Pages: 1
#1 2012-08-16 19:51:05
- * juст a дreaм .. * <3
- Member
- Registered: 2012-04-21
- Posts: 62
Re: Огън и лед.
Пролог.
Онази градина, онзи мирис на праскови. Той ми напомня толкова много, напомня ми на него. Дори когато сърцето спре да бие, спомените остават, запечатани в съзнанието. Сладки или горчиви – не можеш да избереш. Те просто идват като ключ към вратата за вечността. Помня как изморените ни тела,бяха притиснати едно в друго. Никой не казваше нищо. Очите изричаха достатъчно - колко бяхме наранени, колко бяхме изживели, колко премълчаваме един от друг. Усещах как сърцето ми бие празно.Това моето сърце ли беше? Ръцете му чертаеха кръг по гърба ми. Нищо не беше същото. Това беше сбогуването ни. Нямаше смисъл да продължаваме да живеем в илюзия. Отдръпнах се от него. Аз нямаше да обичам никого и никога по същия този огнен начин. Всеки един миг, прекаран с него, беше като късче от рая. Но моите криле паднаха.Ореола скрих навътре в душата си.Толкова навътре, че единствено най-искрената любов да ги намери, а както вече знаете, тази любов я нямаше. Усмивката се бе скрила зад красива мида, мида отнесена от вълните навътре в морето, в последствие заровена от слоеве пясък.
-***************************-
Част първа.
Алармата отново прекъсна фантазиите. Досадния звук, както обикновено иззвъня точно в шест и двадесет сутринта, принуждавайки измореното ми тяло да се изправи, за да прекрати агонията на собствените ми уши. Бързо натиснах копчето на телефона ми, при което шумът беше спрян. След няколко секунди се изправих и запътих към малката баня. Огледах се в огледалото, нищо особено. Косата ми беше разрошена, очите притворени а устните сухи. Съблякох зелената пижама, хвърлих я в коша за пране и пуснах водата. Топлата струя докосваше тялото ми и ме караше да се замайвам. След десет минутен душ най-сетне бях готова. Запътих се към гардероба си. Облякох една дълга черна пола и бяла риза. Хванах косата си на кок и подчертах зелените си очи с слой спирала. Комбинирах с високи токчета и взех обичайното скучно куфарче от бюрото си. Отворих входната врата, супер навън валеше. Взех един чадър и с бързи крачки се запътих към фирмата.
- Верина? Боже мой, немога да повярвам на очите си ? - Чух приятен,но и същевременно досаден глас зад гърба си. Обърнах се, не можех да разпозная младата жена. Беше леко закръглена, с дълга руса коса, и също така беше прекалила с грима. – О сигурно не ме помниш. Карина Джонс. – Джонс, Джонс.. не можеше да бъде. Това беше моя съученичка от гимназията. Но тогава, беше стройна, с бухнала кестенява коса, а грима.. нямаше голяма разлика. – Какво правиш тук по дяволите ?
- Тъкмо щях да попита същото за теб. Мислех, че си в Ню Йорк?
- Скъпа, живота се променя както знаеш. Там нещата не вървяха и днес е първия ми работен ден а вече закъснявам. Може ли да повървя с теб?
[img]http://i39.tinypic.com/2eknkn5.gif[img]http://i39.tinypic.com/2eknkn5.gif[/img]
Offline
Pages: 1