Неразбрана любов

malwu.. · 2012-01-31 12:12:47

Надявам се да ви хареса ! (: Мнения?

~ VI ~
,,Ледената кралица"

Стъмни се, пронизващия вятър внезапно започна да брули дърветата и всички животни, които ни бяха обкръжили се прибраха по топлите си и сигурни колибки.

***

Изправихме се и застанахме в седнало положение един до друг, взирайки се в дълбините на гората. Всичко бе потънало в тишина, а мълчанието между двама ни, ставаше все по приятно и топло.
- Фелисити,мисля че е време да тръгваме, възможно най- скоро трябва да открием и да си направим убежище, преди да се е стъмнило и да е застудяло още повече. - промълви той, подавайки ми ръка, за да стана. Кимнах в знак за съгласие, хванах ръката му и се изправих. Започнахме да се оглеждаме наоколо, но не знаехме на къде да поемем.
- Ах.. чакай малко, знам един начин. Когато бях малка, баба ми споделяше най- различни варианти да поемем по правилната посока, ако сме изгубени. - подхвърлих с ясен поглед.
- Оо. какъв ? - попита той благозвучно.
- Ъмм.. те са много , но най- приятен ми звучеше да поемем по посоката на полярната звезда- север.
- Ами, тогава да вървим натам .. какво чакаме още. - отсече той.
- Добре, щом така желаеш, нека потеглим на север, както тя сочи. - промълви той, последвайки усмивка.
Тръгнахме. За щастие имаше пълнолуние и луната огряваше Земята правейки видимостта по пътя сполучлива, като изключим гъстата и мразовита мъгла, която ни затрудняваше.
Сетне стигнахме до едно поточе, цялото беше заледено и светлината от луната, го караше да блещука. Водата му била толкова бистра, че виждахме замръзнали рибки и камъчета в него.
- Е.. какво ще правим? - попитах, чудейки се как ще продължим на пред.
- Следвай ме. - отговори той и ме хвана за ръка. Бяхме на сантиметри от ледения поток и ставаше все по студено. Сетне Алекс стъпи на един два камъка. които бяха малко по големи и прескочи потока., . Учудих се, защо просто не мина през леда, но няма значение.
- Хайде подай ръка, ще те прехвърля оттук. - промълви той, протягайки ръка към мен. Поех ръката му и с малка засилка и известна помощ от него прескочих поточето. След броени секунди, се озовах в прегръдките му, а погледа ми не се отклоняваше от дълбоките му катранени очи. Облегнах се на гърдите му и затворих очи. Тялото ми започна да се затопля, а ръцете му, обвиха тялото ми през кръста. Изведнъж, се чуха песни на птички. Сякаш беше пролет. Стори ми се подозрително и отворих очи и какво да видя..
- Оо боже мой ! .. - стъписано промълвих оглеждайки всичко около нас и най- вече червените рози встрани, които бяха обградили белите, а белите бяха обградили една синя. Да точно така синя роза.
- Не може да.. - и бях прекъсната от звънливия глас на Алекс.
- Но е. Както виждаш това място е станало по странно от обичайното. - рече той, гледайки към розите.
- Н-но как така?? чакай,чакай малко! дане би.. да си идвал тук и преди?? - попитах смутено.
- Не точно. Разказвали са ми истории за него. Истории за една ледена кралица. - каза и погали косите ми, които изненадващо как бяха много красиво накъдрени и по русоляви от обичайното.
- И-и, какво по точно са ти разказвали ?- стана ми интересно, нямаше начин да се примиря само казаното до сега.
- В миналото, тя имала семейство. Съпруг и две дъщери, като едната все още била в корема й. Съпругът й бил заслепен от парите и всичкото богатство, което имали и започнал да краде от собственото си семейство, отделяйки голяма част само за себе си. И за това с времето той бил прогонен от съпругата си. Но той взел скришом заделената сума и започнал да обикаля света, търсейки най- добрите магьосници и адвокати, за да вземе дъщерите си и да прокълне кралицата. Пътуването му отнело около две години, искал възможно най- бързо да ги вземе, че да излъже децата си докато били още малки, че майка им , просто ги била изоставила или умряла.
- Уоу.. невероятноо.. - прекъснах го неумишлено, унасяйки се в историята.
- Недей да ме прекъсваш. Продължавам.. - каза той поучително и аз измънках и кимнах, съгласявайки се. Сетне той продължи.
- Когато, получил права над децата си. Той наредил.. -
- да бъде завинаги сама, без начин да излезе отвъд реката, освен ако някое от наследничките й не дойде и да разбие магията. - Ии да, жената която прекъсна момчето бе Ледената кралица,може би.

djuu · 2012-01-31 15:52:10

Интересно е.

miss_cute_kiss · 2012-01-31 18:54:00

Айде,некст,некст,некст!

malwu.. · 2012-02-02 12:37:24

Днес ще пусна следващата част ^^

malwu.. · 2012-02-02 12:45:47

Надявам се да ви хареса. Приятно четене ^^

~ VII ~
,,невероятно, а?"

- К-к-коя си ти?? - попитах я , влагайки в този върпос доста голяма доза страх.
- Аз съм, Аннабел. - промълви тя през усмивка, като не отделяше поглед от мен. Беше наистина много красива, косата и бе средно дълга, много къдрава и огнено руса. Очите и бяха, като сапфири, тоооолкова сини, а устните и са плътни и блещукаха от късчето светлина, което се провираше през листата на дърветата.
- Аннабел ?? .. случайно да си чувала за "Ледената кралица? " - попитах най- учтиво, въртейки рокличката си, леко.
- Разбира се, но мисля, че няма нужда да ти разказвам историята, все пак този красив младеж вече го направи. - Странно, тя не спираше да се усмихва, а на всичкото отгоре и беше толкова жизнерадостна, като че ли за първи път вижда хора. Хм..
- Е Аннабел, ще може ли да ни поразходиш из кралството. - попита най- любезно Алекс, взирайки се в сапфирените и очи. Сетне тя кимна в знак на съгласие и веднага ни запъти към двореца. Пътят до там бе изпълнен с най- различни цветя, а толкова зелена трева никога не бях виждала. Беше наистина много красиво. Сетне стигнахме до двореца. -Ахх.. - Изумих се. Той беше наистина доста голям, изглеждаше всякаш вътре си има всичко.
- Надявам се да ви хареса. - отговори тя, побутвайки вратата, за да влезем.
- Уааау - рекох с пълен глас, подпирайки се на стената.
- Огромно е.. - промълви възхитено Алекс.
Влязох навътре и Алекс ме последва. Сетне започна голямото разглеждане, и ми направи впечатление, че почти всичко беше от мрамор, което доста ми допадна.
- Елате ще ви заведа в стаята ви. - Промълви Аннабел, поемайки по стълбите. - Ааа? И стая ли си имаме вече ?!? и то... общааа ?! - Рекох си и бързичко се примирих, сетне последвах Аннабел и Алекс.
- Хей, хей, Аннабел. Сама ли живееш тук ? - попитах учудено.
- Ам.. не точно. - И отвори една врата и не след дълго показа жест да влезем. Щом на влязохме на вътре, слънцето което огряваше цялата стая, ни ослепи. За щастие, очите ми се адаптираха бързо и можех най- свободно да огледам стаята. - Уха.. - казах си, изумявайки се колко беше голяма .. да, вярно.. отрасла съм в богато семейство, но не сме имали толкова големи стаи и най- вече легла.
- Заплювам си лявата страна. - рече Алекс, насочвайки се към леглото. - Супер, аз съм до прозореца - отсякох нервно.
- Е, милички. Аз съм в стаята до вас, ако ви потрябвам, не се притеснявайте да ме повикате, но не влизайте, само почукайте и аз ще изляза. - промълви Аннабел и не след дълго излезе от стаята ни.
- Хей, Фел. Чудя се, какво ли толкова има в нейната стая. - попита ме с дързък поглед Александър.
- Ааа.. нене ! да сме на ясно ! няма да влизаме в чужди стаи, пък и сме нови, не се познаваме и е съвсем нормално да и е неудобно. - отсякох всичко на един дъх и започнах да въздишам.
- Добрем.. значи, нека бъдем внимателни. - и отиде до прозореца, от който се виждаше цялото кралство.
- Не е ли странно. Съпруга и бил разярен, защо му е да накара магьосник да я затвори на такова красиво място. - рече той.
- Може би все още я обичал, въпреки всичко.. - доближих се до него и сведох поглед, сетне той се обърна към мен и отмести един кичур от косата ми усмихвайки се.
- Може би. - рече, приближавайки се към мен. Сетне ме докосна за лявата буза, придърпа ме към него и устните ни се сляха.

miss_cute_kiss · 2012-02-02 17:42:12

Супер още!

malwu.. · 2012-02-03 07:21:28

Добре, че си ми ти Онс да ми я следиш ..

miss_cute_kiss · 2012-02-03 08:07:53

Разбира се ! ;д <333

h0neyy^^ · 2012-02-03 08:57:20

Хубаво е.

malwu.. · 2012-02-03 16:48:18

ААахх, радвам се, че ти харесва ще се постарая следващата част да е интересна ^^ утре я пускам.

mi_chan · 2012-02-03 16:55:51

Айде,некст,некст,некст!

malwu.. · 2012-02-04 08:55:42

Приятно четене!!

~ VIII ~
,, в очи със страха "

Сетне се отделихме един от друг и той ме прегърна силно, а аз обвих кръста му с ръце и се облегнах върху гърдите му. Така поседяхме в мълчание близо половин час, и взе че аз започнах да притварям очи и да се онасям в сън.
- Х-хей, хайде да поспим, защото съм някак си уморена. - промълвих търкайки очи. Той се усмихна, ах тази негова усмивка, винаги ме ободряваше.
- Хайде, но първо се преоблечи, аз ще изляза ако искаш. - промълви той, дърпайки ме към един огромен гардероб, който се намираше точно до вратата. Щом отворих едното крило на гардероба,възкликнах уместно - Уау, тук има сигурно стотици нощници. - след това отместих поглед към Алекс.
- Стига ми и да се обърнеш, не ми пречиш. - добавих, вадейки от гардероба една розова нощница. - Добре. - промълви той и се обърна на другата страна. Аз също се обърнах с гръб, съблякох моята рокля и бързо облякох нощницата. И когато да се обърна.
- Хм. имаш хубаво тяло. - промълви той, някак си подигравателно.
- Аа, нали каза, че ще стоиш обърнат. - отсякох и сведох поглед.
- Не се сдържах, съжалявам . - сетне се засмя, затвори едното крило, и отвори другото. - Еха, тук сигурно са живяли, когато са били семейство. - казах втречвайки към многото дрехи поглед.
- Дамн, най- вероятно. - сетне взе едно горнище, свали неговото яке, и започна да разкопчава ризата си, но изведнъж се спря.
- Аа-ам, какво има , ако може да попитам ?! - попитах надниквайки към гърдите му. - Ако го дръпна силно, ще се скъса, а тук се оплел някакъв конец. - каза притеснено той, мъчейки се да махне конеца.
- Дай на мен, имам маникюр и мога да го разплета. - промълвих и сетне се просегнах към прословутото копче.
- Готово !! - рекох с ентусиазъм и с двадесет и четири каратова усмивка. Той се усмихна. - ъ-ъм, би ли разкопчала и другите, може и те да са оплетени. - каза примамливо. Оо, този номер го знам - рекох си наперено, но не бих и отказала да видя плочките му и мускулите.
Сетне започнах да ги разкопчавам останалите, и гърдите, и плочките му започнаха да ми се набиват на очи.
- Бавиш се.- отсече той с перверзна усмивка. - Аа, ако ти си по бърз, си разкопчай ризата сам. - възкликнах, продължавайки да я разкопчавам. - Готов си ! - отсякох, а след това помогнах да махнем ризата. - Оооох, какви мускули - казвах си на ум, придържайки се на краката си стабилно. Наистина тялото му бе невероятно, всички плочки, ключиците му бяха толкова изпъкнали и някак си, мъжествени, а мускулите, не бяха прекалени, но и не липсваха.
Той облече горнището на пижамата си и понечи вече да сменя долнището. - А-а-аз, ще си лягам - промълвих с крива усмивка. - Хах, добре. - каза той.
Разбира се, аз се настаних от дясната страна на леглото, точно до прозореца, обичах нощните гледки, по- точно, нощното небе.
Когато започнах да се унасям в сън, усетих как ръката на Алекс ме обви. Слушахме песните на щурците и след няколко минути се онесохме и заспахме.
Докато не се чу силен писък. Стъписах се и се изправих седейки на леглото, рязко. Обърнах се към Алекс и видях как сладко спеше и разпиляните му коси блещукаха от светлината на луната.
- Може би, било просто сън. - казах си и пак легнах, обръщайки се на другата страна към него. Не след дълго, когато започнах да се онасям
отново се чу вик, но този път беше различно.
- Поомощ, помооощ !! няк-кой да помогне, аааааа - Сепнах се, и започнах да потбутвам Алекс.
- Ал-лекс, Алексс ! - шепнейки продължавах да го будя. А виковете не спираха и ставаха все по- силни. Като, че ли идваха точно към нас.
- Мамка му, Алеееекс ! Събуди се !! - извиках уплашено. Сетне той се размърда и ококори очи към мен. - К-какво има, защо ме будиш ?! - попита, примигвайки бързо, за да се разсъни.
- Някой пищеше !! Чуй !! - сетне замлъкнахме и двамата. Този път, нищо не се чуваше, дори щурците бяха замлъкнали.
- Тихо е. - отсече той.
- Прекалено е тихо. - рекох уплашено. Той присви очи и ме изгледа разтревожено.
- Може би е било просто сън. - отсече, повдигайки се на леглото.
- Чух го два пъти, Алекс ! Не беше сън, повярвай ми !! - измънках, вече готова да се разплача.
- Добре, добре, вярвам ти ! Ще отида да видя, ти стой тук, разбра ли? - каза, и ме прегърна, като ме погали по главата. Сетне се усмихна, казвайки "всичко ще бъде наред" и тръгна към вратата.

miss_cute_kiss · 2012-02-04 09:09:22

Олеее на най-интересното! Още!

mi_chan · 2012-02-04 10:34:42

Олеее на най-интересното! Още!

malwu.. · 2012-02-06 17:23:09

Радвам се, че ви харесва Тази вечер или утре след обяд, най- късно, ще пусна некста ^^ Съжалявам, че ги го забавям, просто имам много уроци и не се заседявам дълго на компютъра

malwu.. · 2012-02-08 07:38:48

Иии, ето некста !! Приятно четене !

~ IX ~
* страх *

Бях се стъписала тотално, но просто не можех да го оставя сама.
- Алекс !! - извиках, тръгвайки към него.
- Стой тук, Фел ! - промълви той.
- Няма да те оставя, дори да съм тук, пак ще се страхувам, защото няма да си до мен. - рекох и го хванах с две ръце за лявата ръка. Сетне той кимна. - Дадено, но ако видиш нещо, просто ми кажи или стисни ръката. - каза, сетне държейки ме за ръката излязохме от стаята. Целия коридор бе обвит в мрак. Съвсем не се виждаше нищичко, макар очите ми да се бяха адаптирали вече към тъмнината.
През цялото време държех ръката му и вървях стъписано.
- Фел, няма нищо тук. Виж че няма причина да се страхуваш. - промълви той, сочейки с ръка целия коридор.
Разбира се, не можех да се успокоя просто ей така, да го бях чула веднъж, щях, но два пъти.
- Добре, нека се прибираме в стаята. - промълвих тихо, дори не знам да ли ме чул.
- Да вървим. - рече и се усмихна топло.
Коридора беше доста голям, но за щастие не бях сама и се чувствах защитена из всичката тази тъмнина.
- Ето я и стаята ни !! - каза той, повдигайки ръка към дръжката на вратата.
- Чакай !! ти ли затвори вратата ?? - попитах притеснено.
- Ам, сигурно се е затворила сама, няма нищо страшно ! - отсече той и бутна дръжката надолу.
- Какво по.. ?? - рече той с малка изкрица всяваща страх в мен. Сетне примигна и допълни. - Как може да е заключена, хайде да попитаме Аннабел, може тя да знае. - Кимнах. И се насочихме към стаята до нас. Почукахме два пъти на вратата. Нищо. Почукахме отново. Пак нищо. Вцепених се, тялото ми измръзваше от ледения вятър, който навлизаше в коридора, незнайно от къде.
- Сигурно си е легнала. - промълви той. - Нека потърсим друга стая.. - допълни с тежка въздишка.
- Н-но.. - насякох и се дърпах.
- Фел, чуй ме. Ти замръзваш, не можем да спим в коридора, адски студено е, пък и на сутринта лесно ще обясним на жената как сме се озовали в друга стая. - обясни ми разтревожено Алекс.
- Ох. по дяволите, няма ли друг начин !! - Мислех си. Сетне отправихме поглед към отсрещната врата. Почукахме. Няма никой.
Алекс, натисна надолу дръжката, но пак бе заключено. Отидохме към следващата стая, пак същия резултат. Накрая, в дъното на коридора, до огромния изрисуван прозорец имаше още една стая, на която вратата бе притворена. Алекс ме задърпа натам.
- А-ам, Алекс .. а-аз имам лошо предчувствие. Не мисля, че трябва да влизаме там. - насичах всяка втора дума от страх и се спрях на едно място.
- Може просто да са забравили да затворят вратата. - рече той, повдигайки едното ъгълче на устните си, като че ли се усмихваше. Фалшиво се усмихваше.
- Оо, да бе, забравили са те. Виж, че другите са дори заключени, а тази точно ще е оставена и отворена. - казах всичко на един дъх и въздъхнах тежко.
- Просто да надникнем, хайде. Пък и ако си беше останала в стаята, както аз ти казах, нямаше да стигнеш дотук. - промълви той и ме задърпа отново натам. Не можех да се отърва от него, поради две неща. Първо, бе доста силен, и второ беше прав до известна степен. Все пак, аз пожелах да дойда. Сетне стигнахме и до тази стая. Алекс, надникна навътре и подбутна вратата леко, скърцайки.
- Как може в такъв замък, да има скърцащи врати. - прошепнах.
- Тихо. - сетне присви устни и сложи пръст пред тях, в знак да мълча. Вътре бе явно, че нямаше никой. Стаята бе, доста голяма, дори имаше в нея още една врата, може би за банята.
- Е, тук ще спим. - рече той жизнерадостно поемайки към леглото, докато аз затварях вратата.
- Не трябва ли да разучим това място, виж онази стая в ляво, например , не знаем какво има въобще в нея ?! - промълвих тежко.
Той кимна. - Добрем, нека видим какво има тук. - Сетне се запъти към нея, а аз бях скована на едно място и просто наблюдавах с ококорен поглед.
- Ох, усещаш ли, че тази нощ сигурно си "играем" постоянно с врати. - промълви той, леко надменно подбутвайки сребристата дръжка надолу. Забутвайки, вече вратата навътре, нещо я издърпа по- силно и той залитна надолу, но се задържа прав, скован. Опулих очи. Вътре беше тъмно. Сетне той с бавни крачки, повървя назад, заставайки пред мен.
- Ка-кво има ? - попитах , гледайки притеснено към него, сетне отместих поглед към всичката тъмнина и засякох, някакъв силует на който ръцете му, кървяха, а косата му бе дълга, като че ли стърчеше на всички страни.А да, и говореше нещо, което въобще не разбирах. Не след дълго, цялата се вцепених и прегърнах из отзад Алекс и наблюдавах как окървавения силует, се приближаваше все повече и повече към нас.

miss_cute_kiss · 2012-02-08 09:14:56

О-давай некстаа!!

malwu.. · 2012-02-09 07:05:39

Приятно четене ! Надявам се да ви хареса (: Ам. това е предпоследната част от историята. (:

~ X ~
*Истина,може би*

Слънцето всъщевременно изгря и озари цялата стая. Аз и Алекс, потъркахме очи, а човека в тъмнината огледа и се одръпна назад.
- Страх ли те е от светлината ??! - попитах го, присвивайки очи.
- Светлината тук е мрака през нощта. - отсече силуета, а аз се ококолих. Какво по дяволите имаше впредвит с това ?! Как така Светлината е мрак, и забога той можел да говори ?!? - в мислите ми бушуваха какви ли не върпости, но за нещастие не знаех отговорите им.
- Т-ти говориш ?? - попитах реторично. - Уау, как може човек да.. - и сетне бях прекъсната.
- Той не е човек, вече. - заяви Александър вперил поглед към него. Сетне, съществото вътре кимна, в знак на съгласие и се одръпна назад с още една крачка.
- Чакай !! моля те, не си отивай !! Кажи ми как се казваш ?? Имаш ли нужда от нещо ?! Ранено ли си ?? - казах всичко на един дъх, а погледа ми не се отделяше от него, макар да се бях запъхтяла.
- Ти не можеш да ми помогнеш, никой не може. - допълни то, отдалечавайки се с крачки назад от нас. Сетне, подадох крачка на пред, за да го спра, но Алекс ме спря, отмествайки ръка встрани пред гърдите ми.
- Н-но Алекс.. - промълвих жално, свеждайки поглед.
- Фел, не трябва да го закачаме, не знаем нищо за него. - отговори ми той, сетне застана пред мен и ме прегърна, а аз сложих ръцете си на гърдите му и се облегнах на тях, докато той докосваше косата ми и се опитваше да ме успокои.
- Странно,а ?! Да намерим нещо от което не изпитвах страх и то да си отиде. - промълвих. Някак си наистина го чувствах близък, но така и не разбрах дори името му.
- Не се притеснявай, всичко ще се оправи, знаеш го. - каза той. Сетне повдигна брадичката ми, аз се изправих леко на пръсти и последва целувка. Не след дълго, чухме шум, като че ли някой идваше насам. Хванах го за ръката и се присвих към нея, наблюдавайки вратата.
- Ка-какво правите тук ??! - появи се Аннабел, гледайки ни уплашено.
- А-ами, дълга история. - заявих, притеснено.
- Просто, чухме шум и излязохме да видим какво става, а след това стаите бяха заключени, само тази бе отворена. - Разбира се, Александър си изджавка всичко. Погледнах го намусено, не бях доволна, от това дето трябваше да и казваме всичко, макар и погледа и да беше потънал в страх.
- С-съжалявам, няма да се повтори, просто всяка нощ заключвам всички врати, за по безопасно и може би сте чули стъпките ми и сте се уплашили. - промълви тя. Сетне въздъхна и добави. - Надявам, че сте добре !?
- Да, добре сме, амм. само да попитам, тази стая на кой е бил ?! - попитах. Горкичката тя, цялата се вцепени, а погледа и бягаше на ляво и на дясно.
- Ехоо, земята вика Аннабел. - отсякох и започнах да ръкомахам пред очите й. И последва успех, съвзе се.
- Никой. - отсече тя, хвърляйки един злобен поглед, но скрито зад него виждах и страхът от думите които изрече.
- Как така никой !?! Та ние.. - и Алекс ми затвори устата, слагайки ръката си на нея. Погледа на Анна, стана по вцепенен от страх, от всякога. - въздъхна. - сетне добави. - Добре, ще ви кажа истината, нека първо седнем. Всички се запътихме на към леглото, и седнахме.
- Ами, как да го кажа, този дворец е омагьосан.. - депърва промълви тя, но аз не се сдържах и. - Да, това го знаем !! Давай по същество !! - прекъснах я.
- Но, не само той е омагьосан. Хората в него, също са омагьосани. Както и слънцето. Всичко се случи преди 16 години, тогава бяхме истински щастливи, в кралоството живееха кралицата, съпругът й, брат й, дъщерите й и аз, но всичко се промени радостта в очите на околните бе изпепелена, всякаш небето се стовари върху нас. Съпругат й, Робърт, открадна пари , всякакви скъпоценности от нея, но тя не реагира, беше и всеедно. За нея единствените скъпоценности, единственото богатство- бяха децата й. Никога, не е била материална, винаги зачиташе, дори най- нисшото, най- безсилното и непотребното. Но с времето, Робърт, се ядоса от факта, че дори да изпохарчи нейните пари, тя бе щастлива, за това той реши да открие адвокат и някой магьосник,да вземе попечителство над момичетата и да омагьоса кралицата на вечно нещастие и страх. Всички плакаха в този ден, когато той отне и децата й, но дори истинските сълзи, не успяха да ги върнат, за жалост. Злините, магийте които ни стовари бяха ужасяващи, но с времето се поизчистиха. Прогониха хората, за да не ги намесват, дадоха шанс на мен и на брат й също да си тръгнем, но ние не пожелахме. Нашия живот бе зависим от нея, от кралицата, за това останахме тук и омагьосаха и нас. Той, ни превърна в нощни същества. Аз съм черната слугиня, слугиня на дявола, брат й, стана гоблин, а тя. А тя, бе превърната в, същински дявол. Подкупения магьосник, загради замъка, с формата на знака по рождение, който притежават кралицата и нейните дъщери и ни каза, че само и единствено те могат да ни измъкнат от отчаяние, жертвайки- най- ценното нещо, за тях. Може би снощи сте чули виковете ми, съжалявам, че ви притесних. - Заяви тя, свеждайки поглед към Земята.
- Уау. Всичко това, което сте преживяли.. - промълвих възхитено.
- Е наистина болезнено. - добави Александър. Цялата тази история направо ме разтресе, въобще.. Оо господи ! Не, не !! Чакай малко !! какк ? - запитвах се, притискайки нещото което ми дойде на ума..
- Интересно.. - рекох умислено. Сетне погледите на Алекс и Аннабел се насочиха към мен.
- Какво има, Фел? - попитаха в един глас.
- Ам, как се казва кралицата ?? - попитах, взирайки се в очите на Анна.
- Забранено ми е да казвам името и тук. - заяви тя, гледайки ме настоятелно.
- Дане би, да е Катрина.
- Д-да .. ?!
- Баща ми, Робърт, ни разказваше на мен и сестра ми, приказки за Катрина.

steffi18 · 2012-02-09 08:41:48

Невероятна история!!Некст!
П.п.-Да не би Фелисити да има роднинска връзка с Катрина??И извинявай ако провалям нещо в историята ти.
п.п.1-Как така това е последната част?!

malwu.. · 2012-02-09 09:19:00

Радвам се, че ти харесва ^^ Това не е последна част, а предпоследна, има още една и в нея ще се разбере всичко, е може и да я удължа още, но всичко зависи дали и ще се хареса

steffi18 · 2012-02-09 14:09:31

Моля те удължи я!!!На мен ми харесва.Като гледам и други я следят освен мен.

malwu.. · 2012-02-10 07:57:44

Такам. Съжалявам, че е толкова малко,но обещавам, че за следващата част ще ви се реванширам. Надявам се да ви хареса, все пак ^^ Приятно четене !! Love ya, Malw. (:

~XI~
*заблуда*

- Защо да не е възможно ?? Може наистина ти да си наследницата на трона !! - радостно каза Аннабел, хващайки ръката ми.
- Н-но.. - измърморих тихичко.
- Няма но !! трябва да го отпразнуваме, елате с мен !! - отсече тя, сетне стисна ръката ми и ме задърпа тичешком на някъде, а след нас идваше и Алекс.
- Аннабел, вярвам в нея, но .. не мислиш ли,че е прекалено хубаво за да е истина. - отсече Александър. Бях възмутена, как може той да не ми вярва, точно човека на който държа най- много. - пуфф. - изпуфках намусено.
- Сега ще разберем. - Изражението й се промени светкавично. От сияещо от радост, стана сериозно.
- Как ?? - попитахме с него в един глас.
- Като те заведем при кралицата. Единствено тя може да разпознае наследниците си. - онзи сериозен поглед, ставаше все по ужасяващ.
- Чакай, чакай ! ти каза, че тя е превърната в дявол, не мисля, че е безопасно да даваме Фел на нея. - отсече Александър, заставайки пред мен.
- Няма нищо страшно. Ако тя наистина е нейна дъщеря, то кралицата няма да и навреди. - отсече с усмивка камериерката.
- Но?? - попитах.
- Какво но? - запита тя, опулвайки поглед към мен.
- Винаги има, Но ! - отсякох.
- Ами, спокойно. Ако не си нейна дъщеря, а се представяш на нея. Аммм. най- много да те убие. - отговори тя, отново с оная дразнеща усмивка. Аххх, как ме дразнеше тази усмивка..
- Най- много ?!! - дада, личеше си обаче, че Александър не позволяваше да отида при Катрина, но друг избор нямаше. Все пак.. ако наистина имах роднинска връзка с нея ?? Ако наистина тази история е вярна и.. и баща ми ме лъгал ?! Ще, мога да помогна на хората тук, които са живяли в изгнание от света да бъдат отново приети, и градчето ще може да се засели отново с много добронамерени жители. Което щеше да е страхотно !! Дадам!!
- Хайде, мечтателке, да вървим. - промълви тя, и стисна ръката ми. Сетне кимнах. Тримата се затичахме към въпросната стая, в която бе Катрина. Сетне спряхме.
- Пристигнахме. - извика Аннабел.
- Т-това ли е? - попитах с трептящ глас.
- Да ! Нека влезем. - отговори тя и хвана дръжката на вратата.
- Чакай ! - провикна се Александър, и бавно се приближи до лицето ми. Сетне ми прошепна. - Моля те, внимавай. - и последва поредната изпълнена с нежност целувка. Аннабел, се обърна отново към вратата и я забута бавно.
- Спрете !! Кои забога сте вие, идиоти ?? - Запита, някакво блонди, което се появи съвсем от изневиделица.
- Хеей !! Кой ти дава правото да.. Оо, господи.. няма начин, да си..

malwu.. · 2012-02-11 08:53:15

Заповядайте некста Приятно четене ! Lowe ya, Malw ^^

~XII~
* невиждано *

Огледах я от глава до пети. Дамн, на истина беше доста красива, но това не и даваше правото да се държи с нас грубо.
- Ох.. знаеш ли всеедно. Аз съм Елизабет Търнър, от Ковантри. Млада, красива и талантлива, както и бъдещата принцеса на това запустяло сметище. - отсече тя, подмятайки с една ръка, косата си.
- Като е сметище, за какво си дошла ?? - попитах, нааай- културно, за разлика от нея. Много трудно можеха да ме изкарат извън релси, но стигна ли до границата. Плюйте си на петите...
- Как защо глупачке ?? Искам да стана принцеса, и да бъда излизам на голяма обла тераса, от която да ръкомахам по един очарователен начин на, селяните. - грубиянката не изпусна шанса да ме обиди, разбира се. Ооо, не !! Ако не измета така нареченото "сметище" с нея и клечестата и руса косица, няма да го преживея !
- Блонди.. играеш си с огъня.. - сетне започна да ми примигва едното око, и не след дълго усетих как ръката на Александър докосна рамото ми, а с периферния поглед виждах нежната му усмивка, която тооолкова много обичам.
- Яяяя.. какъв сладур. - рече отново гарвана, като взе, че ме избута встрани и се вкопчи светкавично в Александър. Край, това беше !! Ако иска нека нахвърля всякакви обиди върху мен, но да се нахвърля върху моето съкровище.. Уверявам ви, че ще е просто история, след секунди..
- Долу лапите с мазните ти ръчички от Александър, блонди.. - отсякох разгневено, гледайки я през вежди, и не след дълго я хванах за едната ръка и започнах да я стискам и забивам нокти.
- Аааа.. махни се от мен, глупачке !! - изкрещя тя, вкопчвайки се още повече в Александър. Той ми подхвърли един, може би уплашен поглед и веднага щом се осъзна я разкара от себе си, избутвайки я напред.
- Н-н-но ??! Ти ми принадлежиш !! Не можеш да ме одрежеш по този начин !! - насичаше наивно.
- Съжалявам Елизабет. Аз принадлежа на себе си, но по- голямата част от мен е само и единствено на Фелисити. - промълви той, прегръщайки ме из отзад. Усмихнах се топло. Бях, някак си поласкана.
- Фе-лисити ?!? Фелисити коя ?? - попита тя, опулвайки погледа си страховито към мен.
- Хартелиева. Фелисити Хартелиева. - промълвих и се притиснах към Алекс не отклонявайки погледа си към страховитите й тъмно кафяви очи.
- Мразя те. Винаги съм те мразила. - сподели ни тя, като същевременно погледа и стана сериозен и по злобен от обичайното.
- Дада .. хубавичко си поприказвахме, но имаме работа за вършене !! - промълви Аннабел, кимвайки към вратата в знак да влизам. Спогледах я и в следващия момент се насочих към вратата. Сърцето ми биеше като лудо, дишането ми се очести, а краката ми омекваха само с мисълта, че може просто да се заблуждавам, че съм истинската дъщеря на Ледената кралица.
- Хеей !! къде си мислиш, че отиваш ?! - избута се Елизабет, и взе че влезе с мен вътре в стаята. Обърнах се светкавично назад, исках да изляза, но беше късно. Вратата се хлопна. Сетне, се обърнах и огледах цялата стая.
Тя бе като в лудниците, празна и бяла. Нямаше никой друг, освен мен и Елизабет. Горкичката тя, гледаше като тресната с тези нейни смарагдови очи, не че аз бях спокойна, но поне успявах да прикрия страхът си.
- Ка-какво е това място ?? - запита тя насечено.
- Тук мила моя, е.. - и изведнъж чухме силен шум. Вцепенихме се, а очите ни бяха насочени към източника към шума, който лека по лека се явяваше, като сянка.
- Кои сте вие .. - шептеше звучно, може би дявола ?!
- Аз съм.. - и разбира се, отново бях прекъсната..
- Елизабет Търнър от Ковантри. - отговори тя, подмятайки дясната част от клечестата си руса коса. - Сериозно ?! винаги ли го прави ?! пфа. - казах си, и намусената ми физиономия не се забави. Сянката, започна да придобива цвят, като на рубин, но по мрачен. А формата, беше ужасяваща.. имаше копита, тяло на човек, ръцете бяха люспести, а от китките надолу бяха като на дракон, а лицето, като на същински демон, но със сини очи. Беше ужасяваща гледка. "Създанието" започна да се приближава към нас, а тялото ми измръзваше, като че ли градусите паднаха под нулата. Започнах да претривам с ръце тялото си, е поне онази част над лактите, но нямаше смисъл. То или Тя, се приближаваше все повече и повече с тежки крачки към Елизабет, наблюдавайки ме с периферния си поглед. Чувството беше ужасно, но не ми се иска да знам какво и беше на блондито, това създание да върви към мен, ох не ми се мисли..
Изведнъж атмосферата стана мрачна, аурата около тялото на демона стана лилава и преливаше с черния цвят, а очите и от сини станаха, като на аметист. /Смесица от лилаво и черно, за тези които не знаят/
Ноктите на ръцете й за секунди се удължиха и в следващия миг замахна с една ръка, удрасквайки дясното рамо на Елизабет.
- М-мамка му.. - дишането й се учести, и насичаше неволно. Катрина може би, огледа разкървавеното й рамо, доближи лицето си до него и подаде заострения си език към кръвта, която се лееше из тялото на Елизабет, и сетне я облиза и започна да преживя.
- горчиво. - рече злобно и избута блондито с една ръка встрани, оставяйки я обляна в сълзи и кръв.
- Оо, господи .. мой ред ли е .. - казах си, и ритъма на сърцето ми се ускори, и реших да затворя очи, за да не гледам нещото в озлобените му очи, както направи Елизабет и сега психяса. Започнах да стискам юмруци и очи, чувах само стъпките му, и става все по- силни и по- близки. Сетне усетих присъствие пред мен, бях свела глава, но люспестата му ръка докосна лицето ми и го повдигна, притисна с два пръста челюста ми и аз зажмиках, и не след дълго погледа ми се спря на дълбоките й сини очи, които ме пленяваха..

miss_cute_kiss · 2012-02-11 10:21:57

Yes!! Ощее < 333

malwu.. · 2012-02-12 14:17:53

Е, приятно четене и моля, коментирайте дали ви харесва. Love ya, Маlв.<3
~XIII~
*чудо,може би*

Катрина, започна да ме оглежда, въртейки главата ми наляво и надясно. - това започва да ми става досадно.. - казах си, но в мен имаше една мъничка искрица, която ми шептеше, че трябва да имам търпение.Все пак, не искам нещата да се влошат.
- Изглеждаш сладка. - изрече с грапавия си глас, създанието. Започвах да премигвам.
- Какво ще рече това ?! - попитах любезно, или поне се опитах, защото натиска, който ми нанасяше на челюста ме затрудняваше да говоря. Погледат ми моментално се насочи към другата й ръка. Ноктите пак пораснаха светкавично, и тя бавно започна да ги приближава към дясното ми рамо. Пулсът ми се ускори, като че ли беше на надбягване. Всичко започна да ми пребледнява, а краката ми да омекват. Тя завъртя главата ми на 20/30 градуса вляво и в следващия миг осетих как ръката ми изстръпва, тялото ми се парализира, и за секунди втренчих погледа си в една точка, заради гледката от кръв, която виждах с периферното си зрение. Не мога да кажа дявола, защото не бе истински дявол,така че ще си карам на създание. Създанието плавно се насочи към разкървавеното място и облиза кръвтта ми. Чувството беше студено, много студено.
- Както си и мислех.. - рече тя. Опулих поглед към нея и погледите ни се засякоха.
- А-а ?! - измънках, нищо повече не можех да кажа. Бях вцепенена. Сетне тя отпусна челюстта ми, и издърпа ръката си. Раната, която ми нанесе бе доста сериозна и дълбока. Хванах се за рамото и ударих на колене. - кхъ. - адски болеше, същевременно щипеше.
- изправи се, скъпа. - гласът стана нежен и звънлив, послушах я, понечих да се изправя, но болката ставаше все по- силна и се наведох още повече. Видях ръка. Люспеста ръка, която ми бе подала, за да се изправя. Хванах я, и сетне тя ме издърпа, та се изправих. Погледа ми моментално се насочи към раната ми. Катрина, обхвана с две ръце дясната ми ръка и доближи лицето си към нея, сетне подаде език, и го прокара в раната ми. Изстенах. Болката бе неуписуема, като че ли някой провираше заледен нож в разкарвъвеното място.
- Ка-какво направи ?! - попитах, когато тя вече се отдели от мен.
- Погледни сама. - отсече тя, насочвайки погледа ми към рамото ми.
- Какв.. ? - невъзможно !! раната ?! нямаше и помен от нея, беше изчезнала, дори и кръвта в която бях обляна.
- Само аз мога да лекувам раните които нанасям.. - отсече тя миловидно.
- Тогава, защо не излекуваш и Елизабет ?? - попитах, посочвайки я.
- НЕ !! - отсече с ярост. - Не мога да съживявам тези които съм умъртвила. - сетне сведе поглед.
- Значи тя е .. !?- цялата се вцепенних, подхвърлих един поглед към нея и видях как тя беше пребледняла и легнала безпомощно, държейки се за раната. - Оо. господи .. - промълвих съвсем тихо.
- Нали знаеш какво следва. - рече приближавайки се към мен.
- Ъ.. ? какво трябва да следва ?! - запитах се, поглеждайки я объркано.
- Най- ценното нещо за теб, срещу това да бъдеш принцеса и да върнеш майка си. - отсече тя, посочвайки към отварящата се врата. Забих поглед към Александър. - той ли ми е най- ценен ?! и какво точно трябва да направя ?! - запитвах се.. сетне ми проблеснаха думите на Аннабел. " Само истинската избранница може да развали магията на това кралство, срещу най- ценното за нея, нещо. " Обърнах се светкавично към Катрина, но тя бе изчезнала.

#26 2012-01-31 12:12:47

Re: Неразбрана любов

#27 2012-01-31 15:52:10

Re: Неразбрана любов

#28 2012-01-31 18:54:00

Re: Неразбрана любов

#29 2012-02-02 12:37:24

Re: Неразбрана любов

#30 2012-02-02 12:45:47

Re: Неразбрана любов

#31 2012-02-02 17:42:12

Re: Неразбрана любов

#32 2012-02-03 07:21:28

Re: Неразбрана любов

#33 2012-02-03 08:07:53

Re: Неразбрана любов

#34 2012-02-03 08:57:20

Re: Неразбрана любов

#35 2012-02-03 16:48:18

Re: Неразбрана любов

#36 2012-02-03 16:55:51

Re: Неразбрана любов

#37 2012-02-04 08:55:42

Re: Неразбрана любов

#38 2012-02-04 09:09:22

Re: Неразбрана любов

#39 2012-02-04 10:34:42

Re: Неразбрана любов

#40 2012-02-06 17:23:09

Re: Неразбрана любов

#41 2012-02-08 07:38:48

Re: Неразбрана любов

#42 2012-02-08 09:14:56

Re: Неразбрана любов

#43 2012-02-09 07:05:39

Re: Неразбрана любов

#44 2012-02-09 08:41:48

Re: Неразбрана любов

#45 2012-02-09 09:19:00

Re: Неразбрана любов

#46 2012-02-09 14:09:31

Re: Неразбрана любов

#47 2012-02-10 07:57:44

Re: Неразбрана любов

#48 2012-02-11 08:53:15

Re: Неразбрана любов

#49 2012-02-11 10:21:57

Re: Неразбрана любов

#50 2012-02-12 14:17:53

Re: Неразбрана любов

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook