"Незабелязаните дела на хората"

Коди Мартин · 2013-05-13 18:00:35

"Незабелязаните дела на хората"

Никога човек не знае, какво може да му се случи. Не знае дали на другия ден отново ще е тук, не знае дали отново ще види слънцето, луната и звездите, не знае дали отново ще подуши аромата на красивите цветя.

Той вървеше бавно отегчен от живота. Струваше му се, че няма какво повече да види от живота. Струваше му се, че хората са толкова злобни, че няма смисъл да живееш. Всичко бе станало скучно, нямаше ги новите неща, които да те карат да живееш, да се любуваш на хубавите неща, да си кажеш "Да, аз наистина живея в един красив свят".

Русокосия мъж се бе загледал в земята замислено. Слънцето грееше ярко, хората го подминаваха, а той дори не отместваше за миг поглед. След няколко минути просто въздъхна, вдигна поглед и пое напред. Крачките ставаха по забързани. Изведнъж пред очите му всичко започна да се размазва. Той не усещаше земята под краката си, загуби равновесие, от носа му потече кръв и падна на земята в безсъзнание. Всички хора се струпаха около него, а един от тях повика линейка. Лекарите дойдоха бързо и го отведоха на носилка. Над носилката обаче стоеше той и гледаше от високо собственото си тяло, а докторите действаха бързо и казваха: "Губим го, пулса драстично спада. Губим го...". Изведнъж неговия дух се озова до един просяк, стоящ на площада. Дрехите му бяха скъсани, на краката си нямаше обувки, а лицето му изглеждаше изморено. Човека молеше за няколко стотинки, но хората го подминаваха.

"Помогнете му... Защо го подминавате? Помогнете му..." викаше русокосия мъж, но никой не го чуваше. След малко пред просяка застана един костюмиран мъж. Той подаде ръка на слабия мъж и му се усмихна. После целуна по челото възрастния мъж и го прегърна. Чернокосия човек стоеше и не вярваше на очите си. "Татко, намерих те." каза костюмираното момче и по лицето и на двамата закапаха сълзи. Това бяха сълзите на баща и син, който дълго бяха разделени. Баща, чийто син бе отнет, баща, който досега трябваше да изкарва парите си просейки.

С усмивка духа на човека пое напред, докато не се озова в една болнична стая. Там стоеше едно гологлаво момиченце с маска на лицето си. Майка му стоеше до него с надеждата, че детето й ще се излекува, а то просто каза "Мамо, искам да съм принцеса". От очите на русокосия мъж закапаха сълзи. Колко прости бяха детските мечти и колко малко трябваше, за да задоволиш детската молба. Той обаче не знаеше, че майката нямаше възможности да купе на момиченцето си кукла, с която тя да си играе или корона която да сложи пред огледалото си. В този момент вратата се отвори и влезе една жена. В ръката си тя носеше една красива кукла, която подаде на детето. От вратата влязоха още няколко мъже, които носеха обзавеждане за болничната стая и щяха да направят всичко сякаш си в замък. Те щяха да сбъднат една детска мечта и да подарят усмивка на детското лице.

С насълзени очи човека опря ръка на ключалката, но когато отвори вратата той стоеше на улицата, а пред него едно малко коте мяукаше силно. Всеки го подминаваше, но едно малко дете отиде до животното и го взе в ръцете си. Погали главичката му и го отнесе вкъщи. Там родителите му го изкъпаха, нахраниха и го оставиха да си поспи. Така благодарение на едно малко дете, едно малко като него животинче бе спасено. Сега то имаше свое семейство, в което щеше да расте, но по-важното бе, че имаше някой, който щеше да го обича. Това очакваше и едно бездомно дете. То стоеше на улицата и чакаше да се появи неговото семейство. Очакваше хората, които щяха да го обичат, но те не се появяваха. Големите му тъмни очи се вглеждаха във всеки казвайки "Моля те, стани ми татко". След няколко минути една черна кола спря пред момчето. От там слезе една елегантна жена, която се усмихна на детето и го прегърна. То се усмихна и отвърна на прегръдката, а жената го качи в колата и заведе вкъщи. Той досущ като малкото коте вече имаше дом и семейство, имаше хора, които да го обичат.

Русокосият човек се обърна и видя себе си на болничната маса. Тялото му лежеше там, а лекарите се бореха за живота му. След малко пулса му спря и лекарите се спогледаха тъжно. Душата му гледаше уплашено и каза "Господи, моля те върни ме, защото аз наистина искам да живея в един красив свят. Искам да живея в този свят, да спася едно малко коте и да даря една детска усмивка". Изведнъж, докато лекарите се приготвиха да закрият тялото сърцето започна да бие. Пулса се възстанови, очите на човека се отвориха и той дълбоко пое въздух. Той спогледа лекарите и каза "Да, аз наистина живея в един красив свят". После се усмихна и погледна през прозореца, където няколко птици бяха кацнали на клона на едно дърво и пееха своята красива песен.

Автор: Илиян К.

nedi · 2013-05-13 18:07:46

Невероятно..

katrin456.1997 · 2013-05-13 18:16:08

Невероятно..

Chicharitooo · 2013-05-13 18:36:00

Толкова е истинско

nqkfa_si_tam · 2013-05-13 18:40:59

Уау!! Прекрасно е!!! Толкова истинско и реално!!

Unstoppablє · 2013-05-14 12:27:13

Уникално както винаги!

pipi11 · 2013-05-14 14:02:43

Уау!! Прекрасно е!!! Толкова истинско и реално!!

lady_ss1 · 2013-05-21 09:30:57

Уникално както винаги!

#1 2013-05-13 18:00:35

Re: "Незабелязаните дела на хората"

#2 2013-05-13 18:07:46

Re: "Незабелязаните дела на хората"

#3 2013-05-13 18:16:08

Re: "Незабелязаните дела на хората"

#4 2013-05-13 18:36:00

Re: "Незабелязаните дела на хората"

#5 2013-05-13 18:40:59

Re: "Незабелязаните дела на хората"

#6 2013-05-14 12:27:13

Re: "Незабелязаните дела на хората"

#7 2013-05-14 14:02:43

Re: "Незабелязаните дела на хората"

#8 2013-05-21 09:30:57

Re: "Незабелязаните дела на хората"

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook