This is my life,Bitch.

Don't Care · 2012-05-03 13:27:04

Здравейте.Нова съм в Капризен,та реших да пусна една историйка,ако ви хареса ще има некст.

Телефона звънна.Не,не беше алармата.Беше СМС-са ,който очаквах.Отворих бързо очите си,подпухнали все още от плач.Да,бях плакала.Плакала бях,защото знаех,че този СМС ще дойде.Или днес,или утре.Знаех го,защото направих грешка.Развиках се,ударих го,напсувах го.Моето гадже.Алкохола не се контролираше.Да,бях пила,признавам,бях като полюлей,който непрекъснато светва и се загасва.Бях се развикала,бях го ударила и горчиви думи бяха излезнали от устата ми с дъх,все още със мириса на алкохол.Когато се бях прибрала се държах на краката си и си имах тайно оръжие-хапчетата на мама.Взех едно и на екс го глътнах.На сухо.Каквото беше гърлото ми.След като не се оправих след 10 минути взех второ.И дявола ме хвана.Счупих вазата в стаята си ,а след малко заплаках.Така бе час.Докато хапчето подейства,а когато това стана-Малко се успокоих.И чак тогава разбрах каква грешка съм направила.Че му казах да се разкара,че не го искам.И точно затова заплаках.Телефона пак звънна.Напомни ми да се върна в настоящето.Отворих го с треперещи ръце,с желанието СМС-са да е от приятелка,от мобилните оператори.Но не.Той беше от него.СМС,който прекрати връзката ни,но не и чуствата ни.Прочетох го на глас,сякаш Лиз беше до мен.Тя е най-добрата ми приятелка.Пишеше :
"Мила Катя,съжалявам,но след вчерашните ти думи искам да се разделим.Знам,че те бяха причинени от алкохола,но това не оправя синините ми.Дано намериш някой,който ще те търпи и обича повече от мен.Обичах те.
Не можех да намеря думи ,за да го напсувам.Обичах го толкова много и сякаш всички негови,дори и малки издънки бяха излезли от устата ми без съгласието на мозъка.Подяволите,не исках така да става.Оставих телефона,станах от леглото и се погледнах в огледалото.Това аз ли бях?Наистина цяла-целеничка,красива,кестенявата коса продължава да е толкова дълга,тялото толкова слабо.Но усмивката..Тя,нямаше я.А когато бях с него това не се случваше често.Кестенявите ми очи бяха в сълзи.Показваха тъгата си,по-добре от думите.Сякаш кафевия цвят се беше свалил.Сега имаше сиви очи,но дори и те показваха тъгата.
-Каква съм аз?-попитах се-Аз съм най-щастливия човек на света,а ще плача за едно момче?
Бях свикнала да съм усмихната.И не можех да си причиня това.Най-близките ми хора не биха до допуснали.
-Катя Колънс,стегни се.Ти,ти няма да плачеш!-казах си на глас.Но в същия момент сълзите ускориха движението си.Падаха и падаха.Сякаш бузите ми бяха прави като дъска.Дано лошите новини да свършат.Дано да не съм правила още простотий,за които не си спомням!Ами ако съм правила глупости и ТОЙ не ги беше споменал в СМС,с мисълта,че няма да се сетя?Не,ще трябва да си го върна.Но преди това трябва да разбера какво съм правила наистина снощи.Името му ли-за сега ще го запазя в тайна .

DeathPrincess231 · 2012-05-03 17:27:23

неекстт

dirtymind · 2012-05-03 17:35:05

НЕКСТ!Яко е!

rumito-todorowa2000 · 2012-05-03 18:58:03

Няма интерес, НО ще пусна некст

#1 2012-05-03 13:27:04

Re: This is my life,Bitch.

#2 2012-05-03 17:27:23

Re: This is my life,Bitch.

#3 2012-05-03 17:35:05

Re: This is my life,Bitch.

#4 2012-05-03 18:58:03

Re: This is my life,Bitch.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook