Наследството

nqkfa_si_tam · 2012-05-17 16:49:38

Да.Продължи я!!!

the_cool_girl_97 · 2012-05-18 10:37:18

добре, продължавам я, но днес няма да мога да пусна некста.. снощи нямах време да пиша, но се надявам днес да пиша - и то доста, и да пусна некста, който се надявам да излезе по-дълъг, за да успея по някакъв начин да компенсирам днешния ден
ПП. Много се радвам, че историйката се хареса

the_cool_girl_97 · 2012-05-19 12:49:37

Ето некста, макар и не толкова дълъг, колкото очаквах I hope you enjoy it (arrow)

ГЛАВА 4-ТА

- Джо, какво правиш тук, момче? - сънено попита директорката.
- Госпожо, извинявам се, че съм тук по това време на нощта, но Том го няма в леглото.
- Какво? - сепна се Гринда и скочи от леглото, като бързо се отрезви. - Бързо да го намерим, момче! Не може да е отишъл далеч.
Том ходеше насън. Беше тръгнал към градинката..
- Том! - извика Гринда.
- А? Какво правя тук? Как съм стигнал толкова далеч? Какво става? - внезапно се сепна Том.
- Ходеше насън, приятел. Хайде в леглото. Изглежда се чувстваш по-добре. - беше треперещия глас на Джоуи.
- Обратно в леглата, деца. Хайде. - подкани директорката.
Прибраха се обратно в леглата и..
- Джоуи, колкото пъти заспя, толкова пъти сънувам един и същи сън, напоследък.. - започна Том. - Мога ли да ти се доверя? - попита той.
- Разбира се, че можеш. - отвърна Джо.
Добре. Сега, преди директорката да ме събуди със своя вик, сънувах че отварям вратата на някаква стара, порутена сграда, но тъкмо я бях отворил и.. - Том за малко спря. Изстреля това изречение толкова бързо, че сега едва си поемаше дъх. - А след като заспах на закуска, сънувах как бавно се приближавам към двора на същата тази къща.
- Звучи зловещо, дали не означава нещо? Някаква поличба може би?
- Напълно е възможно.. - не довърши Том, защото..
- Том, трябва да заспиваш, Джоуи, ти също! - беше строгият глас на лечителката. Стаята й беше точно срещу тази на момчетата, затова ги беше чула да шумят. - Хайде, сладурите ми. - завърши тя и илезе.
- Добре, кой знае какво може да е, но се надявам да не е сериозно. Лека нощ. - каза Джо и кротко заспа.

* * *

На сутринта Том не се събуди както обикновено, но не се и налагаше. Лечителката беше поръчала да не го будят. Другите вече привършваха закуските си, докато Том още се въртеше в леглото си. Не спеше спокойно.
Отвори вратата бавно и внимателно, пантите изскърцаха. Прекрачи прага на къщата и започна да върви напред, също толкова бавно и предпазливо.
- Томи, събуди се, трябва да си изпиеш лекарството и да хапнеш нещо. След малко и специалистите ще дойдат, вече е почти 12 на обяд.
- Мм, не искам да ставам, лошо ми е, не си чувствам тялото.. - измрънка момчето.
- Ставай, хайде, трябва. - каза лечителката, поднасяйки му лекарството. - Болен или не, все пак трябва да се храниш, иначеще стане нещо още по-лошо.
Тя му даде и малко от закуската - 2 препечени филийки с масло и мед, както и чаша липов чай. Том изяде всичко без никакъв апетит, имаше чувството, че ще върне всичко обратно. Но това, разбира се, не стана. Той си легна отново, за да го събудят пак след около час.
- Това ли е смелчагата? Какво хубаво момче. - каза един топъл, мелодичен глас. - Здравей, момче, аз съм д-р. Лорънс, а този до мен - др. Хоритън. Тук сме за да..
- Да, знам, за да ме прегледате. - без ентусиазъм завърши Том. Наистина се чувстваше много зле, затова не беше особено и учтив. Но д-р. Лорънс не обърна много внимание на това. Той продължи..
- Точно така. Искам да ми отговориш на няколко въпроса, които ще ти зада, докато те преглеждам. Съгласен? - този човек излъчваше някаква нечовешка нежност. Въпреки лошото си състояние, Том успя да забележи това и веднага хареса доктора.
- Мхм, ще се опитам. - отговори том тихо.
- Добре, какво прави преди 2 дни? - започна Лорънс. - Нещо да си ял развалено, да си се мокрил..
- Да, играх на водни бомбички с всички. Не виждам какво общо има това все пак. И не съм ял нищо развалено, просто няма начин.
- Добре, тогава от какво би предположил, че може да е?
- Не съм съвсем сигурен..
- Сънуваш ли странни сънища, или поне такива, които имат продължения или се повтарят?
- Да.. - започна Том.
- Какъв? Ще споделиш ли с мен? - усмихна се докторът. Хоритън засега все още мълчеше.
- Ами, всеки път, щом заспя, се появявам на едно и също място. Например като за начало сънувах, че влизам в градината на някаква стара порутина, в друг сън, може би следващия, вече съм близо до вратата и натискам дръжката да я отворя, 3-ти път..
- Влизаш в самата сграда.. - завърши вместо него мълчаливия досега др. Хоритън.
- Точно така.. - погледна го Том с известен интерес. - Как се досетихте?
- Не беше толкова трудно.
- Винаги ли стее толкова мълчалив? - попита изведнъж малко по-живо момчето.
- Не, не разбира се. - засмя се докторът. Но до края на пребиваването им, което не беше дълго, той не каза почти нищо друго.
Доктор Лорънс прегледа момчето, след което с малко тревога в гласа каза:
- Това е нещо, което не мога да установя със сигурност. Момчето е съвсем наред, тялото му функционира съвсем нормално, и все пак нещо не е съвсем наред. Имало е и случаи на припадъци, така поне разбрах, нали? Не мога да установя обаче защо. Доколкото мога да преценя, момчето е съвсем нормално, не е претърпявало нервен срив, не е посягало на себе си по някакъв начин. Все пак ще взема малко кръв за проби и ще се върна до няколко дни да съобщя резултатите. - каза той. Взе от Томас няколко капки кръв и се сбогува.
- Довиждане, до скоро. До скоро, смелчага. - поздрави той и излезе.

Пак се извинявам, ако има грешки.. Да продължа ли с писането? И между другото смятам да пускам скоро още една историйка (което не означава, че спирам тази), та, има ли любопитни или желаещи да започна нещо ново? Освен това

the_cool_girl_97 · 2012-05-19 13:16:36

Съгласни ли сте със заглавието? Или звучи прекалено обикновено..

ani9923 · 2012-05-23 13:09:38

Ами какво стана с призрачната къща
(question)

nqkfa_si_tam · 2012-05-23 17:58:24

Заглавието е супер.Некст,некст,некст!!

the_cool_girl_97 · 2012-05-24 11:04:31

С призрачната къща имам идея накрая.. айде да не издавам изненадата, а и нали момчето я сънува? ще пусна некст скоро, радвам се, че се харесва просто скоро не съм писала, но още тази вечер сядам, ще се постарая да напиша някакво продължение

the_cool_girl_97 · 2012-05-25 09:19:49

ето го некста (arrow)

ГЛАВА 5-ТА

Къщата, да, тази проклета къща.. Какво ставаше всъщност с нея?
- Фред, намери ли нещо ново относно тази барака в края на града?
- Не, защо? Мислех, че вече не издирваме никой. Наследството е ничие. Не го ли решихме така запоследно?
- Докато АЗ не кажа, че сме приключили с тази проклетия, значи НИКОЙ няма да спре да търси информация. Ако до няколко дни нищо не разберем, чак тогава приключваме по делото. Нека да бъдат поне още 2 месеца. Ясно ли е? - попита директорът.
- Ясно, шефе. - смотолеви Фред.
Шефът си беше типичен шеф - грубовати черти на лицето, средно висок, около 1,75, с провиснало шкембе. Беше мила душа, но не и когато го ядосваха. А сега го бяха ядосали. Иначе не можеше да псува така. А и задачата, която му бяха възложили от кой знае къде, все още не беше стигнала до никъде.
- Фред, я ела за малко.
- Да, шефе? - пристигна веднага "прислужникът".
- Я прати няколко човека да поразпитат хората от местноста, току виж открили нещо. Искам главно имена! Те са може би най-важните неща от всичко, за което си бием главите в стените, заради тази скапана работа! - каза босът. - А, да, след като пратиш тези няколко човека, донеси ми и нещо за хапване. Умирам от глад, не съм ял нищо от вчера след обяд.
Фред веднага изтича да извърши поръчката. Горкия секретар на боса ще си кажете, но това си му беше работата. Не му се напускаше, с шефа бяха приятели, въпреки че не личеше много. А и заплатата не беше никак лоша. А и Фред не беше скандална личност, кротък човечец. Очила и разрошена, поизсветляла коса, кльощав, дори мършав. Висок.
Бързо приключи работата си и се върна при шефа с обяда.
- Благодаря ти. - каза шефа и започна да се тъпче. - Свърши с всичко, както ти казах, нали?
- Разбира се, пратих Джонсън и Уилиамс.
- Можеше да избереш и по-добра двойка от крачун и малчо, но.. добре. Стига да си свършат работата, нямам нищо против.
Под крачун и малчо шефът имаше предвит, че единият от хората, които Фред беше пратил, беше нисък, а другият - много висок. Но с тях ще се запознаем няколко дни по-късно.

* * *

- Гринда, мила, как си? - попита някой от слушалката на телефона.
- Ало? Кой сте вие? - попита тя.
- Не ме ли позна? Аз съм Филип. Филип Джонсън.
- О, ти ли си, Фил? Защо звъниш? Пак ли са те пратили на някоя разуднавателна мисия?
- Да, предположих, че ще бъде и в твой интерес. Нали ме беше помолила ако ме пратят да разузнавам за порутината в края на града, да те информирам?
- Да, разбира се. Нещо ново да не би да има? - заинтересова се тя.
- Засега не, току що излязох от офиса с Морт и пътувам към мястото.
- Много добре. Благодаря ти. Ако получиш някаква информация, звънни, ли направо се отбий до приюта. Предпочитам да те видя наживо, не сме се срещали от много време.
- Не ми е напът, но може би съботата ще се отбия. Не днес, няма да мога сега.
- Добре, благодаря ти още веднъж. Чао. - завърши разговора Гринда и затвори телефона. Чудесно, беше обяд. Тъкмо време за разходки, или в случая, за прочистване на мисли.
Директорката реши да посети Том и ако се чувства по-добре, да го поразходи малко на чист въздух. Все пак беше разговаряла с докторите, те й го бяха препоръчали.
Стигна до вратата, отвори я и влезе.
- Том? Добре ли си, момче? - каза Гринда.
- А? - кратко последва звук.
- Можеш ли да вървиш? Боже, колко си блед.
- Мхм.. Трябва да стана, да седя прикован на това легло е ужасно, в момента, лошо-нелошо, трябва да стана, не ме интересува какво ще кажете.
- Но аз тъкмо затова идвам, исках да те раздвижа малко, да се порадтъпчеш.
- О, така ли? - изненада се Том.
- Разбира се, специалистите, а и лечителката, го препоръчаха.
Гринда подхвана Том под мишниците и му помогна да се изправи. Той за кратко залитна, но бързо се окопити и направи няколко крачки. Успешни.
- Дали пък не започвам да оздравявам? - каза Том, малко по-жизнено.
- Искрено се надявам да е така. Хайде, нека раздвижим малко тези сковани кокали.
Излязоха от стаята, за да се натъкнат на лечителката.
- Ох, тъкмо идвах да му давам обяда и лекарствата.
- Обяда ще почака за малко. Но дай му лекарствата сега. - каза директорката.
- Но.. Добре, поне се държи на крака.
Лечителката му даде лекарствата и добави:
- А кога ще ядеш, палавнико?
- След разходката. Май си възвръщам силите по някакъв начин, нали?
- Определено. Но, моля ви, не се бавете много, като гледам след известно време ще завали. Задават се облаци.
- Много добре. Благодарим за информацията. - завърши директорката и с Том продължиха по коридора.
Малкия като че ли се почувства по-добре.

да има ли некст?

the_cool_girl_97 · 2012-05-30 12:33:58

май ще спра, никой не го следи като гледам..

miss_cute_kiss · 2012-05-31 10:15:53

Олееее... от отдавна не бях влизала в сайта. Айде несктт!!

nqkfa_si_tam · 2012-06-05 17:00:04

май ще спра, никой не го следи като гледам..

Ааа как ще съм никой?

MMgirl · 2012-06-06 11:17:29

дам. некст.

the_cool_girl_97 · 2012-06-08 12:02:39

добре, айде скоро пускам некста..

#26 2012-05-17 16:49:38

Re: Наследството

#27 2012-05-18 10:37:18

Re: Наследството

#28 2012-05-19 12:49:37

Re: Наследството

#29 2012-05-19 13:16:36

Re: Наследството

#30 2012-05-23 13:09:38

Re: Наследството

#31 2012-05-23 17:58:24

Re: Наследството

#32 2012-05-24 11:04:31

Re: Наследството

#33 2012-05-25 09:19:49

Re: Наследството

#34 2012-05-30 12:33:58

Re: Наследството

#35 2012-05-31 10:15:53

Re: Наследството

#36 2012-06-05 17:00:04

Re: Наследството

#37 2012-06-06 11:17:29

Re: Наследството

#38 2012-06-08 12:02:39

Re: Наследството

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook