Историята на Даниел Доу.

little_baby · 2012-02-25 08:00:47

Кали, наистина пишеш страхотно. <3

TwilightGirl90 · 2012-02-25 08:47:41

Пускам още една част. Довечера ще пусна още една.

- Аз съм Дàниел Доу. Мерси, за пратката. – Казах аз и взех малкото кашонче с писмото.
- Ъм, трябва да подпишете тук.
- Няма проблем. – Отговорих, взех химикалката и се подписах на документа, който гласеше, че пратката е доставена. – Довиждане. – Казах и затворих вратата.
Влязох в хола и по най – бързият начин отворих писмото, което беше адресирано до мен.
Бяха написани само три реда, които гласяха:
„Е, малък Дани, приготви ли ми парите или не?
Свършено е с теб.
Хо, Р.Уейн.”
Този нямаше да ме остави на мира, но и аз нямаше да му дам парите. Не знаех в какво се е забъркал баща ми. А и него вече го нямаше и аз трябваше да му оправям кашите, така ли? Е, няма.
- Дàниел, прибрах се. – Чу се гласът на Кристина. Тя влезе в стаята след това допълни: Купих пет бутилки Джак Даниелс, три шишета мента, шотове, водка.
- Добре. – Казах аз. – И да знаеш.. Пратката ти пристигна.
- Наркотиците и цигарите са дошли? – Попита тя.
- Нямам представа какво има вътре.
- Какво държиш там? – Попита тя като посочи с поглед писмото.
- Писмо от Ричард Уейн.
- Какво иска от теб?
- Какво мислиш, че иска? Пари, естествено.
- Не му давай нищо. – Извика тя.
- Няма и да му дам. – Казах аз и се качих в стаята си.
Телефонът ми звънна. Контактна личност съм, а? Беше от скрит номер.
- По дяволите! – Извиках аз.
Кристина разтревожено в стаята ми.
- Какво става? Защо си се развикал така?
- Само едно ще кажа – Ричард.
- Значи, все пак няма да се откаже. – Замислено каза тя.
- Ти как мислиш? Не спира да ми звъни и да ми праща писма. Няма да се откаже докато не дадем парите. – Извиках. След всяко едно обаждане от Уейн се ядосвах все повече.
- Добре,де! Не викай, става ли? И не ме намесвай в това! – Каза тя и излезе от стаята.
След този разговор не се случи нищо интересно, докато не дойде време за „купона”. Началото бе в 23:00. Аз, за разлика от Кристина, нямаше да се приготвям. Просто облякох една бяла риза с разпусната черна вратовръзка, тъмно сини тънки и черни кецове. Абсолютно нищо особено. Погледнах се в огледалото и както винаги си казах, че съм супер готин. След това излязох от стаята си и слязох на първият етаж.
Все още нямаше никой, освен аз и сестра ми. Първият етаж беше точно като за купон. Затъмнен, с диско топка на тавана. В страни имаше две маси. На едната имаше всякакви марки цигари, а на другата алкохол и наркотици.
Кристина се появи от кухнята.
- Е, какво мислиш?
- Мисля, че ще е върха! – Казах аз и на звънецът се позвъня.
Тя отиде, за да посрещне госта. Когато отвори вратата, в къщата не влезе един човек, а поне двадесет. Да, двадесет бяха. Повечето бяха момчета. Е, имаше и момичета, но те бяха по – малко. Бяха донесли още алкохол. Влязоха в всекидневнята и оставиха „пиячката” на специалната маса.
Едно от малкото момичета идваше към мен. Беше хубавичка. Беше със сини очи, руса коса, подстригана на каре и чаровна усмивка. Сигурен бях, че не е от онези момичета, които мислят само за секс.
- Здравей, красавецо! – Каза тя като хвана с ръце вратовръзката ми и я махна. – Ти би трябвало да си Дàниел, нали? Между другото, мисля, че без риза ще си по – хубав.
Добре, сгреших. Но ми харесваше.
- Мм, да, аз съм. Харесва ми как мислиш.

little_baby · 2012-02-25 08:53:57

Некст. <3

SweetY =] KittY · 2012-02-25 09:46:58

Още ?

TwilightGirl90 · 2012-02-25 16:28:32

Не знам кой я следи, но за тези, които преди четяха историята искам да кажа.. От тази част започват новите неща, които съм написала.

- Щом ти харесва, защо не я махнеш за мен? – Попита тя, докато ми слагаше вратовръзката, отново. След това я хвана и ме поведе нагоре по стълбите с лукава усмивка. Качвайки се по стълбите и дърпайки ме леко за вратовръзката, госпожица Неизвестна започна да ме целува пламенно, а дори не ми беше казала името си. Не знам дали бях безразсъдно пиян или просто ми харесваше, но щом изкачихме извитите стълби притиснах момичето до стената и започнах да целувам врата й.
- Ах, харесваш ми, но не мислиш ли, че не сме единствените, които искаме да се позабавляваме като за една нощ? – Попита тя шептейки.
По някаква случайност бяхме точно до една от многото стаи на етажа. Отворих вратата и влязохме. Тя затвори тихо, дойде близо до мен, приближи устните си до моите така, че леко да се докоснат. Олавяше се ментовия дъх. След това се отдалечи и ме бутна така, че да падна на огромното легло.
Опиянен от това, което се случваше се спуснах върху леглото. Неизвестното за мен момиче махна прилепналата си черна блуза със средно голямо деколте и остана само по черен, дантелен сутиен и късите й дънчени панталонки. Качи се върху високото легло и легна върху мен. В следващият миг устните ни се бяха слели в едно. Тя целуваше нежно, но и същевремено страстно. Изведнъж се отдръпна. Погледна ме и се изсмя гръмко. Стана от мен, изправи се грациозно, взе блузата си от пода и я облече.
- Не вярвах, че ще се хванеш толкова лесно, Доу. – Засмя се отново тя.
- Какво имаш в предвид, прекрасна?
- Помниш ли жената от летището? – От къде знаеше тя?!
- А ти от къде знаеш? – Трябваше да я попитам. Никой, освен мен и сестра ми, не знаеше.
- Тук въпросите задавам аз. – Повиши тон. – Е, помниш ли я?
- Разбира се.
- Това бях аз, но ти не си ме запомнил. Имам изненада за теб, която няма да ти хареса. – Каза тя с равен глас, а аз я погледнах въпросително. – Просто е. Игра.
- Игра? – Попитах аз. – Да не сме на три, прекрасна?
- Доу, хубав си, но не си умен. – Извъртя очи тя. – Просто е, както казах.
- А защо просто не ми обясни и да почнем да я играем тази игричка?

littlepartofme · 2012-02-25 16:54:45

Аз я следя. ^^
Отново уникална част, харесва ми тази мистерия.Некст?

miimity98 · 2012-02-25 17:17:04

Страхотно. Некст?

djuu · 2012-02-25 17:54:31

Аз я следя. ^^
Отново уникална част, харесва ми тази мистерия.Некст?

TwilightGirl90 · 2012-02-25 18:32:20

Ето още, прекрасни. xD

- Няма да ти хареса, но щом настояваш.. – Усмихна се тя, а след това продължи . - В къщата има човек, който работи за Ричард и мен..
- А той какъв ти е? Баща? Дядо? – Попитах. Той приличаше на баща й, а не на приятел, примерно.
- Не ме прекъсвай, Дани. – Повиши тон тя. – Та, както казвах.. Играта е следната: В къщата има човек, който работи за мен и Ричард. Този човек само чака заповедите ми и ще направи нещо, което няма да ти хареса.
- А какво трябва да направя аз? – Продължавах с настойчивите си въпроси.
- Да ни дадеш парите. Елементарно, нали? – Разсмя се тя. – А и за теб не са много пари, но баща ти ни ги дължеше. И нали знаеш, как по филмите когато татенцето умре, лошите започват да преследват синчето.
- Колко пъти да ви казвам, че пари няма да получите от мен?! – Изкрещях аз. – Баща ми си имаше хора, които работеха за него, те ще ви дадат всичко.
- Но така не е интересно. – Каза „прекрасната“ , звучейки като разочаровано малко дете. – Е, щом така искаш.. – Усмивката се върна на лицето й. Тя извади телефона си от задния джоб на късите си дънчени панталони и набра някого. – Пиер, знаеш какво да правиш. – И затвори.
От първия етаж се чуваше любимият дъбстеп на Кристина и изведнъж настана тишина, в следващия момент се чу чупене на стъкло и ахване в хор.
- Какво беше това? – Попитах учудено аз.
- Защо просто не слезеш и не видиш, прекрасен? – Каза тя и се разсмя гръмко.
Усетих как от шега всичко става сериозно. Не знаех какво може да се е случило долу, но тя каза, че няма да ми хареса каквото и да е. Станах от леглото и профучах по стълбите, блъскайки всеки, който ми се пречкаше. Когато слязох на първия етаж, видях как всички се бяха ступали в кръг около нещо или някой. Някои от хората изглеждаха като в шок, други си шушнеха нещо, а трети гледаха към мен.
- Какво, за Бога, се случи? – Изкрещях аз. – Мърдай. – Казах като бутах хората, насъбрали се там.
На земята имаше само лист с адрес и отдолу послание гласящо:
„Казах ти, че няма да ти хареса. Къде е Кристина, прекрасен?
хо, Рейна Уейн“
- КРИСТИНА! – Изкрещях отново. – Къде е Кристина?
Никой не ми отговори. Никой не знаеше. Огледах се. Всички се бяха втренчили в мен. Очите ми зашариха между хората с надеждата да открият сестра ми. Нямаше я. Никой нищо не ми казваше.
- Край! Купонът свърши! – Извиках аз, а така наречените гости започнаха да си тръгват. Само някакъв мъж остана в къщата. – Ти какво чакаш? Не чу ли? Тръгвай си! – Бях бесен и нямаше на кого да си го изкарам.
- Приятел, успокой се. – Каза непознатият с равен тон. – Аз мога да ти помогна.

xnekfonikfox · 2012-02-25 21:12:29

Уникално! Още!

djuu · 2012-02-25 21:16:17

Уникално! Още!

lady_ss1 · 2012-02-25 21:20:56

Супер. Още?

TwilightGirl90 · 2012-02-26 10:11:50

Mерси, следобяд ще постна още една част.

SweetY =] KittY · 2012-02-26 10:13:14

Даваййй ощеее.

afi_rz98 · 2012-02-26 13:15:24

Преди я следях и започвам отново да я следя. Супер е чакам некст.

little_baby · 2012-02-26 13:38:38

Страхотно е. <3
Аз пък си помислих, че Кристина е срещу брат си.

Extazy Baby · 2012-02-26 16:26:23

Супер

TwilightGirl90 · 2012-02-26 19:21:59

Некст. Кратко е, но днес много ме мързи.

- А кой си ти изобщо? – попитах аз. – Как очакваш да ти имам доверие, след като нямам представа кой си ти.
- Не ме помниш? – попита той, сякаш не очакваше отговор. – Това не е добре. – и поклати глава в знак на отрицание.
- А защо не ми кажеш кой си ти?
- Дан, аз съм чичо ти Ноа. И Кристина не ме помнеше, но когато и разказах всичко си спомни кой съм. Не ме помниш, защото не съм ви посещавал от както бяхте малки и Елизабет ви напусна. – изрече думи като нож за мен, но всичко ми стана ясно. Сякаш си спомних всички спомени с него.
- Ноа, как ще ми помогнеш? – попитах аз с треперещ глас. Сестра ми значеше много за мен и нямаше да си стоя спокойно докато тя е някъде там.
Лицето на чичо ми придоби лукава усмивка, а в очите му танцуваха пламъчета, сякаш знаеше всичко.
- Елементарно, племеннико. Ще ми разкажеш какво се случи на втория етаж. Много добре видях как се качваш с някого.
- А с какво ще помогне това? Когато ти разкажа всичко? – въпросите ми не бяха никак малко, но сега ме интересуваше сестра ми.
- Кажеш ли ми с кого беше и какво ти каза ще съм наясно какво точно търсим. – обясни спокойно той, като че ли очакваше всичките въпроси.
- Щом казваш.. Ами, още в началото на купона, ако мога да го нарека така, дойде едно момиче към мен и ми направи намек, който ми хареса.. Сещаш се. – Засмях се. - Качихме се на вторият етаж и тя ми каза, че в къщата има човек, който работи за нея.
- Коя е „нея“?
- Рейна Уейн. – Казах аз и му подадох бележката. – Тук го пише.
- Хмм.. – Изсумтя той. – Както друго ти каза?
- Спомена, че човекът работи и за Ричард Уейн..
- Ричард Уейн?!? – Извика Ноа. – Момче, не знаеш в какво си се забъркал.

bebche__:) · 2012-02-26 19:30:03

невероятно некст

little_baby · 2012-02-26 19:36:14

Некст. <3

TwilightGirl90 · 2012-02-27 12:14:52

Искам да се извиня, понеже днес може и да не пусна част, но не е сигурно. Просто училището ме възпрепятства.

#26 2012-02-25 08:00:47

Re: Историята на Даниел Доу.

#27 2012-02-25 08:47:41

Re: Историята на Даниел Доу.

#28 2012-02-25 08:53:57

Re: Историята на Даниел Доу.

#29 2012-02-25 09:46:58

Re: Историята на Даниел Доу.

#30 2012-02-25 16:28:32

Re: Историята на Даниел Доу.

#31 2012-02-25 16:54:45

Re: Историята на Даниел Доу.

#32 2012-02-25 17:17:04

Re: Историята на Даниел Доу.

#33 2012-02-25 17:54:31

Re: Историята на Даниел Доу.

#34 2012-02-25 18:32:20

Re: Историята на Даниел Доу.

#35 2012-02-25 21:12:29

Re: Историята на Даниел Доу.

#36 2012-02-25 21:16:17

Re: Историята на Даниел Доу.

#37 2012-02-25 21:20:56

Re: Историята на Даниел Доу.

#38 2012-02-26 10:11:50

Re: Историята на Даниел Доу.

#39 2012-02-26 10:13:14

Re: Историята на Даниел Доу.

#40 2012-02-26 13:15:24

Re: Историята на Даниел Доу.

#41 2012-02-26 13:38:38

Re: Историята на Даниел Доу.

#42 2012-02-26 16:26:23

Re: Историята на Даниел Доу.

#43 2012-02-26 19:21:59

Re: Историята на Даниел Доу.

#44 2012-02-26 19:30:03

Re: Историята на Даниел Доу.

#45 2012-02-26 19:36:14

Re: Историята на Даниел Доу.

#46 2012-02-27 12:14:52

Re: Историята на Даниел Доу.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook