаш два елемента, които смяташ за необходими.
- Да – вече ме изнервяше.
- Саша, ами ако не са два различни елемента? Ако просто са сегменти с еднаква форма?
- Не мисля, че те разбирам – незнайно защо цялата изтръпнах.
- Просто трябва да разбереш кой те допълва изцяло, кой пасва по – добре на общата картина. Тоест, на теб – Роб се усмихна и стана. После ме целуна по челото – Отивам да поговоря с капитана. Когато си готова ела. Знаеш, че ако решиш можем да останем да преспим тук.
- Искам да останем на яхтата, да.
- Добре, ще кажа на Алваро да пусне котва.
Останах сама на палубата на ”Agua de plata” с коктейл в ръка. Испанският въздух беше горещ, но не и колкото спомените. В момента мислех само за парещите ръце на Нейтън. Не мога да отрека, че той ме караше да забравям всичко и понякога го исках до болка. Сладко – горчив, да. Такъв беше той. И опасен, определено. Като да ходиш боса по пясък – приятно е, но може да те изгори, ако не спреш навреме.
От другата страна бе Марк. Той бе като морето – спокоен и търпелив, но биваше ли предизвикан (без значение дали ставаше дума за положителен или отрицателен подтик), вълните започваха да бушуват и можеха да разрушат всичко по пътя си. Това ме примамваше. Омайваше.
Усмихнах се. Имах и двамата. Нямаше как да не призная, че тази мисъл ме ласкаеше – двама мъже с такава класа искаха мен.
А аз най – накрая разбрах какво искам. И без какво не мога.

DamonGirl · 2013-07-28 14:56:09

Некст!

privaтe Love · 2013-08-01 18:45:49

15. Протегнах се към телефона си, намерих номера, който исках, отпих от коктейла и набрах.
- Хей, ти се обади – кадифен мъжки глас, сънено шепнещ в ухото ми.
- Да. Съжалявам, че се забавих.
- Дано да имаш основателна причина.
- Имам. Тази седмица си идвам. Ще ме чакаш ли на летището?
- Да. Бъди сигурна.
Роб ме изпрати с неохота. И мрънкаше, че съм го изполвала. През целия път в колата от вилата ни до летището. И от колата до изхода. И не спря дори когато скочих на гърба му и започнах да се извинявам. Е, това разсмя и двама ни и в крайна сметка се разделихме лирично и едва ли не сълзливо. И обещех, че скоро ще се върна.
Макар и малко, Манхатънското летище представляваше една своеобразна лудница.
Но едно лице се отличаваше от тълпата. Бавно се приближих към него и силно го прегърнах.
- Да се махнем от тук. Моето място?
- Да. Където кажеш, Саша.
Отидохме в Bryant Park. Любимата пейка, идвахме тук от години. Сгуших се в момчето си и го целунах. Едва отделила устните си от неговите, прошепнах:
- Обичам те, Марк. Съжалявам, че ми трябваше толкова време.
- И аз те обичам. И страшно се радвам, че се върна.
- И вече никъде няма да ходя – той ме стисна по – силно и продължи да ме целува.
Да, исках Марк, нуждаех се от него. Нейт беше разтърсващо усещане, но бяхме твърде еднкви, за да можем да оцелеем. Времето в Испания ме накра да осъзная, че това, което се случи между нас не бива да ме тревожи. Затворих една глава от живота си, най – накрая бях готова да го пусна да си иде, макар и да знаех, че никоя друга нямаше да бъде достойна за него в моите очи. А и след онази нощ го чувствах по – близък от всякога и знаех, че мога да разчитам на него винаги. За всичко. За абсолютно всичко. Дори и някога отново да бъдем заедно, ако се окаже, че сме твърде нестандартни за другите хора в света.
И му казах това лично, на третия ден след завръщането ми в Америка. Прие го както очаквах – сякаш аз изразих на глас неговите мисли.
- Ким, ти си оставаш най – красивата ми история – той ме целуна по бузата, но беше толкова близко до устните ми, че сърцето ми веднага ускори пулса си.
- Какво ще кажеш, вече завършихме ли романа?
Кривата усмивка и дяволският поглед.
- Поне първият том.
После си казахме „Довиждане”. Нейт подготвяше турне, а аз исках да прекарвам цялото си свободно време с Марк.
Чувствах се преродена, готова да го обикна сякаш за първи път, да откривам нови дълбини на характера му. Той ми позволяваше, чувствах се като малко дете, което скита само в гората, докато някой силно държи ръката му. Редувахме се и разменяхме ролите си. Пред него разголвах не само тялото, а и душата си.
Никой никога нямаше да ме обича толкова силно, колкото Марк. И също така никоя нямаше да обича него повече от мен. Той бе елементът, който ми пасваше идеално; опората, на която се крепеше моето щастие. Моят Марк.

Край

nqkfa_si_tam · 2013-08-01 20:14:47

Оооо щастлив край!!
Скоро чакам нова история от теб, пишеш уникално!!!

privaтe Love · 2013-08-02 18:59:52

Оооо щастлив край!!
Скоро чакам нова история от теб, пишеш уникално!!!

Много ти благодаря!

privaтe Love · 2013-08-05 15:39:31

Ето и един колаж с всички снимки от историята =]

#51 2013-07-24 08:11:18

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#52 2013-07-25 19:48:00

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#53 2013-07-25 19:57:43

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#54 2013-07-26 16:14:44

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#55 2013-07-28 11:40:52

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#56 2013-07-28 14:56:09

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#57 2013-08-01 18:45:49

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#58 2013-08-01 20:14:47

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#59 2013-08-02 18:59:52

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

#60 2013-08-05 15:39:31

Re: Елементu на щастuето // Завършена //

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook