Превърнах се в това, което мразех.

мuaa {} · 2012-05-05 16:55:36

Че аз да съм казала, че ще я спирам ? Тази история ще я продължа до края ! Радвам се, че имам толкова "фенове" Ето и другата част, приятно четене.

- Така, а сега накъде ? - попита Бени.
- На лунатаа ! - отговори Джош и избухна в смях, а след него и Марк.
- Трябва да отидем някъде, където няма много хора и да стоим там докато не се оправят. - каза Вик и се зачуди кое да бъде това място.
- Казвам ви бе, на луната. Там от години не е стъпвал човек !
- Джош, моля те, млъкни ! - помоли го Виктория, като накрая повиши тона си.
- Хайде, сетих се.
Те отидоха на една уличка, където имаше голяма пейка. Седнаха на нея и започнаха да си говорят.
Минаха няколко часа, само в приказки, лигавене и смях. Когато Марк и Джош се оправиха се прибраха, за да си починат, а Виктория и Бени останаха сами.
- А ти защо спря да пафкаш ? - попита го Виктория, за да има все някаква тема за разговор.
- Ами, заради една случка.
- Ще ми разкажеш ли ?
- Знаеш ли, не ми се говори много много за това, но хайде, ще ти разкажа накратко. Бях влюбен в едно момиче. Много красиво момиче, но тя нямаше същите чувства към мен. Имаше някакви авантюри между нас двамата, но нищо повече. Когато тя един ден ми каза, че по едно време си е падала по мен и съм имал шансовете да съм с нея, но съм ги пропилял, защото тя видя един по-богат от мен. Тогава се напуших яката и се напих като свиня. Бях супер зле, но от тогава съм си казал, че няма да пуша повече, най-вече заради момиче.
- Това е много глупаво. И тази също е супер глупава, да замени теб с някакво богаташче, пф. А това, че си се напил заради нея също е много глупаво, защото просто не си е струвало.
- Знам, знам, че не трябваше да го правя, но бях съсипан и намирах утеха само в алкохола и наркотиците. А ти ако беше на нейно място, как щеше да постъпиш ?
- Определено не по този начин !
- Ще го имам в предвид.
- Добре. Ами може ли да те поразпитам още малко ? - попита го и се засмя с надеждата, че ще каже да и така и стана.
- Разбира се.
- Ами, защо не говориш толкова много ?
- Еми, защото аз не съм силен на думи, а на действия и обичам повече да действам, отколкото да говоря.
- Но сега определено говориш доста. - каза тя и се засмя, той също с онази уникаална усмивка, за която тя просто си умираше.
- Е, това е заради теб. - каза той и се усмихна, ах тази усмивка.
- Такива момчета като теб много ми допадат. Смисъл, да са по-силни на действия, отколкото на думи.
- Мм добре, радвам се. - и отново се усмихна.
- Обожавам я тая усмивка. - каза тя, но после се вцепени. - Ъ, на глас ли го казах ?
- Ахам. Моята усмивка ли обожаваш ?
- Ами, ъм .. ъъ, да ?
- Е, какво толкова и харесваш ?
- Не знам, някак си ми е много симпатична. Може би, защото не се усмихваш толкова често, затова ми харесва толкова много.
- Е, ти ме караш да се усмихвам.
- Радвам се. Надявам се от сега нататък по-често да я виждам.
- Спокойно, от сега нататък ще се усмихвам повече, заради теб. - каза той и се усмихна.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-05 16:59:54

Некст.

dirtymind · 2012-05-05 17:02:36

НЕКСТ!Хареса ми!

мuaa {} · 2012-05-06 16:37:21

Ето и некста, малък е, но нямах голяма муза, а не исках да ви карам да чакате.. Та ето, да се надяваме, че утре ще имам повече време и идеи. Ем, приятно четене.

- Аз трябва да тръгвам, ще се видим утре. - Виктория стана от пейката и изчака и Бени да стане.
- Ако искаш ще те изпратя ? - да, тя само това чакаше да чуе.
- Мдобре.
Бени стана от пейката и двамата тръгнаха към блока на Виктория. По пътя си говориха за най-различни неща.
- Е.. - каза Бени, след като стигнаха блока на Виктория,
- Ами, чао.
- Да, ще се видим утре. - каза той, пристъпи с малка крачка към нея, нежно я целуна по бузата и си тръгна. Тя влезе във входа и извика асансьора. Докато го чакаше си мислеше за целувката, дали значи нещо или е най-обикновена целувка за чао, но мислите и бяха прекъснати от звука на слизащия асансьор. Тя отвори вратата и влезе вътре, натисна петия етаж и закача да стигне до там. Изведнъж асансьорът спря, но не петия етаж, а малко по-нагоре от третия. Вик се опита да отвори вратата, но не успя.
- О, сега пък това ли ?! - каза тя, извади телефона от джоба си и позвъня на написания на стената номер. Щом каза на екипа къде е седна на пода в асансьора и закача.
Чакането продължи 1 час, 2 часа и най-накрая те дойдоха.
- Добре госпожице а сега ми подайде ръка. - отговори ремонтьорът и хвана ръката и. Издърпа я и тя ги остави да поправят нещо там.. Влезе в апартамента си, отиде в стаята на Флин и взе една от цигарите му. Отиде в хола, запали я и издиша дима на кръгчета.
- Апф, страхотен ден ! От днес нататък всички ще бъдат такива ! Повече няма да позволя на онези три курвички да ми развалят настроението ! Утре ще съм съвсем различен човек !
Тя се стресна, защото телефонът и звънна. Беше Бени, тя вдигна и от другата страна на телефона се чу притесненият му глас.
- Вик, добре ли си ? Преди малко имаше земетресение, аз го усетих докато вървях.
- Ъ, затова ли заседнах в асансьора ?! Ам, добре съм, благодаря, че се обади.
- Сигурна ли си ? Ако имаш нужда от не..
- Добре съм, Бени, споко !
- Добре, чао. - каза той и затвори. Остави телефона си на масата и вдиша от цигарата.

dirtymind · 2012-05-06 16:46:14

Този Бени ми харесва,както и частта,НЕКСТ?

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-06 18:50:41

Ооо, супер Некст.

Kutkachety · 2012-05-06 19:05:43

Некстт .. ~

djuu · 2012-05-06 21:43:47

Този Бени ми харесва,както и частта,НЕКСТ?

мuaa {} · 2012-05-07 04:48:22

Ето и некста. Днес, ако мога ще пусна два. Приятно четене.

След малко отново се звънна. Този път бе Джон, приятел и първи братовчед на баща и. Тя вдигна и Джон притеснено и каза:
- Вики, къде си ?
- В нас, защо ?
- Ами, случи се нещо.. Преди около 10 минути едни полицаи заведоха баща ти в полицията. Сега е арестуван и е зад решетките, по-късно сигурно ще има и дело.
- Какво ?! Я пак, баща ми е в затвора ? Ама.. но как ?
- Дълга история. Сега съм с колата, след малко идвам във вас, ще ти разкажа на кратко.
- Добре, ами ще мога ли да му платя гаранцията ?
- Не знам, май трябва да си пълнолетна, за да я платиш, но спокойно, като дойде ще се оправим. До след малко.
- Добре, чао.
Тя остави телефона на масата, взе цигарата си стана и започна да обикаля и да дърпа от цигарата. Докато чакаше Джон тя палеше цигара, след цигара, докато не остана нито една в кутията на брат и. Тогава се звънна на вратата. Тя отиде и отвори.
- Влизай. А сега, какво стана ?
- Ами значи, хванали са един от дилърите на баща ти да продава наркотици на магистрала Орлиънс 1 и той се е раздрънкал.
- Идиот ! Баща ми така и не се научи да взима опитни хора за екипа си.
- Но нали знаеш, че щом баща ти излезе ще го убие.
- Да, знам. Но трябва сега да е, защото щом излезе то ще е очевидно, че баща ми го е убил. Както и да е, ще мога ли да платя гаранцията му ?
- Ами докато идвах насам звъннах на един-два телефона и ми казаха, че трябва да си пълнолетна, но аз ще мога да я платя, тъй като също имаме роднинска връзка.
- Добре, ех тате, тате. - каза тя, взе ключовете, парите и телефона си и с Джон излязоха от апартамента.
Тръгнаха към управлението и щом стигнаха влязоха при офицера. Там те разпитаха дали ще може да му се плати гаранцията, но той отговори отрицателно. Тогава Джон и Виктория се разочароваха.
- Искам да го видя.
- В момента не може, госпожице.
- Да съм питала дали може ? Казах, че искам да го видя и то сега !
- Добре, но ви даваме само пет минути.
- Добре. - каза тя и офицера я заведе при килията на баща и.
- Татко ! - тя се затича към него и го прегърна със сълзи на очи.
- Спокойно миличка, няма да съм дълго тук, спокойно, всичко ще се оправи.
- Тате, ще те измъкна.
- Госпожице оставям ви, имате само пет минути, помнете.
- Добре, благодаря ви, господин Офицер. - каза тя и седна на леглото в килията на баща си, като изчака офицера да напусне стаята.
- Татко ще те спася, ще те извадя от тук, ще направя каквото трябва, но ще те измъкна. А колкото до онзи, който те предаде, ако трябва лично аз ще отида и ще му отрежа езика !
- Миличка, аз ще се справя, спокойно. Не искам да се забъркваш в неприятности, кажи на Джон той да го направи това, другото го оставете на мен. Знаеш, имам най-добрия адвокат в окръга, ще изляза от тук.
- Тате на петнадесети ще има дело. Тогава всичко ще се реши.
- Миличка, не съм за пръв път тук, спокойно, всичко ще се оправи.
В този момент вратата на стаята се отвори и през нея влезе офицера.
- Тате, ето ти този телефон, обади се, ако ти трябва нещо. - каза тихо Вик и скришом подаде един малък телефон на баща си.
- Добре мила, благодаря ти. До скоро. - каза той и двамата се изправиха, той я прегърна и я целуна по челото. Сълзите започнаха да капят, като капки дъжд от очите и, както и от неговите. И на двамата им бе много трудно, и другия усещаше болката на този срещу него.
- Хайде госпожице, времето свърши. - каза офицера и отвори вратичката на килията. Тя излезе и тръгна към фоайето на управлението.
Когато отиде там видя Джон да стои на един фотьойл. Отиде при него, той се изправи и двамата тръгнаха към колата.
- Какво стана ? - попита Джон, като отвори вратата на колата.
- Първо ще минем през магазина да си купя цигари, а после отиваме в нас. - отговори му Вик и влезе в колата.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-07 05:58:15

Некст.

dirtymind · 2012-05-07 06:45:14

НеКсТ!

мuaa {} · 2012-05-07 13:12:09

Радвам се, че ви харесва. Ето и следващата част, приятно четене.

След като отидоха до супермаркета се качиха в колата и тръгнаха към блока на Виктория. Щом стигнаха слязоха от колата и се отправиха към входа и.
Тя отвори вратата и влезе, заедно с Джон. Отидоха в хола, тя извади два пепелника, седна на дивана и запали цигарата си, а след нея и Джон.
- А сега какво ?
- Е как какво ? Ще го измъкнем. За него работи най-добрия адвокат във Флорида, той ще излезе !
- А ние как да му помогнем ?
- Ами единственото, което можем да направим е да отидем при онзи дилър, който го издаде и да му отрежем езика. Само това !
- Друго ? Само това ли ?
- Хей, познаваш баща ми. Знаеш, че не обича да иска помощ, обича да се справя сам. А и аз му дадох телефон, ако има нужда от нещо ще се обади.
- Добре, аз трябва да тръгвам. Утре може пак да намина, до скоро. - каза той, изгаси цигарата в пепелника си и стана от дивана.
- Добре, звънни ми преди да дойдеш, защото не се знае къде ще съм.
- Да, спокойно ще ти звънна. Хайде чао.
Той излезе и тя затвори вратата, след това отиде в хола и видя, че телефонът и звъни. Беше Бени.
- Вик, чух какво е станало, как си ?
- Бени, баща ми е в затвора, как може да съм ?
- Съжалявам, аз просто..
- Няма нищо, просто съм ядосана и.. абе зарежи, ти как си ?
- Ами добре съм, ако искаш след малко да се видим ?
- Добре, мини през нас след 10 минути.
- Добре, чао.
- До след малко.
Тя си пусна телевизора и след десет минути се звънна на вратата.
- Много си точен. - каза тя и се засмя. - Влизай.
- Мхм, готова ли си ?
- Не, чакай да се приготвя. - каза тя отиде в хола, взе цигарата от пепелника и отиде в стаята си да се приготвя, а Бени също влезе.
- Пак ли започна да пушиш ?
- Че аз не съм спирала.
- По едно време бе започнала по-малко да пушиш.
- Е да, ама това е минало. Тези дни ще съм много изнервена и цигарите са ми единственото спасение.
- Между другото, какво по-точно стана с баща ти ?
- Ами, хванали един от дилърите му и той взел, че се раздрънкал. Намери баща ми и сега.. ами сега е в затвора. Подръж за малко. - каза тя и му даде цигарата си докато се облече.
- И какво сега, ще го осъждат ли ?
- Сигурно.
- И как си го казваш най-спокойно.
- Хаха, да не мислиш, че ми е лесно ?! Просто се правя, че все едно нищо не е станало, по-лесно е така, вместо да правя излишни драми. Дай да си дръпна. - тя взе цигарата, дръпна си и пак му я даде.
- А на колко години ще го осъдят ?
- Ами не знам колко точно, но сигурно от 5 до 8.
- Леле, това е дооста.
- Знам, знам, но той не е за пръв път в затвора. Последно лежа 3 години, но тогава аз бях все още малка.
- Пак ли за наркотици ?
- Май да, не знам, не помня. Дай ми я. - взе цигарата, дръпна си, отиде в хола и я изгаси. - Така, готова съм, само.. да си взема нещата. - взе си телефона, ключовете, парите, цигарите и един малък пистолет, който баща и и беше дал, за всеки случай и двамата с Бени излязоха.
- А сега накъде ?
- Отиваме при онова дилърче, дето издаде баща ми, да го сплашим малко.
- Добре.
Двамата се качиха в колата на Бени и тръгнаха към Ориндж.

djuu · 2012-05-07 17:12:21

Некст, некст, некст, некст, некст.....

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-07 17:41:40

Нееекст.

мuaa {} · 2012-05-08 12:13:24

Стигнаха до някакъв магазин и спряха колата на паркинга му. Телефона на Виктория иззвъня и тя отвори, беше Джон.
- Вик, делото бе отложено за днес.
- И.. какво стана ?
- Ами първоначалната присъда е 15 години, но ще има още дела и сигурно ще я скъсят.
- Какво ? 15 години ? Ти базикаш ли се с мен ?
- Не, говоря на истина. Съжалявам, ако не беше адвоката му обаче щяха да му лепнат 20 години.
- Не може да бъде. Да се надяваме, че ще му я намалят, ако ще и 7-8 години да са, но да са пак по-малко от десет.
- Дано. Трябва да затварям, ако още нещо стане ще ти звънна.
- Добре, благодаря ти. - каза тя и затвори телефона, а след като го прибра в джоба си, Бени я попита:
- Какво стана ?
- Отложили са делото за днес и са осъдили баща ми на 15 години затвор, а ако не е бил адвоката му щели да му лепнат 20 години. Но ще има още дела, това не е окончателната присъда, ще му я скъсят, да се надяваме, че ще е по-малко от 10 години. За всичко е виновно онова копеленце, ще го намеря и се го убия. - каза ядосано тя и тръшна вратата на колата, от която току що слезе.
- Знаеш ли го къде е сега ?
- Не, но имам хора, които ще ни помогнат. - каза тя и видя един мъж, отиде при него и го поздрави.
- Хей, човече.
- Вик, от кога не съм те виждал ?
- Вече минаха няколко месеца откакто за последен път стъпих тук. Е, къде е той, Кар ?
- Ами ей сега ще ви покажа.
Карлос, на кратко Кар бе стар приятел на Виктория. Познаваха се още от деца и именно за това той реши да и помогне, защото освен нея познаваше и баща и и много го обичаше. Той бе черен, с коса до раменете, но сплетена на негърски плитки, не много висок. Беше облечен в изсулени дънки, голяма широка бяла тениска с надпис "THUG LIFE, NIGGA" с големи кецове и флекс. Имаше кафеви очи, също като косата му. Кар срещна някакво момче, поздрави го и го попита:
- Грек, къде е Франк ?
- Онова дилърче ли ? Не знам, до преди малко беше тук, но му звъннаха и той отиде някъде. Защо ви е ?
- Това шибано педалче издаде баща ми, сега ще го науча. - каза Виктория и извади пистолета.
- Ако искате ще му звънна, за да го питам къде е ?
- Добре, звънни му.
Грек извади телефона си и набра номера на Франк. Когато се чу свободно той включи високоговорителя и изчака да чуе гласа на Франк.
- Ей Франк, къде си ?
- Защо ?
- Някакъв човек те търси, каза, че иска да си вземе от стоката ти.
- Е, защо не започна така. Веднага идвам.
- Добре, ние сме до караваните.
- Добре, благодаря ти. - каза Франк и затвори, Грек също и прибра телефона си.
- Е, чухте го. Идва.
- Да, много ти благодаря човече. - каза Виктория и го прегърна.
- Няма защо. - той се засмя и продължи. - Какъв е плана, ако искате и аз ще се включа ?
- Ами сега само малко ще го поизплашим, а по-нататък ще видим какво ще стане. Ако искаш се включи, няма да направиш лошо. - тя се засмя, погледна пистолета си и тихо, под носа си каза. - Тате, ще те измъкнем от там, а ако ли не, то той ще си плати.
- След няколко минути чакане Франк дойде, отиде при Грек, поздрави го и го попита:
- Е, къде е ?
- О, аз един ли казах, имах предвид няколко. Ето ги там. - каза Грек и посочи Виктория, Бени и Кар. Щом Франк ги видя се затича, но Бени тръгна след него и след малко го настигна. Виктория, Кар и Грек отидоха при Бени и Франк, Виктория каза на Бени да го остави на нея, отиде зад него, хвана го през врата, опря пистолета в главата му, той се вцепени, не можеше да мръдне, а тя заговори тихо в ухото му:
- Слушай копеленце, ако тикнат баща ми в затвора за повече от 10 години ти ще го отнесеш ! Ще ти стъжня живота, ще го направя черен, като блузата ти ! - каза тя и се отдръпна от него, а той не помръдна.
Вик се изсмя, махна предпазителя на пистолета и го насочи в главата на Франк, а той така се беше вцепенил, че даже не можа да преглътне. Тя насочи пистолета надолу и надолу, докато не стигна до пакета му. Приближи се и допря пистолета до него, натисна го малко по-силно, а той изохка, защото го заболя. Тя се отдалечи от него, натисна спусъка и уцели крака му. Той падна на земята, хвана крака си и се сви.
- Аа, майната ти, кучко !
- Какво каза ? Я повтори ! - каза Бени, взе пистолета от ръцете на Вик, клекна до Франк и го опря в главата му.
- Казах.. Ауу !! - той не можа да си довърши изречението, защото Бени го простреля в дясната част на корема. Виктория се доближи до него, изрита го в корема и му каза:
- И това ти е малко ! Пак ти казвам, ако тикнат баща ми в затвора за повече от 10 години ще те убия, заклевам ти се !

kiki_009 · 2012-05-08 14:15:46

Некст .

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-08 16:01:27

Некст.

* juст a дreaм .. * <3 · 2012-05-08 17:00:19

Некст.

мuaa {} · 2012-05-08 17:16:55

Радвам се, че ви харесва. Утре ще пусна две части - първата между 7-8 и втората някъде след обет.

мuaa {} · 2012-05-09 05:05:45

Ето го и некста, не е нищо особено, но по-късно днес отново ще пусна. Ем, hope u like it (:

Щом постояха малко с Грек и Кар решиха да се прибират, защото вече се стъмваше. Вик и Бени се качиха в колата и запалиха към квартала на Вик. Докато пътуваха никой не обели и думичка, бе настъпило мълчание, неловко мълчание. Бени се опита да каже нещо, за да го прекъсне, но тогава телефона на Вик звънна и прекъсна опита му.
- Ей Вик, - чу се гласът на Джон от другата страна. - утре пак ще има дело, ако искаш ела, даже ще е наложително, за да помогнеш все някак си на баща си.
- Да, добре, разбира се, че ще дойда. Колко часа ?
- Ами аз ще мина през вас към 10, да си готова, ей !
- Хах, добре. - тя се засмя и затвори телефона. - Утре ще има дело, дано да му я скъсят максимално.
- Колко горе-долу мислиш, че ще му я скъсят ?
- Ами то ще има още дела, ама сигурно поне с 3-5 години да му я скъсят.
- Дано. Иначе ще трябва да убиеш оня дилър.
- Хах, да. Той днес доста се изплаши.
- Ами ти го смачка.
- Хаха, ти също. - лигаво му отговори тя и се засмя.
- Дали ще подаде оплакване ?
- Пхах, едва ли ще има смелост отново да стъпи в полицията.
- След днес, малко се съмнявам.
- Ахам. Ей, спри тук, ще отида до магазина.
- Добре, чао. - каза той, прегърна я и я целуна по бузата. Тя излезе от колата и тръгна към магазина. От там тя си купи цигари и после бързо се прибра, защото заваля.
Отключи вратата, извика, за да види дали има някой, но никой не и отговори. Естествено, беше сама. Влезе в хола, взе си един пепелник и седна на черния диван. Запали цигарата и си дръпна, издиша дима на кръгчета. Пробва да направи и сърце, но не стана, пробва пак - не стана и отново за трети и последен път пробва и накрая и се получи. Беше изморена, доста неща и се бяха насъбрали напоследък. Пусна си някакъв филм от 90-те, отпусна глава на облегалката на дивана, сложи цигарата в пепелника, остави го на малката масичка, която беше до нея и затвори очи.

miss_cute_kiss · 2012-05-09 05:43:24

Нееккккстттттт!

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-09 06:22:24

Нееккккстттттт!

мuaa {} · 2012-05-09 13:47:38

Тя отвори очи, още виждаше замъглено, но погледна през прозореца и по изгряващото слънце разбра, че е станало сутрин. Изправи се, разтри си главата и очите и стана от дивана. Погледна часовника в коридора и видя, че има още 2 часа, докато Джон дойде. С бавни крачки се отправи към банята, за да си вземе душ.
Съблече вчерашните дрехи, остави ги в коша с мръсните дрехи и влезе в душ кабината. Преди това си взе пастата и четката за зъби, защото тя обичаше да си мие зъбите под душа, действаше и по-ободряващо.
Щом се изкъпа се зави в една жълта кърпа и отиде в стаята си, за да се облече.
Отиде до кафевия, дървен гардероб, отвори малкото шкафче и от там извади розово бельо с черни мотиви и същия сутиен. Махна кърпата от себе си и ги облече, след това извади черни, къси панталонки и розов потник. Извади сешоара си от един шкаф и започна да си суши косата. Когато свърши я среса и тогава се звънна на вратата. Тя отиде и отвори.
- Хей, как си ? - каза Джон, влезе и отиде в хола.
- Мдобре, ти ? - Вик го последва, извади пепелниците, цигарите и една запалка.
- И аз съм добре. Ъм, така ли мислиш да се явиш пред съда ?
- Ами, да ?
- Нее, няма така да се явиш ! - каза той и тръгна към стаята и, влезе вътре, отвори гардероба и извади от там черна, кожена пола, стигаща до коленете, бяла риза и и ги даде да ги облече.
Той излезе, а тя започна да се облича. Когато бе готова в една малка чанта сложи ключовете си, парите, телефона, цигарите и пистолета и тогава двамата с Джон тръгнаха към съда.
Когато спряха пред сградата слязоха и се отправиха към съдебната зала. Там те я разпитваха дали е знаела, че баща и е нарко-пласьор, дали го е виждала да използва въпросните вещества или да прави нещо с тях, дали е имал съмнителни разговори по телефона и дали, често е отсъствал, но тя отговори, че това не е било вярно, че не го е виждала да употребява наркотици или да прави нещо друго с тях, че не е имал съмнителни разговори по телефона и че това са били пълни глупости, че са го натопили и не е било вярно. Каза, че е отсъствал, но защото е имал работа и то не мръсна, а напротив. Той е работел в офиса си, заедно с другите си колеги. Питаха я също как ще обясни думите на дилъра, който са хванали и разпитали и тя каза, че това, което той е казал е било пълна лъжа, защото ако платиш на някой 2 000 долара и му кажеш да те натопи, то който и да си този човек, би го сторил, би те натопил, в днешно време какво ли не правят за 2 000 долара.
Делото продължи още няколко часа, но в крайна сметка му намалиха присъдата до 5 години и 100 000 долара глоба.
Виктория не бе нито очарована нито разочарована от присъдата. От една страна тъжеше, че баща и ще е 5 години в затвора, но от друга се радваше, че няма да са 10 или 15. С Джон се качиха в колата и той я откара в тях.
Когато тя влезе в апартамента си чу изстрел. Веднага отиде в стаята, от която се чу изстрела, а именно холът. Влезе там и видя брат си на земята с пистолет в ръката, беше се прострелял в главата.
Тя не можа да повярва, първо баща и в затвора, после брат и.. Провери го за пулс, все още имаше. Извади телефона си от чантата си, набра номера на бърза помощ и извика линейка. Със сълзи на очи отиде до брат си и започна да му говори:
- Защо Флин ? Защо ? Защо по дяволите направи това ?
Седна до него и започна да плаче. След няколко минути линейката дойде и едни мъже с носилка влязоха в апартамента и отнесоха Флин. Виктория слезе с тях и се качи в линейката, бяха сложили кислородна маска на лицето му. По пътя се питаше защо го е направил, дали защото е разбрал, че баща му ще е в затвора за толкова време, защото той бе свикнал да е край него, някак си те имаха специална връзка.
Когато линейката стигна до болницата те я спряха, извадиха Флин и го заведоха в операционната, а Виктория седна на един стол в чакалнята. Обади се на Бени и зачака той да дойде.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-09 15:39:03

Нексттт.

* juст a дreaм .. * <3 · 2012-05-09 16:21:45

Нексттт.

#26 2012-05-05 16:55:36

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#27 2012-05-05 16:59:54

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#28 2012-05-05 17:02:36

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#29 2012-05-06 16:37:21

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#30 2012-05-06 16:46:14

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#31 2012-05-06 18:50:41

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#32 2012-05-06 19:05:43

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#33 2012-05-06 21:43:47

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#34 2012-05-07 04:48:22

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#35 2012-05-07 05:58:15

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#36 2012-05-07 06:45:14

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#37 2012-05-07 13:12:09

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#38 2012-05-07 17:12:21

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#39 2012-05-07 17:41:40

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#40 2012-05-08 12:13:24

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#41 2012-05-08 14:15:46

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#42 2012-05-08 16:01:27

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#43 2012-05-08 17:00:19

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#44 2012-05-08 17:16:55

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#45 2012-05-09 05:05:45

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#46 2012-05-09 05:43:24

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#47 2012-05-09 06:22:24

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#48 2012-05-09 13:47:38

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#49 2012-05-09 15:39:03

Re: Превърнах се в това, което мразех.

#50 2012-05-09 16:21:45

Re: Превърнах се в това, което мразех.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook