След време.

nedi · 2013-03-05 08:54:22

Боя се, че е голямо клише, но ще пусна и последната част довечера. Надявам се да ви допадне.

Забих дебело острие в сърцето му. Спомням си как ме погледна студено сякаш наистина го пронизва нож и усетих, че вътрешно го обладава дяволска болка, каквато никога не е изпитвал. Не очакваше да му съобщя, че заминавам. Без него. Че не го искам.
Той кимна уверено с изправена глава, и излезе от стаята с горчивина. Мислех, че ще ме притисне в стената и няма да ме пусне никъде. Но не, той се примири с факта, че ме губи, и не направи усилие да ме върне отново.
Свих се на топка на земята и заплаках с глас.
Да си тръгнеш от някого, когото обичаш е ужасна болка. Нашите не го одобряваха, писна ми от постоянните ругания на майка, и намерих решение в заминаването. Заминавах там, където беше любимецът на нашите. Стивън. Искаха да се омъжвам за него. Там ме чакал точният човек. Това рано или късно щеше да се случи, нямах друг избор. Но нима постигах нещо, заминавайки? Как щях да избягам от любовта?

Щях да напусна Лондон за няколко години, за да забравя Бен. Но такава любов забравя ли се?
Бях в самолета, когато ме хвана яд на себе си. Бях почти пристигнала във Вашингтон, и бе супер абсурдно да се връщам. Не, че можех и да се върна..Исках да прегърна Бен и да съм винаги до него, да спра да се съобразявам с родителите си. На 22 години съм вече! Бях много нервна, когато кацнах. Бен се обади. След този разговор, щях да изтрия телефона му, и да си взема нова сим карта.
- Пристигна ли? - попита той студено.
- Да. Благодаря, че се обади. Повече не ме търси. Забрави за мен. Остави ме. - затворих и извадих батерията и сим картата от телефона.
Изхвърлих картата в близко кошче и отминах към същинската част на града.

nedi · 2013-03-05 08:54:41

Три години по-късно се омъжих, за същия Стивън, който не понасях. Нямах друг избор.
Всяка вечер си мислех за Бен. Сигурно и той вече имаше семейство. Месец след като се омъжих, го сънувах. Явно съм бълнувала нещо, щом Стивън ме събуди.
- Не си го забравила, нали? - попита ме той ядосано.
- Кого? - направих се на ударения.
- Този същия, когото бълнуваше. Че го искаш, че искаш да сте заедно, че го обичаш дори, че искаш да се върнеш при него и ти липсва. Всичкото това го изговори преди малко. - Стивън избесня.
- Не знам за какво говориш. Така ти се е чуло. - казах.
- Аааа, така лиии .. - той се ядоса и взе портмонето ми.
Отвори го. Не бях махнала снимката му от там. Веднага за нея се хвана Стивън.
- Това ли е?
- Това е брат ми. - опитах се да се измъкна.
- Много добре знам кой е брат ти. - каза той и хвърли портмонето.
Легна си отново и се обърна към мен :
- И сега какво? Сигурно ще ми кажеш, че и когато те целувам, пак си мислиш за него ли?
- Остави ме на мира! Нищо такова няма. - изкрясках.
Стивън беше адвокат, но нямаше особено висока интелигентност, затова го смятах за тъпак. Не, че не беше. Но този път ме хвана, когато не трябваше. Сигурно щеше да изговори всичко на нашите..
- Разочарован съм, Кейла. Много. Не можеш ли да забравиш за него, поне когато си с мен? Докога ще стоя в сянката му? Кога ще ме обикнеш?
„Никога. Не искам да имам нищо общо с теб.“ - казах си наум.
- Все някога, Стив. - отвърнах му.

На сутринта, когато закусвахме в градината, разгледах вестника и открих интересни статии за звездите. В рубриката „Новини от Света“, погледнах първо категорията „Англия“.
Имаше снимка на Люис Хамилтън и приятелката му Никол от разходката им в Лондон. Бяха снимани в града, по самите павета. Съвсум случайно отзад видях Бен. Целуваше русо момиче по челото. Стана ми ясно всичко. Вцепених се.
Стивън грабна вестника от ръцете ми и го изхвърли.
- Не можем да закусим като хората от тези клюки. - подметна той, знаейки какво съм видяла.
„Аз живея с човек, когото не обичам. А той си има приятелка. Не си струва да мисля за него ..“ - помислих си.
Бен също отвори на категория „САЩ“. Първото, което видя бе : „Известният вашингтонски адвокат Стивън Харпър се ожени за младата британка Кейла Робъртсън“
„А аз още не съм я забравил. Тя дори се е омъжила..“

CheRRy_LiPs.xD · 2013-03-05 09:12:04

ADSDGAKJGHAS невероятно е. Пускай по-бързо некста. ;3

marleyandme · 2013-03-05 09:20:28

ADSDGAKJGHAS невероятно е. Пускай по-бързо некста. ;3

lady_ss1 · 2013-03-05 10:07:20

ADSDGAKJGHAS невероятно е. Пускай по-бързо некста. ;3

p0p staR · 2013-03-05 10:14:47

Уникално!Ще има ли некст?

Unstoppablє · 2013-03-05 14:13:36

ADSDGAKJGHAS невероятно е. Пускай по-бързо некста. ;3

nedi · 2013-03-05 20:02:02

Станах като стрела и излетях от масата. Набързо събрах багажа си, натъпках всичко в един куфар. Не взех всичките си дрехи, просто натоварих колкото побираше. Не подреждах - тъпках, колко мога.
Стивън не се усети, че се готвя да заминавам.
В това време Бен пътува към Вашингтон.
,,Пристигна ли - ще видя за кого си ме изместила" - той си мисли.

"Не ме интересува. Трябва да те видя и да се убедя, че вече нищо не знача за теб." - Изтичах към автомобила и го запалих. Стивън тичаше след мен.
- Чакай!
Нададох скорост и отпраших към летището. На задното стъкло виждах и колата на Стивън, която той подпали точно след мен. Стигнах към летището и паркирах бясно, че блъснах мутренския черен джип Toyota, паркиран отпред. Без да се боя, че мога да отнеса голяма глоба, нахълтах в сградата.
Лъскав под и влажен въздух, обичах този климат вътре. Навън беше голяма жега, това ми се отрази добре. Погледнах надписите за полетите отгоре. До полета към Лондон оставаха 3 часа. Не можех да чакам. За мое най-голямо учудване сега пристигаше пък самолет от Лондон.
- Здравейте. Сега ще има ли полет до Лондон?
- Не, госпожо. всички места са запълнени. Малко преди вас взеха последното.
Полет обаче по-рано нямаше как да има ..
- Как ми липсваш .. - изревах наум.
Много исках да го видя точно сега, Стивън сигурно пристигаше подире ми. Видях Стивън с ужасено изражение да гледа колата ми - беше цялата изкривена отпред. Сигурно забрави за какво е тръгнал. И по-добре.
Обърнах се и отново погледнах полетите с разочарование. Чувствах се като малка прашинка сред празна стая. Погледнато отгоре - сигурно само аз стоях там и не мърдах пред електронните табели. Хората поставяха багажа си на лентата, други го прибираха. Трети се сбогуваха, а аз не исках да чакам.
- Мамо, нали скоро ще видим татко в Лондон? Толкова ми липсва.. - малко момиченце скачаше около майка си.
Мислех да закупя билет от тях и да им дам двойно пари, но се отказах. На това дете му липсваше баща му не по-малко отколкото Бен на мен. Парите нямаха власт.
Нищо не може да запълни липсата на нещо.
Отклоних погледа си от пода и погледнах към коридора, който водеше до самолета. /не знам как му е точното наименование/ Хората от Лондон пристигнаха. Сред тълпата случайно видях Бен.
"Боже Господи .." - помислих си наум и едва ли не, не се хванах за главата.
Той ме видя и бавно се приближи. Не, нямах смелостта да го прегърна - дори когато стоеше пред мен!
- Радвам се, че те срещнах. Дори след 3 години. Помниш ли ме изобщо? - попита ме той с ирония и презрение, едновременно.
Почувствах се неловко и зле. Имах чувството, че щях да пелтеча и да говоря неразбираемо пред него, но още се държах.
- Не съм те забравила. - казах.
Склоних глава, после добавих. Той ме гледаше дълго.
- Щастлив ли си?
- Да отидем в близкото кафе, тук не е удобно. - предложи той.
Седнахме в кафенето.
- Щастлив ли си? - попитах го като се занимавах в дръжката на чашата си.
- ,,Не" ли искаш да чуеш. Ако е това, бих те разочаровал. Щастлив съм, дори без теб съм по-щастлив отколкото бях.
Прирева ми се.
Кимнах в съгласие и се опитах да се усмихна.
- А защо дойде? - попитах го и го погледнах изпитателно. - Искаш мен?
- Дойдох да се запозная със съпруга ти. Изглежда свестен. Подхождате си. Сигурно много го обичаш. Повече от мен. Поздравления. Дано си имате и детенце скоро. - така ги редеше, че ми идеше да го зашлевя.
- Замълчи. - казах строго.
- А ти да не беше тръгнала заради мен? Сестра ми ли искаше да видиш? Тази русата..
Недоумявах. Това била сестра му?
- Но, как така ...
- Отдавна не я беше виждала. Върна се от Испания. Тя ми беше щастието, много я обичам. И да - нямам приятелка. Сам съм. - той се ядоса.
- И аз не обичам Стивън. - по лицето ми потекоха сълзи.
- Не на мен тези. - сряза ме той.
- Много ми липсваше. - казвах точно каквото той искаше да чуе, доставях му удоволствие да се унижавам така.
- А на мен какво ми беше, преди три години? Не помниш ли?

Сведох глава. Съжалих. Бен остави банкнота и излезе от заведението. Тръгнах след него. Точно отпред стоеше още Стивън и оглеждаше колата.
- Ей ти, я стой да ти покажа, че не се пипа чужда жена! - Стивън подвикна гневно на Бен.
- Млъквай. Ако те обичаше, щеше ли да тръгне за мен, а? Стой и си трай. Кейла, тръгвай. - нареди ми той и здраво стисна ръката ми.
Отново влязохме в летището и намерихме билети.
- Липсваше ми. - каза ми той и ме прегърна.
Отново усетих топлата му прегръдка. Както някога.

А сега, след време сме отново заедно. Без пречки. Само любов.

* Стивън и сестрата на Бен - Сали се харесаха и се ожениха. *

The END.

The best final ever.

drebosy4etu · 2013-03-05 20:52:24

* Стивън и сестрата на Бен - Сали се харесаха и се ожениха. *

Еми нормално
Браво !

lady_ss1 · 2013-03-06 07:09:59

Е, аз си мислех, че ще има ощеее . Браво, браво иначе!

nedi · 2013-03-07 09:27:41

Както казах, е кратка, затова не я удължих.

Благодаря.

Unstoppablє · 2013-03-07 11:55:10

Страхотно е!

nedi · 2013-03-07 19:07:18

Благодаря.

#1 2013-03-05 08:54:22

Re: След време.

#2 2013-03-05 08:54:41

Re: След време.

#3 2013-03-05 09:12:04

Re: След време.

#4 2013-03-05 09:20:28

Re: След време.

#5 2013-03-05 10:07:20

Re: След време.

#6 2013-03-05 10:14:47

Re: След време.

#7 2013-03-05 14:13:36

Re: След време.

#8 2013-03-05 20:02:02

Re: След време.

#9 2013-03-05 20:52:24

Re: След време.

#10 2013-03-06 07:09:59

Re: След време.

#11 2013-03-07 09:27:41

Re: След време.

#12 2013-03-07 11:55:10

Re: След време.

#13 2013-03-07 19:07:18

Re: След време.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook