Вuолетовu облацu // Завършена //

privaтe Love · 2012-05-23 11:39:18

Ооо

10.Всяка игра има своите правила.В нашата имаше едно основно:Не пренебрегвай разума,сетивата или чувствата си,независимо дали си начинаещ или напреднал.

Петият ден в лагера премина в упражнения по йога за начинаещи и средно напреднали.На нас с Тес ни беше забавно да гледаме как Мат,Дийн и Боби превиват мускулестите си тела в най – разнообразни пози.
Решихме да прекараме времето преди вечеря около басейна.С Боби веднага намерихме банските си и се приготвихме.Дийн също се нави да дойде,но Тес и Мат ни отказаха.Не ги молихме дълго,прекалено много ни се плуваше,а и те знаеха къде да ни намерят.
През цялото време двете момчета се опитваха да ме удавят.Похвално е колко изобретателни бяха,какво ли не измислиха.Но все пак оцелях!
Прибрах се в стаята ни много малко преди вечеря.Тъкмо се готвех да вляза в банята,когато Тес ме спря:
- Побързай,трябва да говоря с теб и е важно.
- Да,идвам след няколко минутки.Изчакай ме тук.
- Няма да ходя никъде.
Изкъпах се и се облякох бързо.Нямах време да суша косата си и я оставих пусната и мокра.И без това заксънявахме за вечеря с вече 20 минути.Тес изглеждаше разтревожена,затова хванах ръката и,сядайки на леглото до нея.
- Какво има?
- Днес направих най – голямата грешка в живота си.
- Защо,какво е станало?
- Трябваше да дойда на басейн с вас ...
- Хаха,я стига!Това ли е причината за това сериозно изражение?
- Нещо такова.С Мат говорихме много и сега се чувствам като ... сводница.
- Моля?! – по принцип приятелката ми винаги беше директна,но сега не я разбирах.
- Ами...той ми сподели,че...че май се влюбва в теб.И ме помоли да те попитам дали чувствата са взаимни,преди да го направи той самият.Ако въобще го направи някога – тя ме погледна право в очите – не биваше да се меся,но исках да му помогна.
Не обръщах внимание на това,че косата ми упорито мокреше всичките ми дрехи.Не обръщах внимание на телефона си,който звънеше,или на Тес,която стисна ръката ми по – силно.
- Просто и двамата прекалихме.
За мен Мат беше просто приятел – изключително близък и ценен,но само приятел.Но аз наистина прекалих – прекрачих собствените си граници, повличайки и него с мен.Но това място,хората тук ... всички се променихме.Или по – точно станахме по – истински,по – близки.Намерихме верните пътища към себе си и към тези,които ни заобикалят.Човек,който не беше част от това преживяване,никога не би разбрал напълно истинския смисъл зад тези думи. Двамата с Мат бяхме най – честни един с друг.И не на време открихме разликата между приятелството и любовта.
Казах на Тес какво точно мисля.
- Аз трябва да му кажа как стоят нещата,но без да го нараня.
- Каквото и да кажеш в тази ситуация ще го нарани.Освен ако не е „Да”.
- Не,не – рязко поклатих глава аз – Ако нещата станат по – сериозни и за двама ни ще е по – болезнено.
- Е,той донякъде беше подговен за такъв отговор.А и мисли,че ти имаш симпатии към Дийн.
- Това не е вярно,не знам какво ни става тези дни,но не мисля,че е нещо сериозно.
- И аз така му казах.Но Мат просто хлътва твърде бързо.
- Аз съм ужасна – хвърлих се по гръб на леглото със затворени очи.
- Ти не можеш да контролираш чувствата си.Но все пак и той има вина.Трябваше да ти го каже сам,сега няма да му хареса,че съм била толкова директна с теб – съвестта на Тес я гризеше по – силно от моята.
- Не се тревожи,аз ще говоря с него.Някога..скоро,не знам.
- Мога само да те помоля да изчакаш малко.Помисли добре над това какво искаш и какво ще му кажеш.Той е изключителен човек.Не би искала да го изгубиш.
Мълчаливо кимнах.Както винаги Тес беше права.Постояхме още малко в стаята,
замислени и притихнали,а после слязохме на вечеря.Трите ни момчета бяха там – весели,хубави и спокойни.С Дийн избягвахме погледите си,той сякаш усщеше,че нещо не е наред с мен.Каквото и да ставаше, нямаше да говоря с Мат докато още бяхме на лагера.Не исках да съсипвам приятните ни моменти тук.С приятелката ми обаче не издадохме по никакъв начин за какво точно бяхме говорили преди да се появим.
През нощта всички отново спахме заедно на дивана – аз бях между Тес и Мат.Той рисуваше с пръсти по гърба ми докато не заспах.Знаеше колко обичам. Аз обаче се чудех как по – силно да си ударя шамар,съвестта ми беше доста настоятелна...Но пък от друга страна имах още време да изясня чувствата си пред самата себе си,преди да се изправя пред него с готов отговор.

geri18 · 2012-05-23 12:56:29

Невероятна.

dirtymind · 2012-05-23 15:07:18

Ахх,Мат,Дийн... НЕКСТ!(h)

viktoriq_biserova · 2012-05-23 19:04:38

Ахх,Мат,Дийн... НЕКСТ!(h)

sAmoTnaTa_ · 2012-05-23 19:05:40

Лееле .. прочетох я на веднъж и се влюбих в историята ти хаха уникална е

blackketi · 2012-05-23 19:31:03

Ахх,Мат,Дийн... НЕКСТ!(h)

Hrisi. S. H · 2012-05-23 20:54:50

Супер е!
Ощееее <333

privaтe Love · 2012-05-25 15:16:03

Ето я и новата част.Не знам дали ще ви хареса,но в нея е загатната една от основните идеи на целия разказ и е много важна за по - нататъшното развитие на сюжета

11.Настоящият момент е подарък.Наслади му се докрай,защото той никога няма да се повтори.

Беше вечерта на шестия и последен ден тук.Заминавахме утре на обяд.Така не ми се тръгваше!Трябваше да изляза от приказката и да се върна обратно в реалността.
Имаше прощално парти в голямата зала,а след него петимата отново се събрахме в хола.
- Е,утре по това време всеки от нас ще бъде у дома си – каза Бо тъжно.
- Тук ми харесва повече.Това е новият ми дом – Мат се усмихна на всички.
- Хора,стегнете се!Посещаваме една и съща фитнес зала,пак ще се виждаме често – казах аз в опит да повдигна настроението.
- Може би дори по – често,отколкото можеш да си представиш – каза Дийн и ме погледна с прекрасните си очи.
Замълчах,взирайки се в него.Тес прекъсна момента,тъй като беше забелязала, че Мат се размърда неспокойно.
- Да вдигнем тост за приятелството и хубавите емоции!
- За споделените емоции – добави Дийн.
Прекарахме си чудесно,а после отново се сгушихме на дивана.Дълго време не можех да заспя,затова ловко се измъкнах,излязох на терасата и се излегнах на един от дървените шезлонзи.Океанът беше опияняващ.
- Не трябва ли да спиш по това време? – Дийн говореше спокойно,но в гласа му звучеше закачлива нотка.
- Ха,ставам рано,заспивам трудно.Общо взето все хубави неща – усмихнато го погледнах аз.Не бях забелязала,че той е излязъл след мен.
- Лошо е,когато не ти достига сън – разсеяно каза той и седна до мен. Гърбът му се опря в лявото ми рамо.
- Ами ти защо не спиш?
- Чакам теб.
- Значи и двамата сме закъснели.
Това,което казах,като че ли леко го стресна.
- Защо? – бързо ме попита той.
Не отговорих веднага.
- Вечерният час мина доста отдавна.Не знаеше ли?
- Не,трябва да ми обясниш.
- Само кажи кога – и двамата вече бяхме усмихнати.
- Нали ти казах,че чакам теб? – Дийн завъртя главата си към мен,което скъси разстоянието между устните ни на няколко сантиметра.
Поех дълбоко въздух.Той не помръдна.
- Мисля,че мога да се реванширам за закъснението си.
- Как?
- С музика.
- Моля? – със сигурност не очакваше този отговор – Аз обаче искам подарък.
- Сега само слушай.За подаръка ще измислим нещо,обещавам.
Извадих телефона си,намерих това,което исках и внимателно му го подадох.После станах от шезлонга и се качих в стаята си.Оставих Дийн да слуша една от любимите ми песни - baby,I can’t sleep tonight and only you can make it right...

(arrow) http://www.youtube.com/watch?v=q7zX7RuFuSQ

geri18 · 2012-05-25 15:58:52

тази част много страшно много ми хареса с нетърпение чакам некста

blackketi · 2012-05-25 18:30:11

тази част много страшно много ми хареса с нетърпение чакам некста

Hrisi. S. H · 2012-05-25 19:22:24

Страхотно е!
Ощеее <333

dirtymind · 2012-05-25 19:54:58

Още,много ми хареса!

bettinka · 2012-05-26 11:11:19

некст <33

viktoriq_biserova · 2012-05-27 08:15:21

некст <33

zuzka02 · 2012-05-27 17:51:29

Харесва ми. Имаш потенциал, развивай го! (y)

privaтe Love · 2012-05-27 20:21:44

Благодаря за хубавите мнения,оценявам ги!

12.Приказките имат лошия навик да свършват.Запечатват красивите моменти,но оставят бели страници след себе си.Страници,готови да приютят дори по - красиви истории.Защото всеки край е едно начало.

На следващия ден се събудих от допира на нечий ловки пръсти по крака ми.Все още полу – спяща забелязах Дийн да сяда на леглото ми.В ръцете си държеше странни неща.Това разпали любопитсвтото ми и аз се надигнах,търкайки очи.
- Добро утро,госпожице!
- Добро утро и на теб.
- Нося ти мляко с нес – каза той и ми подаде чашата ароматно кафе.Ето какъв бил единият странен предмет.
- Благодаря.Колко е часа?
- Около 07.30,алармата на твоя телефон ме събуди.И аз реших да ти върна жеста.
- Учудващо е,че си се приготвил само за половин час – подкачих го аз и се усмихнах над ръба на чашата.
- Имах стимул – каза го бавно.В ритъма на говоренето си,той продължи разходката на пръстите си. – Връщам ти телефона.
Усмихнах се.
- Изслуша ли докрай песента от снощи?
- Да.И ми хареса.
- Мога да ти намеря целия албум и да ти го подаря за рождения ден – не бях кой знае колко сериозна,но все пак щях да се постарая.В неговите очи обаче проблесна искра.
- Само да не се отметнеш?
- Бъди сигурен,че няма да го направя,Дани – погледнах го право в кристално сините очи – Какво държиш?
Дийн се усмихна и ми показа връзка ярко червени панделки.На всяка от тях беше избродирана първата буква от името му.
- Всеки,присъстващ на лагера тази седмица,получи по едно снопче панделки с инициалите си на нея,за да даде по една на тези,които я заслужават.Ти също имаш.
Тази идея ми се стори леко налудничава.
- Всички ли са червени?
- Не – каза той и нежно хвана лявата ми китка.После внимателно върза една от панделките,като през цялото време гледаше лицето ми. Аз обаче не посмях да го погледна право в очите,дори когато после тихо прошепна:
- За да не ме забравиш – а след миг бързо излезе от стаята.
Нямаше как това да се случи.
След двайсетина минути бях изцяло готова за път и слязох долу.Саковете бяха струпани пред вратата,а съквартирантите ми закусваха.
- Добро утро!
- О,тя най – накрая се появи – Бо дори почна да ръкопляска – Къде спа снощи?
- В стаята си.Не можах да заспя дълго време и излязох на терасата,а после не исках да ви тормозя.
- Е,Дийн явно е искал същото.И той спа в нашата стая.Което беше добре дошло за нас.
- Защо? – ухилено попитах аз,докато си взимах филийка с течен шоколад.
- Добра тройка сме – аз,Мат и Тес – той започна да раздава въдушни целувки и всички се засмяхме.А после си разменихме въпросните шарени панделки.Събрах още и от други хора от лагера,така че вскичките заедно стигаха почти до лакътя ми.
Точно преди да се качим в автобуса,Мат осъзна,че няма и понятие къде се намира зарядното за телефона му.Двамата с него обърнахме цялата къща, докато не открихме малката гадинка в джоба на Дийн.Те двамата с Тес ни чакаха пред къщата.
Оказа се,че автобусът не чака само нас.Когато се качих видях Боби,който бе направил мъжки шпагат на задната седалка,за да запази места за всички ни.
Започнах да се смея като луда.
- Ако не престанеш да се хилиш,ще ме масажираш до края на пътуването!
- Хаха,мечтай си!Все пак това са 3.5 часа – тъй като Бо беше точно на средата,се хвърлих на седалката до него.Тес седна от другата ми страна. И естествено,Бо започна да протестира.
- Така не може да се пътува!
- Какво не одобряваш,мили? – Тес го погледна сякаш той бе на 3 годинки.
- Не може ние тримата да седим един до друг,едва ще си поемаме въздух.Вие двете трябва да минете между нас – той почти ни повдигна от седалката и се намести до прозореца,а Мат зае неговото място.Тес избра да седне между него и Боби.Поех дълбоко въздух и се настаних между Мат и Дийн.
Чудно,няма що.Или аз не бях достатъчно малка,или седалките бяха,но раменете и на двамата се опираха в моите.Тази сутрин Дийн се оказа по – разговорлив и си бъбрех с него.Мат беше разсеян и не каза повече от десетина думи през целия път.Когато изглеждаше съвсем замислен,аз хванах ръката му.Сигурно отстрани сме изглеждали странно,тъй като тялото ми беше почти на 100 про прилепено до това на Дани.Като цяло обаче пътуването към дома беше спокойно.
Забелязах обаче,че никой освен мен не носеше червена панделка.

Hrisi. S. H · 2012-05-27 20:50:43

Супер!
Ощееее <333

dirtymind · 2012-05-28 08:02:09

Още <3
Уникално е!(:

geri18 · 2012-05-28 13:15:17

Още <3
Уникално е!(:

viktoriq_biserova · 2012-05-28 19:26:15

Супер!
Ощееее <333

privaтe Love · 2012-05-30 21:40:48

Новата част утре,че тези дни нямам никакво свободно време

CheRRy_LiPs.xD · 2012-05-31 17:05:39

Много ми харесва. Прочетох всички части и.. са уникални Некст

privaтe Love · 2012-05-31 20:43:05

CheRRy_LiPs.xD,радвам се,че ти е харесва!И моля,не ме убивайте за обрата в тази част

13.Най – трудна и продължителна е битката,която водиш със самия себе си.На пръв поглед аз бях взела окончателно решение.Под повърхността нещата обаче
стояха по различен начин.А и е всеизвестен факт,че съдбата обича игричките.

С прибирането у дома се върнах към стария си начин на живот.Преди месец бях започнала работа в една от големите книжарници в най – близкия до апартамента ми мол.Определено можеше да се каже,че обичах работата си,а и ми трябваха пари – есента започвах обучението си в университет.
Продължих и с репетициите в театралното студио.
Преди първата сбирка след завръщането ми от лагера,се срещнах със Съни – най – близката до мен след Тес.С нея се бяхме запознали в гимназията.Бяхме неразделни в училище и се виждахме често и след завършването.По – късно я запознах с Тес и трите станахме още по – близки.
Разказах на Съни всичко,првживяно на лагера – спортуването,приятелствата и двете момчета,които ме побъркаха там.Тя изяви желание да се запознае с тях,а аз просто я поканих в нашата фитнес зала.
Сбирките на театралното се провеждаха в гимназията,която бях завършила. Този път се бяхме настанили в един от кабинетите по математика.Леля тъкмо говореше за новите проекти,когато на вратата се почука и се появиха двамата, които най – малко очаквах да видя.
Мат весело поздрави всички присъстващи,а Дийн тихо влезе след него. Представиха ги като най – новите участници в групата.Не се овладях и се плеснах с ръка по челото.Със Съни се спогледахме и двете започнахме да се смеем,след като видяхме усмивките и по техните лица.Двете момчета седнаха на чина зад нас,а аз веднага се обърнах към тях с въпросително изражение.
- Не казвай нито дума – Дийн ми направи знак с ръка.Посегнах към него да му върна жеста,а той задържа китката ми.Червената панделка беше вързана на нея.
- Защо не ми казахте,че сте се записали?
- Намекнахме ти,че сте виждаме все по – често – бях ли споменала,че Мат имаше невероятно заразителен смях?
- Тогава дано наистина да сте сериозни.Леля не обича игричките,освен ако не са на сцена.
- Ние няма да подведем никого,особено теб – зелените му очи се впиха в моите.Дийн също изглеждаше сериозен.
Вдишах и издишах дълбоко.
- Както и да е,запознайте със Съни – а после се обърнах отново напред.
По време на цялата сбирка четиримата се тормозехме взаимно – ритане на столовете,бутане на чиновете.От време на време леля ни хвърляше по някой и друг строг поглед,но направеше ли го и четиримата я поглеждахме широко усмихнати.Не чухме подробности,но разбрахме,че подготвяме авторска пиеса, която да представим на Бродуей.Имаше роли и за двете нови попълнения.
След срещата всички отидохме в близкото кафене – тиймбилдинг.И докато останалите умираха от смях и постоянно говореха,аз отново се замислих над случващото се.Когато се нуждаех от време,за да реша сама,Мат се появи ненадейно,изграждайки още една връзка между двама ни.Споминх си всичките ни разговори,бях му споделила толкова неща,имах му огромно доверие.Не мога да отрека,че ми беше хубаво да заспивам в ръцете му.През ума ми мина мисълта,че ако ме беше целунал,докато бяхме там,щях да му отвърна.Но след завръщането,той сякаш се промени.Искаше да прекарваме повече време заедно,изпращаше мен и Тес до вкъщи след всяка тренировка във фитнеса.
Ако само той беше останал същия като преди!Сериозен и отговорен,загадачъен за другите и открит само пред мен.Исках този,до когото заспивах,а не този, който ми разказваше забавни историйки докато ме придружаваше до апартамента ми.Чувствах,че се задушавам и се мразех за това.
Обратно в кафенето Мат забеляза,че има нещо нередно и се опита да ме разсее,но не успя;имах усещането,че на моменти дори ме изнервя.Все повече осъзнавах как той може да ми остане само приятел.Не спрях ли навреме,щях да нараня и двама ни,впускайки се в една необмислена връзка.А болезнено исках да го запазя като един от най – добрите ми приятели.
Не можех да издържам повече.Хванах ръката му и го изведох навън.

dirtymind · 2012-06-01 06:54:18

Още,невероятно е! <3

geri18 · 2012-06-01 11:44:57

Още,невероятно е! <3

#76 2012-05-23 11:39:18

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#77 2012-05-23 12:56:29

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#78 2012-05-23 15:07:18

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#79 2012-05-23 19:04:38

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#80 2012-05-23 19:05:40

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#81 2012-05-23 19:31:03

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#82 2012-05-23 20:54:50

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#83 2012-05-25 15:16:03

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#84 2012-05-25 15:58:52

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#85 2012-05-25 18:30:11

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#86 2012-05-25 19:22:24

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#87 2012-05-25 19:54:58

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#88 2012-05-26 11:11:19

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#89 2012-05-27 08:15:21

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#90 2012-05-27 17:51:29

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#91 2012-05-27 20:21:44

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#92 2012-05-27 20:50:43

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#93 2012-05-28 08:02:09

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#94 2012-05-28 13:15:17

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#95 2012-05-28 19:26:15

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#96 2012-05-30 21:40:48

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#97 2012-05-31 17:05:39

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#98 2012-05-31 20:43:05

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#99 2012-06-01 06:54:18

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

#100 2012-06-01 11:44:57

Re: Вuолетовu облацu // Завършена //

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook