Смъртоносна любов

wiL~ · 2012-05-05 18:15:22

Понеже нямаше какво да правя, написах нещо ново. Не е кой знае какво, няма и заглавие още. Ако ви хареса ще я продължа. Извинявам се за грешките и се надявам да пуснете по едно мнение )

Въведение

Навсякъде около нас беше зелено, беше пролет и бледо порозовелите цветчета на дърветата те пренасяха в друг въображаем свят. Бях със него. Моят любим. Държах го ръка и крачех ме редом на пред, напред по пътя към залеза. Почти скрилите се червено-жълти до оранжево слети слънчеви лъчи озаряваха пътят ни. Пътят бе обсипан с малки бели, кръгли камъчето. А около пътя се извисяват малки дръвчета с безброй цветове по тях.
Стигнахме до малката кафява пейка под нежната бреза. Брезата, която посадих в деня, когато той направи пейката. Нашият Рай. Тук нямаше проблеми, нямаше хора, нямаше нищо друго освен любовта ни. Любовта се разлистваше и растеше с хубостта си към небето както брезичката ни.
Той беше пред мен, хвана ръката ми и я целуна, прегърна ме и каза, че ме обича. Смисълът на живота ми, той правеше това което съм и това което ще бъда в бъдеше. Тогава се случи. Тогава тялото му изтръпна, очите му се впериха в моите, устните му се отвориха като чели искаше да ми каже нещо. Но се строполи на земята. Лежеше върху зелената морава обсипана с малки цветчета и гледаше към мен. Сърцето му спря. Като в този момент нож прободе моето. Виковете ми се чуваха от километри, но никой не ги чуваше... В съзнанието ми изникна като филмова лента, часовете, дните, месеците, годините прекарани с него.

sunshine5383 · 2012-05-05 18:42:17

Хубаво е. Хареса ми.

dirtymind · 2012-05-05 19:53:38

Оооууу не знам какво би трябвало да бъде и времето не точно избрано,но дай да видим НЕКСТ!

monit000 · 2012-05-05 20:23:14

Хубаво е. Хареса ми.

wiL~ · 2012-05-06 09:40:32

В началото забравих последно изречение, сега го добавих, а това е първа глава. Hope you like Ще се радвам да споделите мнението си

Глава 1
Беше красив слънчев летен ден. Отворих щорите и слънцето озари и без това празната ми стая. Точно се бях нанесла в новия апартамент. Вчера, когато пренасях и последните си вещи, срещнах очарователният ми съсед, който щеше да прави парти. Изглежда много сладък и мил. Тъмно кафява къса коса, сини очи, които блестят като прозрачната морска вълна и когато погледите ни се засякоха сякаш блъсъкът от вълните ни удари и бялата пухкава пяна се разля по нас. Има високо стройно тяло. На пръв поглед ще си помислиш, че е много слаб, но после като се загледаш в него виждаш релефа на мускулите му. Вратата на апартамента му е точно срещу моята и когато излизаше с празната каса за бутилки се сблъскахме.
-Прощавайте, мислех че все още е празен апартамента.-каза той.
-Днес се нанесох. Официално съм вече ваша съквартирантка.
-Да си говорим на ти, ако нямаш нищо против- каза леко плахо и ми се усмихна. Усмивката му беше толкова хубава, че чак се захласнах по нея.
-Амм да разбира се. Между другото аз съм Грейс. Приятно ми е.
- Аз съм Ник. Мисля, че ще намерим доста общи теми, но за съжаление трябва да отида да купя бира за довечера. Ако искаш ела ?!
-Купон ли организираш?
-Да. Повишиха ме. Вече съм главен журналист във редакцията.
-О, браво. Радвам се честито. Дано да си изкарате добре довечера. Имам да подреждам и сигурно няма да мога да дойда, а и ще съм много изморена-правех се на недостъпна.
-Добре. Ако можеш отскочи, знаеш къде живея.-смеейки се тръгна по стълбите надолу. Цяла вечер се чудих да отида ли или не. Не отидох, разбира се. Ще ме помисли за някоя лесна. Вече е 8 и 30. Закъснявам. Работя в модно списание като дизайнер по някого пиша и статии за известните манекенки. Колко просто им протича живота. Намират някой простичък известен футболист и създават семейство като детето или става футболист или модел. Е, все пак така е устроен света и надали ще се промени тази зависимост.
***
Вече тичам по улица към метрото и по пътя вземам набързо едно голямо и много силно кафе с малко захар и много сметана, както го обожавам и може да държи жизнена и права през целия ден. Слизам тичешком по-стълбите надолу, изваждам картата си минавам бариерата и успявам да се кача в метрото. това си е чист героизъм да тичаш от апартамента до тук с токчета. Моля се само да не е започнало заседанието за новия брой на списанието. Трябва да покажа скиците на моделите и идеите си за статията „Съвременната съпруга – домакиня или успешна бизнес дама“. Още преди вратите на голямото превозно средство да са се отворили, аз вече съм на вън и бягам нагоре по стълбите към очарователната стъклена постройка. Фирмата. Влизам през бавно въртящата се врата и веднага отивам към конфернтната зала.
-Зравейте на всички. Много съжалявам за закъснението. Вчера се нанесох в новия си апартамент и …-тогава го видях отново.

dirtymind · 2012-05-06 12:37:05

Хареса ми,дай НЕКСТ!

wiL~ · 2012-05-06 15:53:01

Глава 2
Но какво за бога правеше в моята фирма, до моя стол. За момент забравих яростта си и помислих колко добре му стои тази риза. Господи осъзнай се, той ще ти вземе поста, фирмата, всичко.
-Грейс, това е Ник. Главния редактор от научния отдел.- съвсем спокойно ми заяви шефката, а аз умирах от притеснение.
-Мисля, че се познаваме вече. –отвърна най-нагло той.
-Да съседи сме.-крайно време нещо и аз да кажа. Опитах се да прикрия, колко съм същевременно ядосана и притеснена. Седнах на стола и сложих на масата материалите си.- Готова съм със скиците, ето направих няколко копия за всеки един от вас. За жалост няма за Ник. А и мисля, че измислих подходящата тема за статията ми.
-Хмм.. Добре. Скиците са станали страхотни както винаги. Ще чакам статията ти до края на седмицата. Това е засега. Може да отивате да работите. Грейс може ли да те помоля да разведеш Ник, все пак е нов тук.- тези нейни думи ме вбесиха още повече.
-Да разбира се , както кажете. Хайде Ник, ела да ти покажа работното място.- като чели усети тревожността, която личеше по гласът ми. Тръгнах към отдела ни и той ме последва.
-Нещо притеснявали те?-попитаме той.
-Не. Защо питаш?
-Прозвуча притеснена.-нямаше ли да спре да усмихва, обожавам усмивката му, колкото и да го мразех в този момент.
-Ето това е бюрото ти. Ако имаш някакви въпроси аз съм ето там. – Влизам в кабинета си и сядам на кожения въртящ се стол. Сега в мислите ми е само той. Всичко това как ли ще свърши. Дали се влюбвам в него? Грейс спри се имаш да пишеш статия. Но как да спра като пред очите ми е той, в мислите ми, в надеждите ми, дори и в бъдещето, където го виждам до мен.

wiL~ · 2012-05-07 14:46:21

Глава 3

- Няма ли кой да ме чуе, съпругът ми умира.-кристалните капки сълзи капеха от очите ми, като се приземяваха разбивайки се по бледите му бузи. Около нас бе пусто и тихо. Вече дори слънцето почти се бе скрило и всички животни бяха в хралупите си. Цветчетата на дърветата и растения се свиха и останахме сами. Усещах и пулсът му. За миг се откъснах и се сетих за първата ни среща. Беше преди четири години.
***
Коя рокля да облека червената или черната? Нервна съм, минаха 9 дена от както го видях за първи път, а вчера ме покани на среща. Та ние сме съседи и работим заедно. Въпреки всичко мисля, че се влюбвам в него. Каза, че ще вечеряме на специално място, къде ли е то. Вече нямам търпение да позвъни на врата, да му отворя, да ме хване за ръка и да ме отведе.
Така сложих си грим, облякох се , избрах си обувките , оправих си косата мисля, че не забравих нищо. Минава 8 часа, а него все още го няма. Хайде де звънни. Най-после, бързо да му отворя. Така взех си чантата, добре отварям.
-Здравей-казва ми с лек присмех.
-Здравей, красавецо.-и му се усмихвам-Какво криеш зад гърба си?
-Ето бяла роза. Точно като теб. Безвъзмездно красива и същевременно много невинна и пълна с доброта.
-Засрамваш ме. Мерси, а сега казвай къде отиваме?
-Така момент. – и изважда черно, продълговато парче плат.- Ела насам.
-Какво ще правиш?
-Ела де!-приближавам се бавни стъпки към него, а той завързва очите ми.- Така няма да разбереш, къде ще те отведа. Хайде дай ръка, за да ти помогна.- В мига, когато хвана ръката ми имах чувството, че ще литна като птичка. Напрежението се надига в мен, сърцето ми направо ще изскочи.
***
Отвори ми врата и ми махна превръзката. Колко прекрасна гледка е това. Малка тясна пътека обсипана с безброй листенца от рози. От двете страни светят като милиони паднали звезди, малки свещички. Застана пред мен и ми подаде ръка. Тръгнахме на пред. Стъпвайки по листенцата усещам капчиците любов, с които е направил всичко за мен.

#1 2012-05-05 18:15:22

Re: Смъртоносна любов

#2 2012-05-05 18:42:17

Re: Смъртоносна любов

#3 2012-05-05 19:53:38

Re: Смъртоносна любов

#4 2012-05-05 20:23:14

Re: Смъртоносна любов

#5 2012-05-06 09:40:32

Re: Смъртоносна любов

#6 2012-05-06 12:37:05

Re: Смъртоносна любов

#7 2012-05-06 15:53:01

Re: Смъртоносна любов

#8 2012-05-07 14:46:21

Re: Смъртоносна любов

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook