Реалността така жестока

smiLe.on.my.face · 2012-06-18 19:54:58

hope you like it

И ето, че до ушите ми достигат звуците на поредния скандал, поредните грозни, груби, породени от ярост и нетърпимост, думи. Такива, че аз самата не бих изрекла дори на шега, понеже ние, тинейджърите на 16-17, употребяваме често такъв тип думи. Но това беше прекалено, този път беше различен, не като другите, а може и тогава просто да не съм обръщала внимание. Като малка се стрясках, затварях се в стаята си, вмъквах се под завивките и се молех тези крясъци да престанат по-бързо. Не, че сега е много по-различно, отново се затварям в стаята си, но всеки звук достига до ушите ми и сълзите една по една бавно се стичат по лицето ми, очите ми почервеняват, а ръцете ми се разтреперват, мислите започват да препускат през главата ми, опитвам се да се откъсна от реалността, да си представя какъв щеше да е животът ми, ако не беше той..
Човекът, който е причината за тези скандали, причината за така фрапиращото ми детство, човекът, чиято сила познавам много добре. Още от малка знам, че притежава тежка ръка и че всяка моя грешна постъпка ще бъде наказана жестоко за тогавашната ми крехка, ронлива душа. Понасях всеки удар, всяка обида, свличах се на земята и се опитвах да се предпазя, докато всичко свърши, докато гневът му стихне. С годините свикнах, прибирах се с готовността, че за пореден път ще бъда ударена и то защото съм получила ниска оценка или забележка в училище. Нима това се оправя с няколко удара, дали ще промени нещо? Единсвеното нещо, което постигна с този вид "възпитание", беше, че увеличи яростта и гнева в мен, засили омразата ми към него, въздейства върху психиката и инстинктите ми. Превърна ме в яростен човек, който може би никога нямаше да бъда. Отивах привечер на плажа, лягах на изстиващия пясъка и гледах звездите. Мечтаех, поне това ми беше останало, мечтите, така красиви, нежни, прекрасни.. Живот изпълнен с радост, истинско щастие, без страх, без гняв, исках да избавя майка ми от тези мъки, от тези кървясали от плач очи, от главоболията. Как човек, който преди години се е заклел да уважава, почита и подкрепя половинката си, сега смее да й посяга, да я обижда и заплашва в лицето. Грозните сцени на побой пак изникват в съзнанието ми, яд ме е, яд ме е, че не мога да направя нищо, чувствам се безпомощна, живеех в ад. Искам да си грабна нещата и да отида надалеч, в някой друг свят, където цари любов и разбирателство, което никога не съм срещала. Вярвам, че един ден всичко ще е съвсем различно, ще живея в някой слънчев град с майка ми и с мъжа на сърцето ми, ще отглеждам децата си с много любов и грижовност, които никога не съм получила, ще направя техния живот прекрасен, поне това мога да направя..

* juст a дreaм .. * <3 · 2012-06-19 19:38:42

Много ми харесаааааааааа НЕКСТ !

smiLe.on.my.face · 2012-06-20 08:10:02

Много ми харесаааааааааа НЕКСТ !

Много се радвам, че ти е харесало но това е просто кратък разказ и няма некст

#1 2012-06-18 19:54:58

Re: Реалността така жестока

#2 2012-06-19 19:38:42

Re: Реалността така жестока

#3 2012-06-20 08:10:02

Re: Реалността така жестока

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook