Сиатъл

unbroken. · 2012-12-04 19:30:23

Неочаквам да има огромен интерес,но ще я пусна..
Надявам се да ви хареса.

Сиатъл

Първа глава

.......Огненочервеното слънце грееше ослепително. Типичният за Сиатъл октомврийски залез.
.......Двамата се държаха за ръце - духаше вятър и развяваше есенните листа. Атмосферата бе някак романтична,механична прегръдка,последвана от дълбока въздишка.Джак се усмихваше насила,сякаш нямаше вече какво друго да каже. В това време Ерин се чудеше дали връзката им се е изчерпала,нямаше какво друго да споделят един с друг, а бяха заедно едва от седем месеца.Ерин се вгледа в него и се зачуди какво всъщност намираше за толкова неустоимо.Той бе високо,едро момче с кестенява,не много дълга коса,
очите му бяха сини,като океана.Ааа да, очите, усети се Ерин. Беше на деветнадесет години, студент по медицина в университета. Когато за пръв път го видя още ходеше на училище. Беше първата и любов, за нейно щастие - споделена. Всички и казваха, че е твърде зрял за нея, а се оказа, че тя беше по-зрялата. В началото беше като приказка, а сега..Другите двойки - мислеше си тя - изкарваха години заедно и непрекъснато намираха теми за разговор и неща за правене.И двамата се чудеха дали да заговорят,или да изчакат другия да започне пръв.За пръв път на Ерин й се стори неловко да седи с него и да не говори.Бяха минали минути в мълчание, а на Ерин и се струваха часове.Никога не бяха мълчали толкова дълго време.Наистина ли нямаше какво да си кажат? В момента тя се сещаше за поне три неща,които можеше да му каже.Първото беше,че приятелката на Нейт споделила на Габи,че Ванеса изневерява на Чейс,но това едва ли щеше да го развълнува,а докато се чудеше защо Нейт още ходи с тази клюкарка, Джак проговори.
.......Докато успее да се откъсне от мислите за приятелите си,той вече беше казал няколко думи,които тя не успя да чуе.
..........-....та чудех се, дали ще се сърдиш..?
..........-Извинявай,бях се замислила -каза тя разсеяно.- Би ли повторил? –не и се вярваше,че си говорят толкова учтиво.Да не би да бяха непознати?
..........-И без това ми беше трудно да го кажа,а ти дори не чу!- каза той като отдръпна ръката си и закри лицето си с ръце.- Опитвах се да призная изневяра -каза го бързо и нервно и се захили.-Одеве прозвуча по-добре,не съм виновен,че не чу!- продължаваше да се оправдава и да се подхилква глупаво.
.......Ерин се обърка.Какви ги говореше тоя? Смее да си признае и дори се смееше.Дали не се шегуваше?Явно не, гледаше я в очите, все пак го познаваше, не я лъжеше.Тъпак,помисли си тя и стана от пейката. Дали щеше да я спре? Едва ли,като го знаеше какъв е. Помисли още две-три секунди и си представи "океанските" очи, след това тръгна.Не чу никакви стъпки след себе си и продължи да върви. Тъпак, само това се въртеше в главата й.

sunshine5383 · 2012-12-04 19:38:11

Следващата част я чакам!

lady_ss1 · 2012-12-04 19:46:50

Некстт!

nedi · 2012-12-04 20:04:07

Дай, дайй ощее

the cutie · 2012-12-04 20:37:15

Некстт!

Коди Мартин · 2012-12-04 20:54:31

До тук е много добре, давай смело напред!

bebche__:) · 2012-12-04 22:12:18

Некстт!

unbroken. · 2012-12-05 19:04:48

Радвам се,че ви хареса.

Втора глава

......... -Дръпни се, не виждам! - крещеше тя.- Махни се,бе!Скриваш светлината! - беше се изнервила, а русата и коса бе толкова разрошена от усилията, които полагаше,за да запази спокойствие,че човек би си помислил „Бой с възглавници”.Пъстрите и очи проблясваха,щеше да се разплаче.О,за Бога!А очната линия- просветна й за миг, че ще се разтече. Сериозно? Тя не беше такава.
......... -Добре де,стига си крещяла.Може да не е под дивана.
......... -А къде тогава? Мамка му.Майк,ако не го намеря,всичко свършва.Ужас!
.......Майк изпуфтя.Явно не му пукаше много за пръстена и.
......... -Никаква бира ли няма?!- попита той със съжаление в гласа. - По дяволите,Хелена,не се прави,че не ме чуваш!
.........-Пръстенът го няма!!!-изкрещя истерично тя.
......... -Ако ти кажа къде е,ще отидеш ли да купиш бира? – каза иронично той и се ухили. Знаеше, че ще я ядоса.
....... Тя се затича към него и се вкопчи в тениската му, като го буташе напред-назад с всички сили.
......... -Къде е?!!- извика отново с нотки надежда в гласа си.
.........-А бирата?!
.........-Наистина ли не разбираш колко важно е това за мен?!...Този пръстен..- укроти се и захлипа.- Този пръстен...кой знае колко струва...Майк,беше огромен..и с този диаманд...Ами ако не го намеря?
.........-Офф,спокойно бе човек,ще се намери.За разлика от бирата ми - промърмори той и се пльосна на дивана.
....... Бяха минали не повече от две минути.
.........-Хелена? - провикна се Майк колебливо.Дългите му крака излизаха извън очертанията на дивана,беше го обхванал мързел и лениво почесваше плочките на корема си. Кафявите му очи обхождаха стаята и търсеха кутията с цигари,която снощи беше хвърлил незнайно къде.Едва ли щеше да я види,тъй като Хелена беше обърнала всичко нагоре с краката.
.........-Хелена?- извика отново.- Къде отиде?
.........-Какво? - чу се разстроения й глас от банята.
......... -Къде е дистанционното?
......... -ДА ТИ ГО НАЧУКАМ!!!
......... -Нямаш с какво - измъмри той и флегматично се надигна от дивана. В същият момент се отвори вратата.Ерин се прибра.
.........-Ерин,ходи ли ти се до магазина?
..........-Да ти го начукам! – изсумтя тя.
.........-Станахте две. И къде по дяволите е дистационното?
......... -Къде е Хелена?
.........-Реве банята,ще се присъединиш ли?
.........-Не виждам защо не! - заядливо му отговори тя и се запъти към банята.Стори му се, че с нея нещо беше наред.Ако Ерин беше добре, щеше надълго и нашироко да му разкаже как е минал денят й.
.......Той погледна часовника - пет и половина.Имаше половин час до мача,което значеше,че ще има време да отиде до магазина и да си купи бира,освен,ако нещо не промени плановете му.Ясно беше,че нито една от тях няма да му купи.Ясно беше и още нещо.Следваше безсънна вечер, през която щеше да чува освен коментатора на мача и хрупането на пуканки, неудържим,истеричен плач и подсмърчане.Въздъхна, намери ключовете от колата си и излезе.
.......Ерин се беше стоварила на пода в банята и вече се опплакваше.
.........-Ей,така просто го изръси...
.........-Смотаняк,да му надраскаме колата и да спукаме гумите! - възторжено възкликна Хели.
.........-Тя е на баща му - каза тъжно Ерин.
.........-И си ходила с него?!
.........-Цели седем месеца - пророни тя и поклати глава -и ей така да ме зареже..
.........-Нали уж ти заряза него?
.........-Всъщност никой никого не е зарязвал,аз просто си тръгнах.-последва мълчание.След което Хелена се надигна от пода на банята и се усмихна отчаяно.
.........-Предлагам да излезем да се напушим и напием и да си намерим някой за една нощ. Или пък да гледаме мача с Майк?
.........-Почакай, Адам още не те е зарязал. Какво като си загубила пръстена? Той още те обича.
.........-Глупости! Веднага след като разбере ще ме остави. По-добре да го зарежа първа.
.........-Поне не ти изневерява.. - изхленчи Ерин.
.........-Точно така! За това ще му изневеря аз,за разнообразие.Хайде,да отидем при Майк и да гледаме мача.
Хелена излезе от банята и погледна към хола - наоколо нямаше никой.
.........-Майк е излязъл!
......... -И без това предпочитах напушването.
.......Отвън спря кола.Хелена изтича да прозореца и извика:
.........-Адам е! Ужас!!! Ще се скрия,кажи му,че ме няма - изшепна тя и изтича в стаята си.Ерин бавно се измъкна от банята и отиде да отвори.

lady_ss1 · 2012-12-05 19:14:24

Некст.

miirka_ · 2012-12-05 19:36:08

Искам ощеее!!

nedi · 2012-12-05 19:38:36

Още (arrow)

#1 2012-12-04 19:30:23

Re: Сиатъл

#2 2012-12-04 19:38:11

Re: Сиатъл

#3 2012-12-04 19:46:50

Re: Сиатъл

#4 2012-12-04 20:04:07

Re: Сиатъл

#5 2012-12-04 20:37:15

Re: Сиатъл

#6 2012-12-04 20:54:31

Re: Сиатъл

#7 2012-12-04 22:12:18

Re: Сиатъл

#8 2012-12-05 19:04:48

Re: Сиатъл

#9 2012-12-05 19:14:24

Re: Сиатъл

#10 2012-12-05 19:36:08

Re: Сиатъл

#11 2012-12-05 19:38:36

Re: Сиатъл

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook