"Стари приятелю"

Коди Мартин · 2012-12-03 21:46:55

„Стари приятелю”

- Стари приятелю, защо ти ме изостави? Защо обърна ми гръб и потегли по безкрайния път, без дори да кажеш сбогом? Защо остави само въпросителни след себе си, остави една загадка, която никой не можеше да разреши.
Лек дъждец капеше тихо по земята, правейки малки локви. Хората със забързана крачка цопваха в тях и продължаваха без да спрат, сякаш им оставаше една последна минута живот. Малко по – натам се виждаха две момчета, който бестрашно тичаха, смееха се и се радваха на дъжда, който започваше да се засилва, но явно това нямаше значение за тях. Въпреки, че бяха подгизнали, те продължаваха все така да бягат с пламнали от радост очи, а хората ги гледаха все едно правят нещо нередно. Беше трудно да се повярва как едни капки вода могат да направят две деца толкова щастливи, но истината бе, че те си нямаха нищо друго. Наслаждаваха се на малкото, което им поднасяше живота и, колкото и изпитания да им поставяше, те ги подминаваха с усмивка, без да се предадат. Някак бе странно да видиш два толкова силни характера, особено на тази възраст, но хората не знаеха, какво бяха преживели те и може би никога нямаше да научат. Те бяха просто поредните луди деца, които вероятно утре щяха да са болни в леглото, а семейството им щеше притеснено да стой на тях. Те обаче нямаха семейство, което да бди над тях. Нямаха си майка, която да е до тях в тежките моменти, нито баща, който да ги научи на занаят. Бяха просто двама приятели, отхвърлени от живота, преследвани от жестоката съдба и принудени да се справят сами.
След няколко минути от небето вече падаха големи топчета лед, което принуди русолявите момчета да се скрият на сигурно място. В същност това сигурно място, беше една голяма изоставена сграда, която нямаше нито прозорци нито врати.
Вътре се виждаха само два стари, покъсани, кожени стола и една малка дървена маса, на която имаше хляб и вода.
Когато те влязоха нямаха печка, на която да се стоплят, нямаха дори топли дрехи, които да облекат. Стояха мокри до кости, с тракащи зъби, вече съжалили, че бяха стояли толкова време под дъжда. Бе останала единствено надеждата градушката да отмине по – бързо и да изгрее слънце, което едва ли щеше да стане.
Едното от русите момчета трепереше толкова силно, а лицето му бе посиняло от студ, който сякаш си пробиваше път до най – топлата част от тялото му – сърцето, за да вледени и него, и да сложи край на болката, чувствата и мъченията му.
След няколко минути той падна на земята, като започна да се гърчи, а приятеля му го гледаше със сълзи на очите. Дали защото предчувствуваше, какво щеше да се случи или защото не знаеше как да му помогне, нямаше как да се разбере. След миг обаче той бързо отиде до приятеля си и го прегърна, като се опита да го стопли, но той също като него бе толкова мокър, че вероятно му ставаше по – студено.
Русото момче с посинялото лице, успя да се обърне към приятеля си, сякаш да го види за последен път и едва изрече „Пази се приятелю, обичам те”, а после просто се впусна във вечен сън, в който повече нямаше да чувства болка, нито мъка.
Сълзи от очите на приятеля му капеха по мъртвото тяло, а той все така вкопчен в него, без да изрече нищо. По едно време просто стана и излезе, а навън вече грееше слънце.
Той пое без посока и цел, просто знаеше, че трябва да ходи.
И ето го днес, стоящ на една пейка под дъжда, вгледан в минаващите хора, но този път той не беше онова бедно момче – сега беше известен бизнесмен. Можеха ли обаче да върнат парите загубения приятел? Можеха ли да заглушат болката в сърцето му?
Русият мъж се изправи и отново потегли на някъде, като изрече само няколко думи:
- Стари приятелю, защо ти ме изостави? Защо обърна ми гръб и потегли по безкрайния път, без дори да кажеш сбогом? Защо остави само въпросителни след себе си, остави една загадка, която никой не можеше да разреши.

drebosy4etu · 2012-12-03 23:07:43

Толкова много чувства ,толкова размисъл...Адски ме трогна,браво.

lovegackt · 2012-12-04 00:39:53

Толкова много чувства ,толкова размисъл...Адски ме трогна,браво.

marleyandme · 2012-12-04 06:46:18

Толкова много чувства ,толкова размисъл...Адски ме трогна,браво.

malwu.. · 2012-12-04 07:26:36

Толкова много чувства ,толкова размисъл...Адски ме трогна,браво.

galiana · 2012-12-04 09:43:23

Страхотно е! Браво!!!

miirka_ · 2012-12-04 10:32:53

... Насълзиха ми се очите.. БРАВО

ttiiniie^^ · 2012-12-04 11:21:12

Толкова много чувства ,толкова размисъл...Адски ме трогна,браво.

Unstoppablє · 2012-12-04 12:34:12

Толкова много чувства ,толкова размисъл...Адски ме трогна,браво.

DamonGirl · 2012-12-04 12:38:09

WoOow страхотно е Браво !

unbroken. · 2012-12-04 13:48:29

Много ми хареса.
Браво,за пореден път ще ти го кажеш пишеш уникално..

the cutie · 2012-12-04 15:13:52

Много е тъжно! Трогна ме.

#1 2012-12-03 21:46:55

Re: "Стари приятелю"

#2 2012-12-03 23:07:43

Re: "Стари приятелю"

#3 2012-12-04 00:39:53

Re: "Стари приятелю"

#4 2012-12-04 06:46:18

Re: "Стари приятелю"

#5 2012-12-04 07:26:36

Re: "Стари приятелю"

#6 2012-12-04 09:43:23

Re: "Стари приятелю"

#7 2012-12-04 10:32:53

Re: "Стари приятелю"

#8 2012-12-04 11:21:12

Re: "Стари приятелю"

#9 2012-12-04 12:34:12

Re: "Стари приятелю"

#10 2012-12-04 12:38:09

Re: "Стари приятелю"

#11 2012-12-04 13:48:29

Re: "Стари приятелю"

#12 2012-12-04 15:13:52

Re: "Стари приятелю"

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook