Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

imposible_** · 2012-11-09 08:25:02

некст (arrow)

nedi · 2012-11-09 20:38:06

Глава 35

Както си седях ми замириса на евтин парфюм, обърнах се. НЕ случайно зад мен седяха две кифли. Двете бяха с неземни обеми и се хилеха като напушени.
Пристигнаха закуските - портокал с пълнозърнести бисквитки и орехи. Бях гладна, но изобщо не погледнах леката закуска. Замислих се какво става в Бристъл, с всичко и всички, които оставих там. Зарекох се на тръгване да не се обръщам назад и да не мисля повече за това, но тези мисли не ме напускаха. Щях да звънна единствено на Найджъл, че съм пристигнала. Единствено него го интересуваше какво става с мен, други обаждания, защо?
Изведнъж някакво плейбойче седна до мен.
- Хей маце, сексапила и в Америка ли ще си покажеш? - той се ухили.
- Не си прави труда, не се засягам, нито впечатлявам от идиоти като теб, хайде, прав ти път! Мястото нали си знаеш..
Не можах да го изгоня, стюардесата се намеси и го отпрати. Той се захвана с онези двете отзад. От разговорите, които водеха разбрах, че са евтини момиченца, готови да се продадат веднага - за пари ... Какво правеше света за пари, Господи..! И двете бяха руси, глупави, наивни..
„Но Мелиса, в началото и ти беше толкова наивна! При това тъмноруса!“ - помислих си.
Не, вече не бях същата..Просто не бях тази Мелиса, бях себе си, но от друга страна.
Какви ли истории не разбрах, едни говореха за футбол, други за политика. Все теми, които не ме интересуваха. Зачудих се откъде ми е позната физиономията на стюардесата, с която се заговорихме. Имаше къса, къдрава руса коса и зелени очи, много симпатична и горе долу колкото мен на възраст.
„Боже Господи, това май е Ирма .. Боже...“ - бях много изненадана.
Когато си мислех това, тя бе много пребледняла и изтича до тоалетната..Станах.
Когато стигнах тя си миеше лицето.
- Знам от къде те познавам, Ирма? - бях смела.
Тя се загледа в очите ми недоумяващо, после продума едва.
- Мелиса, т-ти ли си .. От гимназията, бяхме в един клас, седяхме заедно, от кога не съм те виждала!
Бяхме най-добри приятелки. Когато завършвахме, последната година от гимназията се скарахме за момче. Разпръснахме се по университетите и не я бях виждала отдавна.
Тя заплака и ме прегърна силно, изпадна в истерични ридания.
- Добре, добре. Стига! - казах и се опитах да я успокоя.
- От кога не съм те виждала! - тя все още плачеше. - Какво стана с теб? Разкажи ми.
Върнахме се по местата си, и тя седна до мен. Разказах и цялата история от-до, откакто не сме се виждали - около 10 години.

imposible_** · 2012-11-09 22:05:17

некст

Unstoppablє · 2012-11-10 06:58:10

Некст.

Billy_and_Tomy! · 2012-11-10 08:19:19

Некст.

nedi · 2012-11-10 15:32:46

Глава 36

Тя научи за всичко, което ми се случи оттогава насам. Аз разбрах, че е неомъжена и работи като стюардеса, постоянно пътува, но изместо живее във Вашингтон.
Не знам как съм заспала, но се събудих, когато Ирма ме разтърси.
- Мел, събуди се. Пристигаме след няма и половин час, настройвай се към нов живот! Зарязвай всякакво минало и гледай напред, чу ли?
- Да беше така лесно. - бях още сънена.
Тя ми даде телефона си, както и аз своя. Пожелахме си всичко хубаво.
- Дано някой път като съм свободна да дойдеш у нас, не мога да повярвам, че вече ще живеем в един град! - тя ме прегърна и се върна при пилота.
Същата нейна досадна колежка след известно време отново заплямпа.
- Уважаеми пътници, кацаме! Вече можете да включите мобилните си устройства. После гледайте за личния си багаж. Благодарим Ви, че избрахте нас!
Най-сетне пристигнахме. Слязохме на летището, взех си багажа и, след което излязох от самата сграда. Тръгнах нанякъде, къде, и аз не знаех. Взех вестник с обяви и хванах такси.
- Добър ден.Към центъра, моля! - казах.
Харесах няколко апартамента, за парите които разполагах. Бях спестила доста, и добре, че.. Харесах и една къща в Зелената долината на Вашингтон.
- 10 цента.
Платих и слязох, седнах на една от многото пейки разположени там, оставих багажа до мен. Времето бе изящно, слънчево. Сградите бяха по-различни и по-високи от в Бристъл. Очертаваше се разликата.
Звъннах на Найджъл.
- Батко, добро утро! Пристигнах..
- Супер. Е, Америка, как е?
- Супер, харесва ми. Сега съм седнала на една пейка и ще си взема нещо за хапване. Какво става при теб?
- Ами нищо интересно, работа, и пак, много работа. Чувала ли си се с Брад?
- Не. Няма какво да му кажа, какво да си кажем по-точно..
- Ясно. Като се нанесеш звънни. Нали?
- Ок. - затворих и започнах да звъня до собствениците на жилищата.

- Добро утро! Обаждам се относно обявената къща за продан в Зелената долина на Вашингтон.
- Здравейте. Къщата е на два етажа, има страхотна гледка. Много е оборудвана, има дограма, изолация, много цветя в двора. Вътре е добре обзаведена. В близост има водопад, въздухът е чист, хваща се безжичен интернет, има добър обхват..
- За 660 000 долара е добре. - казах.
- Така е, Госпожо. На много спокойно място е, единствената къща в този район. Кога ще се видим? - попита мъжът от другата страна.
- Ами още сега бих могла да дойда, да я видя. Как мога да Ви открия?
- Ако идвате с такси, ако кажете само, че искате да отидете в Зелената долина, ще ви разбере, както казах, това е единствената къща в околността.

Unstoppablє · 2012-11-10 15:51:25

Много е интересно! Ощее.

Billy_and_Tomy! · 2012-11-10 18:14:05

Ощеее!!!!

nedi · 2012-11-11 20:17:12

Глава 37

Хванах такси и отпраших натам. Спряхме и казах на шофьора да изчака. Когато слязох онемях..
Беше у-н-и-к-а-л-н-о .. Зелено, отгоре планина. Видях и къщата, яко .. Минах през много трева, видях и собственикът да полива долинни цветя отпред.
- Добър ден! - казах, когато се приближих.
Мъжът беше възрастен, към около 60 години, с черен каскет.
- Здравейте! - той се усмихна и се ръкостискахме. - За къщата, нали?
- Да.
Той ме разведе из нея, супер много ми хареса. Беше доста съвременно обзаведена, разполагаше с няколко бани, имаше ламинат, гараж и големи стаи. Доста удобства, чист въздух, и това което търсех - на спокойно място.
- Казват, че тази къща е изолирана от света. Доста трябва да ходиш, за да стигнеш до някоя спирка, за да хванеш такси.
- Това не е проблем за мен. Харесва ми. Тази къща е идеална, защо я продавате?
- Жена ми наскоро почина, лека и пръст. Сам не мога да се справя с тази къща, вече съм на възраст. Децата ми са в Канада. Ще живея в една боксониера във Вашингтон.
- Ясно. Моите съболезнования. - казах.
- Благодаря. Е, какво ще кажете.
- Вземам я. - извадих плика с парите си и го дадох на човека.
- Благодаря, със здраве да я ползвате. Желая всичко хубаво. - той подаде връзката с ключовете.
После добави :
- Ако имате нужда от нещо, или имате някакъв проблем - насреща съм!
- Благодаря. - казах.
Малко преди той да тръгне, се спря.
- Забравих да спомена, че не сте напълно сами. На около 5 километра от тук живее Джонатан Силвър, той е колкото вас, горе долу. Ще ви е като съсед в околността.
Взех си багажа, а човекът си тръгна с таксито. Веднага се нанесох.

Billy_and_Tomy! · 2012-11-12 12:32:17

Ауу нееексстт!!

Unstoppablє · 2012-11-12 14:39:26

Некст.

nedi · 2012-11-12 19:44:49

Глава 38

Влязох в новия си дом. Разгледах, отново, всичко подробно. В спалнята нямаше чаршафи, всичко беше празно. Шкафовете нямаше нищо, сякаш никой не е живял тук преди. Отворих гардероба в спалнята. Имаше чаршафи, възглавници, калъфки и всякакви одеяла.
Собственикът си беше оставил номера на едно листче, закачено на огледалото.
На двете тераси отвън имаше столове с масички. Идеални за следобедна почивка.
Разтоварих багажа си, подредих всичко за около час.
В хладилника нямаше нищо, облякох се и стигнах до такситата, които не бяха най-близо. Хванах едно, стигнах до супермаркет в града. Напълних цяла количка, която се равняваше на около 4-5 пълни торби. Напазарувах хубаво и се прибрах. Бях много изморена, за да разглеждам града. Хвърлих се и заспах.
Не след дълго се събудих, някой звънеше на вратата. Бях много сънена, и по домашно облекло, тениска с къс ръкав и анцуг. Беше есен, но толкова топло.. Отворих.
- Здравейте! - явно беше съседа, ако можех така да го нарека.
- Привет.
- Явно сте вие новата собственичка на това жилище. Приятно ми е, аз съм Джонатан. Дойдох да се запознаем.
- На мен също ми е приятно. Аз съм Мелиса. - усмихнах се и се ръкостискахме.
- Влезте? Да пием по нещо? - попитах.
- Да, благодаря. - той изглеждаше скромен, влезе.
Събу се и го настаних в кухнята. Сипах му кока-кола и почерпих с бисквитки. Забелязах, че нищо друго не правя, освен да го гледам. Изглеждаше хубав, но и съмнителен. Заговорих го.
- Сам ли живеете?
- Да говорим на ти. Да, скоро се разделих с приятелката ми, която живееше с мен. В момента уча право, но изместо работя като охрана на дискотека.
- Така ли? На колко години си?
- На 26. Странно ли е?
- Не. И аз съм на 26. - усмихнах се.
- Няма да е зле и ти да кажеш нещо за себе си.
- Не съм от тук. Пътувам от Англия. Реших да започна живота си от начало, начисто, тук. Не, че ще се спася от миналото..
- Какво искаш да кажеш?
- Нищо. Забрави. Завършила съм икономика и финанси, работила съм като счетоводител и банкер. Сега тук ще търся някаква работа.
- Не ми се вярва да намериш лесно, работните места лесно се заемат.
Побъбрихме си и пийнахме кола. На тръгване той каза :
- Какво ще кажеш да излезем довечера?
- Не е ли малко рано. Не се познаваме достатъчно добре, по-добре някой друг път. Изморена съм.
- Ок. Чао.
- До скоро. - изпратих го

Unstoppablє · 2012-11-13 15:51:55

Некст.

Billy_and_Tomy! · 2012-11-13 18:36:21

Ощее!!!

nedi · 2012-11-13 19:10:28

Глава 39

След като той тръгна, дълго гледах след него. Нямах му доверие, друг град, с нови хора. Отидох в кухнята да приготвя някой сладкиш.
Парите намаляваха. Може би трябваше да се заема за работа поне още на следващия ден.

Бристъл, къщата на Брад:
Ребека беше на работа от 16:00 следобед. Спомних си, че тя беше споменала откакто се пренесе при мен, че имало някакви документи някъде. И, че не трябвало да ги виждам, били твърде лични. Преди да излезе за работа отново напомни за тези прословути документи. крайно време беше да ги открия и да видя какво толкова важно има в тях. Е, явно не ги криеше твърде добре. Открих една черна папка, забутана в дъното на гардероба отгоре. Изрових дрегите, които прикриваха папката, и я извадих. Тежеше, когато я отварях си мислех какво толкова крие там ...
Отворих я, сигурно предстоеше момента на истината.
Каква истина за Бога, едва ли имаше нещо толкова фатално.
Добре, трудова книжка. Хмм, реших да я поразгледам. Изгледах като тряснат, когато прочетох каква е била първоначалната и работа, няколко години бе работила на магистралата..?!
Да, така пишеше. Не ви трябва да знаете как беше описано наименованието на тази " професия" .. Достатъчно се стресирах, за да чета какво имаше в другите документи, още колко ли истини щеше да има там ..
В официалния и акт за раждане заявяваше, че е осиновена. За родителите и - нищо.
Не бях на себе си.
Дойде часът, в който всичко около нея щеше да се срине. В 19:00 излязох от къщи, за да я "посрещна" пред банката, блъскайки в лицето и цялата истина. Нямаше да я пощадя грам, изобщо.. „Да не съм и на мястото..“ - мислех си.

Unstoppablє · 2012-11-14 13:30:15

Хайде некст.

Billy_and_Tomy! · 2012-11-14 15:07:16

Хайде некст.

nedi · 2012-11-14 18:35:33

Глава 40

Стигнах пред банката 10 минути по-късно. Когато спрях с колата, тя тъкмо излизаше, слязох и стигнах пред входа.
- Здравей! - когато ме видя, тя се втурна и искаше да ме прегърне, но я отблъснах.
- Трябва да говорим.
Качихме се в колата.
- Да не би да е станало нещо с Мелиса, че си толкова невзрачен?
- Млък.
Продължих:
- Имаш ли да ми казваш нещо?
- Не..Какво е станало, кажи ми!
- Пак те питам, имаш ли да ми казваш нещо?!?
- Не! - изкряска тя.
- Две години платена любов, а? Толкова ли ниско си паднала ..
Тя ме изгледа, сякаш наистина всичко се е сринало.
- Брад, виж, мога да обесня. Нямах друг избор, трябваше да го направя. Моля те, изслушай ме!
- Връщам те вкъщи, имаш 20 минути да си събереш багажа, и да се махнеш от живота ми ! - казах и потеглихме.
Когато спирах пред къщата, тя отново започна :
- Трябва да ти кажа истината, остави ме да ти разкажа, а после си тръгвам.
- Каквото и да кажеш, нищо няма да е същото.
- Търсиш си причина да ме оставиш, нали?
- Слушам.
- Историята е дълга, както знаеш нямам семейство. Преди време, преди около почти 3 години, разбрах, че съм осиновена. Баща ми пиеше, майка ми се разболя и почина. Нямах какво да правя при този пияница, само където не ме биеше..Преди не беше такъв, изнесох се при приятелка. После тя ми заяви, че не мога да остана при нея, защото родителите и не позволяваха. Нямах си никого. Отидох под наем, не ми стигаха парите да плащам издръжката си, изгониха ме. Не бях довършила следването си в университета, и него трябваше да плащам. Никого не познавах, работа не можех да си намеря. Положението ми беше такова, нямаше какво да правя освен да ...
- ... се продаваш като к*чка. Явно грам скрупули не си имала.
- Положението ми беше такова, ако беше жена в моето положение нямаше ли да направиш същото?!
- Никога не съм одобрявал проституцията, сега си ми още по-противна. Влизай, вземай си багажа. И да не съм те видял ...
- Съдиш ме, нали? Не искаш да приемеш факта, че все пак съм успяла да изляза от безизходицата, макар по такъв начин? сега вече знаеш историята ми, и ако ме уважаваше, поне заради това, което съм сега, нямаше да се чудиш как да ме оставиш.
Тя излезе от колата и подтичвайки влезе. След 15 минути си взе багажа и напусна. Тръгна пеша. Когато излизаше видях лицето и, плачеше. Погледнах я, после отново сведох глава. Не съжалявах, че я отпратих.

Има ли смисъл за 2-ма човека да пускам повече некстове?

Billy_and_Tomy! · 2012-11-14 18:43:19

Моляя те не спирай историята! Сигурна съмм, че не само 2-ма човека я следят, просто явно останалите не пишат. Историята е наистина интересна и увлекателна и те моля да я завършиш.

imposible_** · 2012-11-16 16:58:23

аз тия дни бях заета покрай училището и чак днес прочетох пропуснатото... не спирай историята некст (arrow) (arrow)

Unstoppablє · 2012-11-17 13:52:02

Не я спирай, моля те!

nedi · 2012-11-17 16:01:51

Глава 41

И сега си мислехте, че щях да хвана някой полет до Вашингтон, за да се върна с Мелиса. Не, нямах такива намерения.
Месец по-късно :
Спечелил, спечелил, спечелил .. натрупаха се много тенис победи.
Е, станах тенис съдия, не се шегувам. Добре, че не си тръгнах от тук, макар, че Найджъл непрестанно ме убеждаваше да си върна сестра му. Кой знаеше какво ли става с нея. Не бяхме се чували отдавна.

Вашингтон:
Преди да дойде днешната дата, 3 ноември, трябваше да обиколя доста банки. Повечето на гишетата, когато заявявах, че търся работа, ми се присмиваха, че не съм имала 18.
Давах лична карта, а повечето гледаха като смаяни.
Е, все пак се радвах, че изглеждах по-добре, отколкото съм.
Доста неща изприказвах, ходих на доста интервюта за работа..
- Да, завършила съм икономика и финанси. Не, не съм била адвокат.
- Знам британски, американски и австралийски акцент. И немски също.
- Разведена съм, и сега съм необвързана.
- Да, занимава се с тенис, беше автомобилен пилот.
- Откъде да знам какво става с него?!
Задаваха въпроси, които не ги късаеха, но отговарях..Явно им стана интересно за живота ми.
Не ме приемаха, защото съм се била подигравала с тях, деца не се допускали на работа. Хора, родом от други държави, не се допускали на работа. Разведени, също.
Колко глупави правила.
Намерих работа в банка, след дълго търсене.
- Най-сетне! - мислех си, когато излизах от банката. - От утре на работа!
И така вече от горе-долу месец работя.

Найджъл разбра, че съм на добро място, работя. Имам познат приятел в околността, с който редовно излизаме.
Дали Брад знаеше, че съм щастлива далеч? Какво ли ставаше с него и Ребека..?

Благодаря

Billy_and_Tomy! · 2012-11-17 16:09:03

Пускаайй неееееексттттт!!

Unstoppablє · 2012-11-17 16:34:36

Давай натам.

nedi · 2012-11-18 09:00:41

Глава 42

Поразучих града за това време. Този път искрено се надявах шефа, и останалите да са свестни хора. Новата банка бе по-голяма, повече работа обаче имаше. В Бристъл имаше 5 банки, точно. А във Вашингтон - по 5 банки на една улица, смятайте колко бяха общо. Голям град, друго население. Америка <3
Не, че не липсваха отрепки. Джонатан разправяше, че покрай дискотеките има много малолетни, наркомани, откачалки..Дори беше по-зле от Англия.
За едни неща бе по-добре, за други - не толкова.
4 ноември, събота.
Времето е прекрасно, Джонатан дойде да пием сутрешно кафе. Бяхме в градината, имаше малко облаци, но не пречеше да се разведрим. Както си пиехме кафето, той прехвърли на тема за семейното ми положение. Какъв е бил животът ми в Европа..
- Защо не искаш да кажеш нещо за бившите ти?
Изгледах го остро.
- Разведена съм. След развода си намерих приятел, скъсахме. Какво друго?
- Подробности?
- О, хайде стига. Не ми се говори сега.
Не беше точно така, по-скоро мамех Майкъл, направих малка интерпретация пред Джонатан. Той беше скромен, макар къщата му да бе като петзвезден хотел. Той не искаше много от живота, да направи семейство бе най-главната му цел.

Бристъл, Летище.
Вземах си билет за отиване и връщане до Франкфурт. Видях Найджъл.
- Здрасти. - поздравих.
- О, и двамата към Вашингтон, а? - той се ухили.
- А, не. Отивам за 2 дена да видя нашите. Не сме се виждали откакто започнах с тениса. Ти, сестра си ли ще видиш?
- Ще и направя малка изненада.
- Прати и поздрави.
- Мерси.
Сбогувахме се, оставаше малко време до полета ми, около 1 час. Найджъл заминаваше след едва 6 часа. Щях да прекарам събота и неделя с нашите, да посетя гроба на сестра си ..
/Ако се сещате в началото той споменава, че след като се сестра му умира започва да се занимава с коли. Самото семейство на Брад са родом от Бристъл, Англия, но се местят да живеят в Германия. Брад остава в Англия, а сестрата погребват във Франкфурт след като умира. малко го оплетох ;д/

Връщаме се в САЩ, 5 часа по-късно:
Свободен ден! Джонатан се прибра да поспи, след дългата нощ като охрана. Облякох се и излязох. Трябваше да обиколя магазините, да разуча всички супермаркети, дрогерии*, фризьорски салони и така нататък. Градът беше голям и доста трудно се научаваха някои неща, но най-важното бе, че свикнах.
Найджъл ми липсваше, страхувах се да си помисля, че и Брад ми липсва, като се сетя, че не е мой ..

дрогерии* - ако не се лъжа са разни магазини за козметика.

#76 2012-11-09 08:25:02

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#77 2012-11-09 20:38:06

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#78 2012-11-09 22:05:17

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#79 2012-11-10 06:58:10

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#80 2012-11-10 08:19:19

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#81 2012-11-10 15:32:46

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#82 2012-11-10 15:51:25

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#83 2012-11-10 18:14:05

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#84 2012-11-11 20:17:12

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#85 2012-11-12 12:32:17

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#86 2012-11-12 14:39:26

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#87 2012-11-12 19:44:49

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#88 2012-11-13 15:51:55

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#89 2012-11-13 18:36:21

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#90 2012-11-13 19:10:28

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#91 2012-11-14 13:30:15

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#92 2012-11-14 15:07:16

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#93 2012-11-14 18:35:33

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#94 2012-11-14 18:43:19

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#95 2012-11-16 16:58:23

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#96 2012-11-17 13:52:02

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#97 2012-11-17 16:01:51

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#98 2012-11-17 16:09:03

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#99 2012-11-17 16:34:36

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#100 2012-11-18 09:00:41

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook