Ново от мен

the_cool_girl_97 · 2011-12-14 08:02:46

Здравейте, снощи рязко се разсъних и побързах да го напиша, преди да ми излезе от ума. Имаше някои хора, които ще зарадвам . Това, което публикувам са 2 стихотворения и 1 нещо като мъъничко разказче :)не съм спазвала много много римите.. Надявам се да ви се харесат

Самотник във вечерната мъгла

Късно в града
Мрак в нощта
Призрачна мъгла
Душата ми в затвор прибра

Един прекрасен
Но мъглив спомен
Душата и умът сломени
А само като се замисля
Колко хора са засмени

Обречена на вечна самота
И вечно изгнание
Самотен човек завинаги ще си остана
И не е това съдбата ми мечтана

И таз вечерна мъгла
Всички тез спомени навява
Самотник ще си остана
До вечни времена..

Минало

Всички тез спомени сладки
Един ден дори няма да се сещам
Че някога щастие ме е спохождало
И само тъга в сърцето си усещам..

Сладко минало, къде сега си ти?
Нима реши да ни напуснеш, когато най-нужно си ни ти?
Защо оставяш ни сами
Дори в старите ни спомени?

Не се старая рими да римувам
Вече дори не ми се мисли
Защото надежда на този свят
За щастие почти вече няма

И аз оставам в плен на вечна самота..

Мъгливи сърца

Мъгла беше обгърнала целият малък град. Може би скоро щеше да вали. Тази нощ беше една малка, почти незначителна в средата на декември.Но инак беше топлокато за края на годината. Очакваше се скоро да дойдат Новогодишните празници и светът беше в напрежение още 1 седмица преди началото. Но тази потискаща мъгла.. Беше се вселила в сърцата на всички. С неприветливо настроение, което не се дължеше само на лошото време.
Едно дете седеше самотно на улицата навън. Мръзнеше. Този ден също не му се бе отворил късметът. Родители нямаше, или може би имаше, но детето вече нямаше представа.
Много хора минаваха покрай малкия гаврош. Но никой дори не го поглеждаше, жал не тегнеше над нито едно сърце.
Случайно минавайки оттам, видях момчето. Съжалих го. Повиках го при мен. Изплашено, то вдигна малките си сини очи. Усмихнах се топло и направих знак да ме последва. Послуша ме.
Заведох го е дома, където го стоплих и нахраних, бузките му сладко поруменяха, а очичките му светнаха.
Но на сутринта това дете, което предната нощ бях настанил на меко легно, завил с топло одеало, сега то спеше дълбокия непробуден сън. Но на лицето му грееше усмивка. Плачеше ми се, но дали от радост или мъка, не зная. От мъка, защото тази малка душица си бе отишла от този свят, а от радост, защото бях успял да му дам малкото любов, която заслужаваше, в последните си минути живот.
Скоро след това заваля ситен снежец, който се обърна на големи парцали и затрупа всичко наоколо. Загледах се през прозореца. Така светът поне изглеждаше поне малко-по красив, отколкото в действителност беше..

извинявам се, ако има допуснати грешки. не е нарочно, просто е от бързане.

borisa^^ · 2011-12-14 08:53:21

Много ми хареса !

the_cool_girl_97 · 2011-12-14 09:02:25

радвам се

Leonore. · 2011-12-14 09:24:58

От всичко най - ми хареса първото стихотворение, макар и да не обичам чак толкова негативни неща. Разказа - смятам, че можеше да го направиш и по - добре. Някак не доизпипан ми е на места.

the_cool_girl_97 · 2011-12-14 09:29:46

мхм.. мерси все пак

#1 2011-12-14 08:02:46

Re: Ново от мен

#2 2011-12-14 08:53:21

Re: Ново от мен

#3 2011-12-14 09:02:25

Re: Ново от мен

#4 2011-12-14 09:24:58

Re: Ново от мен

#5 2011-12-14 09:29:46

Re: Ново от мен

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook