#1 2013-04-27 18:30:30

Коди Мартин

Member

From: Russia, St, Petersburg

Registered: 2012-03-03

Posts: 10,437

Re: "Сърцето на едно дърво"

"Сърцето на едно дърво"

В един слънчев ден, едно малко момиченце се разхождаше из парка. То гледаше всичко замислено, опитваше се да разбере всяко от творенията на природата и се усмихваше, когато видеше някое разцъфнало цвете, но не искаше да го откъсва, защото знаеше, че така ще го убие. Момиченцето продължи напред и след малко се озова до едно голямо дърво. "Сигурно е вековно." помисли си момичето и беше така. Това бе най-старото дърво в града. Тя седна до него, понеже вече бе изморена. Усмихна се и в същото време въздъхна от умора. Искаше и се винаги да стой така и да гледа небето и облаците, да гали тревата и подушва растенията, искаше и се тя самата да стане част от природата. Момиченцето дълго стоеше и мислеше. "Ако всички растения и животни можеха да говорят, какво ли щяха да ни кажат?" - помисли си тя, а после го каза и на глас. В този момент един костюмиран мъж отиде до дървото и каза на момичето да се отдръпне от там. То дружелюбно попита:

- Защо, господине? Тук е толкова красиво, мястото е невероятно!

- Имаме заповед за отрязването на дървото. - каза сопнато той без дори да погледне малкото личице.

При тези думи зениците на момичето се разшириха. То толкова много обичаше природата, че дори не би позволило да се откъсне и листенцето на някое растение, а какво оставаше за това огромно дърво, извисяващо се толкова високо.

- Но, то е толкова голямо, толкова красиво и старо, как ще отнемете живота му?

- Какво разбираш ти от закони? - със същия сопнат тон попита мъжа.

- Няма да го отрежете. - тропна с крак момичето и прегърна дървото.

- Отдръпни се от тук, мъжете чакат. - каза той посочвайки група мъже стоящи зад него, един от който носеше уреда за убийството.

- Няма, дори да трябва да ме убиете заедно с дървото. - каза детето и започна да плаче.

Мъжът пробва, какво ли не, говореше дълго дори молеше момичето да се отдръпне, но то просто стоеше там и плачеше, прегърнала дървото. Накрая той се отказа и си отиде, но вероятно щеше да се върне пак.

Момичето си отдъхна и избърса сълзите си като точно в този момент се случи нещо невероятно.

- Благодаря ти.

Звука се чу от някъде, но момичето не виждаше наоколо да им човек. То гледаше зачудено без да разбере какво става.

- Аз съм тук до теб. - се чу отново. - Не се плаши, няма да те нараня.

След малко момичето погледна и видя, че пред очите й стой само дървото. "О, боже... То... то, можеше да ... говори" мислеше си тя.

-  Но ... Дърветата не могат да говорят. - каза тя.

- Така мислят хората, но ние също живеем като тях. Чувстваме, радваме се и тъжим, макар да не го казваме.

- Хората са толкова жестоки с вас, не им ли се сърдите понякога? - попита то.

- Хората ни засяват и дават началото на нашия живот, но ние знаем, че някой ден нашият живот ще свърши също от човешката ръка.

Момичето дълго стоеше и гледаше тъжно. То мислеше всичко това като си помисли, че сънува, но и внимателно вникна в думите, които чу.

- Тогава вие трябва да мразите хората... - каза след малко тя.

- Ние не сме създадени да мразим. Обичаме, въпреки че понякога ни боли.

- Но ние хората ви нараняваме, а дори не осъзнаваме, че и вие чувствате. Мислим, че вие сте просто едни дървета, които не могат да чувстват и с лека ръка ви убиваме, а дори не осъзнаваме, че имаме огромна нужда от вас. Дори сега искаха да те отрежат. - каза тъжно момичето.

- Всеки ден ние слушаме, какво си говорят хората. Чуваме техните проблеми, усещаме тяхната болка, техните радости и щастливи моменти и въпреки че те не усещат нашите, ние не ги виним. Устроени сме така, че да ви помагаме и знаем, че някой ден, когато нас ни няма на наше място ще има нови, по-млади дръвчета.

- Това е толкова голям жест, които никой не оценява. Искам да ти благодаря, както на теб така и на всички други дървета за това, което правите за нас. Моля ви да не ни се сърдите, когато говорим лоши неща за вас. Знайте, че въпреки това ние ви обичаме и макар не всеки път да осъзнаваме, какво правите за нас ви ценим. - каза момичето, а след малко добави - Искаш ли да предам нещо на хората?

- Кажи им, че въпреки всичко ние ще ги подкрепяме и ще им помагаме. Кажи им да обичат природата и да я пазят, защото ако го направят тя също ще им отговори със същото и ще ги пази. Ако те я обичат, тя също ще ги обича. - отговори то и замлъкна, а момичето си отиде усмихнато.

На другият ден тя се върна в парка, но високото дърво вече го нямаше. На негово място имаше една голяма дупка, а костюмираният мъж се усмихна ехидно на момичето и си отиде. То изтича и седна до онази огромна дупка стояща на мястото на красивото дърво. Момичето се разплака. Сълзите капеха на мястото на дървото, а то ровеше в пръста, за да намери поне едно останало коренче, което да посади отново. Сълзите капеха по нежното малко личице, дрехите се изцапаха от калта, но то продължаваше да рови.

- Къде си ти сега... - викаше то плачейки. - Появи се отново, моля те. Ние имаме нужда от теб... Трябва да има поне едно коренче, поне едно...

Но нямаше нищо. Тя дълго ровеше в пръста, но не намираше нищо. Сълзите капеха по земята ставайки едно цяло с нея. Цялата земя усещаше нейната болка. След малко тя се отказа и със сълзи тръгна обратно към дома.

Тя дълго плачеше вкъщи и сподели на родителите си за станалото. Те поплакаха с дъщеря си, а когато стана вечер те я качиха в стаята й като и прочетоха приказка. Преди да заспи тя каза:

- Където и да си мой приятелю, знай че те обичам, въпреки че вече те загубих.

Това, което обаче тя не знаеше, че на мястото на което ровеше и плачеше тя бе поникнало мъничко дръвче с едно листенце, което всъщност бе нейният стар приятел, защото тя не знаеше, че дълбоко в земята сърцето на дървото бе останало заради това малко момиче и заради нейната любов към него.

Автор: Илиян К.

---

[img]http://prikachi.com/images/652/6784652t.png[/img]

Unstoppablє

Member

Registered: 2012-08-28

Posts: 9,514

Re: "Сърцето на едно дърво"

Много красиво написано! 

sunshine5383

Member

From: girlland <3 ^ ^

Registered: 2012-02-29

Posts: 2,085

Re: "Сърцето на едно дърво"

Много красиво написано! 

---

[img]http://prikachi.com/images/869/7292869x.jpg[/img]

love_hurts

Member

From: Texas.

Registered: 2012-03-25

Posts: 1,831

Re: "Сърцето на едно дърво"

Страхотно е!

---

[list=*]
[*][img]http://store.picbg.net/pubpic/86/D8/ff1b3148fe5f86d8.gif[/img]
In your life you meet people. Some
you never think about again. Some
you wonder what happened to them.
There are some that you wonder if
they ever think about you. And then
there are some you wish you never
had to think about again, but you do...[/*]
[/list]

DamonGirl

Member

From: Новосибирск, Сибир

Registered: 2012-08-26

Posts: 604

Website

Re: "Сърцето на едно дърво"

Много красиво написано! 

 

---

Понякога съм пара, понякога съм лед. И във всичките си превъплъщения съм полезна, непотребна, а понякога — отровна.Защото никога не се опитвам да съм това, което не съм.Защото приемам да съм част, не цялост.Защото съм много неща, не едно.Защото не съм повече от това, което съм.Нито по-малко.

galiana

Member

Registered: 2012-06-20

Posts: 342

Re: "Сърцето на едно дърво"

Много красиво написано! 

---

El amor es como mafia,una vez que estas dentro ya no puedes salir!