Pages: 1
#1 2013-03-28 11:27:30
Re: Танцът на Несъществуващите
Описание:
Лилит Винсайг е петнадесет годишно момиче, което живее с родителите си в Ню Орлиънс. Лилит е висока, стройна, русокоса и има шоколадовокафяви големи очи. Тя обича да пише разкази, стихотворения, песни, обича също да рисува и да пее. Тя харесва рок, мятъл и поп. Майка и Зоя незнайно защо много се притеснява за нея, тя и има доверие, но има една тайна която тя знае и това я прави понякога ужасна, но всичко е за доброто на Лилит. Зоя не е много висока, не е и дебела. Тя също има руса коса, а очите и са много тъмни, почти черни. Колкото до Ричард - бащата на Лилит, той е висок почти два метра, не е дебел не е и слаб. Той има черна коса и зелени очи. Ричард обича да пътува по света със жена си и за това Лилит често остава сама в къщи, но в повечето случаи те молят Сиера Грийн - 19 годишно момиче, братовчедка на Лилит да остане у тях. Лилит си има приятел - Реймънд Лин. Той е един от популярните в училище,много момичета искат да са с него, но той един ден покани едно момиче, което не познаваше на среща - да това е Лилит. Тя в началото не искаше да бъде с него, но той успя да я убеди да му даде един шанс. Реймънд е синеок с черна коса. Обича да се облича небрежно. Лилит си има няколко добри приятели приятели, това са Соня, Мередит, Суки, Джоузеф и Браян.
~
Сега родителите на Лилит пак отидоха на почивка за една седмица и Лилит първата нощ реши да покани приятелите си и Реймънд у тях. Най-напред пристигна Реймънд, всъщност той трябваше да идва в 21часа, а той дойде в 19ч. Той беше облечен с червени дънки и бяла тениска черната му къдрава коса беше изправена, както винаги. Рей се настани на дивана в хола, а Лилит взе коженото му яке за да го закачи на закачалката. След като се върна при Реймънд тя седна до него, а той поговори:
- Любов много си красива без грим - той се усмихна и я прегърна
.Лилит се изчерви и с надеждата той да не забележи това каза:
- Благодаря ти. Обичам те.Рей се приближи до нея и я целуна. Целувката беше сладка и хубава. Те преди също се бяха целунали, но нози път бяха вкъщи, бяха сами и никой не можеше да ги безспокои. Реймънд плъзна едната си ръка по бердото и
:- Искам те Лилит, искам да си моя.
Лилит беше изненадана, тя не искаше това,тя не беше готова за това, но не искаше и да разочарова Реймънд. Реймънд продължаваше да целува шията на Лилит, тя най-накрая успя да каже:
-Реймънд спри !
Реймънд изглеждаше много изненадан и с триста зора успя да продума:
- Ка..каквоо каза ?
-Не можем.. много е рано.. още съм малка и не съм готова. - каза Лилит като се опитваше да не погледне очите му - очи пълни с ярост, невиждащи нищо освен жертвата.
Да жертва. Той беше сега като гладен лъв, а Лилит - жертвата. Реймънд не каза нищо, а продължи грубо да я целува по врата и да стиска силно бедрото и...
Понякога съм пара, понякога съм лед. И във всичките си превъплъщения съм полезна, непотребна, а понякога — отровна.Защото никога не се опитвам да съм това, което не съм.Защото приемам да съм част, не цялост.Защото съм много неща, не едно.Защото не съм повече от това, което съм.Нито по-малко.
Offline
#2 2013-03-28 12:05:24
- Same Mistakes.
- Member
- Registered: 2012-07-09
- Posts: 115
Re: Танцът на Несъществуващите
Хареса ми! 
Two can keep a secret if one of them is dead - Pretty Little Liars.
Offline
#3 2013-03-28 16:46:12
- p0p staR
- Black Angel
- From: In the Nowhere
- Registered: 2012-04-03
- Posts: 4,890
Re: Танцът на Несъществуващите
Некст! 
[list=*]
[*]Follow me.[/*]
[/list]
[list=*]
[*]Ask me.[/*]
[/list]
Offline
#4 2013-03-28 17:04:06
Re: Танцът на Несъществуващите
Лилит не знаеше какво да прави, тя се опита да го спре, а той не спираше. Той вдигна тениската и, а в нея сякаш се роди една голяма сила и тя го отблъсна, но това не беше обикновено отблъскване. Една светлина се появи в този момент сякаш това беше магия, а Реймъндбеше ужасен и мигновено излезе от къщата.
Лилит беше шокирана и просто си легна. Какво беше това ? Как можеше да се случи ? Магии не съществуваха, но тогава нова какво беше ?
След половин час мислите и бяха прекъснати от звънящия и телефон. Това беше Джоузеф. Тя вдигна.
- Здравей, Лилит.
- Здрасти, Джо.
- Соня и Мередит няма да могат да дойдат не знам защо, а Браян и Суки ще ходят на концерт на една рок група, но аз съм свободен и ако искаш мога да дойда.
- Моля те Джо, ела не искам да остана сама. - от гласа и се разбирше, че е разстроена.
- Добре след 10 минути ще съм у вас, направи ми кафе.
Лилит направи две кафета, а после отиде в хола. Телефонът на Браян беше останал върху масата. Лилит знаеше, че не е правилно, но погледна смс-ите му. Първо погледна входящите:
Преди 3 часа - Луи: "Окей брато, щом го направиш давам ти ключовете си.
Преди 2 дена -Мередит: " Обичам те, но моля те зарежи я най-накрая."
Изходящи:
Преди 3 часа - Луи: " Брат ,сега яко ша я на*ба и после ша я разкарам , но както ми обеща ще ми дадеш колата си"
Понякога съм пара, понякога съм лед. И във всичките си превъплъщения съм полезна, непотребна, а понякога — отровна.Защото никога не се опитвам да съм това, което не съм.Защото приемам да съм част, не цялост.Защото съм много неща, не едно.Защото не съм повече от това, което съм.Нито по-малко.
Offline
Pages: 1