#1 2012-07-11 20:35:06
- love.music
- Member
- Registered: 2012-05-17
- Posts: 98
Re: Италия (Пловдив), танго и салса, любов и малко люти чушки
Точно препускаше с мотора си през тесните улички в Рим. Понякога толкова тесни изглеждат, че дори и мотора ми не би могъл да премине. Минавам покрай онези високи, жълто боядисани къщи със стари, от времето когато хората сами са ги правили, прозорци. И точно тогава старата, изтъркана синя врата се отваря и някоя стара италианка излиза да простре белите на дупки чаршафи. И като фурия, като гръм от чистото небе минава той, помахва и дружелюбно, праща и въздушна целувка и само прахът от мотора му оставя. Когато излиза на големия, открит от слънцето, което го осветява като сцена в огромна зала, площад, той изключва мотора и се завърта, оглежда го. Напомняше му на този в Пловдив. Там, на същия площад бе срещнал Нея. Любовта. Момичето си.
Беше я завел в „своя“ Рим, беше и показал „своята“ италианка, „своите“ тесни улички, приличащи досущ на тези в Пловдив. Беше и показал изтърканите сини прозорци, старите жълти фасади и моста, на който влюбените заключваха любовта си с катинар. Показа и вечерните разкази, стихове, текстове, написани под звездите с писалката, която тя му подари. Вечер ходеха в онези барове, където се състезаваха по танци, надпреварваха се кой е по-добър в салсата, в тангото, в изразяването на чувствата. Тя му казваше, че тангото не е за ума, то е да покажеш уважение към партньора срещу теб, то е за показване на чувствата, за изпитването, изживяването на страстта, за докосване на сетива без ръце, просто не са им нужни. Така описваше тангото, тя. Той протягаше длан към нея, и стисваха ръце една срещу друга, кракът му беше между нейния и с ръка приближаваше тялото и към своето. Те говореха едно на друго, отдаваха топлина, страст, любов. Танцуваха в бара на „чичото“, всички го наричат така, на тъмно, само луната им светеше като прожектор. Той премяташе тялото и, разгръщаше, докосваше и най-малките и гънки. Тя се излюпваше, хвърчеше като пеперуда току що освободила се от пашкула си. А той беше цветето, стъблото, дървото, опората, крепостта, кулата под нея. Тя перцето, листенцето.
Любовта им беше като онези люти червени чушки, които той непрекъснато ядеше. Тя беше люта, червена, красива, пареща, гореща. Тя бе като вкусът на чушките му, първо преминава леко през езика (изобразяващи целувките им), през вратът (където той я целуваше), гърдите (където тя го докосваше страстно като тангото, салсата), корема (където той я галеше), краката (които обгръщаше най-много с любов). Тогава идва и врелият, задушаващият вкус (караниците), когато ти се иска да изкрещиш от ярост на целия свят (сълзите и).
Той си тръгна. Точно по онзи мост, където заключиха любовта си с катинар и дръжка на люта чушка. Остави след себе си поезията си, картините от мастило, страстните танци, бурните, горещи нощи и разочарованието…
~ Когато се чувстваш изморен от светът около теб, застани пред входа на гарата в твоя град и си помечтай. Помечтай за градът, пътуването на мечтите си и го запечатай в умът си, дори за 5 минути.~
Offline