Срещу теб и мен.

Leonore. · 2011-12-18 17:32:04

Това .. не знам какво е. Все още не съм решила. Може да е просто разказ, или нещо малко повече. Предполагам, че до утре ще съм разбрала и, ако има някакъв вид продължение, ще го постна и ще уточня как ще се развие всичко, ако въобще ще се развива още. Но, ако не друго, то със сигурност имам някакъв вид идея.

Приятно четене.

Всичко беше толкова красиво. Толкова перфектно устроено, прилягайки идеално на може би греховните ми мисли и действия, които просто очакваха мълчаливо. До толкова брилятно, че чак иронично. Изпълвах всяка една своя стъпка с грация, спокойствие, увереност и ... надежда. Да, точно това бе думата, която описваше най – добре чувството, което изпитваше малка част от мен, колкото и малка наистина да беше. Надявах се, независимо жаждата си за мъст, че всичко ще свърши бързо и по – малко болезнено, за него. Не бях лош човек, въпреки всичко и ми бе достатъчна, дори само мисълта за това, че аз самата знаех и го усещах така.

Коридорите, по които вървях, просто изследвайки и проточвайки времето за съществената част, бяха наистина обширни. Имах чувството, че се намирам в огромен, старинен замък, с привкус от съвременното. Осветлението беше намалено, придавайки на удивителният интериор, още по – загадачен и спиращ дахът ти вид. Цветовете бяха тъмни, плътни, изпълващи те. Великолепните и скъпи картини, и статуи изкушаваха сетивата ти. Караха те да поискаш да ги докоснеш, погледнеш още по – от близо, да разбереш историята им, миналото им. Живата и динамична музика, която излизаше от всеки един струнен инструмен, можеше да обземе тялото и съзнанието ти, потапяйки те в магията си. Всеки от присъстващите бе или под влияние на алкохола, или прекалено обеден в това, че всичко е просто една игра, зает, да се движи по течението, незаинтересуван. Емоциите, които те заобикаляха, витаейки из гъстият въздух, бяха прекалено много, прекалено силни и тежки за психиката на нормален човек. Опияняваха и обсебваха по – бързо, и от отрова, сипана в скъпото ти питие.

Настаних се прекалено хладнокрвно до него, върху тъмно кафявото, кожено канапе, подавайки му неговата чаша и отпивайки след секунда от своята. Дали щях да сажълявам след края ? Най – вероятно, но вече не се интересувах. Бях започнала, което значеше, че трябваше и да довърша. Връщане назад нямаше и точно това беше интересната, и естествено болезнена част от живота. Погледнах го с крайчеца на окото си, как облягайки се арогантно и небрежно назад, развърза стегнатата си, черна врътовръзка. Тъмно руса, небрежно оформена коса, дълбок, неразгадаем, кафяв поглед, чаровна усмивка, перфектно тяло и властна осанка. Може би единственият му недостатък бе, това негово извратено, изкривено мислене и разбиране на нещата. Беше порочно красив и хипнотизиращ. Всяко едно нещо в него, можеше да те накара да притаиш дъх, в най – добрият случай. Най – лошият, го добуснах аз. Каква болка и разочарование, че съдържанието наистина не бе толкова блестящо, колкото самата корица.
Пресуших дъното на чашата си, несъзнателно, позволила на емоциите да ме водят. Усетих нехарактерно топлата му, за студената му същност ръка, върху голият си гръб. Съмнявах се, че би повторил същият нежен жест, ако знаеше кой всъщност стоеше зад боядисаната в черно коса, цветни лещи и скъпа, черна маска, която беше във перфектен контраст със снежно белите ми къса рокля и обувки. Това, че днешната вечер бе едно истинско представление, наподобяващо бал с маски, наистина ме улесняваше. Забазих самообладение, оставяйки настрана чашата в ръката си. Приближих се еротично до него, мъркайки нежно и целунах студените му устни, с вкус на мента. Щеше да ми липсва, знаех го, болеше, преглъщах, заблуждавах се, но нямаше изход от тази толкова извратена приказка за лека нощ.
Погледнах го право в очите, очаквайки да забележи намека ми, желанието и целият останал фалш, който криех. Беше мъж с нужди и хоби, което не беше трудно да отгатнеш, гледайки външният му вид, така че бях почти сигурна, че ще проработи. Погледна ме подозрително за секунда. Явно не бе очаквал подобно развитие, в което не му се налагаше просто да изиграе поредната си роля, в която той е нахалният ловец, а аз жертвата, която реално не е, чак толкова невинна, от към притеснително перверзните му мисли. Хвана ръката ми, изправяйки ме рязко. Захвърли развързаната си вратовръзка върху луксозното канапе, която до преди секунди, почиваше спокойно около вратът му и впи острият си поглед в моя.

- Коя си ти ? – Колебаех се, дали да не го изритам право в мъжеството, заради това, че си позволяваше да осквернява и забавя плановете ми, с глупавите си съмнения и винаги безпогрешни предположения, правейки всичко дори още по – трудно, отколкото ми бе.
- Ако паметта не ме лъже, което е малко вероятно, мисля, господине, че вече ви се представих достатъчно ясно.
- Значи така. – Последва арогантният му смях, който сякаш се забиваше по тялото ти, предизвиквайки страх в теб, карайки те да предусещаш провала си. – Надявам се, че ще получа прошката ви, заради необмислената ми грешка. – Преглътнах притеснено, приковала очи в неговите. – Е, госпожице, какво ще кажете тогава, да се върнем на това, за което ме умолявахте с поглед, само преди минути ? Смятам да ви опозная още веднъж, за да не правя такива грешки и този път, не само на офицялна, разговорна и толкова предвидима основа. – Намигна ми, отстъпвайки крачка назад, подавайки ръката си галантно, очаквайки да се съглася и той да ме поведе, като най – големият, джентълменски рицар на вечерта, право към портите на Ада. Стегнах всяка една част от себе си, изправяйки ръмене и надигайки гордо глава, готова, да завърша тази вечер по един, или друг начин. Положих ръка върху неговата, оставяйки го да направи своя ход, докато аз обмислям своя следващ, надявайки се да е по – добър от неговия. Имаше само две развития. В едното печелеше той, с неизвестни, но пък със сигурност не особено приятни крайности за мен, а в другото, печелех аз, доколкото и каквото можех да спечелея, а той и душата му, оставаха в далечното минало, погубени от мен, или по - образно, от това, което щеше да е в ръката ми.

bettinka · 2011-12-18 20:26:11

ааа, жестоко е ! ;x направо ме смая !! <3

wounds · 2011-12-19 11:55:11

Браво, харесва ми как описваш всеки детайл
Имаш малко правописни грешки, но са наистина малко Ако имаш идея за продължение - давай.

#1 2011-12-18 17:32:04

Re: Срещу теб и мен.

#2 2011-12-18 20:26:11

Re: Срещу теб и мен.

#3 2011-12-19 11:55:11

Re: Срещу теб и мен.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook