Pages: 1
#1 2012-07-26 11:07:11
- love.music
- Member
- Registered: 2012-05-17
- Posts: 98
Re: Неочакваното посрещане
Потта се стичаше по лицето му. Тъкмо се връщаше в „града си“ и носеше всичката болка със себе си като тежката чанта на гърбът му. Страхът, напрежението вече си бяха отишли… Беше се разтопил като ледената вода и всичките проблеми и притеснения се бяха утаили на дъното, чакаха да бъдат изхвърлени, премахнати, изсипани в мивката. Горещината се впиваше под кожата му, пречеше му да диша. Щеше да му липсва бягането по дългите, безкрайни като небесата улици, в онзи град, от който си тръгваше. Ядеше последната хапка от сандвича и претъпкания с песни телефон звънна. Беше тя. Момичето, при което се връщаше.
Тя предизвикваше сърцебиенето, туптенето като натоварена помпа. Кръвта му циркулираше като изпреварването на бесните мотори по магистралите. Тя е дълбоко в сърцето му, някъде по средата като малко кърлежче смучещо кръв. Тя живееше чрез него и той – чрез нея. Онова превъзбудено състояние преди срещите им, остава и до днес. Когато обикаляш и четирите ъгъла на малката, празна стая… когато излизаш на онази тераса приличаща на летище високо в небето, от което искаш да изкрещиш, просто едно „Обичам те“.
Часовете път, прекарани във влака, обичаше да прекарва до прозореца със слушалките в ушите, пълният телефон с музика да не спира дори за миг като стария часовник на ръката му, подарък от баба му. Гледаше всеки детайл и го описваше в разказите си, свързваше ги все с Нея, момичето, което винаги го чака някъде по света. Но, винаги ще се намери, някоя възрастна бабка да попита, за къде пътувам или да ме упрекне за начина на обличане, за косата или просто иска да и кача багажа. Е, драга, прекъсна ми вдъхновението, образа и, който и създадох, как бягаме сред полето, как мери малките си ръце с моите.
Всичките момичета, които имаше по един или друг начин в живота си обожаваха ръцете му. Големи, силни, донякъде, обсипани с толкова изпъкнали вени. Приличат на корените на онова дърво, в онзи тих квартал във Варна, по което стои онази неудобна но изтъркана от всичките им прегръдки, думи и целувки пейка. И точно, когато целувката ни е толкова „вкусна“, сладка (и леко горчива) като любимия ми шоколад, момичето от съседния блок ще ни зяпне. Тя леко се засрамва и се скрива в прегръдките ми като катеричката на дървото, която ни гледа от хралупата си.
Гласът и леко трепереше. На моменти беше нежен, красив, невинен, успокояваш сякаш изсмукваше като сламка негативното от мен, но не го преглъща, а оставя на повърхността и убива и най-малките, скрити надежди. И точно, когато онази сладка напрегнатост ме облече както любилия ми анорак, ставам тежък, груб, чист – без никаква изразност, сериозен и всичко се повтаря наново. Като фотосинтезата, колкото и да отнема вредния въглероден диоксид, накрая пак се отделя кислород…
***
Четири часа и половина път. Думите и от разговора бяха се запечатали като печат на челото.
-Утре ще се видим нали?!
-Да. Ужасно ми липсваш.
-Въпреки всичката болка, всичките скандали, само ти можеш да ме поддържаш жива.
- Ще затварям. Нали знаеш, че те Обичам… Нали ?!
-Казваш ми го по телефона.- секунди мълчание и тя му затвори.
Влакът тъкмо пристигна. Сега пак трябва да нося целия този багаж сам. Както болката, нали?! Тези влакове, изтъканите, обрисувани с графити, миризливи, стари като онази италианска любов преди години, са просто ужасни. Бях на вратата, толкова бях скапан. Беше ми много горещо и исках само да се прибера, да заспя и да сънувам, макар после да не помня сънят си. Но, тя беше пред мен. Усмихваше се. Възможно ли е ?! Слухът и приглъхна. Не чувах дори собствените си мисли, тя беше тук, пред мен,чакаше ме…
~ Когато се чувстваш изморен от светът около теб, застани пред входа на гарата в твоя град и си помечтай. Помечтай за градът, пътуването на мечтите си и го запечатай в умът си, дори за 5 минути.~
Offline
#2 2012-07-26 11:11:10
- xxxmileywexxx
- Member
- From: Монте Карло - Монако
- Registered: 2010-11-21
- Posts: 2,497
Offline
Pages: 1