тъжният ми живот

Ron4enceto · 2012-07-12 16:02:43

Здравейте! Не знам откъде да започна... но все пак ще се опитам да е точно от самото начало... и пиша тук, защото... имам наистина нужда от съвети и помощ! И така.. аз съм едно 18 годишно момиче... живея в малък град... доста беден и пропаднал мога да кажа.. няма пари... няма и работа... нищо няма... мъртъв град.. но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук. И така... ето я и моята история:

Още от малка бях унижавана.. още от дете.. израснах сама.. близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден... само родителите ми ме отгледаха... съвсем сами.. мен и брат ми.. който е с 10 години по-голям от мен... никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини... съвсем сами са ни отгледали с много мъка... майка ми дори не говори с нейните родители... скарани са... на баща ми родителите починаха... още от дете не бях много общителна... и това винаги е бил проблем.. още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин... имах си тогава някакви приятелки... които уж ми бяха приятелки но после ме зарязаха... оказа се че само са ме използвали... и оттогава останах напълно сама... после влязох и в гимназията с надеждата че нещата ще се променят но... нищо не се промени... даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха... по всякакъв начин... нямам си приятели... супер затворен човек съм... не излизам много.. а и родителите ми не ме разбират.. споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат.. не знам вече какво да правя... много се отчаях... чувствам се като една развалина.... напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен... не ми остана вече нищо.... нищо за което да се хвана... около себе си изградих три пласта стени, които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен.... сложих си маската за да се правя че всичко е наред... а всъщност нищо не е!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила... и отчаяно имам нужда от помощ... от това някой да ме разбере! Моля ви без обидни коментари... нагледах се вече на такива! (((((((

jetix4e · 2012-07-12 16:07:39

Я се стегни малко .

Всеки се е чувствал тъжен някога. Всеки е изпускал юздите, страхувал се е, че губи контрол над живота си. Понякога нещата като тръгнат надолу - и сякаш нямат спирачка .
Ти имаш предимството да си само на 18. Свободна си да променяш нещата за себе си.

TwilightGirl90 · 2012-07-12 16:12:43

Няма място за обидни коментари тук.
Просто се замисли в какво те бива. Това е избавлението. Ако можеш да рисуваш, изрази тъгата в картини. Занимавай се с нещо, което те кара да не мислиш за заобикалящото те. Което те кара да изразяваш себе си, тази, която си.
Имам и още един съвет, ако това не помогне.. Отиди при психолог, само за да поговориш, да обясниш, да излееш тъгата събрана в теб. Той ще те изслуша и ще те посъветва какво да направиш за напред.
На 18 си, не си пилей живота като се затваряш в себе си.

Amore Mio · 2012-07-19 17:06:01

Животът ти е такъв, какъвто сам си го направиш. Стегни се и се вземи в ръце. Като виждаш, че нямате бъдеше в този град - преместете се някъде другаде. Или просто започни работа някъде, дори извън града да е. Вдигни си самочувствието и си имай самоуважение. Нужно е първо самата ти да се харесваш и чак тогава да очакваш другите да те харесат. А когато си с положително мнение за себе си - другите ти отговарят със същото. Запознай се с нови хора. Намери си хоби, работа. Не обвинявай, когото и да е. Просто се вземи в ръце. Стига си се жалвала.

DeathPrincess231 · 2012-08-01 18:37:00

прави са! Виж аз съм по-малка от теб,но съм преживяла такъв период.И извода е ,че със самосъжаление и страх НИЩО не се постига.. Кви ли не глупости правих ,рязане ,цигари,опити за самоубийство.,Но един живот живеем! Нека да го изживеем както трябва.Започни да се глезиш повечко и да мислиш за себе си. Обикни себе си.Първото нещо е да свикнеш и да се приемеш..После и с другите ..Щом се държат така заеби ги.. смени си средата..И при мене беше така,но намерих хора,които ме уважават. И ме оценяват. Опитай. Ти не си сама,сигурна съм.Почти всеки минава през този период.. Все още ме унижават в училище ..,ама не им обръщам внимание ..Важното е да намериш правилние приятели.. Ако искаш ми пиши на ЛС ,ако имаш нужда от съвет или нещо аз съм насреща ..Просто знам какво ти е

Saphirra · 2012-08-16 12:18:21

Премести се в друг град с по-добро бъдеще, открий някакво занимание, което наистина ти харесва и му се отдай, и най-важното: не мисли за себе си като развалина, а почни да се уважаваш, и да виждаш онези черти в себе си, които най-много ти харесват.
п.с. - от кой град си?

Cvete-Lina · 2012-08-18 13:12:45

Когато миналото ти е лошо, гледай на него само като на минало . Не се връщай назад, дори за миг , дръж мислите си далеч от него . Наплачи се една вечер, плачи много , излей цялата си мъка и на другата сутрин се събуди усмихната и самоуверена, все едно че предната вечер си умряла и си се преродила в друг човек, значим човек...човек ,който има какво да даде на този свят, ти си млада , имаш време да се промениш.
Всяка сутрин заставай пред огледалото и се обичай, прави любов с отражението си , повтаряй си,че си красива и умна, казвай си колко искрящи и жизнени са очите ти , колко ефирна е усмивката ти и т.н . В началото може да го правиш на сила , но с времето ще забележиш как отношението ти към самата теб се променя , а с него и отношението на околните . Един мъдър човек е казал : Внимавай за своите мисли, те стават твои думи, внимавай за своите думи , те стават твои действия,внимавай за своите действия, те стават твои навици. А най-важният навик , който трябва да възпитаме в себе си (освен да се къпем редовно) е да се обичаме !
При първа възможност смени средата , измъкни се от този западащ град и ще видиш как всичко ще се нареди!

#1 2012-07-12 16:02:43

Re: тъжният ми живот

#2 2012-07-12 16:07:39

Re: тъжният ми живот

#3 2012-07-12 16:12:43

Re: тъжният ми живот

#4 2012-07-19 17:06:01

Re: тъжният ми живот

#5 2012-08-01 18:37:00

Re: тъжният ми живот

#6 2012-08-16 12:18:21

Re: тъжният ми живот

#7 2012-08-18 13:12:45

Re: тъжният ми живот

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook