Тя.....

Sissy_love · 2012-12-06 13:54:19

Тя.....

Тя вървеше, но не просто вървеше а сякаш се носеше над земята с цялата си красота и изящност. Не бих се заклел, че стъпваше, но тя стъпваше оставяше стъпки в белият сняг. Имаше обаятелни сини очи, когато ги погледнах сякаш бях на край красивото море и го гледах. Имаше меки като коприна лешникови коси, никога не съм ги докосвал, но бях убеден, че бяха меки като коприна. Вървеше а малки снежинки се вплитаха в красивата и коса. Бялата и като мрамор кожа се сливаше с белият фон на красивата снежна картина, но румените и бузи топли и нежни те я правеха човек, какъвто определени аз не бих се сетил, че е. Беше красива и недостъпна, сякаш бе призрак. Имаше фигура на богиня и изящни страни. Тя ме погледна, ах този поглед , кога ли ще го забравя, този поглед този лъх любов и нежност. Усмихна ми се, или това беше само в умът ми. След тази усмивка тя хукна на някъде, сякаш ми каза „Последвай ме!” тръгнах след нея. Влязохме навътре в гората. Вътре там където снегът беше по-бял от всякъде другаде. Там тя се обърна погледна ме и се усмихна отново. Седна може би на няколко крачки то мен. Легна на белият сняг и започна да тананика някаква мелодия, гласът и беше толкова чист, нежен, удивителен, сякаш не глас а някоя симфония слушах. Не знам колко време съм стоял така, а тя от колко време,не бе мигала- само си тананикаше. Изведнъж стана и с бавни и изящни стъпки се приближи на сантиметри до мен, усетих топлината и. Тя протегна дланта си, докосна ме, такава топлина не бях усещал до сега, тя ме гледаше с тези обаятелни очи сякаш искаше не с думи,а с поглед да ми говори. Опитах се да изрека поне дума, но не успях бях запленен. Тя дръпна дланта си и друго не помня. Сякаш тя изтри всичко от умът ми и ме върна от начало, бях на площада и гледах два гълъба,а нея я нямаше, нейната красота я нямаше, беше като сън, но знам, че не беше. Никога не разбрах името и, никога, но бях влюбен до полуда в нея. Търсех я с години толкова много години търсех нещо несъществуващо. Търсех нея, но тя бе изчезнала така както и се появи за един миг. И сега на смъртното си легло мисля за нея. За нейните топли ръце, за нейното сякаш невероятно лице, за очите и, за гласът и и за това което ме плени съществуването и.
След тези думи той издъхна. Пред очите на децата си, на внуците си и правнуците си. Пред очите на съсипаната си жена, той бе разказал за единственото нещо което е обичал повече от тях, повече от себе си, невероятната красавица която бе видял преди толкова много години. Една негова мечта умряла заедно с него, а дали бе умряла. След като той затвори очи за последен път се появи отново тя, красива и недостижима, неговата любима. Отново докосна бузата му с топлата си ръка, изглеждаше по същият начин както преди толкова години. Той не знаеше дали сънува или наистина това я тя, той се почувства сигурен. Тя протегна ръката си в очакване на неговата. Той също протегна своята и тя е пое между дланите си, дръпна го леко и двамата тръгнаха към едно по-добро място където тя дори да не беше жива, дори да не беше човек щяха да са заедно. Погледна го със сините си очи и топлината извираше от тях. Усмихна се и тръгнаха. Мечтата му се бе сбъднала, той бе с нея. А отвъд това невероятно нещо роднините му скърбяха ужасно много изведнъж усмивка се появи на бледото лице на старецът и всички се усмихнаха през сълзи, той бе щастлив, значи и те трябваше да са... И така всичко се повтори те вървяха по светлината и изведнъж се озоваха на площада,той бе млад и я гледаше,усмихна се и продължиха... Продължиха нещо красиво осъществиха неговата любов...

Кажете какво мислите,знам не съм добра просто искам да се упражнявам...

nedi · 2012-12-06 13:59:14

Трогателно!

sunshine5383 · 2012-12-06 15:12:54

Трогателно! Харесва ми, продължавай да пишеш.

nep0k0rna_ · 2012-12-06 15:57:43

Наистина е доста добро и трогателно!Браво!

DamonGirl · 2012-12-06 18:12:20

Трогателно, харесва ми (y)

miirka_ · 2012-12-06 20:42:07

Ами, имаш някои правописни грешки, също и пропуснати препинателни знаци, но не е фатално. Имаш много повторения и някак си в описанието все едно знаех какво ще прочета. Идеята е страхотна, но някак си не се трогнах... Кулминацията не я видях никъде, а и да я имало не я усетих. Приеми това като съвет, не като критика! (f)

#1 2012-12-06 13:54:19

Re: Тя.....

#2 2012-12-06 13:59:14

Re: Тя.....

#3 2012-12-06 15:12:54

Re: Тя.....

#4 2012-12-06 15:57:43

Re: Тя.....

#5 2012-12-06 18:12:20

Re: Тя.....

#6 2012-12-06 20:42:07

Re: Тя.....

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook