Pages: 1
#1 2011-12-05 18:51:17
- Call Again
- «√anity ℱair»
- Registered: 2011-03-01
- Posts: 6,703
Re: Старият Шут
Той седна на масата.
Да,на онази маса от абаносово дърво.Добре познатата маса.Тя,позираше твърде много,твърде дълго на слънцето и окраската й бе износена,избеляла.
Но все пак това бе Неговата маса.Красеше,помещението тя,най-ценната придобивка.А той,той мършав,дрипав ... как бе получил тази маса.С Какво я бе заслужил?!
О,да той бе старият шут .Доста често подиума му бе,тепетата в тъмните и тясни улички на великият Париж.
Прожектори му бяха уличните лампи.Те често осветяваха,изнуреното му лице и пречупваха светлината през образа на минувачите,които подхвърляха милостиня.
Да това беше старият шут,Джак!
Нищо не му бе непознато,той добре познаваше,болката и бедността.
Радостта обаче рядко се долавяше в погледа му.Но пък,за сметка на това той пълнеше със сълзи от смях чуждите погледи.
Седейки на масата.Да,онази маса ... той не си мислеше колко е сложен света,напротив,ако някой можеше да надникне в погледа му,щеше да съзре колко
"прост" свят си бе създал той.
А това не беше ли самата истина?!
Хората си създаваха проблеми,за да разнообразят ежедневието си.Само,ако можеха да видят,че нещата са по прости отколкото изглеждат.
Но виж ти,онзи "смешник" от тесните и тъмни улички,осъзнаваше това.
А,му липсваха толкова много неща.
Човек с характер,явно бе той!
Докато всички тези мисли,нахлуваха в главата му,той стана от масата, и започна приготовление за вечерното изпълнение.
Да,вечерното изпълнение.
-------------------------------------------
ако се хареса,пускам продължение!
Offline
#2 2011-12-07 13:47:35
- Haivanche*
- Member
- Registered: 2011-09-08
- Posts: 155
Re: Старият Шут
Хубаво е. Пусни продължение
[img]http://27.media.tumblr.com/tumblr_lz7pblGqzr1r70s6fo1_500.gif[/img]
Nate: You still love her, huh?
Chuck: I can't imagine the day I won't.(h)(h)(h)
Offline
#3 2011-12-07 15:02:13
- little_baby
- i am lost in time.
- From: Upper East Side, Manhattan
- Registered: 2009-08-05
- Posts: 11,633
Re: Старият Шут
Много си талантлива!
Прекрасно е!
Offline
#4 2011-12-07 17:32:01
- ronnie
- Member
- Registered: 2011-02-21
- Posts: 736
Offline
#5 2011-12-09 16:26:46
- Call Again
- «√anity ℱair»
- Registered: 2011-03-01
- Posts: 6,703
Re: Старият Шут
Междувременно,докато едни разграбваха с пълни шепи скръбта /все едно на някой,бе притрябвала / , други не им остваше нищо друго освен да се радват на живота и да търсят "La grande passion" , при все че това бе привилегия,която намираше място само в "свободните"умове т.н. "хора без работа" . Влюбваха се,разлюбваха се ... нещо обичайно,явно имаха голямо въображение,което можеше да се спука като балон с минимална среща от действителността.Това беше изкуство,истинскo "tebleau".Но,понякога на изкуството не бе достатъчно да се побере в рамка.И не му беше нужно щом в стаята вече бе влязла действителността,облечена в пурпурни дрехи с младолико лице ... О,не това беше лицето на младият Фредерик дьо л'Армантиер.Но,що за човек беше той?!
Ревнива личност,приканваше да му вярваш,а после ревнува.Ревнуваше от всичко,дори от прашинката която отдъхва смело на пода,та да не говорим че мразеше въображението.Изглеждаше на човек,които не вярваше в "La grande passion" ,макар да беше оженен,ненавиждаше всички които,вярваха в НЕЯ.Смяташе това за лудост,но същевременно и ревнуваше от смелостта и силата на човек,които желаеше да се предаде в силата на - "La grande passion" Малко бяха умовете,който не полудяваха след голямата любов,но още по-малко бяха тези,които я откриваха и в най-малките неща.
Господин дьо л'Армантиер бе от знатно потекло ,а това го правеше по-очарователен,непременно.
За 20-ти век - века в който всяка личност /почти всяка / изтъкваше идеалите си с много пари,облицовани в скъпо "Beaujolais Nouveau" поднесено елегантно от старият "chef" това означаваше да си очароватилен.Непременно младите дами щяха да ти се радват, и само това да бе ...
- Там ли сте?! - извика някой,навярно бе жена тъй като по пода се чуха пантофи,приближаващи до трапезарията в която Фредерик дьо л'Армантиер си почиваше от своята язвителна ревност.Прикакен от мързел,не понечи да се изправи и да прояви уважение,а предпочете да стой в креслото си.В това време,влезе и една що годе привлекателна дама,обвързана изцяло с бижутата,които не сваляше от тялото си.Така си и ходеше,наконтена,както и цялата и гордост.Това бе съпругата на уважаемият Фредерик дьо л'Армантиер.Госпожа дьо л'Армантиер.
Offline
#6 2011-12-09 18:50:26
- little_baby
- i am lost in time.
- From: Upper East Side, Manhattan
- Registered: 2009-08-05
- Posts: 11,633
Re: Старият Шут
Прекрасно, такива подробности..страхотно е просто.
Offline
#7 2011-12-19 15:41:31
Re: Старият Шут
Знаеш ли, че си от малкото хора тук, за които мога да кажа, че ми харесва не само какво пишат, но и как го правят
Поздрави.
Just remember that sometimes,
the way you think about a person
isn’t the way they actually are.
Offline
#8 2011-12-27 23:22:46
- miss_cute_kiss
- Member
- From: Somewhere in the oceans
- Registered: 2010-11-20
- Posts: 2,890
Re: Старият Шут
Много си талантлива!
Прекрасно е!
[list=*]
[*]"Love,love,love...and what is it good for!?
Absolutely nothing."
[/*]
[/list]
Offline
Pages: 1