Когато принцът на бял кон се превърне в жаба

h0neyy^^ · 2011-12-05 12:44:20

Ходиш си на ляво и дясно, луташ се, докато един слънчев ден не се появява Той. Той е симпатичен, грижовен, прави всичко за теб, постоянно ти казва колко си хубава, а 5 минути след поредната ви среща изпраща мил SMS, с който показва, че вече му липсваш и т.н Това не ви ли напомня за принца на бял кон? Следователно и ти започваш да играеш ролята на принцеса, също толкова добра и грижовна, угаждаща на всеки каприз. Не питаш защо отменя срещата ви, не го натоварваш с емоционални простотии, нали за това имаш най-добри приятелки. Не го тормозиш по телефона, защото много добре знаеш, че е много зает и когато има време за теб, ще звънне.

Мислиш си, че той винаги ще е мил и добър, независимо от всичко... да, ама не!

В началото на всяка връзка ние, жените, не се мятаме в пропастта веднага щом усетим пеперудите в стомаха, а тръгваме без никакви очаквания и сме много предпазливи. Дори гледаме с насмешка, когато ни се каже колко много му липсваме, защото въпреки че това ни ласкае, и то много, ние сме реалисти и знаем, че повярваме ли от раз, после ставаме слепи за по-големите лъжи.

Свикваме ние да сме неговото "мило" и "слънчице", да сме най-добрата, най-умната, абе общо взето всичко "най". За разлика от мъжете, които са точно обратното - в началото са влюбени, правят всичко възможно, за да се видят с теб, постоянно ти показват колко много държат на теб и после... Една сутрин се събуждаш и всичко това е приключило и дори не знаеш от къде ти е дошло.

Изведнъж започнахме все по-рядко да се виждаме. За обаждане по телефона да не говорим, там се състезаваме кой е по-голям инат и кой първи ще се предаде. И не си мислете, че драматизирам, защото когато с този, който ти се води "гадже", за един месец се виждате по-малко от пръстите на едната ти ръка, е доста притеснително.

Когато се опитах да говоря с въпросния човек, дори не успях, сякаш нещо ме спираше, не можех дори да му се скарам. Парадоксът беше, че нито ми харесваше сегашното положение, което вече продължава не седмица или две, нито можех да му се навикам, за да ми олекне. Приятелите и семейството ми упорито ме съветваха да приключа нашето подобие на връзка, но аз също така упорито не можех - или по-точно не исках. Да, бях много уплашена, защото за първи път ми се случваше някой толкова много да ми влезне под кожата!

Чувствах се ужасно несигурна в него, защото не разбирах защо това се случва. В един момент ми обяснява, че му е все едно дали ще сме заедно, а в следващия, че ако искал да приключи това (казвам това, тъй като си нямам и на идея какво е), щял сам да ми каже, пък и да не се притеснявам, че се виждаме по един-два пъти в месеца, защото това е само период. Ок, пак повярвах и потърпях още седмица, докато накрая осъзнах, че не трябва да съм сигурна в него, а в себе си. Защото като всеки реалист (поне така се определям), си мисля, че не е човешко да си причинявам това, тъй като все пак прекалено много се обичам, а когато обичаш някой, искаш той да е щастлив!

Да, аз продължавам да се лутам в тия отношения, защото не съм готова още да се откажа и не защото съм лудо влюбена, а защото вече прекалено много вложих в тая "работа". Типично за мен е да се отказвам, когато стане прекалено сложно, но този път искам да опитам всичко и да завърша нещата до край. Дали ще имам успех - това е друг въпрос.

Вариантите за справяне в тази ситуация са два. Първият е да целуваш жабчо, докато не се превърне пак в принц или поне малко заприлича на него, а другият - да го оставиш да намери друга принцеса, която може би ще успее да го накара да си остане принц.

#1 2011-12-05 12:44:20

Re: Когато принцът на бял кон се превърне в жаба

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook