Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

Unstoppablє · 2012-11-18 09:49:23

Давай натам.

imposible_** · 2012-11-18 13:23:33

некст

Billy_and_Tomy! · 2012-11-18 15:04:52

Давай натам.

nedi · 2012-11-18 17:43:59

Глава 43

Летището в Бристъл:
Излетях към Германия, Найджъл имаше още да си чака. По-късно, когато беше към 14:10, и вече бях при нашите, явно Найджъл тръгваше.

14:30, Найджъл потегля.

Вашингтон:
Молове, много магазини. Изтощих се от обикаляне, нищо не си взех, защото разучавах. Тепърва следващите дни щяха да бъдат изцяло за шопинг. Тогава наистина ръцете ми щяха да се откачат от торби.
Около 7 часа нон стоп съм обикаляла, и въпреки това не успях да разгледам всичко. Не успях и да се загубя . От 2 през деня, до 21 вечерта. Не ми омръзна, никак даже. Прибирах се, пътят ми минаваше през летището. Минавах покрай самата въртяща врата, докато Найджъл не излезе малко, след като я подминах. Спрях се и се обърнах.
- Найджъл! О боже господи! - прегърнахме се.
- Хайде на ресторант! - усмихна се той и викнахме такси.
Не носеше багаж, само малък куфар. Когато се качихме го попитах :
- Какво има в куфара?
- Документи, трябва да прегледам някои неща, мисля да остана събота и неделя. Не съм взел кой знае колко неща. Ключове, телефон, мини-лаптоп, пари, става като да ме обере някой.. - той се засмя.
Засмях се и аз.
- Стига де!
- Какво ще кажеш да отидем в китайския ресторант? - попитах.
- Добре.
Упътихме шофьора към ресторанта. Когато пристигнахме, платихме и слязохме.
Настанихме се, поръчахме и се заговорихме.
- По-красива си станала! - той сияеше.
- Боже, ти сериозно ли. Глупости. - извъртях очи, и се подсмихвах.
- Как е, вече един месец? Разучила си ресторантите и козметичните салони.
- Да, свикнах. Трябва да те запозная със съдеда. Той не е точно съсед, но живее що-годе близо. Къщата е супер. Имам нова работа, дано да се задържа за по-дълго.
- Наистина ли не мислиш да се връщаш? - той ме погледна накриво. - И влюбена ли си в съседа?
- Не знам, батко. Какво да правя в Англия, като нямам място там. Да гледам Брад и любовницата ли .. - и аз го изгледах накриво.
Той замлъкна, повече не повдигна темата.
- Ще останеш у нас, нали знаеш. Къщата ще ти хареса. - смених темата.
- Нямам търпение да я видя!
- Какво става при теб?
- Работа, работа, и само работа, по дяволите .. - отговори той, отегчено, само като си помисли.

Поръчката пристигна - китайска салата за предястие. Второто щеше да бъде пиле с гъби и китайски моркови - рецепта на някакъв китайски крал.
Малко по-късно дойдоха и питиетата.
Забелязах, че Найджъл е леко нервен.
- Какво има? - попитах. - Място не можеш да си намериш.
- Трябва да ти кажа нещо. Не знам дали те интересува изобщо. Да започвам ли?
- Кажи. - станах нетърпелива.
- Брад беше на летището, заминаваше за Франкфурт, щеше да остане при родителите си през уикенда. Поговорихме и той спомена, че с Ребека са скъсали. И познай какво научих за нея?!
- Какво да очаквам? Хубаво ли, лошо ли?
- От хубаво нещо, хората късат ли? - попита той, уж на шега.

Unstoppablє · 2012-11-18 17:50:07

Некст.

Billy_and_Tomy! · 2012-11-19 11:06:02

Некст.

nedi · 2012-11-19 18:15:38

Глава 44

- Хайде де, познай каква се оказа. - продължи той.
- Откъде да знам. - казах.
- Две години е проституирала, представи си.
- О, Боже.. - бях учудена, макар, че се очакваше нещо подобно.
- Е, не го казвам като да разпространя клюката. Казвам го с цел да се върнеш в Европа. Не е късно. Помисли.
- Глупости, не мърдам оттук. Закрепих се, намерих си работа. Няма да напускам, имам познати. Нищо не ме задържа в Бристъл, там всички се знаем кой кой е. Аз след време може да отида и на другия край на Америка, или извън Щатите - в Канада, Мексико. Какво ще правя в Обединеното кралство..В Дъблин ли да живея?
- Да, права си. Малко са местата за живеене, работни места няма, всички се знаем, да,така е. - той закима срещу мен, определено не бе съгласен с това, което казах.
- Добре, съжалявам. Да сменим темата.
Дойдоха ястията, заговорихме за музика и филми. Може би всичко от живота си казахме..
Вечерта мина бързо, прибрахме се. Найджъл много хареса къщата, хубаво я разгледа. на следващия ден, събота, отидохме на кино, минахме през зоопарка. В неделя отидохме на мач, времето мина бързо. Вече на летището, когато го изпращах в неделя:
- Е, исках за по-дълго да останеш. Тази вечер ще има концерт на Дженифър Лопес, представя новия си сингъл.
- Много я харесвам, но някой друг път. Ела и ти някой път на гости.
- Добре. - отговорих, но изобщо не ми се искаше да се връщам там. - Сбогом!
Изпратих го и се прибрах у дома. Включих лаптопа за втори път сигурно, от вече месец. Джонатан имаше рожден ден следващата седмица, не знам какви му бяха плановете. Дали щеше да бъде на работа, или щеше да излезе с приятели. Надявах се да ме викне да излезем, бяхме близки приятели. Бих се радвала да ме оцени като компания.

Следващата седмица, 10 ноември, петък. Бристъл.

Нещо ме дразнеше в стаята ми, сигурно това бе снимката в рамка, на която бяхме с Мелиса. Станах и я откачих, прибрах я в гардероба. Това не ме спасяваше, всяка сутрин виждах снимката, опитвайки се да не гледам в долната част, винаги, без да искам поглеждах натам.
Не можех да я гледам, не от омраза. Липсваше ми, но не се примирявах, да отида и да я потърся. И да се върна с нея, евентуално. Не исках да се занимавам с жена, която не знае какво иска.
Преместих снимката от там, сложих я под леглото. Пак не можех да се спася, не можех да спя като хората. Въртях се, потях се, разболявах се..
Не можах да вдигна температура, но сутринта на 10 ноември наистина изпитах силно чувство да я видя. Нямах работа, взех решение.
Да не повярва човек, заминах за Вашингтон..

8-)

*може да има някакви обърквания с часове и дати, много се обърквам ;д

Billy_and_Tomy! · 2012-11-19 18:32:03

Ощеее!!
П.С. Аз поне не забелязах някакви обърквания ;д

Unstoppablє · 2012-11-20 12:14:03

Некст.

nedi · 2012-11-21 18:14:12

Глава 45

М:
От 15:00 до 17:00 се изкъпах, оправях си косата, и се чудех какво да облека и да правя докато Джонатан дойдеше да ме вземе. Щяхме да отидем на диско. Той ме покани малко след като му писах на стената, и му се обадих по случая.
Издокарах къса рокля в лилаво и сиво, цвят металик - менящо се. Токчета и чанта, сгодих някакво съответствие. Бях му купила часовник, който се надявах да хареса.
Той дойде и ме взе, честитих му и го прегърнах. И той ме прегърна, усетих, че ми е близък приятел.
Когато се качихме в колата му, му подарих часовника. Много го хареса, разбира се, го принудих да го сложи.
Около час и половина бяхме на дискотеката, танцувахме и се наляхме с алкохол, после предложих да отидем у нас. Бях сготвила и приготвила меню за рождения му ден, щяхме да хапнем и да гледаме някоя комедия с някой чипс ..
19:00, вече са се прибрали.
И двамата не бяхме гладни, извадих лаптопа и Джонатан качи снимките от дискотеката. От около 30 снимки, що-годе само 5-6 бяха качествени. Или бяха размазани, или гледах като идиот. Фотоапаратът му беше качествен, но като не умея да излизам добре на снимки..Е, доста трудно ме убеди да се снимаме заедно.
- Няма да ги качваме във фейсбук. - казах.
- Защо? Много си си добре.
- Не се харесвам, бих извадила, да сложа в албума, но по-добре никой да не знае, че излизаме. Моля те, не настоявай.
- Както искаш.
Отворих уискито и налях, след което пуснах някакъв романтичен трилър. Сигурно метнахме няколко чашки, сгуших се в него и започвахме да се целуваме. Червилото ми напълно се изтри. Просто се пренесохме в спалнята, к*чката се завърна!

20:00. Брад каца на летището.

"Къщата и е единствената в зелената долина" - спомних си, че Найджъл спомена.
Преди да отида да я потърся, набързо наех апартамент в центъра за няколко дни.

М:
Беше рано, много рано, към 9/още вечерта/. Събудих се от звънеца на вратата. Бях като зомби, докато се пробуждах съжалявах, не беше същото както с Брад. Не само го обичах повече, но и го предпочитах в леглото си. Предадох любовта си към Брад. Имах угризения че той може да разбере че си лягам с друг напук на него.
Но не беше напук,просто улових момента.
"На кого отмъщаваш?!" - мислех си докато стигах до вратата по чаршаф. Какво си ..(позволяваш) " .. /не си довършва мисълта, защото отваря./
Брад стоеше на вратата. Бях като тресната.
Изгледа ме от глава до пети, че съм почти гола, с един чаршаф .. Следва позната сцена.

Следват много познати неща ;д Както по филмите ..

miss_cute_kiss · 2012-11-21 19:18:17

Некст. (arrow)

Billy_and_Tomy! · 2012-11-21 20:25:36

Некстт!!

Unstoppablє · 2012-11-22 11:47:02

Некст.

nedi · 2012-11-22 17:54:25

Глава 46

Стоях, първоначално нищо не казах. Брад също ме гледаше стреснато, но се поуспокои и се засмя.
- Чудесно, уникално, направо страхотно! Бих толкова път за жената, която обичам, а тя спи с американци. Мда, бих толкова път, за да ми стане ясно колко добре си прекарвате.
- Брад, не те очаквах..
- Използвала си момента, за да ме забравиш, а аз защо не мога?! Бързала си да си легнеш с него ..
- Нямаш право да ми говориш така! Млък, махни се от живота ми!
- Майната ти, вървете по дяволите и двамата .. - щеше му се да каже още нещо, но се въздържа, и тръгна.
Точно от това се страхувах, да го видя на вратата си, и да ме напсува от яд. В любовта човек е способен на всичко. Но тези чувства дали изобщо ги имаше, или всичко е било въпрос на време и интереси?
Толкова ли лесно можеш да забравиш, да простиш, или лекомислено да заровиш в миналото?
Колко беше прав, имаше право, казваше истината. Забравих го и първия срещнат трябваше да го замести. Не можа ..
Затворих вратата, исках да се срина от срама. Да направя нещо, с което мога да спася .. Какво да спасявам? Та аз нямам нищо. Аз съм една нещастница, която не знае какво прави..
Полу-на глас се ругаех и сновях напред-назад, вече облякла се.
Джонатан се събуди и се облече, явно докато съм се 'главоблъскала'.
- Какво си говориш? Какво означава това?
- Нищо няма, объркана съм. Не беше редно.
- Беше хубаво.
- Да не говорим за снощи, стига. Остана назад. Върви си.
- М, значи една нощ за теб нищо не означава, така ли? Ще захвърлиш всичко назад?
- Ще се боря, за да си върна Брад отново. Откажи се, не те искам.. Една нощ не е нищо, това, че съм сме си легнали заедно, не означава, че ти давам шансове. Стига. Тръгвай!
По-ядосан от всякога, ме нарече к*чка и си тръгна.
Това беше най-доброто решение на този етап, дано постъпвах правилно.
Брад сигурно не искаше да ме вижда никога през живота си. Нищо не струвах.
Отидох на работа, след като работният ден свърши, отидох до агенцията за имущества и наематели и успях да открия Брад, добре, че беше останал в града.
Стигнах до апартамента, който беше наел. Позвънях на вратата. Той отвори, никак не се радваше да ме види.
- Съжалявам. - бях гузна.
- Това нищо не поправя. Няколко състезания по тенис са отменени, защото няма кой да ме замести като съдия. Пропускам и тренировки, защото избързах да наема апартамента за 3 дена. За едно голямо нищо. Жалко, че си мислех, че престоя ми ще има смисъл.Да допълня, тоя твоя не е за теб.
- А нима ти си?
- Ако седиш на два стола ще паднеш..Ти никога не си знаела какво искаш.
- Аз сега искам теб!
- А утре него а?! - повиши тон той.
- Обичам теб, не можеш ли да разбереш?
- Не..Не го показваш.
- По дяволите, обичам теб! - унижавах се, да го моля .. колко тъпо.
- А на мен не ми пука! - той ми затвори вратата под носа.

Никога не се бях чувствала толкова унизена, да падам ниско, за човек, който само това и чака..
Нямах сили да се боря, но имах желание. Много исках да си го върна, но явно той не искаше.

Брад /затваря и си мисли/ :
Какво още трябва да направя, за да си я върна..На нея не и пука, изобщо. Колко ниско трябва да падна, за да разбере, че я обичам.

*Мелиса е тъмноруса, умишлено съм я избрала да е малко по-тъпичка, и най-вече да не знае в коя да се хване ;д .
Скоро финал

Billy_and_Tomy! · 2012-11-22 19:46:50

Некст.

Unstoppablє · 2012-11-23 11:59:47

Давай натам.

nedi · 2012-11-26 18:51:28

Глава 47/последна/

След няколко секунди той отвори отново, сигурно за да види дали съм си тръгнала.
- Няма да тръгна от тук докато не ми простиш! - вдигнах глава.
- Тук ли искаш да умреш?
- Да ..
- Време е да си тръгваш, и без това съм изморен.
- Време е да млъкнеш! - изкрясках ядосано и го прегърнах силно.
Той не отвръщаше. Всичко беше изчезнало..Просто ме отдръпна от себе си.
- Ако ти простя, оставаме само приятели. За да се върна при теб, трябва да съм само и единствено пиян..Не очаквай нищо.
Просто нямаше смисъл да си губя времето.
- Щом нямам място в живота ти, за какво ми е да ми прощаваш, щом ще те гледам отдалеч. За какво ми е прошката ..
- Върви.. - на Брад му беше много трудно да се сдържа.
Не помръдвах и го гледах, а той просто ми отбягваше погледа.
- Няма. - казах спокойно, така, че никой съсед да не чуе.
- Тръгвай! - изкряска той.
Като подплашена сърна тръгнах надолу по стълбите, сълзите ми се стичаха. Търчах като подгонена, но тръгнах само, за да си скрия сълзите. Не, защото се отказвах.
Но .. направо си се отказах да го умолявам. Той не ме оценяваше, нито мен, нито чувствата ми. Така ми се падаше, нямаше да сполуча, убедена бях..Нямахме шансове, никакви!

.. Идва момент, когато единия слушаше сърцето, а другия - разума.
Отново съм някъде в пустошта, където няма път, по който да стигна до Брад, да си го върна. Струваше ли си да се боря изобщо?

Стигнах до входа на блока му, телефонът ми иззвъня.
- Мелиса, не мога да повярвам! Върнах се при бившата си, бременна е, ще се женим! - беше Джонатан.
- Хубаво. Честито. - сега и това .. Затворих.

Останах на входа, навън валеше. Макар, че бе приятно времето. По дяволите, сега времето ли ми беше проблемът?
Не си бях взела чадър, бях готова да хвана такси, блокът беше на оживена улица, в центъра. Обърнах се за последно, с надеждата, че Брад ще се върне, да ме спре. Ако той не се върнеше, не знаех какво щях да правя с живота си, към какво да се стремя. Как да постъпя..Не, него го нямаше. Още повече се разстроих, нямаше и таксита. Тръгнах под дъжда, за да пресека по улицата, на отсрещната страна.
- Чакай .. - той се върна.
Не вярвайки се обърнах.
- Ти се осмели да ме последваш, нали ми каза да се махна? Защо тръгна?- попитах учудено, и грубо.
- Мислех, че няма да те настигна. Не мога да те оставя. Не исках да те пусна да си отидеш.
- Но го направи..
- Виж, много прекалихме напоследък. И ти сгреши, и аз.
- Думите назад ли си връщаш? - попитах. - Пред мен си, но толкова ми липсваш, дори да си наблизо, сякаш си на километри разстояние.. - сълзите ми се стичаха, сливайки се с дъжда.
- Късно е нали, сега аз трябва да тичам след теб, а? - той бе разочарован.
Не отговорих, дъжда продължаваше да ни облива и двамата.
Погледа на Брад беше мътен, не разбирах какво чувства, какво мисли..Нищо не можех да разчета, освен разочарование и малко разкаяние. И аз също се разкайвах ..
Той просто неочаквано ме придърпа към себе си и започна да ме целува, усетих, че и от него се стече сълза. Дъждът се усили, в най-голямата буря стояхме на открито и се целувахме. Толкова ми липсваха тези целувки. Имах чувството, че беше цяла вечност, а бяха само 5 минути. Прегръщахме се и чувствах топлината му, макар под студените капки на вече утихващия дъжд.
- Дъждът спря, защото най-голямата буря отмина. Обичам те! - Брад се усмихна, а лицата ни все още бяха близо.
Продължихме да се целуваме. Когато спряхме и аз отвърнах.
- И аз те обичам. Няма да те оставя повече, никога! - чувствах се по-щастлива от всякога.
- И аз, и аз..

Забравихме за Найджъл, той най-сетне се ожени за Ирма. И те се срещнаха, от толкова дълго време. Майкъл гниеше в затвора, Джонатан се ожени за бившата си, очакваха момченце. Бившият шеф Ерик разбрах, че е фалирал.
След 3 месеца и с Брад щяхме да се оженим, най-сетне. Той искаше цяла къща с деца.
Окончателно заживяхме в къщата в САЩ, в зелената долина. От време навреме се връщахме и в Англия, за да посетим и къщата на Брад там. Ходехме да посещаваме родителите му, запознахме се.
Всичко беше като приказка, едно безкрайно щастие ...

~The End~

Сега следва да кажа едно огромно благодаря на всички вас, които следяхте редовно историята.(hug)(bow)
Краят е изключително изтъркан, но се радвам да ви хареса.
Скоро може да пусна нова история.
Be happy! (hug)

Unstoppablє · 2012-11-26 18:53:44

Авв, уникално!
Очаквам още някоя история!

Billy_and_Tomy! · 2012-11-26 20:55:23

Уникален финаал!!
Чакам новата историяя!!

nedi · 2012-12-02 19:23:28

Да превъртим 7 години напред:

- Марк, спри да разнасяш пуканките из цялата къща, миличък. Мама не може да се справи с всичко! - виках от първия етаж на къщата.
Марк явно не ме чу. С големия си корем се домъкнах до втория етаж. Марк беше горе долу послушен, беше всичко за нас. Нашето малко съкровище в първи клас, но може би след 2 месеца щеше да има нов конкурент. Чакахме второ дете - момиченце. Като знаех изискванията на Брад за още 1-2 деца определено беше сериозен. Не отстъпваше лесно, 5 деца и това е. Сватбата беше преди 7 години, а си мислех, че беше вчера. Брад беше много зает от работа, и използвах времето, когато си е вкъщи да ми помага с къщната работа.
Найджъл имаше дъщеричка на 4, и беше много щастлив със Соня. Ребека бе тормозена ежедневно от бившия и съпруг, който имал сделки с нея, ала-бала .. Глупости.
Добре, че ние бяхме здрави и щастливи, което ни бе достатъчно..

the cutie · 2012-12-04 15:15:15

жж

#101 2012-11-18 09:49:23

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#102 2012-11-18 13:23:33

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#103 2012-11-18 15:04:52

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#104 2012-11-18 17:43:59

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#105 2012-11-18 17:50:07

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#106 2012-11-19 11:06:02

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#107 2012-11-19 18:15:38

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#108 2012-11-19 18:32:03

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#109 2012-11-20 12:14:03

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#110 2012-11-21 18:14:12

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#111 2012-11-21 19:18:17

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#112 2012-11-21 20:25:36

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#113 2012-11-22 11:47:02

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#114 2012-11-22 17:54:25

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#115 2012-11-22 19:46:50

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#116 2012-11-23 11:59:47

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#117 2012-11-26 18:51:28

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#118 2012-11-26 18:53:44

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#119 2012-11-26 20:55:23

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#120 2012-12-02 19:23:28

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#121 2012-12-04 15:15:15

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook