Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

miminzetyyy · 2012-02-10 15:18:35

След дълго мислене реших да пусна и втори сезон на историята си. Той ще е по-дълъг от първия и се надявам да ви хареса. За тези,които не са чели първи сезон ето го : http://kaprizen.com/forums/viewtopic.ph … sc&start=0
Приятно четене
1. Решението

След тези негови думи аз не можех да промълвя нищо. Значи ужасните разкази и историите,които се разказваха по негов адрес не бяха верни. Идваше ми да изкрещя от радост,защото от самото начало се надявах той да не е убиец,но се стърпях.
-Том много съжалявам имал си ужасно детство! –промълвих тихичко аз.
-Няма защо,всъщност си струваше. Именно заради това аз срещнах теб.
След тези негови думи той се приближи до мен и леко погали лицето ми. Ах това беше невероятно нима и той изпитваше същото като мен? Колкото и да криех това чувство то най-сетне излезе наяве.
-О Том!
-Обичам те Нина въпреки цялото ми държание аз усещах нещо,но не исках да го призная. Съжалявам за всичко което съм ти причинил. За да се реванширам искам да вземеш това.
Том подаде самолетния биет.Какво правеше? С него можеше да избяга и никога повече да не се върне,но вместо това той избра да жертва себе си заради мен . Да беше добър човек каквото и да се говореше за него.
-Аз не мога да го приема.
-Напротив приеми го,моля те! – той каза това и ме целуна. –Сега върви преди да са усетили,че ще бягаш.
- Ще те видя ли отново?
Той не отговори подаде билета и сякаш се сбогуваше чрез поглед. И двамата знаехме,че това сигурно щеше да е последният път,в който се виждаме. Аз взех „подаръка” и тръгнах. Том бе счупил бравата на вратата и тя бе леко открехната. Без да се обръщам аз тръгнах по пустия коридор. Така след не повече от десетина минути се озовах вън. Оставаше единствено оградата,тогава го чух. Един изстрел прозвуча като хала и утихна. Всичко утихна. Какво ставаше вътре? Кой стреля? Аз трябваше да избирам свободата или пансиона..
just_smile_ има една идея и решихме да я споделим. Тя ще прави скици към някой от частите. Ето я и скица номер 1
(Том подава билета на Нина)
Критика?

lady_ss1 · 2012-02-10 15:23:26

Некст.

DreamsS · 2012-02-10 15:58:57

Некст.

Call Again · 2012-02-10 16:10:20

Продължение

beautiful_kitty · 2012-02-10 16:16:37

Некст.

viktoriq_biserova · 2012-02-10 16:20:50

Прекрасно е!Прочетох и 1-ви сезон...много ми харесва!!

geri18 · 2012-02-10 16:57:14

Прекрасно е!Прочетох и 1-ви сезон...много ми харесва!!

~Валз · 2012-02-10 17:37:12

Прекрасно е!Прочетох и 1-ви сезон...много ми харесва!!

bebche__:) · 2012-02-10 17:51:11

Некст.

bettinka · 2012-02-10 21:09:34

да, аз също прочетох всичко на веднъж и определено много ми хареса уникално е !!

ronnie · 2012-02-10 23:08:41

да, аз също прочетох всичко на веднъж и определено много ми хареса уникално е !!

miminzetyyy · 2012-02-11 10:18:55

Наистина оценявам коментарите ви. Благодаря .Ето я и следващата част. Надявам се да ви хареса и приятно четене

2. Непознатия е добър

Аз избрах първото.В суматохата никой не забеляза,че излизам. Така аз прескочих оградата и пред мен се разкри гледката, гледката на свободата. Но накъде щях да тръгна сега? Нямах нито пари,нито дом само един самолетен билет до Париж. В този чужд град не познавах никого. А и как щях да стигна до летището? Тогава за мой късмет край мен профуча една кола.
-Хей сладурано накъде си се запътила? – попита ме някакъв непознат младеж
-Към летището.
-Скачай тогава,ще те закараме там.
Въпреки,че не ги познавах се качих. Вътре миришеше на цигари,а и освен момчето което ме покани имаше още две. Те бяха видимо пиинали.
-Е защо си сама в тази пустош? – попита ме едното от тях.
Аз не исках да им кажа истината, защото щяха да си „извадят” грешно впечатление за мен.
-Аз,аз се загубих!
Но явно никой от тях не ме чу. Бяха заети да пеят някаква песен.
-Първо ще се отбием вкъщи и тогава ще те закараме на летището. Ама ти явно не знаеш кои сме ние нали?
Аз поклатих глава.
-Ние сме брата Маккийстън. Баща ни притежава холдинга Маккийстън за производство на коли. Както и да е. Ти как се казваш?
-Нина. А ти ?
-Аз съм Антоан,този пияния до мен е Лука, а другия е Питър.
-Антоан,Лука и Питър! – повторих тихичко аз.
Да сега се сетих бях чувала имената им,но не знаех,че това са те.
-Каза ли нещо?
-Не. –отговорих аз и се свих в ъгъла на колата
Пътувахме около час.Пред мен се изредиха хиляди картини,но аз мислех само за една. Ами ако бях сгрешила? Ако е трябвало да се върна,а и все още ме мъчеше въпроса от къде дойде този коршум. И Том дали беше добре? Разбрали ли са за бягството ми. Аз само можех да гадая,но рано или късно щеше да се разбере.
-Стигнахме вече! –каза Антоан и изгаси колата.
„Боже” помислих си на пръв поглед аз пред мен имаше луксозна къща на три етажа. Голяма порта,а през нея се виждаше и още по-голяма градина.
-Вкарай я в гаража после ще излизаме!- каза той и подаде крючовете на един от пазачите. – Явно не си виждала такава къща а?
-Да.
-Е ела да хапнеш и след това ще те закарам до летището. Всъщност ти за къде ще летиш?
-Париж.Франция.
-Супер аз ще дойда с теб. Отдавна не съм ходил ,всъщнос леля ми живее там. Извинявай забравих да те поканя. Заповядай!
Той ми отвори вратата и аз влязох в къщата. Тя беше огромна. В сравнение със стаята,в която живеех допреди няколко часа си беше направо палат.
-Палачини с шоколад или крем карамел?
Попита ме една дама,която незабелязано бе дошла при мен.
-Аз..
-Ееее палачинки с шоколад или крем карамел? –попита изнервено втори път.
-Палачинки!
-Амаче странно дете.- промърмори тя и ми донесе закуската
-След час тръгваме. – каза Антоан и се качи на горния етаж
Всъщност аз все още не можех да осъзная какво става. Защо един напълно непознат мъж ми помага? Досега от богатите хора не бях виждала нищо добро.
Критика ?

viktoriq_biserova · 2012-02-11 10:57:34

Продължение

bettinka · 2012-02-11 12:27:32

неекст : ))

ronnie · 2012-02-11 14:29:44

неекст : ))

ivss..:] · 2012-02-12 08:28:28

Неккст

miminzetyyy · 2012-02-12 13:22:33

Ето и новата част. Надявам се да ви хареса и приятно четене
3. Писмото

- За Какво мислиш?
-За нищо. –побързах да отрека аз и седнах на масата.
Такава храна не бях яла отдавна. В пансиона да ядеш това си беше цял лукс. Така след като закусихме Антоан се приближи до мен и ми подаде една чанта.
-Вземи,явно нямаш други дрехи,а и не искаш да ми кажеш истината. Ако ще летиш до Париж ти трябва хубаво облекло.
-Защо ми помагаш?
След този въпрос отговор не последва.Той се качи бавно по стълбите на горния етаж. Сякаш нещо го мъчеше,но не казваше какво.
Минаха около двадесет минути и той слезе. В ръцете си държеше два куфара.
-Този е за теб. –каза той като ми даде единия. – Бившата ми приятелка остави дрехите си тук. Нови са.
-Аз,аз не мога да ги приема.
-Вземи ги хайде. В колко часа излита самолета ти?
Аз побързах да извадя билета „ Полет до Франция. Дата: 22,07,2010 година” Напълно забравих. Днес бе 21.07. Имаше цял един ден до полета. Какво щях да правя?
-Тръгва в 17:30! –казах аз с надеждата,че няма да го види
-Полетите до Париж винаги са на кръгъл час. Може ли да видя билета?
„Сега стана лошо” – помислих си .Ако го види щеше да си помисли лошо за мен. Той ме прибра в къщата си ,а аз го лъжех.
-Не няма нужда сигурно не съм погледнала добре!- казах аз и нервно прибрах билета в джоба на дънките си.
Тогава напипах и нещо друго. Освен това имаше и едно листче хартия. Какво беше това? Може би някоя бележка ,която съм забравила?
-Какво има?
-Нищо просто исках да попитам къде е тоалетната?
-Ето там!
-Благодаря!
Аз тръгнах забързано за там. След като вязох трябваше да видя какво пише.А ето и какво пишеше :
”Скъпа Нина,може би когато четеш това вече ще си много далеч от мен. Надявам се,че ще намериш човек ,който те разбира и обича. Някой ден ще създадеш семейство,ще имаш деца. Но те моля само за едно-не ме забравяй. Въпреки,че аз ще съм там горе и ти няма да ме виждаш,аз ще те гледам всеки ден и ще ти се усмихвам чрез слънцето. Навярно ще чуеш и куршума пронизал сърцето ми. Но рано или късно щеше да разбереш,че съм тежко болен!
Твой Том „
Не,не,не това не можеше да е истина. Нима Том се бе прострелял? Ах защо не избрах втория вариант. Трябваше да се върна в интерната и да го спася. Как можах да го сторя? Аз бях един егоист. Том, Том се жертва заради мен,а аз не си и помръднах пръста за него. Тогава всичко пред мен стана бяло. Главата ми се замая и аз паднах.
Критика?
п.п Моля коментирайте,за да знам дали ви харесва и има ли смисъл въобще да я продължавам.

ronnie · 2012-02-12 13:59:58

Супер е.
и НЕ Я СПИРАЙ !

DreamsS · 2012-02-12 15:37:46

Супер е.
и НЕ Я СПИРАЙ !

viktoriq_biserova · 2012-02-12 16:14:08

Супер е.
и НЕ Я СПИРАЙ !

ivss..:] · 2012-02-13 18:30:52

В никакъв случай не я спирай много е хубава историята.

vikttoria__ · 2012-02-13 18:57:17

Страхотно е ! Не я спирай

miminzetyyy · 2012-02-16 13:44:26

Отново ви благодаря за хубавите коментари. Приятно четене
4.Скалата
Не знам колко време е минало,но се събудих в голяма стая. Главата ми щеше да се пръсне. Пред мен още се изпречваше онова писмо. А къде всъщност бе то? Опитах се да стана,но сякаш нещо ме теглеше към леглото. Нямаше го! Това бе единствения ми спомен от Том.... Ах Том, как можах да ти го причиня? През цялото време е бил болен,а аз даже не съм разбрала.
-Добре ли си? –пред мен се появи един мъж.
Да той бе в колата,но не си спомням името му.
-Аз съм Питър!
-Нина на мен също ми е приятно.
Аз говорех едва –едва. Милиони сълзи напираха в мен,но аз ги задържах или поне се опитах да го направя.
-Аз тръгвам,ако има нещо обади се. –каза той и излезе от стаята
Тогава не издържах и заплаках. Сигурно до края на жалкия си живот щях да се обвинявам. Тогава пуснах телевизора,който бе в стаята.
””Извънредни новини: Момче от интерната „Ниич” се самоуби.Той е бил намерен в стаята си.Директорката не знае какво е предизвикало реакцията на момчето. Раследването започна и до броени дни се учаква да разберем причината. А сега и другите новини...””
„Ниич” ? интерната ми не се казваше така. Нима това беше съвпадение или грозна шега на съдбата? Ами ,ако не Том се бе прострелял? Трябваше час по скоро да изляза от тази къща и да отида при него. Отново се наложи да избирам между него и свободата си. Този път не направих тази грешка и избрах него. Аз станах полека от леглото и излязох от стаята.
-Накъде?- изпречи се пред мен някой
Бе Антоан. Точно сега ли трябваше да се появи? Не ,ако той разбереше,че съм от интернат сигурно щеше да ме върне отново там. Но,ако не избягам нямаше да видя Том.
-Ъъъ аз ще отида до тоалетна.
-Но в твоята стая има такава. Не е нужно да слизаш чак долу. Хайде ела ще ти я покажа.
„Мамка му” – помислих си аз. Сега или никога. Той влезе пръв в стоята,а след него и аз. Тихо взех вазата,която бе на бюрото и я „стоварих” върху главата му.
-Извинявай,но това бе единствения вариант!-прощепнах тихо и след това излязох.
Пътя сега бе чист. Единствено трябваше да избегна охраната,но това беше лесна работа. Аз пристъпих крачка към тях и смело им казах:
-Господин Антоан ви вика горе. Всичките!
Естествено те бързо се качиха по стълбите. Сега трябваше да действам. Затичах се с всички сили. Така бягах около час или два. Ве знам точно. Най-накрая стигнах до интерната,но изглеждаше сякаш нищо не се бе случило. Все така мрачно и унило. Изведнъж двора се напълни.Явно беше вече четири часа. След малко от сградата излезе и Ванеса. В момента единствено тя можеше да ми даде информация.,но трябваше да прескоча оградата и да се върна отново там. Аз рискувах. След две,три минути се озовах и в двора.
-Ванеса шъът Ванесаа!! – провикнах се доколкото можах
Тогава тя се обърна и ме видя след което се затича.
-Нина какво правиш тук? Знаеш ли,че ако те видят тук не само ,че ще те върнат в интерната, а и като навършиш 18 ще те преместят в затвор!
-Да,да знам.- отговорих и небрежно аз. –А сега ми каже какво стана сутринта. Какъв беше този изстрел?
Ванеса склони глава. Тогава разбрах,че опасенията ми са били верни.
-Том?-с насълзени очи попитах аз.
Тя поклати глава.
-Съжалявам. Имал е пистолет никой не е знаел.
Не,не, аз паднах на земята и заплаках с глас. Какво още искаше живота от мен? Нямах си никого. Баща ми ,майка ми и баба ми ги нямаше на този свят. А сега и той. Какво щях да правя? По-добре да бях умряла с него,отколкото да живея сама. Тогава аз взех решението.
-Ванеса ще тръгвам. Пази се!
Аз казах това и прескочих обратно оградата. Вървях доста докато не стигнах морето и голямата скала. Спомних си хубавите дни с баба. Как двете ходехме по брега и се смеехме. В този момент не чувствах нищо. Аз разперих ръце и полетях от скалата. Чувствах се като свободна птица,която може да направи всичко.Тупнах на брега. Така свърши днешния ден за мен.Това бе най-важния миг в живота ми досега.
Критика?
п.п Предварително се извинявам за правописните грешки в текста!

ronnie · 2012-02-16 15:43:45

Много ми хареса. Некст.

viktoriq_biserova · 2012-02-17 18:38:28

Много ми хареса. Некст.

#1 2012-02-10 15:18:35

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#2 2012-02-10 15:23:26

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#3 2012-02-10 15:58:57

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#4 2012-02-10 16:10:20

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#5 2012-02-10 16:16:37

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#6 2012-02-10 16:20:50

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#7 2012-02-10 16:57:14

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#8 2012-02-10 17:37:12

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#9 2012-02-10 17:51:11

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#10 2012-02-10 21:09:34

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#11 2012-02-10 23:08:41

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#12 2012-02-11 10:18:55

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#13 2012-02-11 10:57:34

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#14 2012-02-11 12:27:32

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#15 2012-02-11 14:29:44

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#16 2012-02-12 08:28:28

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#17 2012-02-12 13:22:33

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#18 2012-02-12 13:59:58

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#19 2012-02-12 15:37:46

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#20 2012-02-12 16:14:08

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#21 2012-02-13 18:30:52

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#22 2012-02-13 18:57:17

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#23 2012-02-16 13:44:26

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#24 2012-02-16 15:43:45

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

#25 2012-02-17 18:38:28

Re: Някогашната аз || ВТОРИ СЕЗОН || Част 5

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook