Разговор със съвестта на един актьор

imposible_** · 2013-01-18 22:18:25

Здравейте на всички за първи път ще пускам история в този сайт, но не и в други саитове:) и така..значи историята съм я пуснала и в един друг сайт, в който нямаше много голям интерес и сега реших да се пробвам и тук. Като цяло няма да е повече от 4-5 части..засега ще пусна една малка част, в която не знам дали ще се разбере основния замисъл, но ако има интерес ще я продължа. Приемам всякакви критики..
Част 1:
На входа на стария театър се беше струпала навалица, а спектакълът почваше чак след около час. Всички се бутаха в стремежа да си намерят по-добро място в залата. Публиката бе толкова многобройна, че щеше да има и правостоящи.
”Един по един, моля ви! Не се блъскайте! ” - викаше старият портиер, но тълпата беше сляпа и глуха. Всички искаха по-скоро да видят Харпър Кони.
„Клоунът” – така се казваше пиесата, а гореупоменатият беше в главна роля. Един от най-великите актьори за свото време, Кони умееше да се превъплъщава, висейки в пропастта между реалното и измисленото, потапяйки се в различни фикции и гротескни форми на характер, дотолкова премоделирайки своя, че се бе загубил сред персонажите си. Да, имаше едно нещо, което Харпър Кони не умееше - и това бе да бъде себе си.
Но никой така или иначе не се беше опитвал да вникне в душата му. Никой не го интересуваше истинската същност на актьора, всички обичаха красивите му маски и въплъщения. Затова, когато не беше на сцената, той надяваше някои от многобройните му такива, оставяйки съвестта му да спи неспокойно. Аз знаех всичко това, защото го познавах по-добре – бях една от по-дълго продължилите му авантюри преди пет години, когато той все още имаше собствен лик и хващаше окото. Професията му го изсмукваше все повече в емоционален план и срещите ни вече не бяха така чести – но чувствата ми към него все още се таяха, греховно скрити някъде.

Благодаря за вниманието

newsy_95 · 2013-01-19 12:49:06

Много ми хареса,некст.(:

youngmoney9 · 2013-01-19 14:56:04

И на мен ми хареса много, давай нататък! И ако наистина си писал/а това напълно сам/а, поздравления! Много добър стил на писане, поне според мен.

petyyxbabyy · 2013-01-19 17:31:55

Много ми хареса, продължавай!

privaтe Love · 2013-01-19 21:01:14

Супер много ми харесва, а и театърът като изкуство ми е слабост.

bebche__:) · 2013-01-19 21:35:53

Много ми хареса,некст.(:

imposible_** · 2013-01-24 11:15:52

Залата постепенно утихваше, червените седалки, на кръпки от старост, бяха запълнени изцяло. За щастие бях напред, съвсем близо до сцената – това щеше да ми позволи да улавям израженията на актьорите и да преживявам техните чувства по свой си начин, пренасяйки ме в измисленото им битие. Това можеше да нахрани осиротялата душа на всеки.
Прожекторите светнаха. Унесена в мислите си, не бях обърнала внимание на декорите. Вдясно бе поставен внушителен роял, малко встрани – очукана дървена маса и три стола в същия вид. Освен Кони, на сцената бяха излели още една жена и един мъж, облечени официално-семпло. Той беше пълна противоположност на последните – облечен в широки панталони с висящи тиранти и разпасана риза на кръпки, гримираното му лице наподобяваще комичната маска на театъра – той бе Клоунът. Хвърли последен поглед към публиката и се усмихна широко и неподправено. Той обичаше сцената, тя бе неговият малък уютен дом, където се чувстваше по-добре и на мястото си. Монологът му започна, приковавайки вниманието на всички, хипнотизирайки въображението им...

Благодаря за вниманието!

#1 2013-01-18 22:18:25

Re: Разговор със съвестта на един актьор

#2 2013-01-19 12:49:06

Re: Разговор със съвестта на един актьор

#3 2013-01-19 14:56:04

Re: Разговор със съвестта на един актьор

#4 2013-01-19 17:31:55

Re: Разговор със съвестта на един актьор

#5 2013-01-19 21:01:14

Re: Разговор със съвестта на един актьор

#6 2013-01-19 21:35:53

Re: Разговор със съвестта на един актьор

#7 2013-01-24 11:15:52

Re: Разговор със съвестта на един актьор

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook