Живея, за да убивам. //Завършена//

selen4ito · 2013-05-05 19:12:20

Браво Некст

______________________________________________________________

katrin456.1997 · 2013-05-05 19:35:40

Следваща част

littlepartofme · 2013-05-06 06:53:16

Следваща част

porcelanowa · 2013-05-08 15:02:37

Страхотна е

nedi · 2013-05-08 19:18:31

- Добре. Започваш от днес, Кол. Първо да те запозная със синовете ми.
Отидохме в градината, а се чувствах странно.
- Този срещу теб е Ед. Ед е на двадесет и седем.
Ръкостискахме се и ми стана неловко, защото той ме погледна дълбоко в очите.
- Това е Кол, отсега ще помага на Марта, и ще помага на Ед. Ще бъде болногледач. Надявам се да я уважавате.
Марк се изправи и ме приветства, оглеждайки ме.
- Здрасти, Кол. Приятно ми е. Изглеждаш доста добре за прислужница. - ухили се той.
Изгледах го накриво и той се върна на мястото си.
- Марк е най-малкият ми син. Той е на 18. Най-големият ми син, Робърт, се връща утре от чужбина. Той е на тридесет.
Бащата ме запозна и със съпругата си.
- Елизабет. Любимата ми съпруга. Надявам се да се разбирате.
Запознах се и с нея, и като цяло семейството ми допадна. Това щеше да бъде вторият ми дом, но проницателният поглед на Ед ме безпокоеше. Гледаше ме отстрани сякаш вижда нещо необикновено. Малкият син също ме гледаше/като маниак, по-скоро/. Но несъмнено бяха красавци.
Следобед заведох Ед до стаята му, бутайки инвалидната количка и разглеждайки богатите картини в коридора до стаята му на първия етаж. Сега не бързах, нито тършувах неканена, но забелязах колко приветлива и светла е стаята му. Прекрасни сивкавосребристи пердета бяха закачени на прозореца. Ламинатът в стаята беше леко сив и ходеше на обстановката. На шкафчето му книгата на Кинг, отново стоеше.
- Интересна ли е? - попитах, за да се разтърся от неудобното положение.
Той се придвижи сам с количката, за да отмести едното перде от прозореца, за да влезе въздух, и отговори.
- Да, хубава е. Обичам подобни романи. - отговори ми той и се върна до леглото си, където стоях и аз и разлиствах книгата.
Всъщност, бях я чела, но исках да попитам нещо. Като да не мълчим.
- Ще си легнеш ли? - попитах.
- Да. - тихо отговори той.

love_hurts · 2013-05-09 11:33:42

Давай некст!

katrin456.1997 · 2013-05-09 16:41:26

Давай некст!

selen4ito · 2013-05-09 17:01:03

Давай некст!

________________________________________________________
http://data.whicdn.com/images/58506018/ … _large.jpg

nedi · 2013-05-09 18:36:58

Хванах го и се опитах да го сложа на леглото. Не беше тежък, или аз бях силна..Определено. Докато го слагах той прошепна:
- Не бях очаквал толкова хубаво момиче да е болногледачка. Имам късмет. Преди идваха всякакви лелки, които постоянно ми врънкаха, че не си изяждам храната. - ухили се той.
Засмях се и го завих.
- Къде живееш? - попита ме.
Този въпрос ме затрудни.
- В града. Имам апартамент на центъра. - отговорих и се опитах да сменя темата.
- Какво работиш? - запитах аз.
- Какво работех, по-скоро.. - натърти той. - Бях главен детектив по отдел отвличания, преди това бях криминалист. Дали някога ще мога да се върна там отново..Не знам. - отвърна той и извъртя глава.
Значката ..
В това време влезе Марта. Запознахме се набързо, а тя обра прахта от гардероба.
- Ти се грижиш за него през деня, слагаш го да спи, разхождаш го, помагаш му да се храни и му правиш компания. Аз помагам за къпането, а доктор Лейс идва 2 пъти в седмицата, за да тренират раздвижване. Ще се справиш, мила. - потупа ме тя и излезе.
- Марта е много приказлива. - добави Ед, когато тя се отдалечи.
- Виждам. Приветлива жена е. - казах аз.
- Седни, защо стоиш? - подкани ме той.
Тогава забелязах, че доста време стоя, като закована и не сядам. Седнах на леглото му, където той посочи, и забелязах, че той ме гледаше. Доста продължително ме оглеждаше, сякаш нещо го безпокои.
- Има ли проблем? - попитах.
- Аа, не ..
Не след дълго Ед заспа. Излязох в градината.

Може би това е последното което пускам, очевидно интерес няма. Благодаря.

nqkfa_si_tam · 2013-05-10 14:09:19

Супер е!! Става много интересно. Пусни още, моооля тее!!

porcelanowa · 2013-05-10 14:50:44

Моляте не я спирай..Много е интересна не искам а я спираш..

p0p staR · 2013-05-10 19:47:37

Давай нататък

little_baby · 2013-05-12 15:25:06

И аз чакам за продължение.

nedi · 2013-05-12 16:42:14

Е, какво да ви правя...:D Некста е ваш!

Седнах в градината на един хубав стол, зад който имаше прекрасен храст с цветчета. Родителите му и брат му обсъждаха някакви документи в кабинета на бащата. Дори бащата крещеше, че успях да чуя :
- Как можа да скриеш предупреждението за изгонване? Ако Марта не го беше намерила, докато чистила, кога щеше да ни кажеш?!
- Скъпи, моля те, недей. Ще оправим нещата. - благосклонна бе майката.
От виковете им можех да си помисля, че вече го е хванал за гушата, но по-късно спорът утихна.
Нещо изшушка в храста. Обърнах се, а Андрю ме дръпна. Шепнейки, той заговори:
- Какво правиш в тази къща? Ако те хванат, ще избесят цялата фамилия. На клада ще ни изгорят. Кол, връщай се вкъщи. Няма да работиш тук. Тръгваме. - дръпна ме той.
- Обещавам, че няма да се проваля. - опълчих му се и се дръпнах.
- Добре. Остани. - каза той и си тръгна безшумно.
Андрю бе по-големия ми брат. Бе най-добрият ми приятел и го обичах най-много от всичките си 4 други братя и 3 сестри. А сестрите ми бяха невероятни .. шматки. Влязох в стаята на Ед.
- А, буден ли си.. - казах и затворих вратата.
- Събудих се от виковете на баща ми. Какво става?
- Нищо, Ед. Почивай си.
- Искам да подишам въздух. Ще излезем ли? Марта ще приготви нещо за пиене.
- Добре. - не можах да му откажа и го изведох навън.

nqkfa_si_tam · 2013-05-12 16:44:22

Ощееее!!!
Моляя тее!!

katrin456.1997 · 2013-05-12 18:25:41

Ощееее!!!
Моляя тее!!

porcelanowa · 2013-05-12 19:31:26

Ооо некст некст..!! (arrow)

selen4ito · 2013-05-12 20:51:46

Ощееее!!!
Моляя тее!!

love_hurts · 2013-05-13 06:28:04

Ощееее!!!
Моляя тее!!

p0p staR · 2013-05-13 08:51:39

Невероятна шматка такава,пускай бързо некст!!!! |-)

nedi · 2013-05-13 10:08:42

- Желаете ли нещо, деца? - попита Марта, щом ни видя в градината.
Хич не си бяхме деца, но пред нейните 60 и кусур години си бяхме .... деца..
- Бих искал да пия вода. - отговори Ед.
- Аз не искам нищо. Благодарим. - добавих.
Марта се оттегли, а с Ед останахме сами. Вятърът леко подухваше, беше вече към 18 часа. И първият ми работен ден се изниза ..
- Знаеш ли .. Ще ти кажа нещо. Ще ти го споделя, защото знам, че няма да ме помислиш за луд.
- Мда? - наострих уши и тръпнех в очакване какво ще ми каже.
- Имам чувството се халюцинирам. Или си въобразявам. Не знам дали се побърквам, но една вечер през прозореца се промъкна жена. Не си спомням дали беше жена, дори..Беше близо до мен, когато се събудих от кошмар..После се изниза набързо. Бях убеден, че ще се върне пак. Дори си заговорих сам, за да я отпратя. Познавам този тип крадци. И съм сигурен, че си е отишла.
Говореше за мен. Явно не очакваше, че ме е уцелили, за да го сподели. Той продължи :
- Писах в дневника си някакви глупости, не знам защо..Според този тип крадци, промъкващи се през нощта - се връщат, и разглеждат всичко. Значи е прочетена и страницата от дневника. Проучена е обстановката, в която живея. Случи се преди 2 дни, оттогава не спя да отворено.
Не отговорих. Нямаше и какво да отговоря. Чувствах се по-спокойно.
- Как можа да кажеш на нашите, прислужницо долна?! - изкрещя Марк към Марта.
- Не и крещи така! - викна към него пък баща му.
Марта заподтичва и донесе водата на Ед.
---
Следващия ден:
Излязох рано от вкъщи и тръгнах към къщата им. Преди началото на градината имаше черен джип. „Големият син се завърна.“ - помислих си, и влязох.
Запознах се с него. Робърт работеше като адвокат, и беше доста интелигентен, но пък философ..Много ме издразни.
- Е, Кол..Цялото ти име Колийн ли е? Или Корълайн? - попита ме той с умно изражение.
- Кол. Просто, само и единствено - Кол. - казах твърдо.
Марк ме гледаше мръснишки, а ми идваше да му забия шута. Робърт беше “професор по многознание“, умникът на семейството. Ед беше най-готин. Или поне най се разбирахме.

Smile3 · 2013-05-13 10:13:24

Некст.

p0p staR · 2013-05-13 10:28:57

Некст.

katrin456.1997 · 2013-05-13 12:01:04

Некст.

porcelanowa · 2013-05-13 12:09:47

Некст.

#26 2013-05-05 19:12:20

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#27 2013-05-05 19:35:40

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#28 2013-05-06 06:53:16

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#29 2013-05-08 15:02:37

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#30 2013-05-08 19:18:31

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#31 2013-05-09 11:33:42

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#32 2013-05-09 16:41:26

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#33 2013-05-09 17:01:03

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#34 2013-05-09 18:36:58

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#35 2013-05-10 14:09:19

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#36 2013-05-10 14:50:44

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#37 2013-05-10 19:47:37

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#38 2013-05-12 15:25:06

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#39 2013-05-12 16:42:14

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#40 2013-05-12 16:44:22

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#41 2013-05-12 18:25:41

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#42 2013-05-12 19:31:26

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#43 2013-05-12 20:51:46

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#44 2013-05-13 06:28:04

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#45 2013-05-13 08:51:39

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#46 2013-05-13 10:08:42

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#47 2013-05-13 10:13:24

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#48 2013-05-13 10:28:57

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#49 2013-05-13 12:01:04

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

#50 2013-05-13 12:09:47

Re: Живея, за да убивам. //Завършена//

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook