Pages: 1
#1 2012-06-20 21:46:52
- love.music
- Member
- Registered: 2012-05-17
- Posts: 98
Re: Разказ
Новият ми разказ, доста странен, но надявам се да ви хареса 
Извинявам се за грешките.
Някой ми беше казал, че не мога да споделям. Че пазя всеки проблем за себе си, не обременявам другите. Тая всички мисли, чувства, проблеми дълбоко в себе си, в една малка закътана черна стаичка с черни стени, без мебели само едно сгъваемо, доста старо легло. В нея те лежат на леглото и почиват, живея, трупат се и с времето се превръщат в прах. Точно тогава се влюбвам безумно и любовта като лекия, летен, вечерен ветрец го издухва от земята (съзнанието, тялото ми).
От 30 минути съм буден и просто си лежа, гледам я как спи. Щорите са леко открехнати и тънка струя светлина се промъква изпод тях и озарява лицето и. Красивата и кафява коса е разпръсната като борови иглички върху лицето и. Леко, съвсем леко от единия край на чаршафа се подава като малко невинно сърненце, рамото и. Целувам малките и розови, отдалечени една от друга устни и тя се събужда.
Тя, момичето, което спира дъхът ми всяка сутрин, когато отвори малките си зелени очи и ме погледне, като чели с тях ми прехвърля по невидимия кабел, който ни свързва, любов и взема нужните, спокойствие и сигурност. Макар сега да сме на 22 и да сме заедно от 6 години, тя отново е моя. Години наред бяхме като на два отдалечени самотни острова, а мечтите бяха нашето спасение. Разстоянието, макар и няколко километра, ни убиваше малко по малко ден след ден. Дългите чатове, летни разходки, миговете под онова дърво, на онази пейка, в онзи квартал, ето че сега с присмех се сещаме за тях.
Изплъзвам се неусетно и отивам да направя закуска, преди да тръгна за работа. Препечени филийки с масло, прясно изцеден портокалов сок, чаша силно кафе, сладко от вишни и току що разлистена снежно бяла роза. Дърпам стола, за да седне, пускам телевизора и започваме да закусваме. Преглеждам телефона си за някое пропуснато съобщение и тайно резервирам маса в любимия ни ресторант ( все пак имаме годишнина нали ?!) Целувам я, обувам се, затварям вратата. Качвам се в колата си и тръгвам. Днес, за разнообразие, решавам да мина от друг път и случайно минавам покрай „нашето дърво и пейката до него“. Възможно ли е?! Те са тук. Спирам веднага и сядам на нея.
За миг нещо ме прободе в гърдите, кръв потече от носът и, като организмът ми все едно спря да функционира, тънка, плътна струйка кръв бликва от устата ми, сгромоли се като свлачище на земята, някой ме застреля с три куршума в гърбът, капки вода капят от листата на дървото, земята около нея е покрита с малки стъклени парченца, нещо става с нея, нещо става с него или с мен. Усещам го като все едно умирам аз. Легнала е на леглото, около нея чарфите са мръсни с кръв, нейната кръв. Със сетни сили отивам до колата и карам към вкъщи. Раните така болят, дано да оцелее.
Блъскам вратата. Пълзя по пода и по дланите ми се забиват и нареждат като мозайка парчетата стъкла. Отивам до леглото и се качвам до нея хващам я през кръста и приближавам до мен. Говоря и, и тя ми говори. Плача и тя с мен. Моля се, а тя не. Успокоявам я, а тя мен. Поглеждам я, в очите. Честита годишнина, обичам те мило. Думите, думите преди да си замине…
~ Когато се чувстваш изморен от светът около теб, застани пред входа на гарата в твоя град и си помечтай. Помечтай за градът, пътуването на мечтите си и го запечатай в умът си, дори за 5 минути.~
Offline
#2 2012-06-21 13:55:35
- ronnie
- Member
- Registered: 2011-02-21
- Posts: 736
Offline
#4 2012-06-21 18:10:25
- djuu
- Member
- Registered: 2011-09-09
- Posts: 1,401
Re: Разказ
Малко се обърках дали тя умира или той, но после се оправих....
Красиво е.
Offline
#5 2012-06-21 18:18:04
- Aisel.123
- Member
- Registered: 2010-12-24
- Posts: 147
Re: Разказ
Хубаво е 
Sdeyrge
Offline
Pages: 1