Какво за мен е любовта

zara`in`love · 2012-02-28 20:46:27

„Имало едно време три сестри: Вяра, Надежда и Любов. Вярата потънала в морето. Надеждата отишла на небето. Останала само Любовта да мъчи нашите сърца.” Една приказка – колкото измеслена, толкова и истинска.
Любовта за мен е само един миг. Едно „мигновение”, което оставя след себе си само пепел и сълзи. Така е. Няма нищо вечно. Тя ни хваща за ръка без да пита. Изстрелва ни в облаците и лети заедно с нас. Но идва моментът, в който се уморява и пуска ръката ни така ненадейно, както я е хванала. Връщане назад няма. Следва дълго и тежко падане. А там, долу, чака Самотата.
Но дори и само миг, Любовта е способна да преобърне живота ни. Има силата да ни извиси над всичко земно и мрачно, да подържа пламъка в душите ни, да пробуди доброто и слънчевото у нас. Тя ни слага „розовите очила”, а през тях всичко изглежда красиво, чисто и светло. Това чувство ни позволява да изживеем една приказка, един сън, една мечта. Звучи прекрасн, нали? Да! Но когато последната страница се затвори, когато се събудим, когато се върнем на Земята, Реалността ни удря с цялата си сила и мощ. И тогава боли!
Не мога да пиша за Любовта, тази магьосница, в най-красивата й светлина, защото знам каква кучка е всъщност. Колко нереална е тя. Да, аз обичах. Имах своя миг. Всичко се случи толкова бързо и неочаквано. Порази ме като гръм от ясно небе.
То беше чудно мигновение
яви ми се ти в младостта
като пленително видение,
като самата красота.
Тези думи написва Пушкин, адресирани към неговата любима Ана Петрова Керн. Те въплащават в себе си този съдбоносен момент, след който вече нищо не е както преди.
Това „мигновение” оставя Разума без глас. Надделяват Желанието и Страстта, които горят в сърцето и крещят „Искам я!”. Аз знаех, че срещата ми с Любовта е обречена, знаех, че влизам в тунел без изход, знаех, но не исках да повярвам.
Бях истински щастлива. Радвах се на всеки слънчев лъч, на всяка песен. Живеех в един друг свят. Свят, изпълнен с приказна мелодия. Там бяхме само аз и Любовта.
Всеки нейн шепот, всяка нейна ласка ме караха да се чувствам като богиня. Изгарях от желание да я имам, да усещам целувките й, копнеех за допира й. Тя, магьосницата, знаеше как да ме изкара извън кожата ми. Беше й напълно ясно, че един нейн поглед е достатъчен, за да спре дъха ми. Възползваше се от слабостта, която ме обвземаше в нейните обятия, от това че бях готова на всичко за нея. Да, за Любовта аз бях просто поредната играчка, поредното наивно дете, което бе пленила.
Тъжно, нали? Но още по-тъжно е, че знаех това, ала не се съпротивлявах. Позволих й да си играе с мен, пронизвайки ме с отровни стрели.
Е, кажете ми, не е ли кучка Любовта? Можеше още отначало да каже „Спри! Аз не съм истинска, не съм това, което търсиш!”. Но не! Тя ме приюти под крилото си. Шепнеше ми толкова нежни думи. Думи, които ме караха да летя. А тя се забавляваше. И когато й омръзнах, ме накара да повярвам, че аз съм лошата, че в мен е вината. Обърна се и си отиде с думите: „Не ме тъси повече!”.
Раздялата с Любовта беше сблъсък с Реалността. Удърът – тежък и жесток, запали болката, която изгори душата и изпепели сърцето на едно влюбено момиче.
Аз обичах, грешах,
прощавах и търпях.
Страдах, копнях,
плаках и се смях.
Така моето „мигновение” остави огромна, незаличима следа в живота ми. Никога няма да забравя Любовта. Винаги ще помня нашата среща. Ала всичко ще запазя там, в спомените. Независимо колко боли, бъпреки раната, която кърви, ще намеря сили, за да погледна напред. Защото такъв е животът – падаш, ставаш и продължаваш...

sevgi_19991 · 2012-02-28 20:55:12

Страхотно е

lady_ss1 · 2012-02-29 11:44:17

Хареса ми.

jetix4e · 2012-04-15 04:05:05

Супер е

#1 2012-02-28 20:46:27

Re: Какво за мен е любовта

#2 2012-02-28 20:55:12

Re: Какво за мен е любовта

#3 2012-02-29 11:44:17

Re: Какво за мен е любовта

#4 2012-04-15 04:05:05

Re: Какво за мен е любовта

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook