Промяна.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-08-28 10:35:48

Така, след малко пускам некст и реших, че ще са 'лилави' защото лилавото е по-близо до мрака.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-08-28 11:18:19

Продължението...

Докато ядохме не си продумахме нищо. Той ме гледаше как плюскам двойният чийзбургер и как навирам допълнително в устата си картофите. Стана ми неудобно и реших да се направя на културна, като изтрих устата си със салфетката и започнах бавно и равномерно да ям. След като опустоших всичко върнахме таблите си на мястото и излязохме навън.
- Ох така се наядох.., а вампирите кръв ли пият? Иуууууу - представих си как пия кръв и ми се повдигна.
- Да, пием кръв, но не всеки ден, тоест нощ. Когато искаме тогава.
- Гнус. - казах аз и потреперех.
- Не е гнус. Така си доставяме моментно удоволствие. Като станеш истински вампир, ще видиш, че е много приятно.
- Щом казваш. - завъртях очи и продължихме да вървим без посока.
- Ти спомена за някакви способности, ще ми кажеш ли по-подробно за какво става на въпрос.
- Добре. Не всички имат някакви специални способности. Някой вампири са си съвсем обикновени - само пият кръв и са представители от обществото. Разбира се има и такива вампири със способности. Ъъъ, тоест един вампир може да има само една способност. Обаче вече има и такъв вампир, който има две способности. От него зависи всичко, накъде ще натежат везните. - каза той и ме погледна изпитателно. - става въпрос за теб. Баба ти е знаела много преди да се родиш, че ти ще си следващият вампир във семейството и то няма да си като другите - с по една мижава способност. Така, че от теб зависят наистина много неща. Искаш ли да ти помогна да си представиш нашият остров?
- На остров ли живеете?
- Да, естествено. И лилавите и ние живеем на два различни острова. Е искаш ли?
- Искам да си представя лилавите. - да, това беше глупост.
- За.... както решиш. Хайде да седнем? - каза той и седна на бордюра, по това време не минаваха коли. Вече беше към 23:30 и всички си бяха в къщите и празнуват - отново. Седнах до него и се обърнах така, за да мога да го гледам.
- Добре, сега затвори очи и си представи лилавите. Много силно си мисли за тях и ще ги видиш. Ще видиш как живеят, какво представляват.. - вече бях затворила очи и не го слушах, концентрирах се и си мислех, само за тях.
Изведнъж попаднах в средата на едно поле. Беше много красиво, и толкова равно, че можех да построя толкова много неща. Почнах да тичам накъдето ми видят очите, и след малко попаднах на нещо като гора. Обърнах се и зад мен нямаше поле, а още и още дървета, които бяха грамадни. Чуваха се птици, но нямаше вятър. Продължих към една пътечка и видях една голяма безцветна бариера.
'Сигурно е използвана много вампирска магия, за да може целият остров да бъде в бариерата.' - си помислих и продължих натам, където беше бариерата. Откри ми се гледка, на много сладки бараки - като в едно време. Бяха дървени. Вампирите бяха дружелюбни. Имаше една групичка тинейджъри, които си приказваха и вървяха съвсем спокойно. Видях нещо като хлебопекарница, а пред нея една жена раздаваше едни малки хлебчета. Можех да усетя мириса. За миг се върнах в реалността, където някой ме стисна за дланта. После отново бях до бариерата, а вампирите не бяха толкова дружелюбни. Жената през хлебопекарницата вместо да раздаваше хляб, тя го мяташе към групата тинейджъри, които подпалваха останалите дървени бараки. Всички вампири, които минаваха по улицата, се караха, спореха и налитаха на бой. Изведнъж настана хаус. Не можех да гледам това и се обърнах към гората. Тя не беше същата като преди. Дърветата бяха окапали, а тревата беше изсъхнала. Вместо птици, чувах орли и соколи. Почнах да бягам и да крещя:
- Искам да се върна в реалността. - отново се озовах на онова поле. Не беше зелено, а жълто. А зад мен всичко гореше.
Изведнъж чух името си и веднага се изправих. Усетих, че бях легнала да цемента. Дишанете ми беше учестено, а аз се държах за сърцето. Сетих се, че миналото лято една баба беше качила внучето си на бънджи - онея детските, и като гледаше как внучето и се издигаше нагоре и слизаше надолу си беше сложила ръката на сърцето (точно като мен!) и дишаше учестено. (отново) Изведнъж започнах да се хиля, а насреща Каел ме гледаше безизразно. Смехът ми замръзна и направих гримаса.
- Холис не мисля, че сега е времето да се смееш...
- Защо, какво стана?
- Виж си дланта, по дяволите.. какво си направила?? - погледнах към дланта си и останах с отворена уста. Татуировката ми беше... панделка(!?) и до панделката имаше малък символ за безкрайността. Под тях пишеше името ми, точно като Каел, а под името ми имах само една звезда. А татуировката ми беше в лилаво, а това значи...
- О мамка му, мамка му. Какво стана?? Нали аз трябваше да избирамм!?? И панделка!?? Панделка???? Сериозноо?? Ох живота ми стана една пълна бъркотия. - казах аз и зарових лицето си в шепи.

The Black Shadow · 2012-08-28 13:33:35

Некст.

Murderer . · 2012-08-28 14:27:20

Некст.

sexy_girlll · 2012-08-28 16:19:27

По принцип не харесвам такива истории,но тази я прочетох наведнъж и много ми хареса!

*Чудя се,тя от лилавите ли ще е найстина?*
Много съм любопитна и с огромно нетърпение чакам некст.< 33

Unstoppablє · 2012-08-28 18:26:33

Некст. С нетърпение чакам.

babby_95 · 2012-08-29 16:07:05

Некст.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-09-01 15:01:05

Голям мързел ме е хванал да пиша, сигурно чак в понеделник ще пусна част 5.

poxleitner · 2012-09-01 19:27:38

Некст.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-09-03 13:51:30

Татуировката не е на дланта, а на долната част на китката. Исках да оправя грешката си, ама вие сигурно сте разбрали.

Глава V

‘Поговорката гласи – „Мълчанието е злато.”… е само в някои случаи…’

Каел ми подаде ръка да се изправя, обърнал глава на другата страна . Аз я поех, изправих се и си изтупах роклята. Той се отдръпна като опарен, и продължаваше да избягва погледа ми. Изведнъж се обърна и се огледа.
- Ана последвай ме. – каза и тръгна към улицата, която имаше разклонение за нашата пътека. Върнахме се там, където бяхме се срещнали и той се скри в храстите. Реших да го изчакам 5 минути, докато чаках реших да напиша съобщение на Ребека.
‘Лоша новина…. Ще те убия, задето не ми каза, отговори!’ – така и не последва отговор (така си и мислех), Каел се показа и ми направи знак да дойда със него.
- Сериозно ли? – казах аз и направих гримаса. След като влязохме в храстите, повървяхме малко и пред нас се появи една пътечка, доста по отъпкана от оная. Продължихме по нея и попаднахме на едно голямо езеро, там имаше нещо като малко пристанище, а на него имаше една малка яхта.
- Стига бееее… - продължавах да гледам със отворена уста и ококорени очи. Видях с периферното си зрение, че Каел стоеше до мен и ме гледаше. След малко той тръсна глава и отиде към яхтата. Веднага хукнах след него и застанахме един до друг. – хората знаят ли за това място?
- Естествено, че не. Хайде качвай се. – той ми подаде ръка и аз се качих на яхтата, след това той и отвърза въжето, което беше завързано за нещо като малък кол. Поогледах се, но беше ясно, че само двамата бяхме тук. Стоях права, няколко минути, но реших да седна на една вградена пейка, близо до Каел, за да може да го разпитам.
- Къде отиваме? Защо никой не знае за това езеро?
- Вампирите от различни страни нямат право да общуват един с друг.
- О моля ти се. Няма да те превърна в някоя крастава жаба, нито ще те изям, нито ще умреш, ако говориш с мен.
- Ще те заведа на острова… ъъ тоест там където трябва да си и това е. – каза той сякаш въобще не беше чул какво казах.
- Само това? – казах аз, но не последва отговор.
Погледнах телефона си нямаше никакви съобщения, а само едно пропуснато повикване от сестра ми. Какво ли щеше да стане с тях? О боже, така го казвам все едно ще заминавам някъде завинаги.
- Какво ще стане със семейството ми?
- Като отидеш там ще разбереш. След малко пристигаме.
Огледах се – никъде нямаше суша. Погледнах татуировката си и се замислих, че започвам нов живот с нови приятели и то вампири. Замислих се за Ребека, която толкова добре си прикриваше татуировката. Толкова неща е крила от мен. Е вече не можем да бъдем приятелки с нея, така че трябваше да я забравя. О да, и Каел. Яхтата спря на малко пристанище – същото като на езерото.
- Бариерата пуска само лилави вампири. Надявам се да не ме забравиш. – каза той хвана ръката ми и ме остави на сушата, обърна се и подкара отново яхтата. Продължих да я гледам докато се изгуби почти от погледа ми.
- Добре. Честит ми нов живот! – погледнах часа на телефона си и видях, че е 00:49.

The Black Shadow · 2012-09-04 09:06:54

Некст.

Unstoppablє · 2012-09-04 11:40:27

Некст.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-09-04 11:54:10

Глава VI

‘Когато ти дават лимони – направи си лимонада.’

Тръгнах към голямото поле – също като представите ми. Нямах багаж – само една чантичка. Вървях около десет-двайсет минути и видях бариерата. Каел спомена, че тя пуска лилави вампири, а мен дали ще ме пусне? Все пак преди почти един час станах ‘лилава’. Протегнах си ръката към бариерата и с връхчетата на пръстите ми я пипнах. Беше топла – сигурно и във бариерата е топло. Реших да вкарам цялата си ръка бавно, за да видя дали ще ме пусне. С нежни движения прокарах цялата си ръка, а после крака си. След това цялата бях вътре. Имаше нещо като баир и реших да се изкача по него – там можеше да са останалите вампири. Да, точно това стана. Имаше голяма табела на която пишеше – „Welcome in a purple world.”, а под нея имаше още една но по-малка, на нея пишеше – „Only for purples!”. Зачудих се защо го пише, така като бариерата пуска само лилави, но няма значение. Продължих след табелите и стигнах до голям град. Не беше така както си го представях. В началото имаше само магазинчета, закусвални, дори видях по-надалеко, че има и мол.
‘Ама, че модерни вампири.’ – помислих си и продължих към нещо като голяма улица. Беше оживена, все пак вампирите по това време не спят. Всички приличаха на същински хора. Ако тук имаше човек и не знаеше, че съществуват вампири нямаше дори и да му хрумне, че е заобиколен от такива. Разбира се, аз се вгледах по татуировките им. Един мъж имаше един камък в лилаво (това лилаво не им отиваше много на момчетата и мъжете, ама..), друг – копие. Бяха толкова интересни. Но най интересното е, че имаха по две звезди, а втората беше малко по лилава от първата. Продължих нататък, като заглеждах хората..ъ тоест вампирите. Видях едно момиче със татуировка – книги.
- Ама, че смахнато. – казах аз и продължих да я гледам. Имаше само една звезда, явно, че ще се запознаем. Отклоних към една друга улица и пристигнах в един голям двор, заобиколен от сграда. Е не целият двор беше заобиколен, улицата си беше там. Видях много ученици.. ъъ.. вампири с униформи. Всички ме зяпнаха. Едно момиче дойде до мен и погледна към татуировката ми.
- Аха, новачка.. от месец няма новаци.. я чакай ти ли си тази с двете способности? – каза тя и хвана китката ми. Обърна я и се загледа в нея. – мили боже. Толкова е…
- Яко. – каза едно червенокосо момиче, което наблюдаваше наблизо и стоеше на пръсти, за да не пропусне нещо. Всички се скупчиха около мен. Видях, че едни по възрастни вампири викаха да се отдръпнат, от мен. Накрая една жена си поправи път до мен плесна с ръце и каза:
- Не сте ли на училище, уважаеми? Хайде по часовете! – каза тя и стрелна всички един по един с остър поглед. Всички се разотиваха. Чувах възклицанията им. Всички си шушукаха, докато не се отдалечат достатъчно от нас и да говорят спокойно.
Жената ми хвана за китката и каза:
- Съжалявам не исках да става така. Не мислех, че тая вечер ще избереш страна и то точно нашата. Бяхме наясно, че един златен вампир беше около теб и бяхме сигурни, че няма как да станеш лилава, тъй като той ще ти въздейства. Но явно горчиво сме грешали. Е добре дошла, миличка. Няма да съжаляваш. Всъщност ние не сме толкова лоши, както ни е описвал той. Сега ела с мен да ти намерим стая и да се разберем от кога почваш обучението си. Последвай ме, спокойно вече всички трябва да учат. – каза тя и тръгна към входа на сграда. Аз я последвах като кученце и влязох след нея. Имаше един дълъг коридор по който имаше доста стаи. Коридора завиваше наляво и надясно, а там сигурно имаше още и още стаи. Жената се качи на вторият етаж и тръгна надясно по коридора, след няколко крачки тя спря и отвори вратата. Покани ме да вляза и аз влязох. Стаята беше прекрасна и уютна. Стените и бяха прасковени, а тавана бял. Подът беше ламиниран, а от двете противоположни стени имаше по две единични легла. Имахме нещо като малка тераса. Беше остъклена. Разбира се, над вратата за терасата имаше климатик. И от двете страни на вратата имаше по два гардероба, до леглата по едно нощно шкафче и по един вертикален шкаф. Лявата половина беше заета. Леглото беше със розови завивки, гардероба и шкафа бяха налепени със всякакви плакати и стикери. Жената проследи погледа ми и каза:
- Не сме привърженици на лепенето на стикери и плакати по мебелите, но… накрая те ще си ги отлепят, важното е да се чувствате добре. Ще дам училищната ти програма, имаме само пет предмета. Часовете почват от 23:40 до 04:40. Във 01:10 има половин час междучасие, да ти го улучи. Та предметите са:социология - трябва да знаеш, че там учим всичко за вампирите – заклинания, дарби, двойни дарби… Следващия предмет е поезия, там ще трябва да рецитирате стихотворения драми, поеми… знаеш. Третият предмет е история на вампирите. Ние имаме многовековна история. Първите предци са живели чак 23 век пр.хр. Ще учиш как сме воювали със златните.. как те винаги са не превъзхождали, до сега. Няма значение. Четвъртият предмет е самоотбрана – ще учите различни бойни умения, за да се защитавате. А петият предмет е как да контролираш дарбата си. Тези, които нямат дарба се прибират с един час по-рано. Но ти имаш – даже две, но няма да те задържаме. Аз съм директорката на училището или по-точно.. водачката на всички лилави. Казвай ми Г-жа Рубенс. Ще се срещаме често Анна.
- Извинете, че ви поправям, но се казвам Ана. Само с едно ‘н’.
- Съжалявам, миличка. – каза тя и се усмихна.
- Мислех, че могъщият водач е мъж. Също така, със кой споделям тази стая? Какво стана с родителите ми?
- Всеки въпрос един по един. Момичето все още не е дошло. Утре ще дойде към 20:00. А всъщност като се замисля, ти може да и покажеш утре стаята. Все пак имаш към 5 часа да се разходиш из целият остров. Да знаеш, че бариерата не пуска вампири през училищно време. Тоест учениците, които се обучават не могат да излизат от тук. Останалите – да. Всички, които стават лилави влизат, то било с покана или без. Момичето и то тази вечер стана лилава. Малко след теб. Казва се Холи Сингър. Е приятно разглеждане и се радвам, че се запознахме и ще сме от една страна. – усмихна се и тръгна да излиза от стаята.
- Г-жо Рубенс искам да ви попитам още нещо. След като тя още не е пристигнала защо има розови завивки и мебелите и са налепени?
- Хубав въпрос. Тя има една приятелка тук. Не бях много съгласна, но тя ме уверяваше, че Холи ще стане лилава и реших да се съглася. Все пак искам да се чувства у дома си. Ако нямаш повече въпроси, тръгвам. Беше ми приятно и много се радвам за теб! – каза тя отново и излезе от стаята.
Телефона ми иззвъня. Получих смс. От Ребека.
‘Защо Ана? Сега и Холи.. не мога да повярвам, защо отиде на тяхна страна?? Не знаеш истинската им всъщност и ще съжаляваш..’ Завъртях досадно очи и и отговорих:
‘Това беше моят избор. Не ме съди. Мисля, че няма какво повече да си кажем.’ И си изключих телефона.

Голяма е главата, това е компенсация, задето ме мързеше да пиша. ;д

dqwolchetyy7 · 2012-09-04 12:45:15

супер е

poxleitner · 2012-09-04 16:03:59

Още..

The Black Shadow · 2012-09-04 17:31:23

Още..

little_baby · 2012-09-04 18:15:34

Напомни ми за Хекс Хол.

Адски интересното е.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-09-05 08:25:22

Напомни ми за Хекс Хол.
Адски интересното е.

аууу може да пусна некста днес. Само обаче трябва да го довърша. ;с

CheRRy_LiPs.xD · 2012-09-05 08:39:53

Глава VII

Излязох от стаята и тръгнах към коридора. Вървях, докато не стигнах до края му. Имаше доста стаи. На долният етаж сигурно се учеше, а на втория се живееше. Яко.Слязох по стълбите и реших да изляза вън. Нямаше никого в двора освен двама учители, които си говориха, докато отпиваха кафе. Те се спряха и ме погледнаха.
- Млада госпожичке, нямаш ли час в момента? - каза едната жена и повдигна съвършената си вежда.
- Ами аз преди малко пристигнах…
- Ти си Ана Холис! – каза другата жена. Да, толкова е яко всички вампири да те знаят.
- Добре дошла Ана. Съжалявам за преди малко. Приятно разглеждане на острова надяваме се да ти хареса. – каза първата жена и продължиха към входа на училището. Отново свих по уличката и се озовах на разклонението. Върнах се към закусвалнята и влязох. То не беше точно закусвалня, ами МакДонълдс! Обичам ги тия вампири! Наредих се на опашката, която беше оскъдна. Срамота! Вампирите явно не си падат много по вредните храни. Бях толкова заета да гледам към бургерите, че беше вече мой ред.
- Ъъъъъ извинете, ама тук плаща ли се? – казах аз, а зад мен едно момче отговори вместо касиера.
- Поръчвай маце, нямам цяла нощ. Не, нищо не се плаща. Хайде да си размърдаш хубавия задник.
Направих се, че не съм чула това и въздъхнах. Поръчах си чийбургер със малки картофки, кола и поничка поръсена със шоколад. А, да и те ми дадоха играчка от детските менюта, защото съм била новачка. Поех таблата си и седнах на една маса. Попринцип си поръчвам много повече, но точно сега не ми се тъпчеше. Почнах да ръфам от картофките си, докато при мен не седна оня досадник, който беше зад мен на опашката. Подскочих леко, взех си таблата и минах покрай него. Той ме хвана за китката.
- Виж какво, точно сега не ми се занимава с теб, така че е по-безопасно, ако се разкараш, или стоиш далеч от…
- Заплашваш ли ме? Ооооооо харесва ми … сериозно седни тук, няма да те ухапя. Хайде. – каза той и ми се усмихна мазно. Отскубнах си ръката от неговата и седнах на мястото си. Почнах да ям, защото не ми се разговаряше с него.
- Нова си нали? – каза той, но аз реших да не му отговарям. Да е благодарен, че седи въобще на една маса с мен.
- Извинявай де, не знаех, че се обиждаш от най-малкото. Ако искаш може да ти целуна ръка и да ти поискам прошка както правят във турските сериали. Устройва ли те?
- Много си забавен. Сериозно какво искаш?
- Знам, че си Ана. Новачката със две способности. Може ли да ти видя татуировката? – небрежно си сложих ръката на масата докато отпих от колата си. – Уау панделка… невероятна е.
- Знам, че си я видял, затова знаеш името ми. – казах аз и повдигнах рамене.
- Да… хвана ме. Е за радост ще бъдем от един клас. Аз съм Ник.
- За моя жалост. Е беше ми приятно Ник, но трябва да си продължавам разходката из острова така, че чао. – Взех си таблата и я оставих там, където са мръсните табли. Видях Ник да натъпква бургера си в устата и той след мен си остави таблата.
- Може ли да дойда с теб? – каза той и ми се ухили.
- Нямаш ли да учиш? Нямаш ли часове? – попитах го и повдигнах вежда.
- Имам, но… днес ме изгониха от тях. – каза той тъжно и повдигна рамене. Явно смяташе, че ще тръгна да го съжалявам.
- Е съжалявам, но това не ти дава никакво право да се разхождаш със мен. Така, че чао до утре. – казах и тръгнах към магазинчетата.
- Както решиш. – каза той, с наведена глава и тръгна към мола.
Стана ми малко тъпо, че така го отрязах, но той си беше виновен. Няма значение...

Следва продължение...

The Black Shadow · 2012-09-05 09:34:38

Много ми харесва.Некст.

sexy_girlll · 2012-09-05 09:36:09

Малко не ми хареса това,че яде толкова много МакДонълдс,защото можеше да измислиш нещо друго...Не можах да разбера как за една вечер можеш да се натъпчеш така с толкова нездравословна храна и после пак???

Иначе пусни следващата част.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-09-05 09:37:30

Малко не ми хареса това,че яде толкова много МакДонълдс,защото можеше да измислиш нещо друго...Не можах да разбера как за една вечер можеш да се натъпчеш така с толкова нездравословна храна и после пак???
Иначе пусни следващата част.

Вампирите ядат по много. ;д А и тя още не е пила кръв.

sexy_girlll · 2012-09-05 09:53:21

Малко не ми хареса това,че яде толкова много МакДонълдс,защото можеше да измислиш нещо друго...Не можах да разбера как за една вечер можеш да се натъпчеш така с толкова нездравословна храна и после пак???
Иначе пусни следващата част.
Вампирите ядат по много. ;д А и тя още не е пила кръв.

Е,добре тогава;дд

poxleitner · 2012-09-05 10:33:20

Некст.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-09-06 14:44:19

Продължението...

Имаше около 4-5 хранителни магазина, а след тях имаше нещо като сбор. Продаваха се всякакви ръчно направени гердани, гривни, пръстени, обеци.. бяха прекрасни. Спрях се пред един щанд и почнах да оглеждам.
- Ще ти дам каквото си харесаш, само ако използваш дарбата си за мен.
- А това значи…?
- Каква е твоята дарба?
- Ами аз имам две дарби и двете не знам какви са…
- О-х-о ти си Холис! Приятно ми е аз съм Марта. Знам, че си новачка, така че вземи каквото си харесаш без нищо в замяна. – избрах си едни много сладки обеци, ръчно направени. Сложих си ги и ми стояха перфектно на роклята. А те бяха висящи ягодки. Тръгнах към другите щандове, всички ме поздравяваха, явно бяха разбрали по една или друга причина, коя съм аз. Предлагаха ми гердани, гривни, пръстени, обеци без нищо в замяна. А ако откажех, те ми казваха, че ми се сърдят. Затова си взимах. Всички накити ги пъхах в чантата си, която вече беше препълнена. На следващия щанд нямаше къде да слагам поредния гердан. Благодарих на търговеца и продължих към улицата. Слава богу вече нямаше щандове, а пак супер маркети. Пред мен се появи като от нищото (да това ми напомни за Каел) Ник.
- Мамка ти Ник. Взе ми ангелите.
- Запомнила си ми името! Просто реших, че ти е нужна торбичка за тези неща. – каза той и посочи гердана и чантата ми.
- Да, много мило от твоя страна.
- Знам, аз съм голям джентълмен. – каза той и се усмихна самодоволно.
- Да голям, направо да си теглиш куршума. – измърморих аз взех торбата, извадих нещата от чантата ми и ги натъпках там. – виж трябва да огледам училището, да намеря кабинета в който утре ми е първият час. Трябва после да се прибера в стаята и да си легна. О да, и да намеря тоалетната. Всичко това само няма да се свърши, така че беше ми много приятно..
- Знаеш ли, че имаш много сладка рокличка. Не знам защо си я облякла по това време. – каза той и се усмихна.
- Защото не усещам студа глупако. – казах аз и завъртях досадно очи.
- Ооо глупак? Аз? Объркала си моето момиче, може да съм мързелив, ленив, нахален, досаден, и така нататък, но не съм и глупак.
- Все тая. – казах аз и повдигнах рамене. – да се прибираме.
- Права си. А между другото на колко си? Питам така информационно.
- На 17 и половина.
- Е сега със половина или без половина пак си на 17. – каза той и аз отново повдигнах рамене. – аз съм на 19 също като…
- Каел. – казах аз и като разбрах какво направих си сложих ръката на устата.
- Да точно така, ние се познавахме… но вече… нищо не е същото… тоест не поддържаме връзка.
- Защо?
- Много добре знаеш. Той беше моят.. ъъъъъ най-добър приятел. – каза той като наведе глава и подрита едно камъче.

#26 2012-08-28 10:35:48

Re: Промяна.

#27 2012-08-28 11:18:19

Re: Промяна.

#28 2012-08-28 13:33:35

Re: Промяна.

#29 2012-08-28 14:27:20

Re: Промяна.

#30 2012-08-28 16:19:27

Re: Промяна.

#31 2012-08-28 18:26:33

Re: Промяна.

#32 2012-08-29 16:07:05

Re: Промяна.

#33 2012-09-01 15:01:05

Re: Промяна.

#34 2012-09-01 19:27:38

Re: Промяна.

#35 2012-09-03 13:51:30

Re: Промяна.

#36 2012-09-04 09:06:54

Re: Промяна.

#37 2012-09-04 11:40:27

Re: Промяна.

#38 2012-09-04 11:54:10

Re: Промяна.

#39 2012-09-04 12:45:15

Re: Промяна.

#40 2012-09-04 16:03:59

Re: Промяна.

#41 2012-09-04 17:31:23

Re: Промяна.

#42 2012-09-04 18:15:34

Re: Промяна.

#43 2012-09-05 08:25:22

Re: Промяна.

#44 2012-09-05 08:39:53

Re: Промяна.

#45 2012-09-05 09:34:38

Re: Промяна.

#46 2012-09-05 09:36:09

Re: Промяна.

#47 2012-09-05 09:37:30

Re: Промяна.

#48 2012-09-05 09:53:21

Re: Промяна.

#49 2012-09-05 10:33:20

Re: Промяна.

#50 2012-09-06 14:44:19

Re: Промяна.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook