Now all be new // 20 част (by little_baby)

little_baby · 2012-03-11 16:46:01

]"]Уникално е , имаш талант !
А какви ще са свръхестествените неща ?

Благодаря Ви!
Свръхестествените неща не мисля да ги издавам, но само да кажа, че никой от главните герои не е вампир, върколак или хибрид.

miss_cute_kiss · 2012-03-11 16:49:39

]"]Уникално е , имаш талант !
А какви ще са свръхестествените неща ?

djuu · 2012-03-11 17:32:29

НЕВЕРОЯТНО Е !!
Давай нексттттт ;;

Bluee^^ · 2012-03-11 18:07:23

Но когато какво...??

fykla__ · 2012-03-11 18:30:57

моля те, още една част за тази вечер.

little_baby · 2012-03-12 08:29:54

Но когато какво...??

Когато дойде следващата част.
Ще я пусна днес.
Много ви благодаря. <3

little_baby · 2012-03-12 08:42:47

Надявам се да Ви хареса!

Но когато днес чух разговора между Уен и баща му, нещо ме накара да се замисля.
Беше вечерта, след като вечеря. Стоях на леглото си и говорех с Уен чрез уеб-чата. Моята камера бе включена, неговата също.
-Мила, след малко ще дойда.Отивам до едното място. – рече ми Той.
-Окей.
След няколко минути, видях два силуета – този на Уен и на баща му. Хъджънс си беше в типичните черни дрехи. Нищо необичайно, но разговора им далеч не беше съвсем обичаен за баща и син.
-Уен, казах ти нещо! – извика той – Но не! Ти НИКОГА не изпълняваш добре това, което ти казвам! – продължаваше.
-Татко, опитах. – оправда се Той. Но какво бе направил?Чувах и виждах всичко, но явно те не знаеха това.Реших да не влизам в семейния спор. – Търсих навсякъде, но имах само няколко минути. Утре ще опитам пак!
-„Търсих няколко минути.”! За няколко минути какви ли неща не правят хората, а ти? – изкрещя му точно в лицето бащата. – Уен, ТИ ТРЯБВАШЕ ДА ГО НАМЕРИШ! – крещеше с цяло гърло. – АКО ЛИ НЕ ТОЙ... – в този момент Хъджънс погледна към компютъра на сина си и видя, че аз виждах и чувах всичко.Изведнъж на лицето му се смръзи, сякаш някой знае най-зловещата тайна на живота му и с едно щракване на пръстите можеше да го убие. Той на момента дойде по-близо до камерата, натисна няколко бутона и всичко изгасна.Дори и моя лаптоп. Опитах се да го включа, но все не ставаше.Като магия. Ха, глупости!
-Хайде, хайде! – опитвах аз, но безуспешно.

little_baby · 2012-03-12 16:57:14

Пишете коментари, за да знам дали да продължавам!

djuu · 2012-03-12 19:05:35

Продължавай.

Bluee^^ · 2012-03-12 19:46:55

дааааа

miss_cute_kiss · 2012-03-13 12:48:46

Продължавай.

little_baby · 2012-03-13 16:30:32

Надявам се да ви хареса!

На следващия ден, когато бях в училище отидох до Уен.
-Хей, зелен. – за здравей го дарих с целувка.Наричах го „зелен”, защото очите му бяха синьо-зелени, но повече биеше към зеленото.Той пък ме наричаше оранжево зайче.
-Хей, заек. Как си? – отвърна той и лепна красива усмивка.
-Чудесно, ноо искам да те питам нещо. Вчера, когато говорихме през уеб-чата и баща ти, ти викаше за нещо, което не си намерил? – отново вдигнах една вежда. – А после той натисна нещо на компютъра ти и нещо изгасна...Уен, какво става? – гласът ми придоби нотка сериозност.
-Нищо, Аш... Просто съм си изгубил отново ключовете си и... – Отвърна Зеленият като наблегна на „отново” и продължи: - ..защото е нямало ключ досега, който да не съм губил, а и баща ми е по цял ден навън и...затова.Ти не се тревожи. – Може би, за да забравя или не, но ме дари с нежна целувка.Също като първата – нежна, но и страстна.След като отлепихме устните си, попитах:
-А лаптопа? Защо толкова се притесни, когато видя, че чувах и виждах абсолютно всичко? – Въпросите сами се изнизваха от устата ми, сякаш пред тях нямаше знак „Стоп!”
-Незная, предполагам...защото не е искал да знаеш какъв мърльо съм и...колко съм разсеян...И да не продължавам, че са много.. – засмя се леко той, а аз просто лепнах фалшива усмивка на лицето си.Знаех, че ме лъжеше. Сърцето продължаваше да шепти с нежни думи: „Той няма защо да те лъже, не бъди глупава!”, но другата част от тялото ми говореше друго.Реших да забравя. Пустото сърце!
-Окей.. – рекох просто аз. В този момент училищният звънец заби лудо и прекъсна мислите ми с Уен.Влязох в час. Седнах бързо на втория чин до прозореца. Имахме биология и по този предмет стоях с Ванеса.
-Добър ден, господин Джонсън! – каза класа в един глас и всички седнаха по местата си. Учителят започна да изпитва. Аз бях научила урока си добре, но мислите ми не бяха тук.Бяха с Уен, бяха с истината, бяха с лъжите му...
-Госпожице Хейстингс! – след тези резки думи едва ли не подскочих от мястото си.Бях толкова замислена, та дори не чух какво е говорила преди това. – Е, ще отговорите ли на въпроса?
-Ъъ... – чудих се какво да отговоря...Че ме боли глава, корем? Най-накрая събрах смелост и попитах: - Може ли да повторите въпроса си ? – след тези думи учителят ме изгледа строго.Както гледаше учениците със слабите оценки.По неговият предмет бях най-добра и винаги получавах само шестици.Но сега? Какво бе станало сега? Сякаш Уен бе откъснал мислите ми, всичките ми начинания от света и бе отнесъл всичко някъде другаде... Някое красиво място, осеяно с маргаритки и топлото слънце, галещо нещо страните ми, или не? Място с дупки и несъвършенства – лъжи...

wicki · 2012-03-13 17:26:14

следваща:))

djuu · 2012-03-13 17:51:45

следваща:))

The Monster Cookie ;]] · 2012-03-13 18:29:46

Уникално !

miss_cute_kiss · 2012-03-13 18:34:56

]"]Уникално !

fykla__ · 2012-03-13 21:27:15

некстттт

little_baby · 2012-03-14 07:03:20

По-късно днес некста.

little_baby · 2012-03-15 17:54:46

Страшно много се извинявам за забавянето на некста.Утре ще пусна две части за компенсация.Приятно четене.

-Госпожице, внимавахте ли в час? – продължи учителят.След десет секунди мълчание, Джонсън зададе следващия си въпрос: - Научихте ли урока за днес?
-Да, господине, но просто не чух зададеният въпрос...
-Ами, нямаше зададен въпрос. Тъкмо щях да го задам. – Глупачка! – Защо не внимавате в час?
-Извинете, няма да се повтори. – след тези думи сведох чело.Идеше ми да изляза с трясък и да не стъпя никога в час.Аз? Да не внимавам в час? Какво ставаше с мен...Харесвах Уен толкова много, че дори мислите ми не се разделяха от него.Явно това вече е любов.
След училище Уен дойде у нас, за да пишем домашните си заедно.Бяхме в трапезарията, седнали на масата.Бях пуснала не много силна музика от радиото, за да се разтоварваме малко.
-Забравих телефона си в стаята ми. – рекох на Уен, като започнах да се качвам по стълбите, за да го взема. Търсих няколко минути, но най-сетне го открих.
Слязох долу и какво да видя? Уен бе изкарал всичките неща от чантата ми, която бе на масата.Търсеше нещо.Гледаше бързо да го открие.Но какво да открие, за Бога?!
Аз още бях на стълбите, слисана.
-Какво търсиш?
След иречените от мен думи, явно се опитваше да скалъпи нова лъжа, замазваща старата.
-Новите ключове? – повдигнах веждата си. – Уен, знам, че ме лъжеш.Защо ровиш в нещата ми? Пари ли ти трябват? Нали наеш, че ако... – не можах да довърша думите си, защото той с бързи крачки се приближи към мен, допря дланта си на челото ми и...

Отново бягах.Този път бях в собствената си къща.Глупакът още ме гонеше.
-Ашли, не си прави труда да бягаш! – крещеше зад мен той.
-Махай се! Защо ме преследваш?! – докато казах това вече бях в трапезарията.Бързо грабнах най-големия нож и зачаках.Нямаше шум.Стъпките му не се чуваха. След няколко секунди се появи.Беше лепнал същата самодоволна, лукава усмивка.Ах, колко я мразех! Дори не знам защо, просто някакво чуство в мен казваше, че тя не вещае нищо добро.
-Махай се, иначе ще те наръгам! – държах острия предмет пред лицето си.Аз бях от едната страна на плота, а той от другата.Въртяхме се около него.Той вървеше спокойно, без да се разделя с усмивката си.
-Защо ме преследваш? – продължавах аз.
-Не те преследвам. Просто търся и чакам да ми дадеш това, което ми е нужно и което е мое. – след тези думи той спря.
-Какво?! Какво е това нещо, за Бога?! Аз нямам нищо твое, дори не те познавам добре! – в бързината му говорех на „ти”, но това не правеше впечатление нито на него, нито на мен.
-Ашли, не си ли запозната с историята си? Не си ли запозната с това, което е у теб и ми принадлежи? – след тези думи той се изсмя отново.Звучеше като „Мухахахахаха.”.Това ме изплаши.
-За какво говориш? – рекох аз с по-равен тон.
-О, не си ли запозната с това, което прадедите ти отнеха от моя род? – Не знаех за какво говори.
-Не говори глупости! Аз нямам нищо твое, освен сърцето на Уен! – последните думи ги изкрешях по-силно.След тези думи той се изсмя отново.След неговото „мухахаха” започнах да чувам познати гласове.

djuu · 2012-03-15 18:49:15

Неккккккккст.

Sunlight (sun) ™ · 2012-03-15 21:02:41

СУПЕР е!!!! (f) (f) (f)

The Monster Cookie ;]] · 2012-03-16 17:48:20

Уникално , прекрасно, страхотно ! Впечатли ме много още от началото ! Давай по - бързо некста , моля те !

Imma be this. · 2012-03-16 19:07:33

Заповядайте следващата част.Мистерията няма да ни напуска, дори и за главната героиня.

-Аш, добре ли си, миличка? – чувах гласа на майка ми, но все още всичко се въртеше.Едва отворих очи.
-Какво стана... – промълвиха с доста усилия сухите ми устни.Още се чудих на кой свят се намирам.
-Ще отида да ти донеса портокалов сок. – рече майка ми и останахме само аз и Уен, който бе седнал на леглото до мен и държеше ръката ми.
-Аш, как си? – след тези думи ме целуна по челото.
-Ъм...добре съм, но какво стана? Защо търсеше из чантата ми? – на лицето му се появи поглед, смесващ изненада и малко притеснение.
-Каква чанта, Аш? Преди 30минути щяхме да пишем домашните заедно.Ти си забрави телефона в стаята ти и отиде да го вземеш.По стълбите надолу падна. – рече той.Лъжа. – Не знам за каква чанта говориш.
- Много добре си помня, не ме лъжи!
-Защо ме обвиняваш? – пусна ръката ми.
-Не те обвинявам, просто си го казвам! В момента ти ме лъжеш и искам да знам защо? – отново повдигнах вежда.Все едно очаквах да си признае.
-Ашли, не съм ти ровил в чантата! – след тези думи той стана от леглото, но аз все още си лежах.
-Уен, нали знаеш че, ако ти трябват... – още недоизказани, думите ми бяха прекъснати от майка ми.
-Тук съм.Донесох ти и от любимите бисквити. Карате ли се? – погледна двама ни, поотделно.
-Не. Остави ни, моля те. – отвърнах аз без много обяснения и тя излезе с думите:
-Добре, но моля те – изяж си всичко.
-Добре...
-Зайче, не те лъжа! Нямам и защо да го правя! – започна той отново. – Нямам причина да търся нищо.Ако бях изгубил нещо...още нещо, ти щеше да си първата, която знае. – издаде се.Лош актьор.
-Но аз не те обвинявам, просто искам да знам истината.
-Знаеш я! – с тези думи той си тръгна, а от очите ми започнаха да капят сълзи.Но нямаше да му се извинявам! Да, бях инат.Инат, който иска да знае истината.
След няколко минути му ипратих смс, който гласеше: „Искам да поговорим.”, но след няколко секунди получих отговор на него: „Нямам причина да говоря с теб.”. Тогава вече наистина започнах да плача.Студени сълзи се стичаха по горещите ми бузи. Студени сълзи, натопени в лъжи.
Гледах през прозореца на къщата си.Гледах неговата стая.Видях как той се бе излегнал на леглото си и таблета беше в краката му.Виждаше се много добре.Изведнъж видях как Уен забелязва нечий силует.Аз също го видях.Това бе баща му.Видях как започна да му крещи, да прави мимики и жестове.Синът изглежда се оправдаваше.Исках да чуя какво казват, но не можех.
-Офф.. – след пуфкането ми започнах тихо да чувам какво говорят.

-О, Уен! Как можа! Просто не мога да си представя колко си безотговорен! – викаше, излглежда отново с цяло гърло Хъджънс.
-Но, татко! Всичко си беше наред, направих я както си ме учил, но колието го нямаше!
-Нямало го! ТАМ Е, УЕН! Тя е последната последователка на рода Хартинг, няма у кой друг да е!
-Прекалено е мощна, затова си спомни!
-Освен ако... – бащата започна да мисли нещо.
-Освен ако...какво?
-Освен ако не е у Браян! – Браян баща ми.След тези думи Хъджънс започна да се разхожда из стаята, като беше сложил показалец на бузата си.Мислеше.Какво ли? Докато малката му разходка продължаваше, видя мен, допряла ухо на прозореца.
-О, не!

djuu · 2012-03-16 22:37:36

Некст..

Bluee^^ · 2012-03-17 09:14:30

О,нееекст

#51 2012-03-11 16:46:01

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#52 2012-03-11 16:49:39

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#53 2012-03-11 17:32:29

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#54 2012-03-11 18:07:23

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#55 2012-03-11 18:30:57

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#56 2012-03-12 08:29:54

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#57 2012-03-12 08:42:47

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#58 2012-03-12 16:57:14

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#59 2012-03-12 19:05:35

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#60 2012-03-12 19:46:55

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#61 2012-03-13 12:48:46

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#62 2012-03-13 16:30:32

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#63 2012-03-13 17:26:14

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#64 2012-03-13 17:51:45

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#65 2012-03-13 18:29:46

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#66 2012-03-13 18:34:56

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#67 2012-03-13 21:27:15

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#68 2012-03-14 07:03:20

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#69 2012-03-15 17:54:46

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#70 2012-03-15 18:49:15

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#71 2012-03-15 21:02:41

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#72 2012-03-16 17:48:20

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#73 2012-03-16 19:07:33

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#74 2012-03-16 22:37:36

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

#75 2012-03-17 09:14:30

Re: Now all be new // 20 част (by little_baby)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook